Написах писмо до шефа на комисията по досиетата Евтим Костадинов и получих отговор, даже разговаряхме по телефона. В писмото си го питах вярно ли е, че премиерът го е накарал да задържи списък с лица, работещи в международни организации, с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, в което фигурира Кристалина Георгиева, казва в интервюто си Георги Готев и разкрива:
В писмения си отговор Костадинов категорично отрича такова нещо и също така пише, че няма изготвен такъв окончателен списък, като името на Кристалина Георгиева до момента не е предоставено за проверка. Той посочва, че няма практика да се съгласуват каквито и да било списъци с премиера, и даже ми каза, повтори и потрети, че двамата отдавна не са се виждали.
Костадинов пише, че до момента Кристалина Георгиева е била проверявана два пъти – на 26.01.2010 г., по искане на ГЕРБ, във връзка с нейната номинация за еврокомисар. Това се нарича “предварителна проверка“. Според Костадинов резултатите от предварителните проверки, които предшестват назначенията, не се публикуват. За мен е странно как политическа партия, а не Министерски съвет, е поискал предварителната проверка. Георгиева не представлява ГЕРБ в Комисията, поне аз така мисля. Може и да греша. Но това е по-малко важно.
Ето кое е по-интересно. Втората и последна проверка на Кристалина Георгиева е направена на 9 февруари тази година, по нейно искане. На 8 февруари Борисов разговаря с нея по телефона и Министерски съвет публикува съобщение, според което тя ще остане на работа в Комисията. Същия ден Борисов номинира Ирина Бокова като български кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Само че този телефонен разговор изглежда не е минал гладко.
Защо на следващия ден Георгиева е поискала проверка за чисто минало? Твърди се, че Борисов е казал на Георгиева, че не може да я номинира, защото има картонче. Костадинов твърди, че и при двете проверки няма открити документи и Комисията не е установила принадлежност на Георгиева към ДС. Има много интересна интрига между Борисов и Георгиева.
***
ПУБЛИКУВАМЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ НА ТЕОФАН ГЕРМАНОВ ЗА В. "ЗЕМЯ"
- Българската Соросоидна преса и техните сайтове ни заливат със съобщения и статии как Ирина Бокова се е провалила на изслушването в ООН, как няма шансове, как фаворитите са не тя, а експремиерите на Нова Зеландия и Португалия… Какви са твоите отговори на тези “закачки“?
- Казваш „поне ние“. Знаеш, че не живея в България, макар че и в Брюксел гледам българска телевизия, чета българските медии по интернет. Впечатлението ми е, че черният пиар на Сорос не получава достоен отпор от повечето български медии. Затова виртуалната, манипулативна и фалшива комуникация често засенчва истината.
За повечето хора е невъзможно да отделят време да изгледат индивидуалните изслушвания на кандидатите. Изобщо не препоръчвам те да бъдат гледани на запис, честно казано, скучно е за неспециалисти. Това е жаргон, който малцина разбират, но на този жаргон се управляват, доколкото е възможно, световните кризи, световните амбиции, световните отношения, води се борба със световните заплахи.
Не само българската журналистика, световната журналистика също не се справи добре с темата. Изслушвания за генерален секретар на ООН се правят за първи път, и сякаш пресата не беше готова да ги отрази. Затова и компроматите имаха някакъв ефект.
Истината обаче е, че представянето на Ирина Бокова беше блестящо, Ако тя не беше толкова добра, ако не беше очевиден фаворит, защо точно нея ще атакуват, при това толкова грубо?
- Кои са основните успехи и достижения на Бокова, начело на ЮНЕСКО? Питам те, защото не мога да си обясня как един човек може да бъде преизбран триумфално на един пост, ако се е провалил, както те твърдят?
- Няма да отговарям вместо Бокова, моля те, питай я отделно. Ще ти кажа мнението си. Преизбирането на Бокова не беше лесно. Преди то е било почти автоматично, всички генерални директори са имали втори мандат, но сега историята се ускорява, апетитите растат, и съм съгласен, че преизбирането й беше триумф, защото беше подложена на кофти атаки и тогава, макар че тогава те не идваха от соросоидна България. Тя бе преизбрана в трудни времена, когато ЮНЕСКО трябваше да реже живо месо, за да се вмести в бюджета, но тя се справи, и като политик, и като администратор.
Аз бях там, в тълпата, по време на преизбирането, и слушах, какво си говорят хората. Те й се радваха, защото бяха сигурни, че с нея организацията ще върви само напред и нагоре.
- Какво мислиш за другите кандидати за шеф на ООН?
- Много ми е любопитно как пет държави от бивша Югославия излъчиха кандидати. Да, без майтап, от общо девет кандидати пет са от бивша Югославия – външният министър на Сърбия Вук Йеремич, хърватката Весна Пусич, македонеца Срджан Керим, словенеца Данило Тюрк и черногореца Игор Луксич. Само Босна и Косово не са излезли с кандидати. Довчера световната общност гасеше пожарите в бивша Югославия, а днес техни представители искат да са начело на тази общност. Малко ми се вижда нахално.
Чета в български медии, че новозеландката Хелън Кларк била силна кандидатка. Аз не мисля така. Португалецът Гутереш е силен кандидат, но и той, и Кларк са от „западната група“ в ООН, която досега е имала трима генерални секретари от общо осем. „Източната група“, към която принаделжим, не е имала никога генерален секретар.
- Какво ще спечели Сорос, ако негов човек оглави ООН? Със сигурност е много, но какво конкретно според теб?
- На света има двама милиардери, които предпочитат да бъдат наричани филантропи. Но те и двамата са повече от това. И двамата действат с пълното одобрение на президента на САЩ, който и да е той. Първият е най-богатият човек в света, Бил Гейтс. Вторият е Джордж Сорос. Бил Гейтс харчи голяма част от състоянието си в борба срещу бедността в Третия свят, срещу болести като малария или зика, за въвеждане на някои напредничави техники, които включват и генетично модифицираните организми, в които впрочем той има пълно доверие.
Сорос харчи своите пари, спечелени от спекула, във Втория свят, ако мога така да се изразя. Той тръгна образно казано да евангелизира и преформатира страните от бившата съветска империя. По този начин Гейтс и Сорос си разделиха света, така че да не се настъпват по мазолите. За единия Третия свят, за другия Втория. Честно казано, бих предпочел Бил Гейтс да се занимава с нас, по ми е симпатичен, а и произхода на богатството му е по-честен.
Само че на Сорос с възрастта изглежда мислите му се замъгляват и на него вече не му стига Втория свят, той иска целия свят. При един сегашен слаб президент на САЩ, и при оттегляне на САЩ от тяхната традиционна роля на международен жандарм, той сигурно вижда в това шанса на живота си. Да, за него това е залог, по-голям от живота.
- В миналото ни интервю ти зададе на еврокомисаря Кристалина Георгиева серия от въпроси. Получи ли отговори на тях?
- Тя отмени срещата, като ми бе казано от служител в нейния кабинет, че сам съм си виновен, защото писах във Фейсбук, че ще взема интервю с нея. Интервю наистина не беше уговорено, но аз очаквам един еврокомисар винаги да бъде готов да говори пред медиите. Иначе защо един комисар ще се среща с журналист?
Междувременно написах писмо до шефа на комисията по досиетата Евтим Костадинов и получих отговор, даже разговаряхме по телефона. В писмото си го питах вярно ли е, че премиерът го е накарал да задържи списък с лица, работещи в международни организации, с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, в което фигурира Кристалина Георгиева.
В писмения си отговор Костадинов категорично отрича такова нещо и също така пише, че няма изготвен такъв окончателен списък, като името на Кристалина Георгиева до момента не е предоставено за проверка. Той посочва, че няма практика да се съгласуват каквито и да било списъци с премиера, и даже ми каза, повтори и потрети, че двамата отдавна не са се виждали.
Костадинов пише, че до момента Кристалина Георгиева е била проверявана два пъти – на 26.01.2010 г., по искане на ГЕРБ, във връзка с нейната номинация за еврокомисар. Това се нарича “предварителна проверка“. Според Костадинов резултатите от предварителните проверки, които предшестват назначенията, не се публикуват. За мен е странно как политическа партия, а не Министерски съвет, е поискал предварителната проверка. Георгиева не представлява ГЕРБ в Комисията, поне аз така мисля. Може и да греша. Но това е по-малко важно.
Ето кое е по-интересно. Втората и последна проверка на Кристалина Георгиева е направена на 9 февруари тази година, по нейно искане. На 8 февруари Борисов разговаря с нея по телефона и Министерски съвет публикува съобщение, според което тя ще остане на работа в Комисията. Същия ден Борисов номинира Ирина Бокова като български кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Само че този телефонен разговор изглежда не е минал гладко.
Защо на следващия ден Георгиева е поискала проверка за чисто минало? Твърди се, че Борисов е казал на Георгиева, че не може да я номинира, защото има картонче. Костадинов твърди, че и при двете проверки няма открити документи и Комисията не е установила принадлежност на Георгиева към ДС. Има много интересна интрига между Борисов и Георгиева.
Накрая на писмото Костадинов пише с дебел шрифт, че “за г-жа Кристалина Георгиева не е извършена задължителна проверка“. Това на мен ми звучи сякаш предварителните проверки са претупани. Евтим Костадинов вече се е обяснявал, за това, че веднъж проверката казва едно, друг път — друго. А премиерът май знае повече от него.