Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работил е в Икономическия институт на БАН и е бил негов директор. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Бил е ръководител на Научната комисия по икономически науки и член на Президиума на ВАК. Два мандата е бил член на УС на БНБ.
Проф. Минасян в интервюто си отговори на редица въпроси, свързани с икономическото състояние на България в момента през призмата на финансовата ситуация в страната и предстоящите дебати за държавния бюджет за 2016 г. Неговите разсъжданитя бяха под мотото „Научните основи на мизерията“, като посочи редица конкретни аргументи за заетата от него позиция на учен и общественик. Специално на въпроса за различните чуждестранни и местни рецепти за изход от незавидното ни икономическо положение като нация той посочи колко сме понякога безотговорни като граждани, даващи без основание доверието си на едни или други управници и техните управленски решения:
„Те не са виновни, виновни сме ние, които им вярваме. Вярваме им безрезервно. Странното е, че българинът, който иначе е гостоприемен и щедър, когато кани на гости, много трудно и мъчително бърка в джоба си да извади десет стотинки. А без да се замисля, изпраща във властта хора, които да определят неговата съдба и да бъркат в джоба му до дъно. Защо става така, защо ние със собствените си ръце и най-лекомислено избираме неподходящи хора, които да направляват нашите съдби.“
Студия Трансмедия: Че ги и преизбираме, след като сме ги плюли през целия им мандат, това е мазохизъм.
Г. М.: Това си е специфика на нашето общество. Отиваме на избори, неосмисляйки този процес, а като на мач на „Левски“ с ЦСКА, т. е. аз съм си левскар и изобщо не ме интересуват цесекарите, те са чужди, трябва да ги погребем и „Само Левски“, независимо че през цялото време може „Левски“ само да губи. Другите пък казват - ние сме цесекари и никакви левскари не са ни нужни. А всъщност историята е, че след мач човек ще се прибере вкъщи, ще отвори хладилника, ще пие една ракия, ще се успокои и ще заспи, но в живота, когато избираш някой, който да борави с твоята съдба и който злоупотребява с това право и ти бърка в джоба, при това много сериозно, и като се върнеш вкъщи и отвориш хладилника, ще видиш, че е празен. Сложно ли е да се разбере? И продължаваме да позволяваме на нечестни хора да барникат из нашите джобове. Аз мисля, че една от най-сериозните причини за това е недостатъчното образование на нашето общество. Аз съм силно разочарован от образователния статус на хората.
С. Т.: Подобни въпроси се задават, но отговор не идва.
Г. М.: Работата е там, естеството на българина е такова, че не иска да го получава, не слуша много какво му се приказва – „той ще ми каже!“. Важното е всеки един от нас да си зададе този въпрос и сам да си отговори, да намери за себе си причините, поради които нашето общество е бедно. Където и да излезем из Европа виждаме, че това, което се изразходва за преживяване е винаги повече, отколкото ту изразходваме. И едва тогава, ако всеки от нас съумее да си зададе въпроса и да си отговори на него, тогава ще съумеем да намерим пътищата за преодоляване на нашата бедност. В противен случай ме обречени на последното място, което разбира се би следвало да е много обидно за всички нас. Защо трябва да бъдем последни.
С. Т.: Изглежда корупцията и състоянието на съдебната система смущават най-много инвеститорите.
Г. М.: Ето, стигаме до същината на въпроса. Значи наред с всички тези параметрични стимули трябва да съществува институционална сигурност. Защото когато един инвеститор отива някъде, той отива с идеята да инвестира 10 или 20 милиона, но не за година или две, а с перспектива за 15 – 20 години, което означава, че за този период той трябва да има достатъчно голяма яснота по какъв начин ще се развива обществото у нас, дали нещо няма да се обърка и да тръгнат нещата с главата надолу и всичките тези пари, които той е инвестирал да пропаднат.
С. Т.: Да има предвидимост, да има правила на играта.
Г. М.: Точно така. И сигурност.