Фондация "Бертелсман": Българският елит ръководи страната хаотично

Това е само една от оценките за състоянието на демокрацията в България, направена в най-новия доклад на германската фондация "Бертелсман", цитиран от "Дневник".

Един от най-авторитетните институти за политически изследвания в Европа анализира периода от 2013 г. насам и посочва още подкопаването на свободата на медиите и изключително ниското одобрение от 5% в парламента и политическите партии.

Няколко особено скандални случая на конфликт на интереси и корупция илюстрират как в България в огромни мащаби се пилеят публични ресурси, посочват още авторите на доклада.

"И въпреки това правителството не успява адекватно да промени законите или да реформира практиките в обществения сектор, за да предотврати бъдещи злоупотреби. Поуките от случилото се са, че за по-добро управление е нужно лидерите да инициират реформи, но и че също така трябва в самите институции да бъде променена културата на работа."

Сравнението с останалите държави от района показва, че България отчетливо изостава именно в лидерските умения на политиците и държавниците си, в способността за изграждане на консенсус, ефективно използване ресурсите на страната и обществото и международното сътрудничество.

"В изследвания период България нямаше международно влияние, не успя да си осигури европейски средства от широк кръг източници и постигна много малко във вътрешнополитическите си цели", посочват авторите на доклада за страната.

Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея евросредства, но социологическите проучвания сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват. Именно този пречи и за приемането на страната в Шенген.

Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), но нито едно от тях не демонстрира умение да се учи от прилаганите политики, всяко започва промяната наново, няма нужната приемственост, отсъства стратегическото мислене. Илюстрация на това е и неспиращата поредица от негативен вот на изборите - българите масово гласуват против управляващите и за чисто нови играчи, някои от които с екстремистка и чисто популистка реторика.

Реформите в България се правят като инициатива, идваща от политици, а не в резултат на институционално търсене на подобрение. Поради това много неща в страната се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново.

Слаба администрация

Проблемът отива отвъд лидерите и политиците, смятат в "Бертелсман". Според авторите дори да има добри идеи и инициативи, състоянието на държавната администрация, с която да се реализират, е незавидно.

"Дори след влизането в ЕС качеството на тази администрация остава ниско. Реформирането ? продължава да бъде предизвикателство и често се ограничава единствено до съкращаване на броя на служителите, но не и на подобряване работата на останалите. Няма систематични усилия за борба с корупцията, а само откъслечни случаи. Демонстрирането на нетърпимост към корупцията в изяви по медиите не може да замени реалната борба с корените на това явление."

В доклада се припомня, че въпреки стратегията от преди икономическата криза за децентрализиране на управлението то си остава силно централизирано и въпреки това правителство след правителство показва слаба координация между отделните звена, като това е особено характерно за коалиционния характер на второто правителство на Борисов, казват от фондацията.

Авторите правят и едно впечатляващо с категоричността си заключение: "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики в няколко сектора, изискващи висока степен на координация между отделните институции."

В този дух се посочва, че стратегията Европа 2020 поне е предизвикала усилие за средносрочно планиране, консултации, координация и поставяне на цели, "макар че повечето от тези цели няма да бъдат постигнати".

Консенсус и помирение

Всички основни политически партии в България се обявяват за изграждане на демокрация, основана на свободна пазарна икономика, но социалните различия, създавани от либералния икономически модел се възприемат по-скоро като даденост, а не като набор от принципи, които да се балансират с ценностите на обществената солидарност, пишат още от "Бертелсман".

В страната има силен консенсус за ползите от членството в ЕС - икономически и свобода на пътуване - както и че натискът от Брюксел върху институциите води до приемане на мерки, макар реализирането им да носи умерени резултати.

Но в България има антидемократични сили със сила да налагат вето над промените и са нужни реформи за промяна на установилото се равновесие, препоръчват от фондацията. В страната има чести изкушения за популизъм и национализъм, но те частично се обезсилват, когато се стигне до нуждата от конкретни решения и действия за изпълняване на европейски изисквания.

Въпреки това се засилват национализмът и използването език на омразата по медии, в публичното пространство и дори от високопоставени официални лица, което илюстрира слабостта на обществените институции в защита правата на човека и на малцинствата. Като националистически партии изрично са посочени "Атака", Патриотичният фронт и България без цензура.

Специално внимание е отделено и на групите, лобирати за специалните си интереси и непрекъснато блокиращи правосъдната реформа, а така и установяването на върховенство на закона и функционираща демокрация.

Като контрапункт идват неправителствените организации и гражданското общество. Политиците говорят колко са важни те за консултиране на промени и реформи, но и до днес няма ясни критерии как се събират техните мнения, доколко се включват в изработването на политики и как се удостоверява, че това не се прави съвсем формално. Недоверието между неправителствения сектор и институциите пречи на диалога помежду им. Освен това от около 30 000 регистриране НПО реално функционират не повече от 1000.

Българите все още трудно постигат помирение в обществото си особено по теми като ролята на страната им в Холокоста или присъствието на агенти на Държавна сигурност в управлението и църквата. За мнозинството процесът на помирение си остава нещо, което е по-скоро продукт на тепърва развиваща се нова политическа култура, отколкото на нещо важно за обществото.