- Автор: Андроника Мàртонова
- 10 Sep 2020
- 100
- 3
Само няколко дни преди да навърши 91 години, почина един от най-големите асове на британското кино, актьор и режисьор, създател на филмите “Ганди” и “Чаплин” – сър Ричард Атънбъроу. Преди 12 години, през есента на 2002, той пристигна в България точно за 24 часа, за да се информира за състоянието на “Бояна филм” и предстоящата тогава приватизация на киностудията. Изключителната ми среща с него бе много кратка, както и последвалото интервю, което навремето бе публикувано в „КапитЕл” (стойностното издание на „Капитал” за култура и изкуство, което се претопи в "Капитал Лайт"). Достолепен, усмихнат, ведър, витален, щедър, сърдечен, лишен от всякаква надменност, без грам мания за величие. Ето такива са впечатленията ми в спомена от него.
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_fGmP7ynhPjRG226ibm6Ag2SVK604HV.jpg" style="height:390px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p><em><strong>Стъклото старостта ще ни покаже.<br />
Часовникът – отлитащия час.<br />
Но някой ред от нас ще ни разкаже.<br />
Неща, мечтани от самите нас.<br />
Опазил Бог! Нима в неволя, <br />
аз бих посмял да питам: Докога?</strong><br />
Какво може да му се върти в главата на един британски актьор, ако не нещо от Шекспир. Особено натрапчиво бе, докато оглеждах вещите на великия Джон Гилгуд, изложени на търг. Сигурно някой ден и моите неща така ще се продават…</em>” Думите на сър Ричард Атънбъроу увиснаха във въздуха като декор на току-що приключил спектакъл. След което изведнъж падна тежко завесата. “<em>Реликви… Та аз самият съм една реликва!</em>” Смехът на лорд Атънбъроу разтърси пространството. </p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_LhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDwu.jpg" style="height:300px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Сър Атънбъроу (роден на 29.08.1923 в Кеймбридж, Великобритания) е известен с трите си страсти: актьорската професия, кинорежисурата и колекционерството на произведения на изкуството. <br />
В началото на 40-те завършва Кралската академия за драматично изкуство в Лондон. Играе в театъра и не след дълго дебютира и в киното във филма на Ноел Коуард “В която служим” (1942). </p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_YBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUbn.jpg" style="height:360px; width:500px" /></p>
<p><em>Снимачен момент от филма на Ноел Коуард</em></p>
<p> </p>
<p>По време на Втората световна Атънбъроу е мобилизиран във филмовата студия на Кралските военновъздушни сили. След войната актьорът се посвещава изцяло на киното.</p>
<p>През 1960 заедно с режисьора Брайън Форбс създава собствена продуцентска компания “Бобър Филмс”. Получава две награди на Британската филмова академия за най-добър актьор – за “Заседание във влажен следобед” (1964, на Форбс) и “Оръдия в Батаси” (1964). </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/qzKTOUkroU0?wmode=transparent&jqoemcache=XXelF" width="425"></iframe></div>
<p><em>Сър Атънбъроу в “Оръдия в Батаси” на Джон Гилермин</em></p>
<p> </p>
<p>През 1969 снима и първия си режисьорски филм “О, каква прекрасна война”. След ролята му в “Човешкият фактор” (1980, на Ото Преминджър) Атънбъроу прави 13-годишна актьорска пауза и се заема с режисурата. С изключителен успех се появат на екрана “Ганди” (1982, осем награди Оскар), “Балетна редица” (1985), “Вик на свобода” (1987), “Чаплин” (1992).</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/9-sSE7w-3e4?wmode=transparent&jqoemcache=2hs5y" width="425"></iframe></div>
<p><em>Трейлър на "Балетна редица" (1985) с Майкъл Дъглас в главната роля</em></p>
<p> </p>
<p>Следват “Земя на сенки” (1993) и “Сивата сова” (1999). През 1993 лордът на британското кино нарушава актьорското табу и приема предложението на Спилбърг за “Джурасик парк І”. Едни от последните му роли са в „Хамлет” (1996, на Кенет Брана) и “Елизабет” (1998, реж. Шекар Капур).</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fEc_1Zun-FM?wmode=transparent&jqoemcache=HiIN8" width="425"></iframe></div>
<p><em>Из „Джурасик Парк І”</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Сър Атънбъроу, казвате, че сте хазартен играч с инат, лишен от скромност и пълен с арогантност. Тези качества помагат ли ви?</strong><br />
- Нима не съм прекрасен! (Избухва в неудържим смях.) Аз съм наистина ужасно арогантен и ще ви кажа защо. Киното е средство за забавление и трябва да достига до хората. А какво по-хубаво от това от едно забавление да се вади и печалба. Ето защо всичко живо се натиска да прави финансово успешни продукции, особено когато има и големи инвестиции. Обожавам киното – това е животът ми, но аз не правя филми само за пари. </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/FezBxUfWWXo?wmode=transparent&jqoemcache=HNn7s" width="425"></iframe></div>
<p><em>Сър Атънбъроу в емблематичното си превъплъщение на Пинки в британския филм ноар „Brighton Rock” (1947) на Джон Боутлинг</em></p>
<p>Моята величествена арогантност се състои в това, че аз настоявам да правя тези филми, които са важни за МЕН. Знаете ли какво ми казваха за проекта на “Ганди”? “Кой, по дяволите, се интересува от историята на дребно, сбръчкано човече, загърнато с бяло платно, с бастун и на всичко отгоре индиец?”. Как да съм скромен, след като се преборих с такова отношение?</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_uzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3Rb.jpg" style="height:737px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Що се отнася до хазарта – добре че имам колекция от картини. Знаете ли колко пъти съм залагал примитивиста Кристофър Уд. Когато нямам пари, прибягвам до художниците. Дано обаче не стигам до Матис, Пикасо и Писаро. О, ако толкова исках да съм милионер, хич и нямаше да се набутвам в киноиндустрията. Всъщност всички, които обичаме и създаваме движещи се образи, сме еднакво арогантни.. Защото ние искаме да правим точно нашите си филми, а не други. </p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_r9PYAZyPpkL81YEd73RAy8WOsd860P.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p>
<p><em>Заедно с Робърт Дауни Джуниър, който изпълнява главната роля в "Чаплин"</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Първият филм, който ви е впечатлил, е “Треска за злато”. Преди снимките на “Чаплин” сте се срещнали със самия гений на киното…</strong><br />
- Чаплин… Чаплин е среща с Бог! Когато се видях с него, той беше много стар, по-стар от мен. Неописуемо е… Чаплин е моят герой от единадесетгодишната ми възраст. Абсолютен гений, неподлежащ на сравнение с никого. Естествено, и Чаплин правил грешки в живота си, търпял е доста критики навремето. Но каквото и да се е случвало около него, той е проявявал изключителна смелост. Смелост да прави това, което иска, без да се съобразява с когото и да било. Протестира срещу масовата индустриализация – прави “Модерни времена”. Протестира срещу тоталитаризма във всяка една форма – снима “Великият диктатор”. Кой от днешните режисьори може да си позволи това? Приносът на Чаплин към киното далеч надхвърля естетическите, техническите и художествените параметри. Ето защо е уникален и неповторим.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ruGa20GnL80?wmode=transparent&jqoemcache=8Rxip" width="425"></iframe></div>
<p><em>Чаплин през погледа на Ричард Атънбъроу</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Президент сте на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство). Какво искате да промените? </strong> (*<em>В периода</em> 1<em>973–1995 е вицепрезидент, а от 2001 до 2010 г. всъщност заема този пост – бел. авт</em>.)<br />
- Ами първо ще уволня президента (<em>смее се</em>). Искам да променя киноситуацията в света. Нали все за глобализация говорим… Смятам, че един от основните проблеми в европейското кино е разпространението. Най-големите дистрибутори са пак американците.</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_xKHDdZFoca8hlhpU7yZr3K4H1PVljD.jpg" style="height:328px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Искам да изнамеря механизъм, чрез който много повече неамерикански филми да се видят по целия свят. Така и българското кино няма да остава затворено в балканските си рамки. Като президент на БАФТА мечтая за колекция от световни филмови образци, дублирана на множество езици и завъртяна по всички телевизионни канали. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/6oWqlb_TlLQ?wmode=transparent&jqoemcache=Wq5aR" width="425"></iframe></div>
<p><em>Трейлър на „Ганди” </em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_NW4ZTpODN8Ox7Wz345qaJ0AIlK0rsF.jpg" style="height:638px; width:500px" /></p>
<p><em>По време на снимките на "Ганди"</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Защо не обичате да ви наричат “режисьор”?</strong><br />
- О, не, аз много се радвам да ме наричат “режисьор”. За съжаление няма дума която да има смисъла на “режисьор”, а всъщност да се подразбира “човек, който развлича”. Не бих искал и не бих позволи обаче към определението да има и пояснението: “наемен”. Затова сам си продуцирам филмите. Цялата работа е, че най-обичам аз да съм шефът (<em>смее се</em>). Затова и все по-рядко се занимавам с актьорската професия. Сега имам право да избирам, да оформям, да представям нещата по своя си начин, а не някой да ми обяснява как се играе Шекспир, да речем. </p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41098_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:783px; width:500px" /> </p>
<p> </p>
<p><strong>Да се върнем на сър Джон Гилгуд (1904–2000). С коя от неговите лични вещи се прибрахте у дома?</strong><br />
- Освен хиляди прекрасни неща Гилгуд притежаваше нещо особено рядко. Това е великолепна дървена рамка с опъната, изящно бродирана коприна от ХVIII век. Казва се fireguard, обаче не може да бъде никакъв “пазител на огъня”, защото коприната и дървото много бързо пламват. Всъщност fireguard служи само за красота. С това чудо естетично се затулва входа на камината, когато тя е извън употреба. Освен това от търга на Гилгуд си купих и няколко прекрасни везани възглавници. Ужасното обаче е, че жена ми ги смята за толкова хубави, че не ми позволява да сядам върху тях…</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/GSLKRoF8LIo?wmode=transparent&jqoemcache=WgeB5" width="425"></iframe></div>
<p><br />
<em>1983, Церемония по връчването на наградите „Оскар” с водещ Уолтър Матау. Сър Атънбъроу получава статуетката за „Ганди” в категория за най-добър филм от ръцете на Били Уайлдър. </em></p>
