- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 61
- 5
„На мен винаги ми е изглеждало странно виждането, че държавата трябвало да отдаде дължимото на църквата. С връщането на собствеността на храма ние не сме получили някакъв подарък от държавата, възстановило се е едно право. Съпротивата на определени среди беше в това, че с връщането на собствеността се нанасял един тежък удар по културата. Но както каза сега и министърът на културата: „Ние трябва да покажем на целия свят, че няма конфронтация между култура и религия, между наука и религия, както в миналото се е внушавало.“
Преди няколко месеца епископ Тихон не бе оптимист, че собствеността на храм „Св. Александър Невски“ ще се върне на Българската православна църква. В интервю за ГЛАСОВЕ тогава той каза: „Според мен проблемът трябва да се реши със закон, и то специален закон за храма „Свети Александър Невски”. За да не се объркват страстите по вакъфските имоти с това, което за всички българи, надявам се и за българите от турски произход, е важно съхраняването на този храм. Не е тайна, че „Свети Александър Невски” е в много лошо състояние. От 100 години насам не е имало какъвто и да е основен ремонт.“ Днес храмът вече е собственост на БПЦ, дори без специален закон.
През 2010 г. дядо Тихон бе назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Като такъв не е спирал да води битки за оформянето на нейния юридически статут и да се мъчи да разреши проблема с лошото състояние на стенописите и самата сграда.
<p><strong>- Отец Тихон, когато преди няколко месеца говорехме за собствеността на храм „Св. Александър Невски“, вие не бяхте оптимист, че всичко ще се разреши поне в обозримото бъдеще, защото много интереси бяха замесени. Очаквахте ли този добър изход в полза на храма толкова скоро?</strong></p>
<p>- Аз нищо не очаквам, в смисъл такъв, че съм правя каквото трябва да се направи, пък то само ще дойде. Обикновено имам една цел пред себе си и гледам да я подпомогна с каквото мога. Но в крайна сметка Бог разполага с всички тези неща, Бог избира и тези, които трябва да направят неговото дело, и в този случай това беше проф. Близнашки.</p>
<p><strong>- А сега какво предстои, може би ремонтите? Вече има други пътища след решението за собствеността?</strong></p>
<p>- Сега първо трябва да осъзнаем голямата отговорност, която стои пред нас и да се започне стъпка по стъпка. Това е един доста комплексен въпрос и ще трябва специалистите да кажат какво е състоянието на покривите, за да се започне оттам. Защото всички други ремонти биха били излишни, ако отгоре отново се получи теч. Първо нещата са в ръцете на специалистите, които ще видят, ще преценят и оттам нататък ще започнем да правим останалите неща, докъдето ни стигнат парите. А след това паралелно ще решаваме втората задача да търсим средства, откъдето намерим.</p>
<p><strong>- След като собствеността вече е ясна, възможно ли е да се потърсят възможности и от европейските фондове?</strong></p>
<p>- Всички са се загледали в тези еврофондове, но аз съм социален богослов, в последно време като хоби станах и юрист, така да се каже. А иначе с фондовете не знам какво е положението. Надявам се, че все някой сред доброжелателите, а те не са един или двама, ще ми подскаже какво е възможно и какво не. От друга страна, обръщам се към всички онези, които милеят за този храм, да помагат.</p>
<p><strong>- Криптата също ли влиза в собствеността?</strong></p>
<p>- Криптата също е част от цялата църква и влиза в собствеността на Българската православна църква. Криптата е отдадена за ползване като вещно право за 25 години на Министерство на културата.</p>
<p><strong>- Това е голяма победа.</strong></p>
<p>- Не обичам думата „победа“. Аз не желая някой да се кичи с това, то е един успех за всички ни. Въпросът е, че оттук нататък трябва да си нося отговорността. Аз вече нямам никакви основания да обвинявам някой друг за състоянието на църквата.</p>
<p><strong>- Имаше ли голяма съпротива срещу това да се върне събствеността на храма?</strong></p>
<p>- Естествено! В тези повече от 40 години в тази комунистическа държава са възпитани толкова чеда в атеистически мироглед и, естествено, на тях им е втълпявано, че църквите са „опиум за народа“, че подкрепяли властите в експлоатация на трудещите се и пр. И затова на мен винаги ми е изглеждало странно, че държавата трябвало да отдаде дължимото на църквата. Ние не сме получили някакъв подарък от държавата, възстановило се е едно право. Съпротивата на определени среди беше и в това, че с връщането на собствеността на храма се нанасял един тежък удар по културата. Но както каза сега и министърът на културата: „Ние трябва да покажем на целия свят, че няма конфронтация между култура и религия, между наука и религия, както в миналото се е внушавало.“</p>
<p><strong>- Ще се опитате ли да призовете българите и отвъд България да помогнат за запазване на храма? Може би заможни хора от чужбина ще се включат?</strong></p>
<p>- Много се надявам, че ще помогнат. Не знам да има българин, който като посрещне гости от чужбина, да не ги заведе първо в храма „Св. Александър Невски“ да покаже, че и това е България. Моето основно занимание сега ще бъде да премислям и да измислям към кого още бих могъл да се обърна. Ще разровя всички мои стари адресници, ще прося, където мога да намеря хора, готови да услужат. Не искам да се обръщам като всички към държавата, защото тя и без това е в затруднено положение и има много други грижи. Надявам се българите да осъзнаят какво богатство имат в наследство, а едно богато наследство предполага дълг към него. Всеки, който дарява пари в нашата сметка, ще бъде отбелязан на нашия сайт в интернет. Хората да виждат кой какво е дал, колко се е събрало, къде е отишло. Всичко да е ясно и да няма после приказки, че съм забогатял от дарения. Дори имам идея част от тези дарения да не са средства, а да се дават във вид на материали, нужни за ремонтите – да речем, стъкла, прозорци и прочие. Така всички ще са щастливи, доволни и уверени, че няма да има злоупотреби. </p>
