
Елиф Шафак е известна турска писателка и есеист, популярна и в България. Нейните най-известни творби включват "Копелето на Истанбул" и "Стажантът на архитекта". „Уърлд пост” направи интервю с нея в навечерието на скорошните атаки срещу опозиционните медии и репресиите срещу журналисти в Турция.
Г-жа Шафак счита, че страната й е дълбоко поляризирана и „върви назад“. Нейните думи са особено актуални днес след поредния атентат с невинни жертви в Анкара от миналата нощ, за чиито извършител се посочва една жена с връзки с журналистическата професия. Без да адвокатстваме на никого, ние от Екип „Инфохолици“ считаме, че атентатът е много удобен повод за поредната атака срещу свободата на словото в Турция и опит за заглушаване на всеки опозиционен глас, особено чрез забраната на „Фейсбук“ и „Туитър“, на който станахме свидетели вчера. Неслучайно, редица наблюдатели от снощи говорят, че Турция е на ръба на обявяване на военно положение.
Сирийски бежанци на границата с Турция. Бежанската вълна даде на Ердоган аргументи за ожесточаване на военните действия срещу кюрдите. Аналогичен е ефектът на зачестилите терорстични атентати на територията на самата Турция и в големи градове като Анкара и Истанбул.
ВСЛУШАЙТЕ СЕ В ДУМИТЕ НА ЕЛИФ ШАФРАК В ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСИТЕ КЪМ НЕЯ:
- Турция е разтърсена от редица кризи наведнъж – от масовото навлизане на сирийските бежанци, борбата с кюрдите, а сега и репресията върху свободата на словото, включително конфискацията на водещият вестник на страната "Заман". Какво се случва?
- Турция преживява дълбока, главозамайваща, опасна социална и политическа трансформация. Толкова много се случи толкова бързо, че нямаше време да се спре, да се помисли и анализира. Аномалиите са станали новото нормално. Турският управленски елит на президента (Реджеп Таип Ердоган), партията на Ердоган - Партията на справедливостта и развитието (ПСР) бърка "демокрацията" с "мнозинството". Демокрацията не е само в избирателните урни и броя на гласовете. Това е само един от съществените й елементи.
Демокрацията е също и във върховенството на закона, разделението на властите, свободните и разнообразни медии, в свободата на словото, правата на жените, правата на малцинствата. Във всички тези аспекти Турция тъжно се плъзга назад. Това е много поляризирана страна - противопоставяне между верните поддръжници на Ердоган и онези, които са против него. Ние се превърнахме в едно общество на гняв, параноя, уплаха. Художниците, писателите, учените - хората, които са се опитвали да изградят мостове, така че да се насърчи съвместното съществуване и мир – знаят, че са загубили твърде много.
- "Турция преживява дълбока, главозамайваща, опасна социална и политическа трансформация" Има ли нещо, което свързва всички тези кризи?
- Турското общество става все по-консервативно и патриархално, докато държавата става все по-авторитарна и патриархална. Тези два процеса са дълбоко свързани. Една скорошна социологическа анкета на Института „Пю” показа, че половината от турското общество смята, че не е добре или не е законно да се критикуват публично правителството. Всеки, който се осмели да изрази критично мнение е определян като "предател" или "гнила ябълка".
Хората с критично мислене се линчуват в социалните медии, демонизирани са в проправителствените вестници, заплашвани са от всички страни. Всеки журналист, учен, писател, поет или карикатурист знае, че заради една книга или статия, или дори заради един пост в социалните мрежи можем да бъдем дадени под съд или дори вкарани в затвора. Главният редактор на вестник „Джумхуриет” – Кан Дундар, написа писмо до европейските лидери, с което им напомня да не забравят демокрацията и свободата на словото в отношенията си с Турция. Но в момента тези жизненоважни въпроси не са приоритет за Европа.
Разплакана жена пред редакцията на опозиционния в. "Заман", след като сградата беше щурмувана преди няколко дни от полицията, а вестникът - конфискуван и веднага превърнат в проправителствен рупор
- Дали това, което виждаме днес в Турция е аналогично със самодържавните тенденции на Виктор Орбан в Унгария и Владимир Путин в Русия – идеята да се изкорени "заразата", която удря по онова, което те считат за националния дух на някакво въображаемо утопично минало? Дали не става въпрос за конкуренция между космополитната и националната душа, както виждаме навсякъде другаде по света?
- Ние сме свидетели на разпадането на Обединена Европа. Едновременно с това, сме свидетели и на разпадането на либералната демокрация в много части на света. Има хора, които твърдят, че Близкият Изток не е готов за демокрация, за това е по-добре да има силни лидери вместо това. Намирам тези тенденции за много опасни.
В Турция хората говорят за "необходимостта от един силен лидер, начело на група от технократи", вместо гражданско общество отдолу-нагоре, основано на плурализъм. Казват, че по този начин няма да си губим време с множество различни мнения. Ние в Турция преживяваме загубата на плурализма. Никой вече не говори за космополитизъм или многообразие. Идеологията на еднаквостта е мотото на деня. Опасно е!
Превод: Калина Цокова - студентка от ФНПП на СУ и участничка в Стажантската програма на Студия Трансмедия
Цялото интервю четете тук: