Египет: държавен преврат или революция?

<p><em><br /></em></p> <p><em>Въпреки грешките си, които бяха много, Мохамед Морси беше първият демократично избран президент на Египет и неговото сваляне от армията безспорно е държавен преврат. Би било трагично за египтяните, които позволиха революцията през 2011 г. </em>(...)<em> да се окажат накрая пред отхвърляне на демокрацията</em>, пише тази сутрин &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo;.</p> <p>Вестникът изтъква значението на решенията, които ще вземе армията в следващите дни: <em>Генералите съобщиха в изявление, прочетено по телевизията, че ще отменят Конституцията и ще създадат преходно правителство, водено от председателя на Конституционния съд. Първият тест ще бъде дали ще позволят на лидерите на гражданското общество и на главните религиозни водачи да подготвят план за заместване на това правителство чрез избори. Възможно най-бързо ще бъде най-добре</em>, пише в уводната си статия &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo;.</p> <p>Същата оценка от страна на &bdquo;Гардиън&rdquo;, който съобщава за &bdquo;държавен преврат&rdquo;. <em>Ако египетската армия искаше да прикрие факта, че току-що извърши държавен преврат, не си е свършила добре работата</em>, иронизира тази сутрин британският всекидневник в уводната си статия. &bdquo;Гардиън&rdquo; подчертава, че <em>никой в Египет не знае кой е Адли Мансур</em>, който става <em>лицето или поне връхната дреха</em> за прикриване на египетската армия. Той стана временно изпълняващ длъжността президент, след като в четвъртък положи клетва.</p> <p>Британският вестник е изключително недоверчив спрямо новия режим, определен като <em>всичко друго, само не и либерален</em>. В подкрепа на това &bdquo;Гардиън&rdquo; посочва първите мерки, задушаващи свободата, взети от армията. <em>Първото й действие беше да затвори пет телевизионни канала, които отразяваха нарастващия бунт на привържениците на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;. Шести канал, произлязъл от Ал Джазира, Ал Джазира Миср, стана обект на полицейско претърсване и неговите журналисти бяха задържани</em>, съобщава вестникът.</p> <p><strong>&bdquo;Унижение за демокрацията&rdquo;</strong></p> <p>Констатация, която споделя в Испания &bdquo;Ел Паис&rdquo;, който описва намесата на армията като &bdquo;унижение за демокрацията&rdquo;, и се учудва от реакцията на египтяните. <em>Демонстрантите приеха новината с ликуване. Това беше допълнително доказателство за мита, който приписва на армията ролята на спасител на отечеството. Но Египет няма да напредне, докато не върне армията на мястото й</em>, предупреждава испанският всекидневник. Военните играят <em>важна роля в египетското бедствие</em>, заключава &bdquo;Ел Паис&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Вашингтон пост&rdquo; е по-умерен. <em>Това, което стана в Египет, държавен преврат ли е или революция? И двете едновременно</em>, гласи заглавие в американския всекидневник, който набляга на сложността на събитията. <em>Нито една от двете думи не е достатъчна да опише това, което се случи. Едновременно става дума за държавен преврат и за народна революция, едновременно израз и оспорване на египетския демократичен опит</em>.</p> <p><strong>Американско влияние</strong></p> <p>На фона на объркването, &bdquo;Вашингтон пост&rdquo; подчертава необходимостта да не се изпада в манихейски прочит на събитията. <em>Морси беше демократично избран и чрез своите собствени действия минира голяма част от мандата си. Да, САЩ продължават</em> (...) <em>да го описват като демократично избран; да, понякога той разклащаше демократичните институции</em>, уверява вестникът.</p> <p>Влиянието на американската дипломация подчертава и &bdquo;Ню Йорк таймса&rdquo;, който припомня, че след споразуменията от Кеймп Дейвид през 1979 г. между Египет и Израел, САЩ са една от страните, които &bdquo;са инвестирали&rdquo; най-много в Египет. Вестникът припомня, че ако сега Барак Обама не може да повлияе на Мохамед Морси и опозицията, той разполага все пак със сериозно средство за натиск върха египетската армия,&nbsp;<em>на която дава годишна помощ от 1,3 млрд. долара</em>.</p>