ЕС трябва да бъда по-агресивен в преговорите за трансатлантическия договор

Като човек, подписал Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и дългогодишен поддръжник на трансатлантическото сътрудничество, не мога да бъда заподозрян в принципна враждебност към проекта за трансатлантически договор, по който преговарят от близо три години САЩ и Европейският съюз.

Председателят на Сената Ларше поиска мнението ми по въпроса, което правя на драго сърце. Искам този проект да бъде полезен. Той ще бъде такъв, ако е резултат от балансирани преговори. Моето убеждение е, че, за да постигне този баланс, Европейският съюз трябва да получи без отлагане средства за ефективна политика.

Един полезен проект

Целта, която преследват първите две търговски сили в света, е амбициозна. От една страна, става дума да се улесни достъпът до пазарите, което включва премахване на тарифните и нетарифни препятствия пред обмена на стоки и услуги. От друга страна, да се определят и хармонизират нормите за търгуваните стоки и услуги и всъщност да се затегнат международните стандарти, гарантирайки качеството и дори подобрението им, особено с оглед защитата на здравето и на околната среда, на фона на пробива на Китай и Индия. Става дума най-сетне да се определят правилата за развитие на световната търговия и начина за уреждане на споровете, които могат да  възникнат между държавите и инвеститорите. Дори и някои да се съмняват, че от такъв договор може да се очаква бърз растеж на търговията, който вече е значителен от двете страни на Атлантика, сключването му ще има положително въздействие. Преди всичко то би позволило по-широкото прилагане на западните норми в международната търговия.

Кръгът от преговорите, проведен в Маями през декември 2013 г., позволи постигането на споразумение за премахване на митническите права в 97 на сто от 10-те хил. разгледани тарифни линии. Остават обаче многобройни пречки преди  сключването на окончателното споразумение. По-специално по въпросите за достъп до пазарите на услуги, регулаторното сътрудничество, географските означения и механизма на арбитраж на спорове между държавите и компаниите, които все още не са били разгледани сериозно. Географските означения впрочем, които не са нищо друго освен етикети за качество, са от решаващо значение за селскостопанското производство на много европейски страни, сред които Франция. Що се отнася до уреждането на спорове между държавите и инвеститори, очевидно е, че механизмът за арбитраж, предложен от САЩ, е прекалено суров, за да бъде приет в този вид.

Разбира се, и без да се броят непредвидимите засега последствия от Брекзита, политическият календар от двете страни на Атлантика не улеснява, и това е най-малкото, което може да се каже, хода на преговорите. Тяхното провеждане дава дори повод за няколко критики.

Европейската комисия получи мандат да преговаря не само от името на Европейския съюз, но също така от името на всяка една от страните-членки, и съдържанието на този мандат бе разкрито със закъснение едва под натиска на Франция и Германия. Прегледът на документите, свързани с преговорите, е възможен едва отскоро в столиците на държавите-членки, изключително на английски език и при условия, които не допринасят за успокояване на дебатите. Критиците на договора дори заговориха за “споразумения на Дракула”, които се договарят през нощта и не издържат през деня, оценка, която илюстрира страстния характер на този въпрос.

Впрочем такъв договор може да бъде постигнат, подписан след съгласието на Съвета на Европейския съюз и ратифициран от Европейския парламент, след това от националните парламенти, само ако и в степента, в която носи белега на балансираните отстъпки. С други думи, той е двустранен договор, само ако е между равностойни по права и задължения партньори. Днес трябва да констатираме, че това не е така.

Неприемливи дисбаланси

В името на концепцията, като съдебните и политическите власти на САЩ имат за своята юрисдикция, всяко физическо и юридическо лице, което използва долара, включително при за задгранични операции от американска територия, може да попадне под ударите на американското законодателство.

Казано по-просто, САЩ смятат, че трябва да знаят за действия, извършвани в трета страна, ако те могат да окажат влияние на американска територия. Този подход се корени в най-старата американска правна история, която прие обаче неотдавна тревожен обрат в икономическата и търговската сфера, като законите Хелмс-Бъртън и Амато-Кенеди, одобрени от Конгреса през 1996 г., са на-яркият пример за тази особена концепция за правилата на “международната куртоазия”. 

Първият от тези два закона забранява с обратна сила на всяко лице или фирма в света да търгува със стоки, които могат да имат някаква връзка с имотите, национализирани в Куба от Фидел Кастро в началото на 60-те г.; вторият забранява на всяко лице или фирма в света да инвестира повече от 40 млн. долара годишно в петролния или газовия сектор в Иран и Либия. Без значение на политическите промени, настъпили впоследствие, тези закони все още са в сила и американските власти, окуражени от превъзходството на долара, смятат, че се упълномощени да ги използват без покана и многократно.

Американските публични пазари впрочем остават свръхзащитени, по силата на закона “Купувай американски стоки” (Buy American Act), обнародван от президента Хувър през 1933 г. В резултат на това покупките, извършвани от федералната администрация, в рамките на държавните пазари, могат да се отнасят само до стоки, произведени на американска територия. Някои сектори са особено засегнати, като шосейният, морският и железопътният транспорт.

По-агресивна политика на ЕС

Изправени срещу американския партньор, уверен в своята империя, разбираме изкушението, повече или по-малко чистосърдечно, да се преустановят или прекратят  преговорите. Но не бива да забравяме, че само Европейският съвет, който решава с единодушие, е овластен да нареди на Комисията да преустанови или спре преговорите. Можем да се съмняваме, че нужното единодушие ще бъде постигнато лесно. 

Въпреки това съществува възможност държавите-членки на Европейския съюз, и по-специално нашата страна, да използват този случай, за да накарат ЕС да поеме отговорностите си. 

Подобна амбиция е възможна, на първо място в сферата на държавните пазари. В рамките на споразумението за държавните пазари, сключено в Световната търговска организация през 1994 г. и ревизирано през 2014 г., 45 държави, сред които Европейският съюз и държавите-членки, се ангажираха да либерализират достъпа до своите  пазари. Към това споразумение обаче са анексирани клаузи за ограничения и изключения, от които Япония, но най-вече САЩ, се възползват прекомерно.

Защо ЕС не ревизира списъка си на достъпни обществени поръчки и не предпочете по този начин малките и средни предприятия от общността? Процедурата е лесна, дори с ревизираното споразумение от 2014 г. Противно на общоприетото схващане и без да се засяга възможността Коисията да предложи на САЩ текст, основан на реципрочността със сегашната им практика в тази област, Европейският съюз не е лишен от средства, стига да го иска. Освен това през 2012 г. беше изработен проекторегламент, който предвиждаше преформулиране на обхвата на многостранните и двустранни ангажименти на ЕС на базата на принципа за реципрочност при отварянето на обществените поръчки. За съжаление, този проект не беше приет. Спешно трябва да се върнем към него, за да натежим в преговорите и да дадем на Европейския съюз нови полета на действие при определянето на по-ефикасна търговска политика.

На второ място, ЕС не може да остане бездеен към проблемите, които поставя екстериториалността на американските закони. През 1996 г. той прие регламент в това отношение. Също като предходния, и този текст не бе приложен. Най-малкото той бе подложен на основно преработване. Новата му версия, която датира от февруари 2015 г., в момента се разглежда в Европейския парламент. Важно е той да бъде приет незабавно, така че Съдът на ЕС да разполага със средства, за да се противопостави на съдопроизводството на Върховния съд на САЩ.

Преговори, като тези по проекта за трансатлантически договор, имат смисъл, само ако са между равностойни партньори. Тази цел може да бъде постигната, ако Европейският съюз се съгласи да използва необходимите оръжия. Те са на негово разположение. Ето защо първата задача на френското правителство би трябвало да бъде, вместо да използва трансатлантическия договор за вътрешнополотичически цели, да убеди своите европейски партньори, и на първо място Германия, в спешната необходимост да предоставят на ЕС инструменти за настъпателна търговска политика. Тя е необходима и възможна, за да се пребори със злонамереността на американската администрация, която блокира финансирането на европейските компании в Иран; тя е още по-необходима и спешна, за да се възстанови пълната политическа легитимност на европейската конструкция.

Сега съдбата на преговорите зависи от САЩ. Те трябва да отговорят на основателните опасения, които се проявяват в Европа, в противен случай не можем да се надяваме на никакъв напредък. Би било добре в днешната криза, през която преминава, Европейският съюз да докаже, че защитава основните права на Европа.

Превод от френски: Галя Дачкова