Една история за историята: Симеон Радев, Градителя от нова България

С тези думи започва последният ръкопис на Симеон Радев „Ранни спомени“. Гордият писател, историк, дипломат, публицист и революционер е смачкан и депресиран от „народната власт“. Уволнен и пенсиониран, на него му е забранена всякаква политическа и обществена дейност. Единственият шанс да завещае усилията си на българската история е неговият син Траян. Слепият вече маестро го произвежда в свой секретар и започва да му диктува цялата си мемоарна сага. Така с течение на годините за народната ни памет ще останат запечатани събития, конфликти, кроежи, намерения, триумфи и погроми, дори частни разговори, в които се оглежда цялата ни съвременна национална, а и част от европейската история. И най-същественото: Симеон Радев никога не е бил обикновен хроникьор на случващото се. Той е или пряк свидетел, или интелигентен изследовател, а в повечето случаи и участник в своите документални разкази. В масовото съзнание Градителя от Нова България се свързва главно със „Строители на съвременна България“. Изчерпва ли обаче този уникален труд личността на големия българин?

През 2008 г. имах редкия шанс да попадна по професионален повод в дома на Траян Радев. Сред мизерия и пълна забрава, изоставеният наследник вадеше с лекота от паметта си забележителни епизоди от Следосвобожденската ни история: Симеон Радев беседва с Екзарх Йосиф в Цариград, пак той е на закуска с Фердинанд в двореца, сетне вездесъщият Радев участва заедно с Андрей Ляпчев при подписването на Солунското примирие в края на Първата световна война; в началото на 20-те години по настояване на Тодор Александров приема да стане член на масонска ложа, делегат е на Международния масонски конгрес в Женева и дори става автор на връченото на Великия командор Исак Ревершон изложение за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление; следва ново изпитание за дипломата – натоварен е с жестоката задача собственоръчно да подпише Ангорския договор от 1925, който ще попари надеждите на изстрадалите и прогонени тракийски българи за справедливост. И това е само малка част от тази удивителна биография.

На излизане от бедняшкия апартамент на Траян Радев, в който е прекарал почти в изгнание последните си години и знаменитият му баща, синът отваря заключена врата. В претъпкана до тавана с ръкописи стая лежат непотребни за никого съкровища от безценна информация. Завещанието на Симеон Радев за своя народ. С голямо закъснение народът ще го получи и ще го оцени.

Само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат, Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967 година. Последните му думи са: „Дадох ли нещо на България?“.

Предостатъчно, Градителю, предостатъчно!

Вижте целия материал в "Денят разказва"