- Автор: Монд
- 10 Sep 2020
- 143
- 5
Критик на политиката на сурови икономии в Европа, носителят на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц работи от години върху причините за икономическото неравенство в САЩ и неговите политически и социални последствия. На 2 септември във Франция излиза новата му книга по тази тема, La grande fracture (“Голямото разделение”). Интервю с Джоузеф Стиглиц публикува “Монд”.
- В книгата си обяснявате, че неравенствата са в основата на кризата от 2007 г. Защото все още пречат на възстановяването?
- Най-напред, защото са резултат от ренти и монополи, които парализират икономиката. Но преди всичко, защото неравенствата са ужасен капан. За американците от народните класи, които имат лоша здравна застраховка и труден достъп до образование, социалната мобилност вече не работи. А без повишаване на доходите няма повишаване на потреблението, което отслабва растежа.
Преди кризата с високорисковите ипотечни кредити разходите на американските семейства бяха изкуствено - и драматично - напомпани от кредита. Сега, когато този лост изчезна, виждаме опустошенията, предизвикани от неравенствата. Те са несъвместими със здравословния растеж.
- Но самата рецесия увеличи неравенствата!
- Да, но не бива да се лъжем: неравенствата не са неизбежни, те са резултат от политически избор. Като доказателство за това, някои държави успяха да съчетаят растеж и справедливост, защото превърнаха тази двойна цел в свой приоритет.
Такъв е случаят в скандинавските страни, но също така в Сингапур или остров Мавриций, който успя да диверсифицира икономиката си, като заложи върху образованието на населението. САЩ имат много да научат от тези примери.
- Вие призовавате индустриализираните държави, в частност САЩ, да инвестират в иновации, инфраструктури, образование. Как да стане това, когато държавният дълг достига нови рекордни нива?
- Това е много лошо извинение. В САЩ реалните лихвени проценти са отрицателни, а в Европа са много ниски: периодът никога не е бил толкова благоприятен за инвестиции. Още повече че инвестициите, за които става дума, ще подхранят силен растеж в следващите години и следователно допълнителни данъчни приходи, които ще позволят да се балансират публичните сметки. Да задлъжняваш, за да изградиш бъдещето, не е спирачка пред растежа. Да не го направиш е отровен подарък за бъдещите поколения.
- Ще изпадне ли светът в “столетна стагнация”, а именно дълъг период на слаб растеж?
- Столетната стагнация има две причини. Първата е отслабването на световното търсене, особено стеснено от необоснованите политики на сурови икономии в Европа. Втората се отнася до въпроси, свързани с иновациите през последните години.
Засега Фейсбук, AirBnb не генерират толкова силно повишаване на производителността, както индустриалната революция, и ние не знаем какво внасят в брутния вътрешен продукт. Едно от тези нововъведения ще промени ли картината? Невъзможно е да се предскаже, защото по дефиниция този тип промяна е непредвидима.
Но едно нещо е сигурно: държавите трябва да изиграят своята роля, като инвестират в научни изследвания, за да насърчат развитието на иновациите. Защото инвестирането само в предприемачество не е достатъчно.
- Но ако това не се случи? Ако нито едно нововъведение на даде тласък на производителността?
- По принцип това не би било толкова драматично, тъй като ресурсите на планетата са ограничени. Много лесно бихме могли да се приспособим към постоянно слаб растеж, ако той е придружен от политики, намаляващи неравенствата.
- Въпреки увеличаването на неравенствата, което показвате, американската икономика е нараснала с 3,7 на сто през второто тримесечие. Това не е толкова зле.
- Американското съживяване е мираж. Вярно, е че нашето ниво на безработица е ниско (5,3 на сто), но много хора, които търсят работа, са излезли от статистиките. Липсват 3 млн. работни места в страната. Федералният резерв не го разбира. Неговите средства за защита са неадекватни.
Растежът през последните години бе подхранван от спада на долара, което малко напомпа нашата конкурентоспособност, и от борсовия балон. Но спадът на долара е зад нас, а борсовият балон не помага на потреблението на домакинствата, освен твърде незначително. Това не е поносимо.
- Какво трябва да се направи, за да се подхрани здравословният растеж в САЩ?
- Пътищата са много: да се инвестира в научни изследвания, образование, инфраструктури, да се насърчи достъпът на американците до висше образование.
Установяването на минимална работна заплата също ми се струва добра възможност.
През последните години печалбите се увеличиха непропорционално на заплатите. Това неравновесие в разпределянето на приходите е източник на неравенство и отслабва потенциалния растеж.
Друг начин това да се поправи е нашето данъчно облагане да стане по-прогресивно и справедливо. Не е нормално днес един спекулант да бъде облаган с по-малко данъци, отколкото един работник.
- Защо следващият американски президент, ако е демократ, би взел такива мерки, които не предприе Барак Обама?
- Барак Обама направи грешки. Но нещо вече се е променило в САЩ. Много политици, особено в Сената, осъзнаха, че спешно трябва да се атакува проблема с неравенствата. Всички кандидати демократи превърнаха този въпрос в свой приоритет.
- Да поговорим за Европа. Третият помощен план за Гърция ще върне ли най-сетне Атина в коловоза?
- Този план е гаранция, че Гърция ще затъне в дълга и мъчителна депресия. Не съм голям оптимист.
Единствената добра новина е, че Международният валутен фонд (МВФ) вече се бори за облекчаване на държавния дълг. Това не попречи обаче на кредиторите на Атина да приемат помощна програма, която не казва и една дума по въпроса.
- Защо дългът е толкова чувствителна тема в Европа?
- По две причини. Първата е, че има объркване. Тук дългът се възприема като спирачка пред растежа, докато той е точно обратното, той е застраховка за бъдещ просперитет, когато се използва за финансирането на ключови инвестиции. Европейците са го забравили.
И има защо: една част от десницата на Стария континент подхранва тази истерия около дълга, за да засегне социалната държава. Тяхната цел е проста: да се намали периметърът на държавата.
Това е много тревожно: затваряйки се в тази визия за света, манията по сурови икономии и фобията от дълга, Европейският съюз е на път да разруши бъдещето си.
Превод от френски: Галя Дачкова
