- 10 Sep 2020
- 67
- 8
Ерик Артър Блеър (Джордж Оруел) е роден през 1903 г. в Мотихари. Мразел да ходи на училище. По-късно завършва „Итън” в Англия. През 1922 година заминава за Бирма, където живее баба му и става полицай. Тогава започва да публикува първите си произведения.
Връща се в Англия, за да направи кариера на професионален писател. През 1928 година заминава за Париж. Във Франция пише политически статии за вестник „Монд”. По-късно отново се връща във Великобритания и работи като учител. Участва в гражданската война във Испания и се бие срещу войските на генерал Франко.
<p>Първата и Втората световна война са в основата на Фермата на животните. „1984” е публикувана през 1949 година и е плод на наблюденията върху тоталитарните режими и е една от най-великите антиутопии в литературата.</p>
<p>Сайтът personal.nspalmer публикува интервюто, като признава, че отговорите са дадени от големия познавача на Оруел – Дейвид Уайкс, един от най-добрите специалисти по английска литература, преподавател в „Дармут колидж“.</p>
<p><strong>Защо не започнем с вашия живот и как написахте „1984”?</strong></p>
<p>Това е дълга история. Книгата излезе през 1949 г. и е последната, която съм написал.</p>
<p>Представлява литературно обобщение на всичко, което съм открил за политиката и начина на развитие на света до този момент. Ходих на училище в Итън и бях предопределен за кариера в „горната средна класа”.</p>
<p>Винаги обаче съм имал силно чувство за вина за социалната си позиция и съм искал да се „декласифицирам”, за да се „отърва” от мястото си в английското общество.</p>
<p>Моите политически възгледи са, тези, които формирах, докато воувах на страната на републиканците по време на Испанската гражданска война през 30-те години на ХХ век. Преди това съм бил сервитьор, мияч на чинии в Париж, живях като клошар имзевстно време, участвах в експедиции.</p>
<p>Споделях живота си с имигранти, с общи работници. Дорие нахправих така, че да бъда арестуван, само за да видя какво е да си в затвора.</p>
<p><strong>Имаше ли политическа база в тези Ваши действия?</strong></p>
<p>Не, нямаше, аз станах социалист едва след като видях това, което се случва с ниските слоеве на обществото в Англия. Беше неизбежно. Затова и на един много ранен етап от моята политическа кариера отидох в Северна Англия по време на депресията, за да напиша книга за живота на безработните в Уигън.</p>
<p>Книгата е част от пътя, който ме превърна в социалист, но никога не съм бил човек, който подпомага делото на социализма, докато не отидох в Испания. Отидох там като журналист, но след няколко дни се записах в Републиканската армия. Бих се в продължение на близо една година, но бях ранен от куршум в гърлото. Опитът ми там, в Браселона, зад фронтовата линия, ми оказа огромно влияние.</p>
<p>Аз открих, че комунистите, които ръководеха тогава съпротивата, всъщност са водели нещо като вътрешна война срещу левите критици в републиканското движение.</p>
<p>И тъй като аз участвах в една бойна група, определена като „троцкисти” се оказах преследван от комунистите, а дейността ми – определена като „подривна”</p>
<p>Издирваше ме и полицията, просто защото се бях окалаз с грешен партиен билет.</p>
<p>Това преживяване ми отвори очите. Трябва да отбележа, че по това време комунистическите движения бяха подложени на сталински чистки и репресии, показни процеси, и враг беше не толкова капитализма, колкото всяко движение, което не възприемаше сталинската линия.</p>
<p><strong>Как това се отрази на кариерата ви като писател?</strong></p>
<p>След това исках да направя две неща:</p>
<p>първо, да убия „руския мит”.</p>
<p>Митът, че СССР е работещ модел на социалистическото управление. Това не беше нищо друго освен лъжа. Написах история базирана на руската революция: „Фермата на животните”. Там животните въстават срещу фермера-руския имперски режим. Те правят революцията, но тя се извращава, като създава нова, управляваща тиранична класа -тази на свинете. А животните се оказват в същото положение, в което са били преди.</p>
<p>Също исках да напиша книга за тоталитарното бъдеще на реалния свят. В „1984” се опитах да покажа как тоталитаризмът може да превземе дори държава като Англия, с дълги демократични традиции.</p>
<p>Много хора я приемат като моя окончателна позиция, но всъщщност книгата е много по-песимистична, отколкото съм аз.</p>
<p>Един от въпросите, които никога не ми беше зададен, е как ме кара да се чувствам цялото това внимание след публикуването на книгата – харесва ли ми, разочарован ли съм?</p>
<p><strong>Това е добър въпрос. Как?</strong></p>
<p>Мълчанието за идването на 1984 г. може да означава много неща. Едно от тях е, че съм написал книга, която напълно е била забравена.</p>
<p>Натъжава ме и това, че щом книгата се чете толкова това означава, че е актуална.</p>
<p>Тоталитаризмът е жив и не мисля, че някой съветски издател ще публикува юбилейното издание на „1984”. Тъжно е, че тоталитаризмът не е само нещо любопитно от миналото. Страхувам се, че той винаге ще бъде наоколо. И в този смисъл също съжалявам, че цялото това внимание към книгата ми е само защото календарът е обърнат на нова страница.</p>
<p>Трябва да призная още нещо за цялата тази публичност-тя не ме дразни особено. Вложих много усилия в „1984” и то в момент, в който силите ми като че ли вървят към своя край.</p>
<p>Завършването на книгата почти ме уби и затова съм доволен, че тя имаше такова влияние.</p>
<p>Проблемът е, че ако съдя от цялата врява тази година, че „1984” е всичко, което някога съм могъл да кажа, а това просто не е така.</p>
<p>Това е особено дразнещо за някой като мен, който вярва страстно в демократичния социализъм, който иска да види колективизъм комбиниран със свобода, а пък ме описват като привърженик на западния капитализъм.</p>
<p>Аз мразя, презирам съветската система, не защото е революционна, но тъй като тя твърди, че е революционна пък всъщност не е. В действителност тя е по-тиранична от всеки режим когато и да било.</p>
<p>Още преди няколко месеца, един човек писа, че ако аз бях "жив днес," щях да съм нео-консервативен, което много ми прилича на "нео-песимист." Всичко това са много големи и патентовани глупости.</p>
<p><strong>Смятате ли "1984" за пророчески роман?</strong></p>
<p>Този въпрос се появи още, когато книгата беше публикувана за първи път, и аз ще ви дам същия отговор както тогава тогава: не е задължително да се случи описаното в „1984”.<br />Книгата е сатира, което означава, че това е преувеличение, но е едно описание на това, което би могло да се случи с едно общество.</p>
<p>Нещо подобно би могло да се появи. Не случайно поставям събитията в Англия. Англоговорящите не са над останалите, не са защитени от събития от този вид: тоталитаризмът, ако не воюваш против него, може да триумфира навсякъде.</p>
<p>Това е предупреждение, а не пророчество.</p>
<p>Що се отнася до това как "пророчествата ми" се оказаха реалност, предполагам, че това е нещо, за което всеки от нас има собствен пример. От 1950 г., когато спрях да пиша, разпространението на тоталитаризма краища на земното кълбо се засили.</p>
<p>Тоталитаризмът е основния модел на обществото в много страни, но нашата част от света до момента не се е поддала.</p>
<p>Фактът, че „1984” продължава да предизвиква такъв интерес е окуражаващ знак.</p>
<p>Друг аспект е много хора се чувстват застрашени от това, че технологичното развитие увеличива възможността на правителството да доминира над индивида.</p>
<p>Но като цяло, мисля, че светът на 1984 е малко по-близо до ситуацията в книгата, отколкото беше през 1950 г., но много по-малко, отколкото можеше да бъде.</p>
<p>Въпреки това, потенциалът за тоталитарния свят е достатъчно голям, за да се притесняват хората от това</p>
<p><strong>В книгата вие представяте великите сили на света като съконспиратори, в един заговор да държат „шеметните мозъци заети с чуждестранни кавги”, описвате как войната, някъде далеч, откъсва хората от личните им проблеми, но се използва и като извинение за насилието и постоянното шпиониране на гражданите. Виждате ли нещо подобно между САЩ и СССР днес?</strong></p>
<p>Няма конспирация, но хората, в един момент, може и да решат, че има. Всички ние допринасяме за военното положение, което е в огромни мащаби, но пък няма алтернатива.</p>
<p>Трябва да се отбележи, че макар да критикуваме положението на Запад, то пак е в пъти по-добре от това на Изток.</p>
<p>Все пак, трябва отбранителни институтции да бъдат постоянно под наблюдение, за да не започнат да потъпкват свободите, които трябва да защитават.</p>
<p>Самият президент Айзенхауер предупреди за опасностите от разрастването на военно-промишления комплекс.</p>
<p>Използването на световните ресурси за въоръжения е чудесна тоталитарния техника за подчиняване на хората.</p>
<p><strong>В романа Уинстън Смит е накрая победен и разрушен от Партията. Има ли надежда за Уинстън Смит в реалния живот?</strong></p>
<p><strong></strong>Има лъч на надежда. От историческа гледна точка, всички диктатури са били обречени, защото човешката природа е искала свобода. Сега обаче тя не е толкова постоянна. Не се знае дали няма хората да спрат да искат свобода.</p>
<p>Засега това не е реална заплаха, но модерните изследвания показват, че е възможно.</p>
<p><strong>Открити са компютрите. Те положително или отрицателно ще повлияят на перспективата за свободата?</strong></p>
<p><strong></strong>Компютърната технология е това: технология. Тя е морално неутрална точно както технологията за палене на огън или отпечатване на книги.</p>
<p>Плашещото е, че компютрите са по-силни и се представят по-добре от хората. Заради някои техни способности, виждаме, че те могат да бъдат много полезни в потискането на свободата.</p>
<p>В ръцете на тираните, те ще бъдат използвани с тиранични цели.</p>
<p>Но ако има воля за свобода, компютрите могат да помогнат. Така работят нещата в САЩ. Макар да има единични злоупотреби, в ръцете на много хора те са щастие.</p>
<p>Тоталитаризмът работи и на базата на липсата на информация. А компютрите осигуряват достъп до нея.</p>
<p><strong>Смятате ли, че тоталитаризмът е де факто фетиш за подреденост?</strong></p>
<p>Да, абсолютно. О’Брайън, агентът, който измъчва Уинстън Смит, иска да го преоформи.</p>
<p>Властите могат просто да го убият. Но те не понасят някой да мисли различно. Затова влагат всички усилия, за да накарат Смит да обича искрено Големия брат. Това иска правителството.</p>
<p>След това могат да го зарежат, защото е такъв, какъвто искат от него да бъде. Този фетиш се забелязва, в известна степен, във военния, полицейски ум. Има глагол, който се използва в Америка – да се полицейства. Значи мястото да изглежда ужасно подредено.</p>
<p>Фактът, че полиция и подреденост се събират в един език е адски разкриващо.</p>
<p>В „1984” нищо не работи, освен полицията.</p>
