Ирина Бокова: Пътят й от София и Москва до ООН

От правото си да изразят своето мнение „против“ се възползваха мнозина с единствения аргумент, че Бокова е дъщеря на „висш функционер на БКП“. Засега клатещите презрително-гнусливо глава, когато става въпрос за настоящия генерален директор на ЮНЕСКО, не са посочили нищо състоятелно, което да убеди публиката, че е „немислимо“ тази българка, дългогодишен дипломат от кариерата, да оглави ООН.

Изключително активна, никога не оставя нещата да минат покрай нея. Така накратко я описват хора, работили с Ирина Бокова в годините на дългото й професионално израстване.

Детайлите са следните: Не е тип „Кунева“ – Бокова не възпроизвежда, а мисли, води случващото се. Добър, изключително добър комуникатор – което много й помага, в дипломацията, това е невероятно качество. Умее да общува и да ангажира събеседника в диалог. Никога не формализира разговора. Дори най-формалните срещи при нея не са формални. Търси и намира смисъл в разговора, блестящо влиза в темата. Подхожда ангажирано, което ангажира и събеседника й. Не „отбива номер“ в нито един момент, в нито едно от действията си. А това е много рядко срещано и ценено в кръговете на световния елит. Основното й преимущество е, че познава системата на ООН и че е предвидима. За международните организации това е изключително важно.

Спомен, споделен от колега и приятел на Ирина, както той я нарича, от смутните времена на 90-те години на миналия век: На 4 февруари 1997 г. тя звънна на Първанов и му каза: „Георги, не правете глупости. Идете и върнете мандата. Ако не го направите, от тук нататък ще бъде пълен погром“.

Може би написаното по-горе е дребен детайл, но детайл от онези, които разкриват същността й. Защото в онзи момент Бокова нито е човек, който взима историческите решения, нито носи отговорност за случващото се. Но заема еднозначна позиция.

Като начало, дотук с квалификациите.

Прелистваме фактите.

Ирина Бокова е родена през 1952 г. След като завършва гимназия в София, заминава да учи в МГИМО (Московския държавен институт за международни отношения). После, като всички, завършили това изключително престижно учебно заведение, постъпва на работа в Министерството на външните работи. Нищо извънредно, нищо, отличаващо я от връстниците й, избрали професията на дипломат.

В този момент неизбежно долита въззлобничкото: Да, ама кой отиваше тогава да следва в Москва, и то международни отношения? Няма начин баща й да не й е помогнал.

Отговорът: Георги Боков най-вероятно е подкрепил дъщеря си в нейното решение и това е най-естествената реакция на един баща. Никой никъде обаче не е твърдял, че Ирина се е ползвала с протекциите му, че самата тя не е показала качествата, нужни да стане студентка в МГИМО, както и да продължи в кариерното си развитие.

Ако някой искаше да става дипломат, това беше пътят – през Москва. Оттам човек с по-малко от три езика не излизаше. Стандартно – с 3–4 езика. Обучението е много задълбочено. Показателен е фактът, че след 89-а година американците изпратиха 30 човека да бъдат обучавани не другаде, а именно в МГИМО, дори направиха специален ремонт на общежитията, за да ги настанят, разказват възпитаници на института.

По думите им интересът на американската страна към руското обучение по дипломация е бил огромен. Ако не най-елитният, МГИМО е поне един от най-елитните вузове в Източна Европа. Най-елитното учебно заведение в Русия, а следователно – най-интересното за Западна Европа. Немислимо е да се твърди, че оттам са излизали неподготвени кадри.

Трябва ли да си от „елитно червено семейство“, за да следваш в Москва?

Цялото ми семейство са лекари, бях приет медицина. Докато бях в казармата, през лятото даваха 1 месец отпуска за кандидатстване – аз кандидатствах заради отпуската, ако трябва да съм честен. Нямах протекции, но се искаше от съответния Окръжен комитет на партията параф. Нищо повече. Това споделя днешен действащ дипломат от кариерата, с когото са се засекли с Бокова за година време – тя била в пети курс, той в първи.

Ирина живяла както всички студенти, в общежитие: Не, не може да се каже, че е ползвала привилегии – категорични са състудентите й. – Беше невъзможно, там по онова време не можеше да се наеме квартира. Всички живееха в общежитието. Включително и Иво Инджев… 

След института от професионалната й биография личи, че е минала през цялата кариерна стълба – от аташе до посланик. За да стане още по-ясно, ще кажем, че дипломатическите рангове са: аташе, трети секретар, втори секретар, първи секретар, съветник, пълномощен министър, посланик. Висшите дипломати са съветник, пълномощен министър, посланик; младшите – аташе, трети секретар, втори секретар, първи секретар. По сегашния закон се започва от аташе – две години; аташе, трети секретар – три години и т.н., докато се стигне до 5 години за последните рангове.

Можеш да изпреварваш максимум с една година, за добра работа, обясняват запознати.

В този ред на мисли се налага такъв паралел – Едвин Сугарев стана посланик, без да е имал никакъв опит, а Бокова е минала всичко „от до“. Обикновената логика сочи, че той се ползва с протекция, а не тя. Това – без коментар.

Освен че е дъщеря на „червена номенклатура“, друг аргумент на противниците й е, че никога не е криела принадлежността си към БКП в миналото. Отново се налага сравнение – с г-жа Меркел, която също тръгва от комсомолските и комунистически среди, но днес никой не споменава това като причина да не е на поста, който рекордно дълго заема.

Фактите сочат, че кариерата на Бокова е съвсем нормална – нито големи възходи, нито някакви гафове. Ако е правила груби грешки, няма как това да не бе излязло досега на бял свят, със сигурност зложелателите й щяха да изровят поне нещо…

Възможно ли е Бокова да има зависимости от Русия, след като е съветски възпитаник? Била е вербувана от службите? Резонен въпрос, чийто отговор според хора от системата и по-възрастни съвременници на соца е следният:

Такъв тип хора като Ирина просто не ги вербуваха, защото това поставяше в опасност родителите. Баща й бе прекалено значима фигура, за да бъде изложен на какъвто и да било риск. Затова и на Филип Боков не му излезе нищо – просто не е бил вербуван. Елементарната логика сочи, че така не се прави, защото има опасност да се компрометира политическа фигура.

Що се отнася до вероятни нейни зависимости от Русия, нещата стоят така: Първо, няма такава практика. Самите руснаци не го правят и това не се позволява от взаимните междудържавни отношения. Ако искат информация, руснаците я искат по официални пътища. Еволюцията на мнозина, които минаха от другата страна, показва, че трудно може да се говори за подобни зависимости. А в крайна сметка, нали излязоха досиетата? Всичко това там би следвало да бъде документирано. Ако имаше някаква, макар и невинна зависимост, тя веднага щеше да бъде развята като знаме.

Колегите, близките и познатите на Бокова са убедени, че тя не е била обвързана със службите. Ако беше, щеше да излезе – не са излезли само тези, които продължават. Скриха се реалните политически доносници, казват те.

По-специални отношения с Русия на Ирина Бокова след 10 ноември 1989 година? Също въпрос в реда на нещата, чийто отговор обаче също очевидно е отрицателен.

От работата й личи, че и в онези времена Бокова е била изцяло евроориентирана. Дори в периода, в който е извън парламента, създава форум за европейска политика, който работи основно с „Чатъм Хаус”, известен още като Кралски институт за международни отношения*.

Запознатите с биографията на Бокова нямат спомени тя да е работила по каквито и да било проекти с Русия. Не че това е престъпление – уточняват те. – Но просто нейната ориентация беше друга. През цялото време търсеше контакти на Запад и беше максимално евроориентирана. Тя беше един от двигателите на БСП в проевропейската линия. Категорично и еднозначно.

В началото на прехода, когато в БКП се оформят най-различни крила и фракции от типа на „Демос“, „Път към Европа“, АСО и други, днешната шефка на ЮНЕСКО и кандидат да оглави ООН симпатизира на Обединението за социална демокрация, чийто председател е дисидентът проф. Чавдар Кюранов. Днес изследователите не пропускат да отбележат, че ОСД е дисидентската левица в партията майка.

В началото на прехода Бокова е една от най-активните фигури в политиката. Напуска Външно министерство сама, при първата чистка на Стоян Ганев – с публично писмо. Отказва да подпише стандартното „уволнение“ без шум. Но тя вече е тръгнала по политическа линия, вече е на Кръглата маса. От едната СДС, от другата БКП още, и обществени организации. Бокова е представител на Комитета на жените. След това влиза в парламента. Там е активна, както навсякъде преди.

Друг поглед към личностното и професионално развитие на Ирина Бокова след 10 ноември е свързан с ролята й за присъединяването България към Европейския съюз.

За онези, които я обвиняват в липса на активност в това отношение, предлагаме следните факти:

В правителството на Жан Виденов Бокова е зам.-министър на външните работи, титуляр на министерството е Георги Пирински. По това време към МС се създава Съвет по европейска интеграция – координираща структура за всички министерства във връзка с извършвания тогава предприсъединителен мониторинг за ЕС.

Цялата координация се върши именно от този Съвет в лицето на Бокова. Работата е огромна. Хиляди показатели, по които трябва да се направи преглед на законодателството, на практиките, на проблемите. Ирина Бокова е двигателят на всичко това.

И тогава България не изоставаше. Ние бяхме заедно с всички останали. Изоставането на България започна по-късно – първо, през призмата на политическата нестабилност, второ, през призмата на проблемите с корупцията, организираната престъпност и т н. – спомнят си участници в събитията. – Докато Ирина беше, нямаше изоставане. Движехме се в крак с всички други. Тогава изоставащата беше Словакия, защото там имаше силни националистически тенденции, антиевропейски практики, недемократични изказвания.

Така прекрачваме в най-новите времена и последните десетина години от кариерата на Ирина Бокова.

До ЮНЕСКО тя стига по професионална линия. Заминава за Париж като посланик през 2005 г., при което е акредитирана и като двустранен посланик към престижната международна организация.

За неин шеф Бокова е избрана на третия тур, с изключително силна подкрепа на САЩ. На финала един посланик дори гласува против страната си, защото посланикът на България в Париж безспорно е по-силна. За да се стигне до избора й, в нейна полза работи и цялото еврейско лоби по целия свят, което никак не е маловажно.

В международен план я оценяват като изключително активна, с личностни тежнения към културата, образованието, интелектуалните занимания. Придвижва много неща по културната програма с ЮНЕСКО. Друго, по което работи с хъс, е темата „Косово“ – помага в дейността по ролята на културно-историческото наследство.

Ирина генерираше сама политики, интересни идеи. България тогава присъстваше в международна организация със собствен облик, което е много рядко, разказват очевидци.

Бокова намира ниши страната ни да има висок авторитет. Работи и по собствения си авторитет, който е изключително висок в средите на световния елит.

Как стана така, че Ирина получи шансове за ООН?

Сега дори и като генерален директор на ЮНЕСКО тя е с ранг на зам. генерален секретар на ООН. Тоест и в момента е на една от най-високите позиции в световната политика. От там нататък от значение е конфигурацията: главата на ООН трябва да е от източноевропейската група, да бъде жена и прочее общоприети условия, които не се обсъждат.

Ирина Бокова дълго изглеждаше повече френска, отколкото българска кандидатура. Французите я подкрепяха много повече, отколкото ние, казват запознати с дипломатическите колизии. Те припомнят любопитен случай. Президентът Плевнелиев, за когото се знае, че подкрепя кандидатурата на Кристалина Георгиева, се среща с китайския си колега по време на сесията на ООН. За пореден път говори как България ще представи силна кандидатура, жена и т.н. Пее си всичко това, а китаецът го прекъсва: Ама не ни убеждавайте, ние подкрепяме г-жа Бокова.

Това е много силно, защото Китай е огромна сила, а те нямат никакви колебания. Ирина работи прекрасно с Китай по линия на ЮНЕСКО. Нямат никакви колебания по въпроса, коментират колеги на Бокова от кариерата.

Те обясняват, че да си „познат човек“ в международните среди е изключително важно в дипломацията, а за света Бокова е такъв човек.

От нея не се очакват проблеми, очаква се позитив. От големите сили Бокова в момента има три и половина от пет. Половинката са Щатите. Изборът за Бокова в САЩ ще бъде преди президентските избори. Това според запознати е добре за Бокова. Отсъстващият е Великобритания, която напада – най-вече в жълтата преса – нашия кандидат с твърдението, че чрез нея Москва би сложила свой човек в ООН – при положение че такова рутиниране няма според дипломатически източници.

И второ, бият по Ирина Бокова персонално, защото тя е най-силният кандидат от Източна Европа.

ООН е в тежък период, тя очевидно се нуждае от промени. Това е така, защото международните институции и международното право, както всичко друго, освен норми, принципи, правила и т.н. отразяват и съотношение на силите. Днес ООН отразява съотношението на силите през 1945 година.

Сега ситуацията е коренно различна, Светът за сигурност е много по-различен, ООН започва да среща огромни трудности в дейността си.

Започват да се образуват коалиции на желаещи, които заобикалят ООН, от една страна – тоест нуждае се от реформа; от друга страна, не търпи вакуум, не може просто да се разруши. От там нататък е нужен дипломат, който да умее да хване всички тези неща, анализират експерти по международните въпроси и допълват:

Нито един генерален секретар не може да направи сам реформите. Той може да даде посоката и да вкара движението в някакъв коловоз. Бокова може да направи това. Именно на това наблягат най-много в чуждестранните анализи. Познава системата, знае какво да направи. Тя показа качествата си в ЮНЕСКО, където направи изключително много неща. Сега се опитват да я компрометират по тази линия, но няма как да успеят. Бокова динамизира тази организация, за ЮНЕСКО се говори много повече, отколкото преди Бокова да я оглави. Не защото е българка, просто защото е активна и динамична.

И накрая. Ирина Бокова не само познава всички по високите етажи на световния елит, тя е част от него, което е по-важното.

......

* „Чатъм Хаус” е неправителствена организация с нестопанска цел със седалище в Лондон, чиято мисия е да анализира и насърчава, разрешаването на важни международни въпроси по наболели за обществото теми. Счита се за еднa от водещите организации в световен мащаб в тази област.