Доц. Иво Инджов: БСП е в историческа фаза на олевяване

- Доцент Инджов, буквално преди дни коментирахте, че „левият завой на БСП е шанс за отваряне на партията“. Пояснете, моля ви, какви са конкретните измерения на този ляв завой?

- През последните десетина години БСП често защитаваше на думи лява политика, но с действията си прокарваше неолиберални, десни решения. Беше се настанила в нишата на социаллибералното, без да успее да привлече трайно центристки електорат.

Знаково е въвеждането през 2007 г. при доминираната от БСП тройна коалиция на плоския подоходен данък. Той облагодетелства богатите за сметка на бедните, без да стимулира съществено преустановяване на практиката за укриване на доходи.

С други свои действия партията създаде впечатления за олигархични и корпоративни зависимости. Върхът на айсберга беше назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. при правителство на левицата (и ДПС).

От 2014 година насам социалистите полагат сериозни усилия за скъсване с този имидж. Левият завой, започнат под ръководството на Михаил Миков, включва конкретни действия, водени от представата за необходимостта от силна социална държава, изкристализираща и на фона на все още живите спомени на голяма част от българите за загубените социални придобивки от времето преди 10 ноември 1989 г.

Когато казвам „социална държава”, имам предвид нейния вариант в Западна Европа през 60-те и 70-те години на ХХ век. Тя обаче трябва да бъде обогатена с отваряне към интересите на различните сегменти от гражданското общество.

„Левият завой“ не е еднократно завъртане на волана, това е цял процес, който тепърва ще се изпълва със съдържание. Той означава:

1. Политики, основани на принципите на солидарността. Трябва да нараснат преразпределителните функции на държавата, което ще позволи борба с бедността и задълбочаващо се социално неравенство. Необходимо е да има повече държава в икономиката – тя да инвестира във високотехнологични производства. Те ще осигуряват работни места, които ще генерират потребление и нарастване на БВП. Хазната не трябва да се пълни само от данъци и акцизи.
2. Равенство – не само богатият, но и бедният да имат достъп до качествено здравеопазване, еднакви шансове за децата и от двете социални групи за качествено образование и т.н.
3. Справедливост – върховенство на принципите на правовата държава. Право на безпристрастен съд да имат не само богатите, но и бедните – това, разбира се, е немислимо без истинска съдебна реформа.
4. Преодоляване на демографската криза не само чрез мерки за стимулиране на раждаемостта, но и чрез социални придобивки, които да гарантират достойнството на хората, отглеждащи деца, и на самите деца. Мерки за стимулиране на младите българи да се връщат в родината си. 5. Патриотична политика, насочена към възвръщане на българското самочувствие и издигане ролята на България в ЕС и по света.

На този етап все още не виждам цялостна стратегия, но се надявам тя да добие плът и кръв на 49-ия конгрес. Но БСП определено върви по прав път.

В по-дългосрочен план новото ляво на БСП трябва да включва и промяна на отношението към Другия, различния в обществото – по-толерантно отношение към представителите на различните видове малцинства, маргинални групи и бежанците, както и активни политики за решаване на проблемите им. Българското ляво по традиция е социално, но консервативно – надявам се с течение на времето и вливане на млади, свежи сили в БСП това да се промени.

Все още обаче БСП остава в дълг по отношение на реформени проекти за съдебната система и здравеопазването, където само с критика на действията и концепциите на управляващите няма да има изход от безизходицата.

Макар и да звучи парадоксално, тъкмо левият завой на БСП е шанс за отваряне на партията. Това е така, защото с новите политики и решения, които предлага, БСП би трябвало да стане атрактивна за прекариата. Под това понятие могат да бъдат обединени различни прослойки от обществото, които живеят в условията на крайна трудова и социална несигурност: младежи, работещи на срочни договори, самотни майки, работници, които нямат синдикална защита зад гърба си, българи, работещи като гастарбайтери в чужди страни, и др.

Обратът в БСП би трябвало да построи мостове и към дребния и средния бизнес, към научните общности, студентите и др. сегменти от обществото.

- Твърдите, че БСП предлага алтернатива на правителствените политики. Какво конкретно имате предвид?

- Като най-голяма опозиционна партия в парламента, БСП работи за отмяна на плоския данък и замяната му с прогресивно подоходно облагане, намаляване до 5% на ДДС за детски стоки и храни, нарастване на обезщетението за втората година на майчинството от 340 лв., каквото е равнището понастоящем, до размера на минималната работна заплата и други.

Мнозинството в парламента не допусна тези инициативи да станат закони, но те започнаха да връщат автентичния ляв профил на партията. БСП се поздрави с успех със „закона за търговските вериги“, чиито инициатори са Корнелия Нинова и Румен Гечев. Той подкрепя производителите на български стоки и е насочен срещу „нелоялната конкуренция“ на чуждестранни търговци, които им налагат тежки условия, когато последните са им доставчици.

Без да става проруска партия, БСП пое към симпатизиращ на Русия курс, който е предпочитания от русофилския електорат на партията, но неведнъж е бил загърбван в името на т.нар. евроатлантическите ценности.      

- Истината е, че БСП винаги е твърдяла, че е единствената лява алтернатива в България. Подчертавам, лява. Защо сега се поставя специален акцент върху олевяването на тази лява по думите на собствените й лидери партия? Защо да олевява, след като вече е лява?

- Мисля, че с отговора на първия въпрос частично отговорих и на този. Олевяването, върху което акцентира ръководството на БСП, не е някакво самобитно българско явление. Процесът е видим и в Западна Европа, където наложилите се след Втората световна война социалдемократически и социалистически партии от 80-е години се насочиха към политическия център и прегърнаха, макар и в някакъв по-социален вариант, като безалтернативна неолибирелната идеология с нейния пазарен фундаментализъм и изисквания за минимум държава.

Те започнаха да загърбват интересите на работниците и да се насочват основно към средната класа, която обаче беше старателно обгрижвана и от умерената десница. В наши дни класическата левица бързо губи електорални позиции за сметка на нови, по-радикални, но и по-прогресивни леви формации, но също така и на дяснопопулистките партии.

И двете заплахи за традиционната социалдемокрация подкопават силно изначалната й електорална база, а именно – работническата класа.

Тези негативни процеси включиха предупредителната червена лампичка. Най-силно левият завой на социалдемократите е видим във Великобритания, където при новия си лидер Джеръми Корбин Лейбъристката партия се превърна в бойка опозиция на управляващите консерватори. Възрастният Корбин се харесва на все повече млади хора и „връща“ обратно в партията напуснали я поради разочарование бивши нейни членове. Дори в САЩ, където думата „социализъм“ е стигматизирана, лявото е на мода.

„Демократичният социалист“ Бърни Сандърс се превърна в реална алтернатива на кандидатката на Уолстрийт Хилъри Клинтън в номинациите за президентската кандидатура на Демократическата партия. Констатациите на Сандърс за нарасналата пропаст между бедни и богати американци, обещанията му за безплатно образование, здравни осигуровки за всички и задължително майчинство въодушевяват милиони американци и особено обезверените и смачкани от неолибералната икономика хора. 

С други думи – новото ляво е във възход, и то не само в Южна Европа. То е модерният отговор на прогресивно мислещите хора на статуквото и експлоатацията.  

- Колегата ви от Института за модерна политика Петър Кичашки преди дни коментира, че широко популяризираният напоследък лозунг „Няма ляво, няма дясно“ води до порочно отдалечаване на хората от политиката. Буквалните му думи бяха: „Изразът „няма ляво, няма дясно“ е евфемизъм за това да убием демокрацията”. Ако споделяте тази теза, как бихте я доразвили?

- Да, напълно я споделям. Политиката е спойката на всяко общество: тя е набор от норми, правила и действия, които обединяват в едно разнородните класи, прослойки и групи от граждани. В демократичните общества в идеалния вариант политиката се прави от упълномощени от мнозинството представители, но като се зачитат и интересите на малцинствата.

През последните десетилетия обаче наблюдаваме базово противоречие между демокрацията и капитализма. В условията на глобализация международни организации като МВФ и Световната банка, мощните мултинационални компании и извънсистемни играчи като грабителските хедж фондове обезличиха националната държава.

Глобализираните пазари подчиниха националната политика. В крайна сметка обикновеният човек, който е основен носител на демокрацията, беше изцяло обезвластен. Затова в наши дни повече от всякога са необходими политически, а не корпоративни решения – в интерес на гражданите, обществото и националната държава.

Макар че политическата палитра е много по-пъстра, демокрацията е немислима без сблъсъка между леви и десни визии за развитието на обществото. В икономическата сфера левите залагат на по-високите данъци, преразпределителните функции на държавата, борба с бедността.

Десните намаляват данъците, налагат режим на икономии, разчитат на нарастване на индивидуалното благосъстояние. Но тъй като махалото в Европа вече е отишло прекалено надясно, по законите на природа е време да се върне в противоположната посока.  

- Лексиката на публичните фигури от БСП, в частност на председателя на партията Михаил Миков, напоследък се отличава както с конкретни послания към управляващите, така и с излизане от протокола на политическото говорене и нищонеказването. Това предконгресно говорене ли е? Нова стратегия, същинска постепенна промяна? Какво означава, какво предвещава? На вас оставям да разделите по значимост въпросите, които ви задавам.

- Действително такава промяна се наблюдава и се надявам тя да не е само ситуативна, предконгресна, а нова стратегия на поведение и публично говорене на председателя Миков и други ръководни фигури на БСП.

С помощта на езика най-вече, който попива в медиите, може да се конструира дискурс, който да създаде идентичност на широките кръгове от народа, които са недоволни от управлението на ГЕРБ и олигархията. Да им даде надежда, но и положителни емоции за по-добро и справедливо бъдеще. Така се мобилизират избиратели и е ефектът е дългосрочен.

Лично аз бих си пожелал ръководните фигури на БСП да критикуват още по-силно управляващата коалиция като цяло и такива недоразумения като здравната реформа на министър Петър Москов в частност. Но да съсредоточат критиката си повече върху ГЕРБ, която е водещата партия в коалицията. И особено върху нейния лидер и премиер Бойко Борисов, който като един авторитарен лидер и балкански мачо обижда журналистите, определя поведението на парламентарната група на партията, спира обществени поръчки на ръба на закона и много други. 

- Преди повече от година, когато Велизар Енчев даде заявка, че ще прави партия, се появиха публикации с гръмки заглавия като „Ражда се българската СИРИЗА“. Предполагам, предстои да видим що за партия е учредената от Енчев ПП „Движение за радикална промяна „Българската пролет“. Със сигурност обаче не е „българската СИРИЗА“, нямаме и аналог на испанската „Подемос“. А се очакваше да се появят такива формации. Обяснението ви?

- Българска СИРИЗА или „Подемос“ не се появяват по две причини. Първо – след пораженията през 2014 г. БСП своевременно започна да завива наляво и да възвръща автентичния си образ на партия на хората на труда, на онеправданите, на малкия човек.

Това още не се разпознава категорично в обществото и затова социологическите допитвания не са обнадеждаващи за БСП, но промяната е в правилната посока. БСП може да се обнови чрез олевяване – такъв аналогичен процес тече и Лейбъристката партия във Великобритания, за което вече стана дума.

Всъщност невинаги сравнението на ставащото в България и перспективите за развитие с Испания и Гърция са най-удачните. БСП може да се поучи от опита на португалските социалисти например. След последните парламентарни избори те спряха управлението на десницата като съставиха правителство с подкрепата на автентичната комунистическа партия и на една още по-радикална лява формация. И социалистите в управлението, и подкрепящите ги в парламента съюзници оставиха различията си на заден план и заложиха на по-прагматичните решения.

Втората основна причина да няма българска СИРИЗА или „Подемос“ е различната политическа култура в тези страни и България. Там протестното ляво е много по-силно изразено. То има корени в съпротивата срещу режима на Франко и диктатурите в Гърция, в противопоставянето на членството на двете страни в НАТО и успява да увлече младите хора, които са жертва на неолибералния модел.

Българското ляво, както казах, е някак си по-консервативно, може би защото то, поне официално, е било 45 години на власт преди 10 ноември 1989 г. Така че то е силата на статуквото, а не на промяната, но и този модел лека-полека ще се промени.   

- Дотук 17 номинации за лидер на партията. „Галъп“ прави сондажи и твърди, че Корнелия Нинова изпреварва Миков. Останалите кандидатури не се коментират. В медиите чуваме и виждаме някакъв обяснителен режим, в който влизат хора от ръководството, включително Миков. Звучи объркващо. Има ли лидерска борба в БСП? Съзнавам, че въпросите ми са няколко, можем да ги разделим, ако предпочитате.

- Разбира се, лидерска битка в БСП има. Щеше да бъде жалко, ако в най-голямата демократична партия на България лидерският въпрос беше предрешен. Тъкмо сблъсъкът на визии, концепции и конкретни позиции и отзвукът им в публичното пространство ще допринесат за допълнително легитимиране на избора на лидера. А и в тази битка проличава най-добре кой иска БСП да бъде автентична лява партия, партия на прогреса, и кой търси идеологически компромиси в името на властта.

- Миков и Първанов влязоха в открита медийна схватка, давайки да се разбере, че БСП и АБВ са едва ли не антагонистични формации. Защо така?

- Такъв открит междупартиен и междуличностен сблъсък не е само български патент. Има го на много други места по света. Той е нормален с оглед на общото и разделено минало на БСП и АБВ. Те обаче трябва да положат много по-големи усилия за преодоляване на противоречията, ако искат да има лява алтернатива на сегашното дясно, олигархично управление.

За целта БСП трябва да направи известни компромиси, но в никакъв случай да не престъпва червената линия на идеологическото си обновление.

А съюз между двете формации би бил немислим, ако АБВ продължи да бъде патерица на ГЕРБ във властта, а амбициите й – например по отношение на една обща президентска кандидатура, да не са съобразени с електоралната й тежест.   

- Имате ли прогноза за бъдещето на АБВ? Все пак за много кратко време формацията около Първанов успя да стане парламентарно представена партия.

- Затова социологическите проучвания винаги я поставят на ръба за влизане в парламента или извън него при следващи избори.

- Какви са допирните точки на БСП с други партии в ляво, кои са левите партии в България?

- С твърденията от рода на „няма ляво, няма дясно“ Татяна Дончева автоматично изключва своята формация от лявото политическо поле в България.

АБВ, което използва лява риторика, на практика подкрепя или прокарва десни политически решения. Но все ми се иска тази партия да заиграе на левия терен, макар че очевидно това ще е по-вдясно от БСП.

В лявото пространство са и коалиционните партньори на социалистите, но с голямата въпросителна за електоралната им тежест. А току-що идвам от дискусия за алтернативата на днешното управление, организирана от „Българска социалдемокрация – Евролевица“, на която лидерът й, Александър Томов, стоеше редом с лидера на БСП Михаил Миков (правим интервюто на 4 април, късен следобед – бел. авт.).

Но лявото не е и не може да бъде само израз на наименованията на партиите и техните партийни платформи. Модерното ляво е много повече граждански ориентирано. БСП трябва да се отвори в значително по-голяма степен към онези организации от гражданското общество, които изповядват модерна, лява политика за решаване проблемите на България и я защитават с активни действия на терен и в медийното пространство.

- Няколко думи за партията на Георги Кадиев „Нормална държава“. Аз лично предпочитам да не подценявам г-н Кадиев, напротив. А вие?

- Да, г-н Кадиев е интересен политически играч, който сега очевидно иска да се ситуира в центъра. Интересен е и бизнесът на съпругата му, с който избирателите няма как да не го асоциират. Освен това Георги Кадиев е губил знакови избори. Но разбира се, и той като Татяна Дончева има правото да пробва да се докаже като идеологически необвързан политик, след като е бил значима фигура вляво. Все пак задачата е трудна.   

- Важни ли са президентските избори за БСП?

- Безспорно. Особено след поражението й на местните избори. Цел минимум на БСП трябва да бъде участие на балотажа. Една лява по същността си, но отворена към гражданското общество кандидатура би помогнала много за успешното представяне.

- Продумва се за възможна колаборация между БСП и ГЕРБ. Възможно ли е това в името на „парламентарните практики“?

- Теоретично не може да се изключва. Определени среди в БСП определено работят за нея. На конгреса БСП трябва категорично да разсее тези възможности, така както го направи след последните парламентарни избори, когато не се изкуши да се отдаде на мечешката прегръдка на ГЕРБ.

- Коментарът ви на нещо, което е прелюбопитно в последните дни. Един от фаворитите на БСП преди шестнайсетина години, Костадин Паскалев, изненадващо – за мен поне – отново се появи на политическата сцена – с интервю по БНР, в което категорично заяви, че е време за предсрочни избори. Години след като се скри от камерите и имиджа си на харизматична фигура от тази партия, на неин министър в правителството на Сакскобургготски и два-три мандата кмет на Благоевград – какво иска да каже и получи Паскалев? Доколкото ми е известно, той вече е крупен бизнесмен, защо му е нужно отново да влиза в политиката?

- Аз лично съжалявам, че талантлив политик като Костадин Паскалев не се ангажира активно в политическите процеси в БСП и страната. Той безспорно има лидерски качества, но очевидно е предпочел друга сфера на реализация след излизането си от активната политика.

Не ми се ще да търся сценарий зад всяко политическо изказване като това на г-н Паскалев за необходимостта от предсрочни избори.  

- Що за чудо е референдумът на Слави Трифонов? От депутати чух, че този именно референдум възпира всички от предсрочни избори.

- Референдумът на Слави Трифонов, ако трябва да персонализираме инициативата, е опит за политическо инженерство, което обаче се харесва на хората. Защото им създава илюзията, че техният глас има значение.

Да, пряката демокрация в България има крехки корени и трябва да се развива. Всеки един референдум трябва да бъде приветстван, макар че да дадеш възможност на гражданите да избират началниците на регионалните дирекции на МВР и на полицейските управления, да въведеш мажоритарна система, която ще бетонира ГЕРБ и ДПС във властта, и др. си е чиста игра на руска рулетка.

Безспорно Слави Трифонов има огромен символен капитал, придобит чрез успешния си шоубизнес и екранното си присъствие, но не е задължително той да се прелее в политически. А ако това стане, макар и на едно по-високо ниво в сравнение с проекта на Бареков, проектът пак няма да е устойчив.

Моралът също е важен в политиката. С референдум или не, Трифонов не може да бъде лице на някакво ново начало в политиката, защото е прекалено обвързан със старите елити. Той самият е част от тях.

- Прогнозите ви за президентските избори?

- Не бих се ангажирал, докато не видя имената на основните конкуренти. Все пак това са мажоритарни по своята същност избори.

- Пак да питам – предсрочни парламентарни избори? Костадин Паскалев?

- Предсрочни парламентарни избори би могло да има, но след президентските, при два сценария: ако ГЕРБ реши да ги „свика“ или ако растящото недоволство от управлението на Борисов бъде възпламенено по някакъв начин. Както стана през 2013 г. поради скока на цените на тока, при разкриване на голяма корупционна афера на управляващите, невъзможност на властите да се справят с голям бежански поток и т.н. А иначе – с интерес ще прочета и следващото интервю на г-н Паскалев.

------------------ 

Д-р Иво Инджов е политически анализатор от Института за модерна политика. Доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на книгите „Медиите – между свободата, политиката и бизнеса“ и „Темите табу в медиите“.