Дмитрий Аграновски: Връщането на СССР в една или друга форма е неизбежно

— Дмитрий, хайде да започнем с професионалната ви дейност. Като човек, защитаващ политическите затворници, можете да характеризирате властта в Русия. Тя е репресивна? Тя…върши глупости? Или може би прави всичко, строго спазвайки закона?

— Корените на днешната власт в Русия са през 90-те години, когато бе извършена чудовищна несправедливост. Всички народни придобивки, създавани с кръв и пот и отстоявани във войни и лишения, изведнъж се оказаха собственост на група хора, които нямат никакво отношение към създаването на тази богатства.

В резултат се формира система, чиято цел допреди известно време беше една-единствена – въпросната група хора да запазят получените богатства и да експлоатират цялото останало население.

Разбира се, това може да се постигне единствено с репресивен апарат, който включва в себе си не само силовите структури, но и медиите, така наречената избирателна система и други.

През последните години системата, която насилствено потискаше дисидентите – нещо, заложено по времето на Елцин – в някаква степен се цивилизова. Например сега дори не можем да си представим, че властта би могла от танкове да разстрелва опозиционери в центъра на Москва, а след това да убива техните поддръжници на стадиона, както бе през 1993 година.

Днес по принцип имаме нормална държава на периферния капитализъм, която представлява оръжие на класовите интереси и обслужва интересите на господстващата класа. Но още веднъж ще подчертая, тя прави това значително по-цивилизовано в сравнение с времето на Елцин.

Законът е изразяване на волята на господстващата класа на хартия, затова не е странно, че властта се стреми да спазва закона, изработен спрямо нейните интереси.

— Тоест според вас властта – такава, каквато е днес – все пак не е реинкарнация на късния СССР (както обичат да се изразяват либералите)? Либералбуржоазията ли, както и преди, управлява в момента страната?

— Сегашната държава е причудлива симбиоза между патриотизма и либерализма, за съжаление, без никакво отношение към СССР.

Създадената при Елцин система на колониален капитализъм да такава степен бе проникнала във всички пори на властта, че за да се промени това, трябваше да се случат някакви извънредни събития.

Извънредните събития вече са налице – хронологически това са държавният преврат в Украйна, присъединяването на Крим, изгарянето на нашите другари в Одеса, чудовищната война в Донбас, запалена от фашистите.

Нито Русия, нито нашият народ, нито светът въобще ще бъдат някога същите. От една страна, народът, а и властта след 25 години застой и разруха идват на себе си. От друга – с присъщата им глупост САЩ няма да ни позволят да се предадем с достойнство и да запазим идентичността си. Така че аз съм убеден в трансформацията на Русия в посока на патриотизма, справедливостта, възстановяването на влиянието й в света.

Днес Русия се нуждае от възстановяване на нормалните отношения със Запада. Не колониалните, а именно нормалните, каквито са били те през цялата ни история – нормалните отношения със Запада и особено със САЩ могат да съществуват само от позиция на силата. САЩ са страна с такъв манталитет, че всякакви други аргументи освен силата те приемат като слабост. А със слабите те никога не са се церемонили.

Връщането  към СССР в една или друга форма също непременно ще се състои – СССР не бе някаква приумица, а изстрадан от много поколения най-приспособим начин за съществуването на Русия в реалния свят. Само няколко месеца от украинските събития бяха достатъчни идеологическото промиване на мозъци през последните 25 години да се разсее като сън, като утринна мъгла.

— Вярно ли е, че „лявата“ опозиция на руската власт се разраства много по-бързо от либералната?

— За съжаление практиката показва именно това. Зад всичко, случило се на Болотная площадь, стоят Удалцов и Развозжаев, доколкото от материалите по съдебните им дела прекрасно се вижда кой е спрял колоната на 6 май 2012 г., кой е давал нареждания и е създал условия за сблъсъците с полицията.

Това, че в Русия правораздаването към либералите е значително по-меко, отколкото към левите и патриотите, се вижда и от случилото се с Олег Миронов, ако неговото дело се сравни с това на „Пуси Райът“, както и много други инциденти, за които либералните активисти получават или символични наказания, или изобщо никакво – както беше например при нападението на Екатерина Малдон върху Михаил Пореченков.

Аз не искам ничия кръв, по-добре е да не затварят никого от активистите, но защо е това толкова жестоко отношение към левите и патриотите?

Впрочем същият този Олег Миронов загуби приятели – Евгений Павленко, Иля Гурев (който е мой подзащитен в Европейския съд), Артьом Прит загуби крак в боевете, кръв проляха и други негови другари. Те се сражаваха с фашистите за родината, за нашата страна, за нас с вас.

— Как оценявате перспективите пред „лявото“ движение в Русия?

— И в Русия, и в света те са блестящи, защото целият свят се умори от капитализма. Не знае как да се избави от него, а тази архаична, остаряла система създаде на света маса проблеми.

Затова в света и в Русия ренесансът на лявата идея отчасти вече се случва, а по-нататък ще върви с още по-бързи темпове. Колкото и да е странно, но левите идеи все повече проникват и в САЩ.

Освен това в Русия днес се наблюдава период на реабилитация на съветското минало. Това е правилно и неизбежно. Постиженията на СССР са толкова очевидни и успехите на онези времена дотолкова не могат да се сравняват с провалите и застоя през последните 25 години (до Крим), че никаква тотална пропаганда и промиване на мозъци не биха попречили на възраждането на интереса съм съветската епоха.

За разлика от САЩ и Европа, където хората са твърде много подложени на влиянието на средствата за масова пропаганда, повечето граждани на Русия са отнасят особено критично към всяка една пропаганда и мислят независимо.

— Модернизира ли се Комунистическата партия на Руската федерация  (КПРФ)?

— Безусловно. Как иначе би могла да издържи и да не изгуби влиянието си в толкова неблагоприятна за нея среда?

КПРФ е жив организъм и разбира си, не може да угоди и да се хареса на всекиго. Всички ние сме хора и не можем да правим винаги всичко абсолютно правилно.

Но според мен тази е единствената истинска демократична (в добрия смисъл на думата) съвременна партия в Русия. КПРФ е скъпоценно достояние на Русия, тя е мост между великото минало и – уверен съм в това – не по-малко великото бъдеще. И това е единствената истинска опозиционна, патриотична партия.

За съжаление думата „опозиционен“ у нас сега е силно присвоена от либералите, както преди време бяха присвоили думи като „демокрация“, „реформи“, „приватизация“ или „правозащитник“.

В края на краищата мнозинството асоциира тези понятия с Гайдар, с предателството и прочее негативи.

— Какво ни очаква на изборите за Държавната дума на Руската федерация?

— КПРФ ще получи повече гласове в сравнение с 2011 г, но ще получи по-малко мандати, защото „партията на властта“ ще си достави необходимото мнозинство чрез едномандатните избирателни райони. Те са направени именно за това, от тях да се издигат нужните хора. Областите са достатъчно големи, за да може някой реално да конкурира „избраниците“ – при толкова големи пари и огромен административен ресурс.

Технологията на набавянето на необходимия брой депутати чрез едномандатните райони по време, когато „партията на властта“ губи популярност, е измислена и многократно изпробвана не в Русия. В този смисъл изборите през 2016 година ще бъдат значително по-недемократични от тези през 2011-а.

Резултатите на останалите партии освен КПРФ нямат значение, защото те така или иначе ще правят това, което им се нареди.

— Забелязах, че когато започнаха събитията в Крим и Донбас, „дясното“ движение се раздели по равно – едната част замина да воюва за АТО и да спасява „бялата раса“, а другите подкрепяха Донбас.

Либералите се оказаха почти монолитни – 95% от тях поддържаха Майдана и тактично не забелязваха бомбардировките в Донецк и Луганск; има изключения, но са малко.

В „лявото“ движение положението е почти противоположно: 95% от известните ми „леви“ (аз също се числя към тях), напротив, подкрепяха Донбас. Изключенията се броят на пръсти: Лев Пономарьов, Гудков (макар че какви „леви“ са те?) и двама-трима побъркани бивши националболшевики. Даже Удалцов, и то от затвора, застана зад „Руската пролет“.

Излиза, че „левите“ са къде-къде по-консервативни, националисти от „десните“? А са и по-големи демократи от либералите, защото подкрепят избора на народа – в нашия случай народа на Крим, Луганск и Донецк.

— Така наречените либерали, както и така наречените „десни“ съществуват само в интернет. Целият останал народ на Русия подкрепяше и Крим, и Донбас – при това с такова единство и ентусиазъм, каквито не съм виждал в живота си.

Всички леви като един подкрепиха и Крим, и Донбас. Онези, които не ги подкрепиха, бяха просто ментета от „Болотная площадь“. Тогава, ако си спомняте, американците извадиха всякакви видове „опозиция“ – така наречените „леви“, така наречените „десни“, така наречените „еколози“, крадците „борци с корупцията“, „гражданските активисти“.

Всички тези групи винаги и през цялото време са подкрепяли САЩ, били са проводници на интересите на САЩ и олигархията и във всички държави се създават по един и същи калъп – Майданът в Украйна, настъплението срещу Дилма Русеф в Бразилия или „блатната опозиция“ в Москва. Това просто е петата колона, а не някаква политическа сила, представляваща интересите на определена част от обществото. Става дума за деструктивни сили и те трябва да бъдат забранения в Русия.

— Как оценяваш перспективите на „Комитет 25 януари“?

— Никак. Както и другите кръжоци по интереси – ще поседят, ще пийнат чай или нещо по-силно, ще се скарат и ще се разотидат. Виждал съм огромно количество такива комитети. И ще има още много такива.

— Възможна ли е в днешна Русия „революция от горе“и органично, от чувство за самосъхранение, олевяване на властовата система? Или това е изключено, защото подобно нещо по принцип не може да се случи?

— Не просто е възможна, такава революция се случва в момента – в момента, пред очите ни. И ние участваме в нея. Не така бързо, както би ни се искало, не винаги в посоката, в която ни се ще, но в сравнение с 2012 г. ние вече живеем в друга страна. И по-нататък всичко ще става с нарастващи темпове.

Изградената в Русия система на либерален капитализъм е нежизнеспособна и се срути при първия сблъсък с реалността. В този план занапред ще сме свидетели на неизбежни и обективни процеси, които по никакъв начин не са свързани с желанието или нежеланието на конкретни лица.

— Кой от „левите“ мислители и публицисти е оказал най-силно влияние върху вас? От класическите и съвременните?

— Не разграничавам мислителите и публицистите от просто писателите. В СССР аз израснах с романите на Жул Верн и книгите на ранните братя Стругацки, защото комунистическият светоглед е невъзможен без романтизма.

Разбира се, много ми харесва Александър Зиновиев, по наше време, през 90-те, активно четяхме Сергей Кара-Мурза. От вестникарите публицисти повече от всички обичам Александър Андреевич Проханов.

Но естествено, повече от всичко друго битието определя съзнанието. Последните 25 години капитализъм в Русия толкова нагледно потвърдиха правотата на левите социалистически идеи, че всяка публицистика изглежда излишна.

Превод от руски: Елена Дюлгерова