Димитър Спасов: Дионисий не успя въпреки подкрепата на безскрупулни хора

<p><strong>- Светият синод отмени решението си за ръкоположението на архимандрит Дионисий за епископ. Мнозина бяха скептици, че това ще се случи, затова е много хубава новина за вашата инициатива и за хората, които се подписаха в нейна подкрепа. Сигурно е имало съпротива вътре в Синода срещу отмяната на назначението? </strong></p> <p>- Слава на Бога за това развитие на нещата. Действително, изгледите за успех бяха минимални въпрки многогласата реакция вътре в Църквата. Само под електронната петиция &bdquo;Стоп Дионисий&rdquo;се подписаха над 2100 човека, включително много монаси, монахини и свещеници. Имаше и подписка в столичните храмове. Ще припомня също писмото на братството на Зографския манастир, отвореното писмо на 14 публично известни личности, призивът на варненския инициативен комитет &bdquo;За чистота в Българската православна църква&rdquo; &ndash; цялата тази многолика църковна общност в един глас помолихме да се отмени взетото решение. И въпреки това силите бяха неравни, просто защото зад младия духовник и неговите свръхамбиции стояха силни на деня хора, свикнали да успяват навсякъде и във всичко с безскрупулно и агресивно поведение.</p> <p>Не знам подробности от заседанието на Синода. Известно е, че предишното решение за епископско ръкоположение не е било подкрепено от митрополитите Гавриил, Серафим, Галактион, Йоаникий и Калиник. Митрополитите Йоан и Йосиф не са присъствали тогава, но е публично известно отрицателното им отношетие към архонтските подвизи на младия духовник.</p> <p>Важно е да се подчертае, че на заседанието от 9 декември не се е стигнало до повторно гласуване, тъй като патриарх Неофит е оттеглил предложението си. С което още веднъж показа, че крачката назад понякога е проява на сила, лична отговорност и жива съвест. Още повече при тази ситуация имаше възможност да се скрие зад колективния орган &ndash; Св. Синод. Благодаря му още веднъж за проявената доблест, както и за това, че възприе аргументираните възражения срещу негово предишно предложение като проява на подкрепа и израз на църковно съзнание, а не като заплаха и натиск.</p> <p><strong>- В сряда по една от телевизиите показаха бившия игумен на Бачковския манастир дядо Борис отново като герой на скандал. Вместо в Рилския манастри, където е трябвало да бъде, той отново се разхожда с мерцедеса си. Според някои информации низвергнатият монах отговарял за строителните дейности в манастирите и църковните имоти. Много миряни са възмутени и определят действията на първите в патриаршията като &bdquo;изписване на вежди&ldquo; вместо &bdquo;вадене на очи&ldquo;. Как бихте определили положението сред висшите свещенослужители? </strong></p> <p>- Срещу Агатонийски епископ Борис има започнато църковно-наказателно дело, което обаче не е доведено до края &ndash; до изправянето му пред църковен съд. Тази мудност и нерешителност в действията на Синода създава усещането за безнаказаност и безпринципност, още повече че става дума за спазване на Устава на БПЦ, а не на някакво наложено отвън светско законодателство. Другият епископ, срещу когото имаше започната процедура &ndash; Павел &ndash; все още чака решението на църковния съд, ние също продължаваме да чакаме заедно с него.</p> <p>Църквата различава два подхода в своята практика &ndash; икономѝя (милващата десница, проявяваща снизхождение) и акривия (наказващата десница). Мисля си, че в създалата се ситуация имаме нужда от повече строгост и отговорно отношение към преданието и правилата на Църквата, просто защото безобразията станаха много. Впрочем голяма част от проблемите, които обсъждаме с вас, се дължат на стари и добре известни слабости на БПЦ &ndash; липсата на достатъчно монаси и острият дефицит на адекватно духовно ръководство в Църквата.</p> <p><strong>- Има ли някакво разделение сред свещениците след избора на партриарх Неофит?</strong></p> <p>- Огромната част от духовниците и почти всички монаси и монахини (особено от Софийска епархия) приеха с радост и благодарност решението на Негово Светейшество. Тези, които застанаха с имената и лицата си пред Синода, поеха риск, понеже имаше какво да губят. Без тях обаче цялото усилие беше обречено на провал.</p> <p>Доколкото разбирам, има и няколко души сред духовенството, които продължават да подкрепят епископското наречение на Дионисий. Внимателно прочетох писмото им и мисля, че стрелят много покрай мишената, с крайно неадекватни аргументи, които дори патриархът индиректно обори, като заяви, че е разпознал в молбата за преразглеждане на спорното решение подкрепа за себе си, а не натиск, оспорване на църковната йерархия или пък опит, не дай си Боже, за някакъв разкол. Впрочем никой от тези хора не коментира множеството нарушения и своеволия на архим. Дионисий, които бяха изложени и припомнени тези дни.</p> <p><strong>- Каква трябва да е според вас ролята на миряните, на истински вярващи хора в делата на БПЦ? След доброто разрешаване на случая &bdquo;Дионисий&ldquo; явно има такава роля. Не е ли възможен друг път? </strong></p> <p>- Първата лястовичка бяха събитията във Варна, където свещеници и миряни успяха да касират един манипулиран и купен избор. И си изпросиха от Бога и Пресвета Богородица един прекрасен пастир &ndash; дядо Йоан. Усилието си го заслужаваше.</p> <p>Събитията от Варна и сегашните, по казуса &bdquo;Дионисий&rdquo;, показаха, че в БПЦ вече има критична маса въцърковени хора&nbsp; &ndash; миряни и свещенослужители &ndash; които преживяват Църквата действително като Тяло Христово и Божий дом, като една реална общност, обединена около Господ Иисус Христос и Евхаристията.</p> <p>В Църквата винаги са съществували проблеми и е имало разногласие по много въпроси. Важното е тези проблеми да се решават с църковни средства и по възможност вътре в Църквата. Важно е, когато говорим, да говорим по съвест. И да оставяме пространство на Господ Иисус Христос да действа в Своята Църква и в сърцата на Своите раби.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>