- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 103
- 21
„Аз не познавам един Ахмед Доган, познавам няколко Догановци. Познавам Доган от началото и оттогава пред очите ми са минали поне четири-пет Ахмед-Догановци – един беше през 90-те години, съвсем друг – в средата на 90-те, трети при царя и т.н. Никога ДПС не е било нещо с еднородна история, както се опитват да го представят. Но за ДПС важи поговорката „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“ Просто Доган се оказа ловък политик, който умееше да осребрява силата на своята и слабостта на другите партии. Всички говорят колко ДПС крадяло, но много повече крадяха българските партии. Това, което се случи в България, го направиха другите партии, те дадоха хляб на ДПС, те поканиха Доган да участва в техния грабеж и в тяхната съсипия. „Аз не познавам един Ахмед Доган, познавам няколко Догановци. Познавам Доган от началото и оттогава пред очите ми са минали поне четири-пет Ахмед-Догановци – един беше през 90-те години, съвсем друг – в средата на 90-те, трети при царя и т.н. Никога ДПС не е било нещо с еднородна история, както се опитват да го представят. Но за ДПС важи поговорката „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“ Просто Доган се оказа ловък политик, който умееше да осребрява силата на своята и слабостта на другите партии. Всички говорят колко ДПС крадяло, но много повече крадяха българските партии. Това, което се случи в България, го направиха другите партии, те дадоха хляб на ДПС, те поканиха Доган да участва в техния грабеж и в тяхната съсипия.“
Това казва Димитър Луджев за ГЛАСОВЕ, коментирайки политическата ситуация през 25-те години преход.
На въпроса как би искал да го представим, отговаря „Аз съм доктор на историческите науки Димитър Луджев и нищо повече.“ Ще добавим само, че е автор на няколко книги за прехода в България, най-известните са двата тома на „Революцията в България“, „Нежната” 1989-а и нейното време”.
През 1991 г. е избран за народен представител в 36-то Народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
През май 1992 г. е принуден да подаде оставка след дълги препирни с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група.
<p> </p>
<p><strong>- Вие сте един от хората, които не само участваха активно в политиката от самото начало на демокрацията в България, но и се опитвате да анализирате т.нар. преход. Какво мислите за него след четвърт век от 10 ноември 1989г?</strong></p>
<p>- Искам да кажа нещо за обществения комитет под патронажа на президента Плевнелиев, който организира серия от мероприятия по случай 25 години от началото на прехода. Това са конференции, изложби и т.н. Като например конференциите в хотел „Шератон“, тъй като тържествата са обезпечени с едни много добри пари от държавния бюджет и фондация „Америка за България“, които завършиха с един разкошен коктейл. На това мероприятие не е поканен нито един от онези политици на СДС, които реално са правели и политическата революция, и прехода; изобщо хората, които са работели за демокрацията и са стартирали тези гигантски промени в периода след 1989г. Нито един от тях не е поканен! Поканени са президенти комунисти, поканени са едни познати лица от неправителствени организации като Иван Кръстев, Огнян Минчев, преподавател тогава в катедрата по научен комунизъм, Ивайло Знеполски, делегат на 18-ия конгрес на все още непреименуваната БКП и други подобни, които в днешно време станаха шумни антикомунисти, станаха „десни хора“. И за какво става дума? Става дума за това, че по същество се прави опит да се подмени българската история, да се изтласкат в ъгъла и да се покрият с мълчание хората, които действително са правели демокрацията в България, имали са смелостта, но и каузата да се борят за нея. На тяхно място започнаха да се лансират други персонажи, които тогава въобще ги нямаше, като например президента Плевнелиев и цялата тази камарила около него, които организират тези тържества и мероприятия начело с неговата съветничка Румяна Коларова. Ето това се прави в момента – подмяна на историческия процес и замазването на истината с някакво лустро, изкарването на предна линия на борци за демокрация на хора, които тогава просто ги нямаше. Всичките тези хора от управляващата партия ГЕРБ начело с премиера Бойко Борисов. За мен това е крайно възмутително и се учудвам, че никой не реагира, може би защото не обръщат внимание, че става дума за подмяна. А би трябвало най-малкото да се прояви поне малко уважение към паметта на хората от дисидентските движения от 1989-1990г., някои от които вече ги няма, обаче други са си живи и здрави, но оставени в забвение.</p>
<p><strong>- Наистина има много обидени хора, журналистите от вестник „Демокрация“ – също. Тази подмяна обаче, както я наричате, не е започнала от вчера и не вярвам да е организирана от хората, които споменавате?</strong></p>
<p>- Не е от вчера. Но тези хора, които споменавам, успяха да се наместят в нишите на обществения живот, оградиха се с едни кръгове много отдавна, като кръга „Прокопиев“, всички свързани с „Отворено общество“. Те успяха да изманипулират политическия живот и да си правят експерименти с българското общество. </p>
<p><strong>- Двигателят на политическите процеси, които започнаха в началото на 90-те години, бе СДС. Не мислите ли, че причините за неговото състояние днес са най-вече вътрешни и ако е станала подмяна, то тя е вътрешна?</strong></p>
<p>- Един ваш колега го каза много хубаво: с участието си в това правителство, със СДС е приключено. Аз мисля, че е приключено и с новоизпечения Реформаторски блок, който падна в краката на Бойко Борисов. За какви борци за демокрация и правова държава можем да говорим, когато участваш в правителство с един човек, който е бивш комунист, офицер от народната милиция, занимавал се е с доста съмнителни неща в тази милиция. След това станал шеф на охранителна фирма, зад която се крие една групировка, и то не коя да е, а СИК. Това е всичко, за което сме се борили да го няма, а ти сега да го легитимираш втори път. Първия път защото не им се получи коалицията, почнаха да говорят какъв лош бил Борисов и т.н. А миналата година и протестиращите какво казваха – че в никакъв случай не трябва да се връщат на власт Борисов и Цветанов; никога ГЕРБ на власт, крещеше Мегленчето Кунева. И сега – хоп, прегърнаха се с тях. Ами те получиха своя допълнителен вот точно от тези обезверени седесарски среди, които не искаха Борисов и компания. Не знам как да го кажа – то дори не е сервилно, не е слугинско, то е помиярско поведение. Те просто приключиха със СДС и с т.нар. Реформаторски блок като кауза, като някаква дясно ориентирана кауза. Това е един балон, една фалшификация на дясното, защото там няма нито един десен човек, ама нито един. Там са все едни такива измислени хора, които въобще не ги е имало през всичките тези години като десни.</p>
<p><strong>- Нека обаче върнем лентата назад към 2001г. Тогава Сакскобургготски спечели изборите, а СДС бе втора политическа сила. Какъвто и да е бил царският проект, него вече го няма, но СДС продължи да се смалява до положението, в което е днес. Извинете, но къде бяхте всички вие, политиците, участвали в неговото създаване? Какво се случи и не трябва ли да търсим причините за всичко това и в самото СДС?</strong></p>
<p>- Случи се загуба на доверие. Изчезна доверието в СДС и не е случайно, че това стана след управлението на Иван Костов. СДС обеща, че ще модернизира страната, че ще се създаде една справедливост в обществото, една некорумпирана държава и съдебна система. А стана точно обратното – извърши се една грабителска и разрушителна приватизация, собствеността беше предадена/продадена от едни Костови измекяри на червените другари. По наши сведения в приватизацията са участвали над 220 офшорни фирми, което те много добре го знаеха. Но срещу пари се направиха, че не знаят за тях. Продадоха собствеността на червените и на силовите групировки, които вече почти бяха приключили съществуването си, но с този акт те успяха да ги легализират и укрепят. Знаете ли, че 83% от активите, които са били приватизирани, са ликвидирани. Вместо връщането на частната собственост да стане начало на процес за модернизация, на създаване на условия за икономически растеж, на работни места и по-високи доходи, то се превърна в опустошение. И какво направиха Костов и компания – отказаха се от идеите на либералната революция за „по-малко държава“, и се върнаха към модела „силно централизирана държава- партия“. Костов успя да набута там цялата клиентела, която се хрантутеше за сметка на онези, които получиха собственост от тях. И като назначаваше хора на власт от СДС, Костов си мислеше, че ще се създаде някаква „синя буржоазия“, която ще укрепи властта на СДС за вечни времена. Това говори за политическа слепота на Костов. Той може да е всякакъв, но не е никакъв визионер, както се опитват да го определят. Още по-лошото е, че след всичко това се загуби доверието въобще в либералната революция, в промените, в самия модел на развитие. И стигвахме до днешния клиентелски модел, където разни партии и партийки са се настанили около бюджета като на софра. Вътрешните ежби и борби в Реформаторския блок са инсценирани пак от Иван Костов. Той нанесе смъртоносен удар на СДС с отделянето на ДСБ и другите производни. Всички помнят как се тюхкаше, че червените взели властта, че ченгетата взели властта. Добре бе, ти като беше министър-председател, защо не отвори досиетата, защо не разкри тези мрежи от зависимости, защо продаде КТБ на странния субект Василев, защо потупваше по рамото мутрата Борисов и му носеше цветя.</p>
<p><strong>- Кога му е носел цветя, това не го знаех?</strong></p>
<p>- Носел му е, да го поздрави!</p>
<p><strong>- Докато другите партии се унищожават взаимно или просто се самоизяждат, ДПС винаги стои някак на завет, но винаги във властта или около нея. Кажете нещо за този политически феномен?</strong></p>
<p>- ДПС е различна във времето. Аз не познавам един Ахмед Доган, познавам няколко Догановци. Познавам Доган от началото и оттогава пред очите ми са минали поне четири-пет Ахмед-Догановци – един беше през 90-те години, съвсем друг – в средата на 90-те, трети при царя и т.н. Никога ДПС не е било нещо с еднородна история, както се опитват да го представят. Но за ДПС важи поговорката „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“ Просто Доган се оказа ловък политик, който умееше да осребрява силата на своята и слабостта на другите партии. Всички говорят колко ДПС крадяло, но много повече крадяха българските партии. Това, което се случи в България, го направиха другите партии, те дадоха хляб на ДПС, те поканиха Доган да участва в техния грабеж и в тяхната съсипия. В ДПС има и положителни моменти и много малко хора си дават сметка, че ДПС спря ислямския фундаментализъм в България. Те спряха инвазията на разни арабски, турски и разни други ислямски мисионери в България. Те го направиха, защото разбираха много добре, че ще имат значение само докато ДПС е българска партия, а Доган - български държавник.</p>
<p><strong>- Доган не беше приет като свой от турските власти, но Лютви Местан промени това отношение и вече е канен като лидер официално на най-високо ниво от турския президент Ердоган. Как ще коментирате този обрат?</strong></p>
<p>- През 1991-1992г. в началото на прехода се срещнах с турски ръководители, с Демирел, с Тюркут Йозал. И стана дума тогава за ДПС. Турските ръководители казаха, че никога няма да имат отношения с тази формация, защото това са хора, които са работили срещу турската държава. Но нещата се промениха през 1999г., когато се направи една сделка между западните сили и ДПС. Срещу подкрепата на ДПС и т.нар. либерали за бомбардировките в Белград по време на конфликта в Косово Турция пое ангажименти да помага на ДПС. Бяха разкрити много секции в Турция и насърчавани изселниците да гласуват за ДПС, а Доган получи уверение, че ще участва в изпълнителната власт. Движението дълги години се опитваше да се добере до властта, но по различни причини това не се получаваше. Благодарение на тази сделка обаче то получи такава възможност при управлението на Сакскобургготски и много добре се възползваха от това. Съвсем доскоро Ердоган беше настроен крайно негативно към ДПС, тъй като Доган въпрепятстваше мюсюлманската пропаганда в България. Но нещо се е случило сега, защото се вижда затопляне на отношенията между ДПС и турските власти. Това е много любопитен въпрос – какво се е случило? Защо Лютви Местан успя да се срещне с Ердоган, измествайки бившия фаворит Касим Дал. Най-вероятно по простата причина, че турските власти си дадоха сметка, че влиятелната формация, която защитава интересите на турското малцинство в България, е ДПС, и никоя друга. Предполагам, че това е станало отново с посредничеството на някоя западна сила, най-вероятно задокеанска. Зад океана традиционно гледат на ДПС като на един сигурен партньор. В Щатите се смята като плюс за демокрацията съществуването на малцинствена партия.</p>
<p><strong>- Сега почти всички партии декларираха, че ДПС трябва да бъде изолирана от властта. Възможно ли е това?</strong></p>
<p>- Много трудно може да стане. Как да ги изолираш, когато те са в парламента, в местната власт, имат представители в министерствата. Освен това мисля, че това ще бъде груба грешка. В края на краищата ние сме демократична държава и всички представители на други етноси трябва да имат достъп до всички нива на сферите на живот. Опитите да бъде дискриминирано ДПС и особено с методите на Патриотичния фронт, „Атака“ и други подобни, консолидира турския електорат и прави ДПС единствената и незаменима за тях партия. И никой не може да ги съди за това – както има унгарска партия в Румъния, в Словакия и т.н., така го има и ДПС. И колкото повече се опитваш да ги дискриминираш с недемократични средства, толкова повече задълбочаваш това разделение. Твърдя, че единственият начин да решим този конфликт, малцинствения въпрос, и в частнос турския малцинствен въпрос, е широкатаобществена, икономическа и културна интерграция на турския етнос.</p>
<p><strong>- Да, но точно ДПС е сложило похлупак на този етнос и очевидно за партията е жизнено важно етносът да е в изолация?</strong></p>
<p>- Нали не мислите, че са толкова загубени българските граждани от турски произход, че да позволят някой да ги държи под похлупак. Аз познавам десетки турски активисти от младата генерация, които въобще не приемат ДПС. Да, ще кажете, те гласуват за тях. Гласуват, защото ДПС е единствената партия, която защитава правата им. Нито една от българските партии не си мръдна пръста да ги приобщи и да направи нещо подобно. Напротив, те са просмукани с негативизъм към турците и турското малцинство. Ами ГЕРБ? Там е пълно с бивши ченгета, които са участвали във „възродителния процес“ и са със същата ксенофобска нагласа. Върхушката на ДПС е по същия начин корумпирана, властолюбива и лицемерна, както върхушките на българските партии.</p>
<p><strong>- Какво да се прави?</strong></p>
<p>- Това е много голям въпрос и е свързан с модернизация на страната, с политическата система, с премахването на тази огромна “държава“, която е източник на богатства, привилегии, власт и прочие, въпрос е на създаването на друг тип отношения в обществото. Проблемът е, че няма кой да го направи в днешната политическа менажерия на съвременна България. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
