Димитър Димитров: 100 000 ще бъдат дописани в изборния ден

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв според вас се очертава съставът на Народното събрание след тези избори? </strong></p> <p>- Това, което е ясно, са първите три формации, ясен е и редът според спечелените мандати &ndash; ГЕРБ, БСП и ДПС. Дори може да се прогнозира с голяма вероятност колко гласа ще вземат първите трима политически играчи. За ГЕРБ вероятно 1 милион и 320-340 хиляди подадени гласове би бил един постижим резултат. Над това ще означава, че са имали брилянтна организация, а под този резултат ще се калкулира като лоша кампания. БСП ще вземе своите около 600 000 гласа и може би 10-20 хиляди отгоре. От техния твърд електорат от над 750 000 гласа трябва да махнете гласовете, които ще отидат за АБВ на Георги Първанов. Много е възможно ДПС да се е прицелило в над 530- 540 &nbsp;000 гласа, което би било чудесен резултата за тях. Дотук нещата са ясни.</p> <p>Оттук нататък следващите в класацията три партии - &bdquo;Реформаторският блок&ldquo;, ББЦ и &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo;, ще определят фактическия състав на парламента. Драмата е, че тези гласове могат да означават 4 процента, но може да са и 3.9%. Никой в момента не може да твърди колко точно над или под 4 процента ще вземат тези партии, защото няма как да се предвиди с точност къде ще отидат 10 000 или 20 000гласа. Тези три партии са разположени в електоралния диапазон от 130-170 000 гласа. &bdquo;Атака&ldquo; и АБВ са в диапазона 90 000 &ndash; 120&nbsp;000, и по скоро не биха влезли. След това има едни стотина хиляди гласа, които ще се пръснат в различни листи, защото ще са над 1%, но под 4%. Това са главно формации, борещи се главно за субсидия, която се гарантира с около 30 000 гласа за процент. Това прави един прекрасен доход от около 300 000-400 000 лв. годишно. С извинение, но колко песни, колко концерти и албуми трябва да направи Витков от &bdquo;Глас народен&ldquo;, за да вземе тези пари? Но сметката е проста &ndash; колкото повече партии влязат в парламента след първите три сигурни формации ГЕРБ, БСП и ДПС, толкова по-малко мандати вземат сигурните три. При всяка следваща партия се отнемат по 5 мандата за водещия. Но тези разлики от плюс и минус зависят от кампанията.</p> <p><strong>- Очаквате ли някаква изненада, която може да повлияе сериозно наезултата?</strong></p> <p>- Според мен може да има изненада около КТБ, защото много хора знаят кой колко е взел, под каква форма и т.н. и това може да бъде изнесено в нелицеприятен вид за лица и партии. Но тези неща се правят обикновено в последния момент, за да не изтече информация. Не е изключена и пресконференция по темата КТБ, която би разколебала някои хора да гласуват.</p> <p><strong>- Стана традиция преди всички избори една от най-дискутираните теми да са т.нар. мъртви души в списъците. Как ще коментирате този траен феномен от българските гласувания?</strong></p> <p>- Така наречените мъртви души се появиха миналата седмица като вариант на предизборна кампания. Някой разправя небивалици, които трябва да впечатлят електората и да му въздействат на психиката. Вярно е, че в списъците има над 7 млн. граждани, които са с права, независимо дали имат или нямат документи, дали са тук или пребиваващи някъде по света. Под право на глас по конституция у нас по стара социалистическа традиция се разбира да присъстваш като запис в избирателните списъци. Това задължава служба ГРАО каквото е налично, да се появи в списък по постоянен адрес. Това, че 300 000 или 400 000 пребивават на някакви различни адреси, напълно недостъпни или по сегашната технология на организиране на секции в чужбина участието им в изборния процес е невъзможно, но за това не се говори. Всички обаче искат да махнат някого от списъка, защото бил &bdquo;мъртва душа&ldquo;.</p> <p>И оттук започват някакви приказки на пазар &ndash; дайте сега примерно да махнем тези, които не знаят български. Представете си как примерно някаква тричленка проверява познанията по български език на кандидатите да гласуват в чужбина, преди да влязат в тъмната стаичка. Другото е да се проверяват гласоподавателите за образование. Идеята, че който не е ходил на училище, няма да гласува, се нарича дискриминация. Ако все пак в някаква форма се въведе минимална образователна норма, вярвайте ми, ще се отвори голям пазар за &bdquo;ограмотяване&ldquo;, тоест ще започне масово издаване на удостоверения за завършен четвърти клас.</p> <p><strong>- Но, както казвате, ако все пак съществуват тези 300 000-400 000 реални имена, наричани &bdquo;мъртви души&ldquo;, не е ли възможна някаква манипулация с тях в списъците?</strong></p> <p>- Когато съществуват тези избиратели, за които е ясно, че няма да стигнат до избирателната секция, те могат също да &bdquo;участват&ldquo; в изборите. Ще дам един пример за яснота. Не се знае например колко точно са македонците с български паспорти. Божидар Димитров твърдеше, че са 70 000. Трудно ми е да твърдя дали са толкова, но да предположим, че 20 000-30 000 са получили български паспорти. От тях поне десетина хиляди са в Холандия, Белгия и къде ли не, защото те за това основно им трябват паспортите. За да получат обаче българските си паспорти, е необходимо да имат постоянен адрес в България. Фирмата, която се грижи за придвижване на документите в президентството по процедурата за натурализация, обикновено посочва своя адрес. Регистрират ги и всички те се добавят в избирателния списък по закон. В една малка кантора в апартамент се оказаха регистрирани 74 молдовци, всичките с този постоянен адрес. Не е ясно тези молдовци какво отношение имат към България, къде се намират и разни други важни неща. Имаше едни 145 души, записани в една къща в Петрич, 137 пребиваваха на един адрес в Сандански и т.н. Най-важното е как се контролира изборният процес в тези секции, защото винаги е възможно някой да се изкуши да използва тези хора. Не знам защо заинтересованите партии не си стегнат хората и да осъществят контрол във всички секции.</p> <p><strong>- В страната това е възможно, но коя партия има ресурс да следи гласуването на българите в чужбина? Дори само в Турция това изглежда невъзможно?</strong></p> <p>- Гласуването в чужбина не може да бъде контролирано по списък, защото той идва в изборния ден. Който не се открие в него, може да се запише, след което ГРАО трябва да извърши проверка за двойно гласуване. Това са тези около 100 000 души, които ще се появяват в създадените в изборния ден списъци, извън необходимите 40 души, записани предварително, за да се открие секцията в чужбина.</p> <p><strong>- Значи проверката от ГРАО ще се извърши след изборите?</strong></p> <p>- Да, след изборите ГРАО ще трябва да провери повече от 100&nbsp; 000 имена, и то по една доста сложна процедура. Създава се файл с дописаните в изборния ден гласове, след това се отваря и се проверява дали не е злоупотребено с подписа на лицето и дали то не е гласувало на две места. ГРАО има техническия монопол и никой друг освен тази служба не може да извърши проверката. Но трябва да се каже, че числото на двойните записи, тоест гласувалите на две места &ndash; в чужбина и у нас, е пренебрежимо малко. На последните избори бяха открити само 60 такива лица. На предходни избори са били дори много по-малко &ndash; не повече от десетина.Факт е обаче, че ако се установи голямо число, никой не може да каже кой точно и какво е извършил. При съмненията за фалшифицирани подписи трябва да се викнат едни графолози, те да сравняват дали лицето или някой друг е извършил нарушението, изобщо всичко минава по процедурата на наказателните производства.</p> <p><strong>- Значи може да се установи фалшификацията, но не може, или е много трудно, да се установи виновникът?</strong></p> <p>- Така излиза. Но трябва да кажем, че от тази вратичка може да се възползва най-вече ДПС, защото имат доста много секции в чужбина, където на практика не може да се контролира гласуването. Случвало се е числата на гласуващите турци да са много големи, както беше през 2009г. на парламентарните избори, когато достигнаха над 90&nbsp; 000. През 2011г. на президентските избори са били 11 &nbsp;000, на миналогодишния вот &ndash; 45 000. Тези големи флуктоации в числата показват, че се случва нещо необичайно. Не е възможно на едни избори да се появят 90 000, а на други &ndash; половината в сравнително малък период. Това поражда подозренията, че се прави някаква мащабна манипулация, въпреки че тя е със сравнително малък залог от гледна точка на изборния резултат &ndash; най-много да се разместят 2-3 мандата.</p> <p><strong>- Тези мандати в определена ситуация обаче могат да се окажат решаващи. Как да си обясним обаче разликите в числата? Любопитно е и как ДПС успя от 4-5 процента през 90-те години да вдигне резултатите си двойно?</strong></p> <p>- През годините на прехода, докато ДПС е било на власт &ndash; с НДСВ, тройната коалиция, докато е работело за избирането на Георги Първанов за президент два мандата и т.н., е развило една особена технология. На парламентарни избори при голямо пренапрягане на изборната машина за създаване на гласове ДПС могат да вземат около 1, най-много 2 мандата отгоре. Много популярен стана един протокол от едно градче в Полша, на границата с Германия, където всичките 200 гласоподаватели бяха гласували за ДПС. Там са се заселили една група български роми, които най-напред се занимавали с търговия на стоки от Турция.</p> <p><strong>- Не са ли прекалено скъпи подобни изборни операции, дори за партия като ДПС?</strong></p> <p>- Вероятно този, който си е играл да събере единните граждански номера, да подаде заявления, да направи списък, не го е правил безплатно, но едва ли е спечелил повече от 2-3 хиляди евро. Тоест усилието се калкулира около сумата, която всеки от тях би спечелил, работейки обичайната си работа един месец. Сигурно малко повече, но едва ли е много повече. Ако трябва да се организира това в България, ще струва поне три пъти по-скъпо. В тези организации в чужбина има дори чисто икономическа логика. Аз съм убеден, че този, който го прави, не го прави от прилив на енергия, интерес към политиката или любов към демокрацията, а за да добави към месечния си доход 2-3 хиляди евро не много трудни пари. Защото на него му е ясно, че дори в България да се установи полагането на някакъв съмнителен подпис, почти невъзможно е да се разбере кой е бил той. За да се стигне до наказателно производство, вината трябва да се индивидуализира. А дори да се наложи някакво административно наказание на партийната централа, кой го е грижа за някаква глоба на фона на други придобивки.</p> <p><strong>- Как се отразява това на гражданите, които не са фанатизирани привърженици на една или друга партия, а се опитват да разсъждават и да бъдат почтени?</strong></p> <p>- Всички тези съмнения за фалшификации се отразяват демотивиращо на много българи, но вдъхновяват много политици, които измислят &bdquo;начини&ldquo; да се противопоставят на ДПС с всякакви акции, които можем да причислим към електоралното фентъзи. Този жанр си има публика, която смята, че това е начинът &ndash; да ги набием, да ги изпъдим и да се реши проблемът веднъж завинаги. Такива хора са убедени, че административното отнемане на права, много принуда и забрани ще наложат ред и всичко ще се оправи.</p> <p><strong>- Може би обаче не са фентъзи приказките, че в районите на ДПС има почва за проникване на радикалния ислям и хората се страхуват, било с основание или без. </strong></p> <p>- Факт е, че страховете се засилват и общиян фон на информационния поток в последно време е пълен с рязани глави, жертви в Украйна, налице са всякакви други елементи на несигурност и неустановеност. Тези страхове са удобни за кампанията. На изборите 2013г. &bdquo;Атака&ldquo; възкръсна от някакви си 2-3 процента и доказа, че може да има значение и особеният формат на кампанията. Тогава тя се водеше на фона на февруарските протести и никой от политиците не смееше да припари до протестиращите с изключение на Волен Сидеров. Сутрин минаваше през трите телевизии и говореше от името на протестиращите във формат &bdquo;live&ldquo;. Сега обаче такива изключителни обстоятелства няма. За въпросните 50-70 &nbsp;000 избиратели, които могат да бъдат повлияни от мотиви, свързани със страх, се борят няколко листи &ndash; &bdquo;Атака&ldquo;, ББЦ, &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo; и още няколко. Това е разликата между тези избори и предсрочните през 2013г., когато страховете имаха един говорител и това беше &bdquo;Атака&ldquo;.</p> <p><strong>- Какво структурира сегашната кампания?</strong></p> <p>- Кампанията се доминира от страхове, взаимни обвинения, неясни отговорности, банкова криза, външни фактори, които допринасят за усещането за неустойчивост и нестабилност. Имам чувството, че в тази обстановка участието ще бъде по-ниско. Още Токвил е казал, сравнявайки американската и френската революция, че революциите се случват не когато хората вярват, че положението ще става по-лошо, а когато мислят, че ще става по-добро. Това у нас се случи през 2001г., когато на вълната на тези въжделения дойде царят. Масово въвличане в гласуване се случи и през 2009г., когато Бойко Борисов обещаваше манна небесна от европейските фондове. И понеже не знаехме какво точно означава това, можеше да се играе с настроенията на надеждата. Сега няма как да се случи ново чудо, всички вече са участвали в политиката. Да не говорим за многото регистрирани партии със съпътстващите ги битовизми, които унищожават истинския дебат какво наистина предлагат политиците.</p> <p><strong>- Как ще се отрази преференцията?</strong></p> <p>- Тя наистина е източник както на нови възможности, така и на много недоразумения. В една толкова фрагментирана кампания като тази, роля играят различни неща, според таргет групата на отделната партия. Така според някои обещания на партии България може да се окаже държавата с най-много болнични легла на глава от населението в Европа, а може би и в света. Това, разбира се, никак не прилича на здравеопазване, а на овладяване на паричен поток от Здравната каса. България е страната с най-много соларни панели на глава от населението, както се казва, преизпълнили сме плана на ЕС. Това също няма никакво отношение към производството на енергия и устойчивостта на системата, но има отношение към паричните потоци. Нищо чудно да се окажем и страната с най-много голф игрища. Икономика, която се гради на такъв тип здравеопазване, производство на енергия, туризъм, показва пристрастяване към пари от държавния бюджет и от европейските фондове, които са 60-70% от всички пари. Всеки е застанал до някакво парично ручейче, река или океан и гледа някой да не го измести. Но в общия шум от фантастични идеи и предложения трудно се чуват разумните гласове.</p>