- 10 Sep 2020
- 47
- 0
Суверенният Малтийски орден и ателие „Прегърни ме” ви канят на откриването на съвместна изложба, посветена на 900-та годишнина на Ордена. „През този дълъг период от историята, винаги сме следвали една пътеводна светлина - защита на вярата и грижа за бедните. Затова се определяме като модерни в нашата традиционност. Защото модерността отпреди 900 години е същата и днес – да подадеш ръка на този, който има нужда.” Н. пр. Камило Дзуколи, посланик на Малтийския орден в България. Откриване: 28 май, вторник, 12.30 ч., Градска градина (пред Народния театър)
<p><br /><br /><br /><br /><br /></p>
<p><em>По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти, както случаят с ателие - "Прегърни ме”. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което хората там вършат - да общуват ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общуват с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа. Откъде намират сили! Кой им дава толкова любов, която те безстрашно и неудържимо раздават на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно? Нека да помогнем на ателие „Прегърни ме”. Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора. <br />Теодора Димова</em> <br /><br /><br />От една година Орденът подаде ръка и на талантливите деца от ателие „Прегърни ме”. Насладете се на техния талант и вдъхновение. Прегърнете ги и вие!</p>
<p>Следва представяне на някои от картините и техните атвори, включени в изложбата <br /><br /> <strong> 24 ГРАМА НАДЕЖДА</strong><br /><br /></p>
<p><img src="/uploads/editor/Pregurni_me_5.jpg" alt="" width="599" height="572" /></p>
<p><em><strong>- Това е дървото на изобилието. В случая това може да бъде онова дърво, което е свързвало небето и земята? Разказвал съм ви за него - което хората отсекли</strong></em> - обяснява художникът Христо Нейков на малката Лия, докато измислят заедно картината, която ще бъде изпратена подарък на папа Франциск.</p>
<p><em><br />- Да. Знам. Може ли да нарисувам ягоди на него?</em></p>
<p><em></em><br /><em><strong>- Може. Първо ще си направим една бърза скица, композиция, която ще ни показва къде ще са ни хората. Аз си го представям ето така... Къде да сложим дървото?</strong></em></p>
<p><em><strong></strong></em><br /><em>- Тук.</em></p>
<p><em></em><br /><strong><em>- Хубаво е да го изместим, за да не е съвсем в центъра. Аз само ти ги надрасквам, ти ще си го нарисуваш на своето листче. Нарисувай много голямо дърво, още по-голямо, за да могат да седнат всички на сянка. Не трий сега, направи голяма корона, клоните да излизат от листа. Точно така. Но ни трябва място и за папата, нали? И децата да са седнали около него</em></strong></p>
<p><strong><em></em></strong><em><br />- Ще направим и птички, които го слушат.</em></p>
<p><em><br /><strong>- Да, нали ти казах, че св. Франсциск е разговарял и с животните. Браво, смело! Това е само скица! Сега повтори дървото със зеленото. Това ще е образът на нашия папа, облечен в дълги бели дрехи. Ти беше ли, когато рисувахме Лазар и Исус?</strong></em></p>
<p><em><strong></strong><br />- Да. Нещо такова ли?</em></p>
<p><em><br /><strong>- Да. Тук ще направим седнали дечица. Сега нарисувай твоя пата, но да не прилича на моя... Гледай да прилича на благ човек... Така, не бързай! Взимаме паус, рисуваме, копираме, рисуваме, изрязваме, лепим, нали?</strong></em></p>
<p><em><strong></strong><br />- Аз това, като го изтрих, и направих същото, затова... А! Това сме го правили миналата година! Това детето ли беше?</em>, сочи картина-колаж с разпятие.</p>
<p><em><strong><br />- Да, детето на Господ. Хайде, прекопирай папапа, но с тънкописец.</strong></em></p>
<p><em><strong></strong><br />- Много по-удобно ми е с тънкописец. Може ли една бисквита? И сок, ако може...</em></p>
<p><img src="/uploads/editor/Pregurni_me_15.jpg" alt="" width="600" height="572" /></p>
<p> </p>
<p>Тошко: <br />В ателие „Прегърни ме” ходя от три години. Кога дойдох в София, директорката, като ми виде документа, че съм завършил художество, ми вика: То<em>шко, има един проект, ще те запозная с една жена.</em> И тука ми допадна много. Започнах често да идвам. Просто... Мечтая си да стана нещо, да се издигна некак си. Не може иначе.</p>
<p><br /><strong>Сам съм на земята. Разбирате ли?</strong></p>
<p>Здравка: <br />Много сме различни тук и в дома. Може би защото тук, в ателието, децата попадат в съвсем различна среда и по някакъв начин се опитват и да се харесат, и да научат нещо ново. И разбират, че това, което получават тук им помага по някакъв начин. За после...</p>
<p><img src="/uploads/editor/Pregurni_me_12.jpg" alt="" width="600" height="572" /></p>
<p>Анио: В ателието ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш.</p>
<p>Ники: Искам да стана художник. Но нали знаеш, на едно дете постоянно му се сменят желанията. Обичам и да чета, но нямам любима книга. Това лято например четох „Ян Бибиян”, въпреки че е е от задължителната програма, ми е интересна. Когато бяхме на море с „Прегърни ме”, участвах няколко пъти и в писане на разкази. Забавно беше. Писахме за една Румянка, за едни делфини, малко тъпичко стана, но важното е, че беше забавно. Сутрин закусвахме и след това рисувахме и пишехме. Към 10 часа излизахме на басейна, после обядвахме, после пак рисувахме и пишехме.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Pregurni_me_11.jpg" alt="" width="600" height="573" /></p>
<p>Симона: <br />Когато видя семейство на улицата, става ми едно такова гадно. Искам и аз да имам. <br />В ателието идвам, за да се науча да рисувам, да правя мартеници, да шия. И като си имам момиченце, да го уча него да прави мартениции. Тук идвам с много желание, защото има много забавления. Вие сте ни приятели, докато на другите места не е така. Всеки си ходи сам нанякъде.</p>
<p><strong>П.С. Изложбата ще остане до 11 юни т.г.</strong></p>
<p>Приятели,</p>
<p>април месец за каузата на ателие “Прегърни ме” са изпратени 1715 ДМС.<br />През месеците март и април в ателието се проведоха „Майсторски класове” с художниците Никола Тороманов, Чавдар Гюзелев, Христо Нейков и проф. Велислав Минеков. Така на децата се даде възможност да се докоснат до различни изобразителни техники - акварел, висок печат, комикс и скулптура.<br />Благодарим ви за доверието и подкрепата!<br />Заповядайте на окриването на избожбата!</p>
<p>Благодарим на бТВ за безкористната и приятелска подкрепа!</p>
<p> </p>
<p> <img src="/uploads/editor/Pregurni_me_13.jpg" alt="" width="600" height="573" /></p>
<p> </p>
<p>Както многократно „Гласове” писа, сдружение „Прегърни ме”, което работи вече девета година с деца в неравностойно положение, не може да се пребори за лев държавна или общинска субсидия. Два пъти бяхме на ръба на отчаянието, един път закрихме ателието. Но последната инициатива, „24 грама надежда”, ни дава и на нас сили да не се отказваме. Намерихме подслон, сега се нуждаем от малко средства за нашите срещи с децата.<br /><br /><strong>Кампания "24 грама надежда" или как да помогнем на изоставените деца продължава! </strong><br /><br /><strong>Включи се и ти!</strong></p>
<p><strong>Защо?</strong> <br />От 9 години ателие „Прегърни ме” работи с повече от 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, 350 картини, 4000 картички, над 5000 мартеници, 200 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 30 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.</p>
<p><strong>Как?</strong><br />Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777</p>
<p>След това той трябва да се запише на имейла на сдружението [email protected]</p>
<p>Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” да прави публичен отчет за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/Pregurni_me_4.jpg" alt="" width="600" height="573" /></p>
<p> </p>
<p>Ателие “Прегърни ме” благодари за подкрепата, която получи през изминалите две години от бТВ, Дарик радио, Медиапул и в."Дневник" , Vivacom и десетки приятели и анонимни дарители.</p>
<p>Без вашата безкористна помощ ателието отдавна щеше да е мил и тъжен спомен. Но оцеляхме. Благодарим ви приятели!</p>
<p>Милена Нейова, председател на сдружение „Прегърни ме” и журналист в „Гласове”</p>
