"Ергенекон" е тайна ултра-националистическа организация в Турция, членове на която са някои високопоставени ръководители във въоръжените сили и органите за безопасност на Турция, обвиняема в опит за държавен преврат в Турция.
Предполагаем лидер на организацията е бившият генерал в оставка Вели Кючюк. Властите определят "Eргенекон" като террористическа организация, обвинянана е, че извършва политически убиства (включително в убийство на турския президент Торгут Йозал след като обявява намерението си да сключи мир и прекрати гражданската вона в Кюрдистан),
<p><strong>в съпричастност към два военни преврата, погроми и други. По мнение на републиканската прокуратура на Турция, основна цел на "Eргенекон" е подготовка за военен преврат по пътя на създаване в страната на атмосфера на хаос и анархия. Наречена е в чест на митично място в планината Алтай, което, съгласно тюркски легенди, се възприема като родина на всички тюрки. По делото на „Eргенекон“ са съдени над 200 души, обвинени в подготовката на държавен преврат.</strong></p>
<p>Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”</p>
<p><strong>Как ще коментирате присъдите по делото „Ергенекон”, макар те да не са окончателни?</strong></p>
<p>Присъдите, които се приемат твърде нееднозначно в страната.</p>
<p>И заслужава да се отбележи, че по-специално опозицията, цялата опозиция се обявява категорично против тях. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия счита, че те са нелегитимни от всякаква гледна точка – правна, политическа и морална.</p>
<p>Освен това основната опозиционна сила в Турция обръща внимание, че процесът е гледан от един специален съд, което навява на мисълта за политическа зависимост, а не от един нормален съд, който би следвало да търси преди всичко върховенството на закона.</p>
<p>Националистите естествено виждат в този процес едно правно престъпление, като разбира се, визират това, което и вие казахте, особено тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна на бившия началник на Генералния щаб, армейски генерал от запаса Илкер Башбуг.</p>
<p>Тук се включват и кюрдите, легалната кюрдска и парламентарно представена кюрдска партия.</p>
<p>От своя страна тя настоява за създаване на специална парламентарна комисия, която да разследва подобни заговори, но вече под формата на един кюрдски „Ергенекон” и там се представят редица конкретни данни за масови извън съдени екзекуции и масови гробове на кюрди. Така че, както виждате опозицията е единна.</p>
<p>И именно на този фон, исках да кажа само за изявленията на президента и на премиера, някак си лично на мен ми прозвучаха и под формата на призив за помирение и примирение.</p>
<p><strong>Как реагира самото общество на присъдите, изобщо на делото като цяло?</strong></p>
<p>Като цяло се вижда, че този процес присъдите са един пореден превзет рубеж в борбата на сегашните управляващи за принизяване и унизяване на турските въоръжени сили.</p>
<p>Много добре знаете, че в Турция армията е стожер на светските устои и главен гарант на републиката създадена от Мустафа Кемал Ататюрк.</p>
<p>Следователно чрез този пореден рубеж срещу армията се цели отиването в една съвсем друга посока. Пътят всъщност, към който се върви още преди 10 години, когато на власт дойде сегашната управляваща партия.</p>
<p><strong>Пътят на ислямизацията.</strong></p>
<p>Да, може и така да го кажем.</p>
<p><strong>Можем ли да кажем, че това е окончателния край на кемалистите, след произнесените присъди?</strong></p>
<p> Мисля, че не, защото все пак нека да не забравяме, че в момента опозиционната Народнорепубликанска партия е създадена от самия Ататюрк. Освен нея има много широки слоеве в турското общество, които са възпитани в тези идеи, в този дух и не може да се каже, че те още отсега са дигнали бялото знаме. Но в момента чисто тактически – да, това е победа на Ердоган.</p>
<p><strong>Защо Ердоган толкова много се страхува от армията?</strong></p>
<p>Първият главен въпрос е има ли някакви доказателства и какви са те? И на първо четене отговорът е, че безспорно за турската армията темата за военните преврати не е чужда, тя не е табу.</p>
<p>Само през миналия век, през десет години, през 1960-а, 1970-а и 1980-а година са организирани и проведени три военни преврата.</p>
<p>Ако се замислим и вземем предвид и тежката присъда на бившия началник на Генералния щаб, който е бил в продължение на 2 години военен номер 1 в Турция, при това назначен от Ердоган, и утвърден от президента Абдуллах Гюл излиза, че през цялото това време той само с това се е занимавал.</p>
<p>И тук, ако ми позволите да се върна на това, което казахте, и което предхождаше оповестяването на присъдите – това са промените в чл. 35 от Устава за вътрешна служба на турската армия, които бяха приети в последния момент, преди излизането на Меджлиса в лятна ваканция.</p>
<p>Този член именно даваше правна обосновка за извършването на военни преврати, сега това нещо е премахнато именно заради това, което и вие казахте, че очевидно Ердоган се страхува.</p>
<p><strong>Тоест армията вече не може законно да се намеси във вътрешните работи на Турция, ако можем така да го кажем.</strong></p>
<p>Или да го кажем, че ако се намеси вече ще има правно основание да бъде съдена. Защото и в момента извършителят на последния военен преврат от 12 септември 1980 година и след това президент на Турция Кенан Еврен не беше осъден именно поради липсата на тази правна аргументация.</p>
<p><strong>Интересен момент е профила на генералите, които в момента са на чело на турската армия, какви са те? Все пак говорим за втората по численост армия в НАТО.</strong></p>
<p>Да, точно така е, права сте. Това е една 700-хилядна армия. Само преди няколко дни от 1 до 3 август се състоя редовното годишни заседание на Висшия военен съвет на Турция, на който се определя бъдещото военно ръководство на страната и на това заседание бяха определени и след това утвърдени от президента Гюл първите 13 най-висши генерали, които ще ръководят турската армия.</p>
<p>Когато човек се запознае с техния профил се вижда очевидно, че те са доста близки със сегашната политическа власт. Само един пример ще кажа, той е особено показателен.</p>
<p>Новият командващ на Сухопътните войски, който най-вероятно след 2 години, когато свърши мандатът на сегашния началник на Генералния щаб, ще стане следващият началник на турския Генерален щаб.</p>
<p>Той е известен с това, че твърде често придружава визитите на висшите политически държавни лица в чужбина и особено в САЩ и също така е характеризиран, че работи в пълен синхрон с правителството. Аз мисля, че това е достатъчно.</p>