Д-р Стойчо Кацаров: Пациентът е безгласна буква в здравната система

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47798_RXpbnA7JAarzr47jRK1v8vYcZJQMNV.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Д-р Кацаров, това, което видяхме тази сутрин по телевизията в психиатричната болница в Карлуково, е направо потресаващо. Кой трябва да отговаря за мизерията, в която са оставени да живеят болните на фона на скъпите картини, с които шефката е украсила канцелариите в административната сграда?</strong></p> <p>- Виновни сме и ние като общество. Такова е отношението ни към слабия, към безпомощния. Това е една метафора на нашето състрадание, милосърдие, на хуманизма ни като нация, като хора. А иначе отговорност трябва да носят тия, които управляват системата, тъй като тази болница е сто процента собственост на държавата, тя одобрява всеки един разход къде и за какво е направен. Според мен не е проблемът в картините. Проблемът е, че се съгласяваме като общество тези тежко болни хора да живеят при тези условия.</p> <p><strong>- Какво значи като &bdquo;общество&ldquo;? Аз не съм съгласна, но какво трябва да направя?</strong></p> <p>- Да, така е. Въпросът е какво да направим? Може да проявяваме поне нетърпимост. Проблемът е, че в Карлуково не е единствената такава болница. Дори ако я сравняваме с останалите, тя може би е в най-добро състояние.</p> <p><strong>- Сериозно ли?</strong></p> <p>- Да, по-голямата част от болните в Карлуково са при сравнително добри условия. Те показаха най-лошото отделение, има други, които са много по-добри. Такива кадри, и много по-лоши, могат да бъдат снимани и в другите психиатрични болници. Това съвсем не е някакъв изолиран случай.</p> <p><strong>- Като гледа какво става в тези болници, човек си мисли, че болните там са оставени на доизживяване, че те просто не се лекуват, а болницата е нещо като мизерен приют. Какво трябва да се направи?</strong></p> <p>- Трябва да си променим отношението към всички различни. Помните ли онези случаи, когато населението искаше да премести дома в Могилино за деца с увреждания. Гражданите събраха подписка, че не искат тези деца близо до себе си, за да не им развалят настроението. Този и още доста подобни случаи поставя въпроса за нас като общество. Тази болница в Карлуково също е далеч от погледите на хората, по една случайност я показаха по телевизията.</p> <p><strong>- Може би тонът трябва да бъде зададен от високо ниво. Министър Москов влезе в общественото полезрение с нестандартни изказвания, които съживиха политическия дебат. Последното му предложение бе да отпадне срокът за давност на здравно неосигурените лица, ако искат да ползват здравни услуги. Реалистично ли ви изглежда една такава мярка?</strong></p> <p>- Като сме се договорили, редно е да плащат всички. Но това не е проблем на министър Москов, това е проблем на Министерството на финансите и Националната агенция по приходите (НАП), нейно задължение е да събира данъчните приходи. Здравната каса плаща на НАП всяка година, тази година са 3.6 млн. лв. Ами като събира здравните осигуровки, да бъде така добра да ги събира наистина. НАП има законово правомощие и на принудително събиране, тя е длъжна да провери кой и защо не се осигурява. Здравното министерство няма никакъв инструмент за подобна дейност. Това, което беше подхвърлено от министъра да се събират здравните вноски от 2000 г. насам, просто няма как да стане.</p> <p><strong>- Болниците и Здравната каса не по закон, но де факто са в конфликт на интереси &ndash; едните искат да вземат повече пари, а другите не са склонни. Как да се помирят интересите?</strong></p> <p>- Централната каса има грешен подход. Те се опитват да разпределят нещо, което не подлежи на разпределение. Защото здравната система я ръководят бюджетари, Министерството на финансите, и се опитват да я приравнят на някаква администрация. Тя няма обаче нищо общо с администрацията, която си има щатно разписание, има средно списъчен състав, средна работна заплата и т.н. В администрацията можеш да направиш бюджет и да го разделиш по месеци, може да се сметне, поддава се на разпределение. Докато предоставянето на медицински услуги е стопанска дейност, тя се регулира от търсенето и предлагането.&nbsp; Не можеш да прогнозираш нито броя на болните, нито от какво ще боледуват, какви усложнения ще настъпят, какви пари ще са необходими за лечението. Това можеш да го прогнозираш, само ако си някакъв ясновидец. А те се опитват да го заложат предварително, все едно става дума за администрация. Няма как да стане! Имало преразход на лимита, който лимит е незнайно как определен. Все едно имаме лимитни и нелимитни пациенти. Нали сме здравно осигурени, предплатили сме, пък после се оказва, че някои от нас са над лимита. Това е абсурдно като терминология и като подход. По този начин никога няма да се оправят нещата.</p> <p><strong>- Чуваме, че всяка година здравната каса акумулира все по-големи суми. Болните ли се увеличават, болестите им ли се усложняват, защото парите все не стигат?</strong></p> <p>- Искам да разбия митовете, които се разнасят за Здравната каса и нейните пари. Първо, въобще не е вярно, че парите на Здравната каса се увеличавали. Това е просто манипулация на общественото мнение. Парите на касата като брутна сума наистина се увеличават всяка следваща година. Обаче аз твърдя, че по същия начин и със същото количество се увеличават парите на МВР, парите за съдебната система, за образование.</p> <p><strong>- Значи все пак се увеличават?</strong></p> <p>- Увеличава се и брутният вътрешен продукт (БВП), тоест когато говорим за пари, има значение не само общата сума, а покупателната способност на тези пари, какво може да се купи с тях. Оценка за това дали те са повече или по-малко от предходни периоди е да се оцени какво с тези пари може да се направи и да се види какъв процент от БВП е отишълза една или друга дейност. В този смисъл процентът за здраве не е мръднал, той винаги е бил 4%. Най-висок е бил през 2000-2001г., когато е достигнал до 4.6%. Тоест общите разходи на обществото ни за здраве не са се увеличили. Да не говорим, че са много по-малко от средните за Европейския съюз &ndash; там са 5.6%-5.7%, а ако говорим в абсолютни суми, разликите са потресаващи. Но така е със заплащането почти навсякъде у нас, така че да го оставим това, не е в това проблемът.</p> <p><strong>- А къде е проблемът?</strong></p> <p>- Проблемът е в подхода. Здравеопазването не е администрация. И ще ви кажа и нещо друго &ndash; ако теглим чертата, бюджетът не губи, а печели от здравеопазването. Това е една напълно погрешна теза, че здравеопазването било в разход и тежест на бюджета. Нищо подобно! Бюджетът има повече приход от здравеопазването, отколкото разход. И ще го докажа веднага с една проста сметка: разходите на държавния бюджет за здравеопазване са 950-970 млн. тази година, като привежда здравни осигуровки на пенсионери, военни, държавни служители, прокурори, следователи и съдии. 1.3 млрд. лв. дава бюджетът за нашата здравна система. Здравните осигуровки, които ние си плащаме нямат отношение към бюджета, защото колкото се съберат, толкова се харчат и не са нито в минус, нито в плюс , нито могат да бъдат разглеждани като бюджетен разход. Значи ако разходите на бюджета за здравеопазване са 1.3 млрд. лв., то ви казвам, че приходите на бюджгета само от ДДС от здравната система са 1.5 млрд. лв. Защото общият годишен оборот на здравната система в България е над 7 млрд. лв. Около 3.5 млрд. лв. се плащат солидарно, останалите се плащат от джоба. И като се тегли чертата, се вижда една много грозна сметка &ndash; приходите на бюджета са повече, отколкото разходите, всичко друго е спекулация и злоупотреба. Другият упорит мит е, че многото болници били причина за многото разходи на здравната каса. Абсолютна глупост! Здравната каса плаща на броя на болните, а не на болниците. Миналата година е имало 2 млн. болни, средната цена на една здравна пътека е 1000 лв., значи касата ще плати 2 млрд. лв. &nbsp;Няма никакво значение дали тези болни са лекувани в 50 болници или в 500. Разходът на здравната каса ще е един и същ.</p> <p><strong>- То вече стана банално клише да се говори за реформа, но кажете все пак, какво трябва да се направи, за да имаме по-качествено здравеопазване?</strong></p> <p>- Има много неща, които могат да бъдат направени. Но кога би била успешна реформата?</p> <p>- Когато възприемем, че медицинската помощ е един много високотехнологичен бизнес. Ако гледаме на нея така и ако предоставим на лечебните заведения среда за честна конкуренция и те да се борят за пациенти, нещата коренно ще се променят. Там, където има пациенти, ще има пари, където няма &ndash; няма да има. Това ще даде най-силен трасък на нашата здравна система. На второ място идва регулацията на тази дейност &ndash; системата накара болниците да закупуват ненужна апаратура и да назначават съответно ненужен персонал. Аз твърдя, че няма никакво значение дали една болница е държавна, частна или общинска &ndash; но факт е, че най-големи дългове трупат държавните болници - около половин милиард, и той непрекъснато расте. Това говори за лошо управление, характерно за управлението на чужда собственост, каквато се явява държавната. И най-важното е плащането за медицинската дейност да зависи от пациента. Сега дали е доволен или не е доволен от оказаната му медицинска услуга, няма значение. Пациентът е потребителят, той е господарят на тази система, защото е предплатил за нея, а ние не му представяме правото да оцени лечението. А сега болници и каси си разменят някакви пари, но него никой не го пита. Той е безгласна буква в системата. Ако това нещо се промени, коренно ще се промени отношението към пациента, моментално ще се повиши качеството. И тогава ще стигнем до нещо, което сега на някои им звучи като фантасмагория &ndash; държавата ще печели сериозно от т.нар. медицински туризъм &ndash; защото ако предоставиш високо качество на сравнително по-ниска цена, ще привлечеш страшно много болни от други страни.</p> <p><strong>- А какво ще кажете за туризма в обратната посока &ndash; често чуваме за хора, които събират пари, за да се лекуват в чужбина. Нямаме ли капацитет тук за лечение на всякакви болести?</strong></p> <p>- Не че няма капацитет, но пак казвам, ние пречим на нашата здравна система. Ако направим така, че тя да се развива, хората са готови да дават парите си тук. Инвазивната кардиология например се разви много в нашата страна, ние изпреварихме европейски държави в това отношение. Данните наистина са впечатляващи. Смъртността от остри сърдечни състояния е намаляла с 10%, което е огромен спад в смъртността. Няма българин, който да ходи да си лекува сърцето в чужбина. Това е само един пример.</p> <p><strong>- Познавате министър Петър Москов. Ще успее ли да се справи с предизвикателствата пред здравеопазването?</strong></p> <p>- Той е умен, амбициозен, решителен и се надявам да се справи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>