Д-р Пламен Димитров: Свръхамбициозните родители не познават рисковете за децата

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45897_ShP3UYA08rLJ6caVGoevocclHZQBVZ.jpg" style="height:471px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Фабрикуването на деца-звезди не е български патент, но сега го видяхме отблизо покрай второто място на наши невръстни участници в детската Евровизия. Как се отразява славата на децата?</strong></p> <p>- Ние сме във времето на комерсиалните медии. И децата много често биват включвани в такива програми и конкурси, в които не липсва този комерсиален момент. Но за съжаление няма системни изследвания как се отразяват те на децата. А би трябвало да се възложат и да се види какво е въздействието върху децата такъв тип участия. Особено със свръхамбициозни родители, които трябва да са наясно за въздействията на комерсиалната среда.</p> <p><strong>- Не е за вярване, но чух, че група вокални &bdquo;специалисти&ldquo; веднага са предложили услугите си за &bdquo;извайване&ldquo; на такива гласови данни на децата, та те да пеят като възрастни, само и само да бъдат забелязани. Отговорността на родителите е много специална тема, не мислите ли?</strong></p> <p>- Спомняте ли си Майкъл Джексън? Той е такова дете на амбициозен баща. Знаем какво се случи с него.</p> <p><strong>- Няма системни изследвания, но от някои единични случаи може да се направят някои не особено приятни изводи. </strong></p> <p>- Към нас като психолози не са се обръщали нито за съвет, нито за помощ, нито пък организации са ни възлагали някакво изследване по темата.</p> <p><strong>- Но по принцип смятате ли, че комерсиалният характер на електронните медии изисква някаква регулация извън познатата ни да не се употребяват цинизми, което не се и спазва?</strong></p> <p>- Би трябвало да има някаква регулация за всички форми на участие с деца, в които може да се повлияе върху здравето и психиката им.</p> <p><strong>- Интересна е съдбата на някои &bdquo;деца-чудо&ldquo; от миналото. Тяхната изолация от общото правило често ги прави асоциални и с труден личен живот. Трябва ли по-специално отношение към талантливите деца?</strong></p> <p>- Да, разбира се. Към талантите трябва да има специално отношение, да се създаде атмосфера за развитие. Това изисква да се ангажират професионални кръгове, които се грижат за това. Детското развитие е един много отговорен процес.</p> <p><strong>- Вие споменахте комерсиализацията на медиите, които влияят не само на децата, а и на възрастните хора. Ако човек редовно гледа сутрешните новинарски блокове, които умират да представят подробности от живота на всеки маргинал или изпаднал в беда гражданин, изключенията, но не и добрите примери, каквито не липсват. Как да се справят хората с подобна напаст?</strong></p> <p>- Аз нямам никакво изследване, с което да се провери въздействието на медийния поток от информация върху хората. Говоря за наши собствени наблюдения, които могат да бъдат доказателствени, че въздействието е благоприятно или не е. Но тези, които подготвят програмите, би трябвало да са отговорни как се отразяват подобни неща. Това са специални изследвания, но такива не са поръчвани от тези, които отговарят или наблюдават медийната политика.</p> <p><strong>- Те обаче нямат интерес да го правят. Не трябва ли да се прави от политиците, чрез здравни институции, чрез законите, чрез специални регулации?</strong></p> <p>- Би трябвало, но не се прави. В световен мащаб такива изследвания има. Например какво е въздействието на рекламата върху децата и въз основа на тези изследвания има регулации. Другият въпрос е доколко се спазват. Но пак ще кажа, че това е нещо, което изисква много силно ориентирано доказателствено изследване, за да има последствия. Пак казвам, такива не се поръчват у нас нито от регулаторите, нито от други заинтересувани организации. Или ако са поръчвани, не са публикувани и на мен не са ми известни. А те би трябвало да стигнат до обществеността.</p> <p><strong>- Може би защото това е специална материя и малцина разбират от нея. Много хора имат усещането за тревожност, че нещо се случва. Ама какво? Не мислите ли, че вие трябва да се намесите? </strong></p> <p>- А как точно си представяте такава намеса? Самият факт, че съществуват толкова много медии, означава, че се случва нещо. Защото те съществуват за това &ndash; да влияят и да оказват системно въздействие върху възприятията, дейностите, нагласите, поведението, представите и общението на хората. Това е тяхната основна дейност, и то се знае много отдавна.</p> <p><strong>- Какво трябва да правят поне просветените хора, за да си изградят по-позитивно, но и по-критично мислене към медийните клишета?</strong></p> <p>- Би трябвало да се опитаме да предпазим най-уязвимите групи в ообществото, каквито са децата. И съответните институции трябва да използват възможността да възложат съответни изследвания, да проучат дали има вредни ефекти и да работят много и с родителите в тази насока. Но за това е необходима системна политика, системна работа с родителите.</p> <p><strong>- Стресът често ги тласка към наркотиците.</strong></p> <p>- Това вече е голямата отговорност на семейството и включването на децата в такъв тип прояви. Когато едно семейство се грижи за децата си и има нужда от професионална помощ, търси такава. Когато имат потребност и възможност, българите също търсят такава помощ, както и на други места по света. Но за да възвикнат такива потребности, трябва да има ясна представа, че става дума за много сериозни отговорности. Когато осъзнават това, родителите търсят професионална помощ, но то не може да бъде натрапвано на хората, тъй като те трябва да направят своите избори самостоятелно.</p> <p><strong>- С какво се занимават световните психолози? </strong></p> <p>- Работят в много полета и са налице смислени резултати. Вече има българско психоаналитично общество и в него работят хора, които са получили подготовка и признание от международните асоциации. Те не са много, защото това изисква много дълъг период на подготовка на такива специалисти. Но все пак висококвалифицирани специалисти вече има и у нас. Има разбира се представители и от други направления, психоанализата е само една от възможните. Съществуват много алтернативи и в терапията.</p> <p><strong>- Много се говори напоследък за &bdquo;прегарянето&ldquo;, не знам дали е болест или някакво състояние на съвременния човек?</strong></p> <p>- Стресът и &bdquo;прегарянето&ldquo; са бичът на съвремието. Може да се каже, че те са загуба на човешки потенциал, включително и на икономически. Има сравнителни европейски изследвания от последните години, които показват, че те са сред най-сериозните психо-социални проблеми, които водят до здравни и икономически щети.</p> <p><strong>- Това сред проблемите на големия град ли е?</strong></p> <p>- Не само. Свързано е с много специфични проблеми. Някой път са свързани с огромното натоварване, които понасят хората на работното си място, друг път е следствие от икономическа криза, която поставя семейството в много трудна ситуация и поради този огромен стрес нерядко се стига до &bdquo;прегаряне&ldquo;, тоест до необратими и трайни проблеми на способност да се адаптираш.</p> <p><strong>- Как да се спасява съвременният човек, какво да прави?</strong></p> <p>- Със специалисти. Няма как да се даде формула, всеки случай е различен. Нали знаете, ако ви боли зъб, отивате на стоматолог. При проблеми с &bdquo;прегарянето&ldquo;, стреса, тревожността, депресиите трябва да се търси помощ.</p> <p><strong>- Но преди да се потърси помощ от специалист, може би човек може да си помогне и сам по някакъв начин &ndash; спорт, изключване на телевизора и интернет например? </strong></p> <p>- Тези медии не са само вредни. Няма как да се препоръча нещо да се ограничи, ако човек сам няма представа какво е полезно за него. Ако има тревоги в тази посока, да потърси консултации. Няма общи решения, валидни за всички. Спред мен подходът винаги е индивидуален, тъй като хората са уникални, както и ситуациите, в които всеки се намира, също са уникални.</p> <p><strong>- Има ли някаква национална специфика, която усилва или предпазва от въздействието на стресовата ситуация?</strong></p> <p>- Изследванията, които се правят от европейски независими организации, показват, че за съжаление ние сме на дъното на тези класиции. По свои субективни оценки за благополучие хората се чувстват изоставени, затруднени, често пъти жертва на обстоятелствата. Това е мястото ни &ndash; не само в икономическите класации, но и в социално-психологическите.</p> <p><strong>- Странно е, че едни от най-щастливите нации, както те сами се определят, са северните народи на Европа &ndash; не много неблагоприятен климат, ниска осветеност в денонощието и т.н. Какво е обяснението?</strong></p> <p>- Ами вижте кои са тези държави &ndash; това са водещи в социално-икономическо отношение общности, бих ги нарекъл &bdquo;социално-психологически&ldquo;. Хората имат създадени много благоприятни условия да решават проблемите си и да се грижат за себе си, много по-добри условия за развитие. Така че няма защо да се учудваме, че датчаните, финладците, норвежците имат по-високо самочувствие и субективно преживяване на благополучие.</p> <p><strong>- Южните народи, които са по-бохемски настроени, с по-добри природни и климатични дадености, не са напред в класациите. Или може би повече обичат да мрънкат и да се оплакват?</strong></p> <p>- Това с бохемската настройка не означава, че хората са щастливи.</p> <p><strong>- В &bdquo;Биг Брадър&ldquo; един &bdquo;бохем&ldquo; спечели голямата награда, но не разбрахме дали е щастлив, защото беше доста пийнал и нищо не му се разбираше?</strong></p> <p>- Не гледам тези формати. Предпочитам да използвам времето си за по-смислени неща. Понякога хората мъчително се опитват да избягат от действителността, като обръщат внимание на ерзац-действителност или създадени фалшиви реалности. Това е друга форма на стагнация. А тази измислена реалност понякога изглежда и забавна.</p> <p><strong>- Героите от риалитата до втръсване декларират две банални клишета &bdquo;Аз бях себе си&ldquo; и &bdquo;Много се забавлявах&ldquo;. Как си обяснявате това натрапчиво повтаряне на точно тези заклинания?</strong></p> <p>- Това е продължение на съществуващата култура на потребление и хората много се увличат от нея. Това е заместващата и защитна форма на бягство от реалността, втурване в потреблението и някакво хедонистично преживяване, изпразнено от пълнота и отговорност. Това е едно плъзгане по онова, което предлага този модел на живота. Зад това се крие една дълга лична драма, отказ да се извърви пътят, за да бъде човек наистина себе си, отговорен и за близките си.</p> <p><strong>- Какво мислите за тези чести самозапалвания, които се случиха напоследък?</strong></p> <p>- Всяко посягане на живота е една дълбока човешка трагедия, необратима загуба на живот. Защо не забелязваме признаците, които карат даден човек да посегне на себе си? Човек е много сложно същество и това, че понякога не е чувствителен към околните, не го оправдава. Обикновено това не се случва ей така. Случва се след много дълбока лична вътрешна динамика, която го тласка към такова решение и признаците би трябвало да са видими за близките на такъв човек.</p> <p><strong>- Ние нямаме такава култура да търсим специалист, когато усетим симптоми на някакъв психически дикомфорт. Какво бихте препоръчали на българите?</strong></p> <p>- Препоръчвам им да търсят специалисти психолози, психиатри, когато почувстват някаква тревожност и запазването й на високо ниво за по-дълъг период от време. Това е дълг на всеки отговорен човек.</p> <p><strong>- Но хората се страхуват, че ще им предпишат някакви лекарства, че това е част от комерсиалната част на медицината, и търсят по-природни начини за лечение?</strong></p> <p>- Емоционалните проблеми се решават с общуване. Но зависи от общуването, защото понякога контактите нямат лечебен ефект. Продължителната тревожност, потиснатост, проблемите в отношенията са симптом, че човек трябва да се срещне със специалист. В България хората имат нужда да се говори колко е важно да се грижат за себе си.</p> <p><strong>- У нас вече има много хора с висока култура към храненето, но много малко се говори за психическото здраве?</strong></p> <p>- Да, съгласен съм, трябва много повече да се говори за емоционалното здраве, за човешките проблеми такива, каквито са реално.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>