Четиримата автори дават ясна представа за появата и развитието на българския музикален авангард, който е неизменна част от развитието на европейската и световна музикална култура през втората половина на XX и началото на XXI век.
И четирите произведения, които ще прозвучат в зала "България" на 25 април, не са изпълнявани повече от един път, като от първото изпълнение на Симфония на тембрите на Васил Казанджиев през 1968 г. на фестивала „Варшавска есен”, са изминали близо петдесет години. На същия концерт на „Варшавска есен” са изпълнени и „Движения за 12 струнни инструмента” от Иван Спасов.
По повод концерта на 25 април в зала "България" Юлия Христова, основател и президент на Нов симфоничен оркестър, сподели за "Гласове":
Този концерт е много специален. Той отдава почитта си към онези български композитори, чието творчество не биваше оценявано в България десетилетия наред. Не можем да представим всичките, но те са много – достатъчно е да споменат и имената на Константин Илиев, Георги Тутев или Симеон Пиронков. Надявам се, в един следващ проект да звучи и още музика от българските автори, които още през 60-те години станаха много по-известни и зачитани на Запад, отколкото в страната си.! Може да се счита,че изпълнението на тези творба са премиерни за София. Такава е съдбата и на десетки произведения на българския музикален авангард, който в историческият български композиторски контекст пръв „застигна” във времето световните музикални тенденции. По случайност датата на този концерт съвпада с първия ден от Страстната седмица, Велики понеделник, когато Исус гони търговците от храма. Символиката е повече от ясна.
Концертът е на 25 април 2016 г., зала „България”, 19.30 ч.
Диригент Герган Ценов
ЛАЗАР НИКОЛОВ Симфонии за 13 струнни инструмента (1965)
ИВАН СПАСОВ Движения за 12 струнни инструмента. (1967)
БОЖИДАР СПАСОВ Концерт за флейта, 13 струнни и челеста. (1976)
ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ Симфония № 2 ("Симфония на тембрите") (1968)