- 10 Sep 2020
- 148
- 26
Художникът Чавдар Гюзелев е известен с абсолютната си непоносимост към грозната и абсурдна градска архитектура, както и към съсипването на сгради – паметници на културата. „Фасадите на софийските къщи са оплетени като карантии в жици, климатици, антени и в нелепи реклами. Строителството по Черноморието е нещо чудовищно. Тук не можем да прекрачим границата, която ни дели от цивилизования западен свят”, казва художникът в интервю за в. "Галерия".
<p><strong> </strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Г-н Гюзелев, в интервю от 2006 г. споделяте, че единственото ви желание е щом пресечете границата и се приберете в България, да не усещате толкова драстично разликата между двата свята, която се изразява предимно в мръсотия и разбити пътища. Давате за пример и Сърбия, където съседите ни са успели да подредят „двора” си по-добре от нашия. Седем години по-късно променили ли сте мнението си?</strong></p>
<p>- Честно казано, не си спомням интервюто, но за голямо мое съжаление мога да кажа, че промяна в положителна насока почти не е настъпила. Казвам почти, защото има някакви наченки, все пак нещо се променя с европейски пари, които някъде трябва да се отчитат. Наскоро бях отново в Белград и трябва да ви кажа, че разликата между една столица, която не е членка на Европейския съюз и София, която е членка на Европейския съюз, отново е драстична, и то в полза на Белград. Той е значително по-европейски, много по-чист и подреден. На практика и дума не може да става за сравнение.</p>
<p>Същото важи и за много градове от Източна Европа. Смело и категорично мога да кажа, че София е в най-окаяно положение. По неподреденост, мърлявост и безумно, некадърно и просташко застрояване няма еквивалент. Много е тъжно. За съжаление градската среда се превърна в еманация на некадърността на всички управляващи. Не изключвам обаче и нашето бездействие и пасивно съгласие с всичко, което се случва около нас.</p>
<p><strong>- Кои са най-драстичните примери?</strong></p>
<p>- Безбройни са. На първо място нещо, което мен личнo ме вълнува е архитектурата. Много хора не разбират значението на тази дума, не разбират и че архитекта не е само техническо лице, а е и творец. Създаването на една сграда и нейният облик би могло да се превърне в шедьовър. Нещо, което тук напълно липсва. Ние сме на противоположния край - много далеч от схващането, че архитектурата е изкуство. За нея у нас много малко се говори, включително и от самата гилдия.</p>
<p>Разбира се, има изключения, но те трудно се забелязват в гората от нахално бездарие. От медиите се демонстрира непукизъм и незаинтересуваност, сякаш това е нещо третостепенно, от което не зависи пряко живота ни, както например електроенергията. За мен тези неща не се различават. Дори смятам, че средата, в която живеем, е много по-важна и съществена, макар да не си даваме сметка. Това е нещо, което формира поколения, изгражда ни за дълги години напред.</p>
<p><img src="/uploads/editor/FAS.JPG" alt="" width="400" height="533" /></p>
<p>Аз работя и в театъра - сценография. Ако направя една лоша или грозна постановка, някой критик ще ме оплюе, и то с право, публиката няма да го хареса, но ще мине и ще замине, и ще се забрави. Докато разрушаването или деформирането на една красива сграда (много често паметник на културата) и построяването на десетки отвратителни, което се извършва нечовешки безогледно тук, остава за дълги години и поколения напред. Така се изгражда една много лоша градска среда, в която ние живеем, а това формира също толкова грозни характери и душевност. </p>
<p>Тази тема рядко се обсъжда, няма критика и поради това процесът няма край и става неуправляем. Сега отново сме свидетели на нагли действия, засягащи архитектурната ни и градска среда от овластените хора, които неясно защо са си въобразили, че могат да взимат решения, да ни налагат проекти без публичен дебат и конкурс. Директно се започва работа и се извършват труднопоправими щети върху градската тъкан.</p>
<p><strong>- Изключително много се възмутихте от извършения ремонт на столичната църква „Св. Параскева”, след който вратите и прозорците й останаха омазани от горе до долу в силикон.</strong></p>
<p>-Това е една от малките ми борби, които се опитвам да водя и да привличам по някакъв начин вниманието, най-вече в места като социалните мрежи. Там събужда реакции, коментари, но за съжаление, не поражда никакви действия у хората, които са длъжни да предприемат нещо. Подчертавам думата длъжни – и морално, и административно.</p>
<p>„Св. Параскева” е една от най-интересните ни църкви и не е единствената, която е обезобразена по такъв начин. Заради някакви може би полезни цели – изкарването на някакъв отдушник за дима от свещите, за да се запазят стенописите, изведнъж се пробиват едни кабели, които излизат през орнаменти, през самите стенописи. И това го правят хора, които са духовници, които трябва да пазят не само духовното, но и визуално-материалния му израз. Това е диващина и варващина. Тези хора са шепа неразбиращи какво вършат люде. По-страшното е абсолютното безразличие от страна на хората, които моментално би трябвало да санкционират това нещо.</p>
<p>Много хора казват „нищо не зависи лично от мен”. Това е плод на много дълги години възпитание, или по-скоро липса на възпитание. Хората смятат, че фасадата, зад която живеят, принадлежи на тях. Тоест могат да си я пробият, да си я зазидат, облепят, да си сменят балкона, да сложат два три климатика. Виждаме го всеки ден и е неповторимо грозно. Повярвайте ми, няма го на друго място. Визуалната фасада принадлежи на всички останали – на всички, които се разхождаме навън и на тези, които си вдигат главите да погледнат нагоре. Фасадата не е само място, което физически отделя града от вътрешната стаичка. Отдавна в развитите страни на това се гледа като на произведение на изкуството, а не като на инженерно съоръжение, в което живеят някакви хорица. </p>
<p><img src="/uploads/editor/CHOCHO-22.JPG" alt="" width="627" height="836" /></p>
<p><strong>- София е кандидат за Европейска столица на културата през 2019 г. Според вас как е удачно да изглежда логото на кампанията?</strong></p>
<p>- Днес София и култура са две несъвместими думи, може би някога в минали векове - да, не и днес. Имам доста предложения от страницата ми във Фейсбук. Те са наистина драстични, но не са нещо, което съм намерил трудно.</p>
<p>Всеки един от нас – няма нужда и да е много наблюдателен, може да види на всяка крачка подобни абсурди (както и абсурдно, некъдърно беше наскоро предложеното ни лого за България, усвоило някои и друг милион). Ако трябва да кажем едно от положителните неща – след периода Софиянски, който е може би един от най-безумните за града, дойдоха ГЕРБ, Бойко Борисов и Фандъкова с големи обещания. Започнаха да правят разни неща – например да слагат колчета по улиците и най-после можехме да вървим по тротоарите. Но те преживяват максимум един-два месеца, след което се разпадат, защото са сложени в земята с нещо, което повече прилича на фиба за женска коса, отколкото на арматура. По всяка вероятност нарочно, за да може фирмите, от които ще се вземат комисионите, да дойдат пак. Всичко се прави от ден до пладне и нищо не се прави с мисъл. В цивилизованите общества е залегнала идеята да се прави нещо, което да издържи векове. Тук е обратното – дайте да направим и закърпим нещо, да ударим чавката в тетрадката, че е свършено. </p>
<p>И все пак трябва да отбележим, че някакви реакции срещу безумията има. Например това, което се случва в момента с улица “Цар Иван Асен II”. Дано това не спре дотам. Готвят ни се “разкошни изненади” на бул. “Витоша”, пл. “Св. Неделя” и други знакови места за София.</p>
<p><img src="/uploads/editor/CHOCHO-1.JPG" alt="" width="400" height="533" /></p>
<p><strong>- Случвало ли ви се е наскоро да минавате през Централна гара?</strong></p>
<p>- Само отдалече. Най-накрая мисля, че махнаха тази рядко гнусна шатра, която стоеше дълго време пред нея. Не знам какво се случва, но това, което мернах от едно такси, не ме очарова. Ние може до утре да изброяваме важните площади. Аз ще ви дам друг пример – наскоро ремонтираха "Патриарх Евтимий". Да сте чули някога някого да попитат как искат софиянци или хората, които например разбират, да изглежда този площад? Да е проведен конкурс? Да е подадена някаква информация за това какво ще се прави, за да знаят гражданите, на които всъщност принадлежи това място?</p>
<p>Някой решава да възложи на някого един проект. Резултатът е очевиден – много лош. Едни зле изпълнени мраморни градинки, приличащи на четири гробчета около паметника на патриарха. А ако обърнете внимание, самият паметник е застопорен отзад с нещо като пръчка, за да не падне. Разбира се, не са пропуснати и познатите грозни топки-заграждения, които вече са изпочупени. За това са изхарчени пари на гражданите, това са нашите пари. Причините за този плачевен резултат са много ясни - те са или мошеничество, или страшна некадърност, или крадливост, или и трите заедно. Няма друго обяснение. За съжаление не е само кръстовището на Патриарх Евтимий. </p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/73331_478764148856946_861730004_n.jpg" alt="" width="600" height="800" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Човек на изкуството като вас отчайва ли се, когато вижда подобни грозотии около себе си?</strong></p>
<p>- Александър Кьосев и други мои приятели са ми казвали, че аз сигурно трябва доста да се измъчвам, след като притежавам тази чувствителност за околната действителност. Има нещо такова. Да, такива като мен са надарени, може би артистите са по-чувствителни. Мъчително е, че 90 процента от това, което те заобикаля, е по-грозно, отколкото би ти се искало. Малкото хубави неща, на които съм се възхищавал, които познавам от детството си, на нищо не приличат.</p>
<p>Вземете за пример ъгъла на „Граф Игнатиев” и улица „Раковски”. От едната страна има прекрасна сграда. Знам че много хора биха казали: „Това ли наричаш прекрасно?”. Но тази сграда е символ на модерността, дело е на един от най-големите ни архитекти – Георги Овчаров. Тази сграда на нищо не прилича. Цялата е в климатици и кабели, кърпена е, с изкъртени козирки по нея. Който каквото намери за добре, прави без никакъв контрол. Някъде другаде, ако това се случи, недай Боже в центъра на столицата, моментално ще бъде глобен и санкциониран. Моментално. Тук подобни неща не се случват.</p>
<p>Вижте и сградата на Министерство на финансите. Фасадата е трагична - срамна работа. Пробита с кабели, силиконови изолации, приличащи на втърдени фекалии. Ами недоразумението пл.”Славейков” , което продължава от 20 г. Гащи, потници, чорапи - опънати по входове, огради и грозни сергии. Погледнете вече бившия зеленчуков пазар, превзет от розови кюлоти, анцузи и чехли до градинката на “св. Седмочисленици”. Мога да продължавам с този списък дълго.</p>
<p><strong>- Свикнали ли сме с грозотията, която ни обгръща от всеки ъгъл?</strong></p>
<p>- Повечето хора са свикнали и обръгнали и не им пречи. Те са свикнали с мръсотията, мизерията, беднотията и някак си я приемат. Визуалната мизерия не им пречи толкова, защото не ги засяга пряко в джоба. </p>
<p><img src="/uploads/editor/CHOCHO-3.JPG" alt="" width="617" height="462" /></p>
<p><strong>- Възможно ли е от нея да се направи изкуство?</strong></p>
<p>- Да, аз се опитвам да ги видя с чувство за хумор. Преди време направих една изложба, по всяка вероятност и ще продължа в тази насока – да превръщам част от нещата в произведение на изкуството. Това ми е работата. Но честно казано, все по-трудно ми е. Все повече ироничното намигване отстъпва и виждам драстични неща, които не мога да преобърна в артистична визия и да се опитам да я разпространя.</p>
<p>Виждам, че хората реагират, възмущават се, забавляват се донякъде. Но пак ще кажа - няма адекватни действия от тези, които трябва да си свършат работата, от които зависи до голяма степен облика на града, да се огледат, да си поправят грешките и да престанат да се усещат като единствените владеещи закона. Да престанат да се оправдават, когато ги критикуваме, криейки се зад буквата на закона. По някакъв начин почти всеки общинар и чиновническа душица ще извърти нещата в своя полза. За съжаление резултатът е трагичен за всички нас. </p>
<p><img src="/uploads/editor/CHOCHO-4.JPG" alt="" width="629" height="837" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/148421_451784761554885_698741688_n.jpg" alt="" width="600" height="360" /></p>
