- Автор: Нели Хаджийска
- 10 Sep 2020
- 161
- 23
Снимка от видеото на БНТ
Но след като видях онлайн репортажа на БНТ за „срещата на г-жа Цецка Цачева с българската общност в Ню Йорк” и поста на Вени Марковски във фейсбук и след като разменихме лениви шпаги с него там за какво всъщност питаха българите от Ню Йорк председателя на българския парламент на 1 септември 2015 г. в българското генерално консулство в града, реших, че на такова промиване на мозъци всеки граждански отговорен българин трябва да дава гласност. Ето репортажа, за който говоря:
http://bnt.bg/news/politika/tsetska-tsacheva-se-sreshtna-s-ba-lgarskata-obshtnost-v-nyu-jork
(Отдолу има и пълния текст на репортажа.)
Винаги ме е интригувал следният медиен феномен: като гледам репортаж на казионна телевизия или чета в купен от властта вестник за събитие, на което лично съм присъствала, отразяването в огромен процент от случаите има много малко общо с действителността. Най-фрапиращ, разбира се, бе случаят с организирания медиен погром от bTV, БНТ и много вестници над правителството на Орешарски, към който за мой срам се присъединиха и много колеги от Философския факултет на СУ. Всички те вкупом направиха и невъзможното, престъпиха всички професионални и човешки норми, за да свалят правителството на Орешарски и да открият пътя на второто правителство на ГЕРБ, дошло на власт при нищожна изборна активност. Т.нар. „протести“ от лятото на 2013 г. убиха гражданското общество у нас. В момента ни управлява правителство начело с мутра, избрана с гласовете на 15% от гласоподавателите, и това не тормози видимо никого. Определено сме уникални в ЕС.
Своеобразният новоговор на българската преса по време на управлението на ГЕРБ сякаш изключва идеи или теми, които властта, в конкретния случай г-жа Цачева, не е инициирала лично. Когато четем, че:
„На срещата с българската общност стана ясно, че има голям интерес към референдума за електронното гласуване”,
това означава, че в обичайната първоначална пауза на всеки разговор (хората бяха поканени да задават въпроси, но още се стесняваха) българските дипломати, присъстващи на срещата, въвлякоха г-жа Цачева в разговор за „референдума за електронното гласуване”. Истината е, че за разлика от шефа си Борисов, председателката на парламента говори гладко и смислено, не спомена за „лошите” Орешарски и Станишев, които разорили България, вземайки заем от 1 милиард (очевидно повече от 16-те милиарда на ГЕРБ), не каза, че варненската спортна зала е строена „тъпо, некомпетентно и незаконно” и само ГЕРБ я спасил от срутване, не спомена колко детски площадки и градинки са открили и т.н. Тя заговори за електронно гласуване, защото темата беше подета от дипломатите.
На срещата имаше около 45 души, от които повече от една трета бяха дипломати и служители от Генералното консулство и Постоянното представителство при ООН. Въпросите от редови граждани не бяха чак толкова много – словом и цифром три (3) – плюс две теми, повдигнати между тези въпроси: за бежанците и за това добре ли е да бързаме да влизаме в Шенген. Но нито един от трите въпроса не са споменати в репортажа на БНТ. Започвам да се питам дали тя и подобните й медии изобщо имат задача да осведомяват, или са предназначени за масово баламосване и приспиване?
Първият въпрос към г-жа Цачева беше кога ще се построи най-сетне магистрала „Хемус” и не смята ли, че двете правителства на ГЕРБ изоставиха развитието на Северна България и специално морската ни столица Варна за сметка на южна България и диспропорционалното изсипване на държавни ресурси там и конкретно в Бургас? Отговорът й беше задоволителен в частта си как „Хемус” наистина не е построена и неубедителен в това, че едва при ГЕРБ магистралата била „влязла в пътната карта на Европа“. Споменат бе срок за построяване 2020 година. Относно изсипване на ресурси в Бургас за сметка на Варна коментар нямаше.
Вторият въпрос беше какво става с паметника на Бузлуджа. От отговора на г-жа Цачева се разбра, че БСП нямала средства да го стопанисва, държавата също. Посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова предложи да се съберат пари за неговия ремонт, ако има интерес сред обществеността.
Третият въпрос беше на Вени Марковски, познат ми от форума на „Сега” и фейсбук, който по повод Бузлуджа попита кога правителството смята да махне паметника на съветската армия в центъра на София. Няколко души изпревариха г-жа Цачева, репликирайки защо изобщо трябва да се махат паметници и докога ще рушим, а не градим. Отговорът на г-жа Цачева беше, че по този въпрос няма единно мнение, което се вижда и в тази зала. Нейното лично мнение: закъснели сме, тези паметници трябвало да се махнат в началото на 90-те (интересно как – с хунвейбински погроми?), и даде пример от квартал в Плевен.
Слушах и наблюдавах с интерес размяната на мнения за многострадалния паметник на съветската армия между някогашната партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен Цецка Цачева и днешен председател на Народното събрание и внука на комунистическия академик Венко Марковски. Според Вени това всъщност било паметник на работническо-селската червена армия, която едва в 1946 г. станала съветска. Знам мнението на Вени, че децата не са отговорни за родителите си, но това не променя метафоричността на диалога им. Двамата бяха истинско олицетворение на несъстоялия се български преход. Партийна секретарка от Плевен и комунистически номенклатурен внук умуваха как и кога да рушим комунистическите паметници в България.
Истината за мнозинството хора като мене е, че прекалихме с рушенето в България. От 1989 г. българите се занимаваме само с това: рушим паметници, селски стопанства, предприятия, авторитети – семейни, партийни, академични, медийни, литературни, музикални, театрални, спортни... Рушим детските мечти, пенсионерските последни години на родителите си, националната си атомна електроцентрала, националния си авиопревозвач, националните си пристанища, красивите си стари градове по Дунав, горите си, националното си достойнство и социален мир...
Рушителите са хора с хунвейбински души, които се различават от джихадистите, разрушили наскоро и древна Палмира, само по европейските си дрехи и очила. Вени Марковски реши, че тази интерпретация на оживения им разговор с г-жа Цачева била тролене на „неговата стена” на фейсбук, и изтри моите и своите мнения.
Разбирам, за Вени не е комфортно да се вижда в огледалото на възприятията на немислещи като него образовани българи, но това е истината. Двама комунисти по душа и семейно-партийна принадлежност ме поучаваха на 1 септември 2015 г. как и защо в България в Европейския съюз разрушението трябва да продължи. Сталин въведе идеята за „обострение классовой борьбы по мере продвижения к социализму“ (изостряне на класовата борба с придвижването към социализма), за да опровергае тези, които смятали, че революционното насилие постепенно трябва да отстъпва на помирението и разума.
И всичко това е скрито от българската публика в тези репортажи. Остава да гадая дали професионалната неподготвеност и недостатъчната образованост на репортерите правят репортажите им нереалистични и заблуждаващи, или просто отразяващите изпълняват политически поръчки.
Имам смътно подозрение, че българските репортери избягват да пишат за конкретните неща, които са се обсъждали, не само защото са неподготвени по темите, но и от едно оруеловско чувство, че ако държавникът, чиито изказвания отразяват, каже едно, а утре стане нещо друго, те ще бъдат виновни, т.е. ще станат„двуплюс недобър”. Например Цецка Цачева предвиди на 1 септември приемане на първо четене на закона за корупцията, а те взеха, че не го приеха. Затова пред варианта да пренаписват в бъдеще изказванията й като в „1984” те предпочитат да съобщават нищо незначещи баналности без конкретика. Оруел прогнозираше:
„Миналото се актуализираше ден след ден и почти минута след минута. По този начин с документи можеше да се докаже, че е вярна всяка прогноза на партията; в архивите не се допускаше никакво съобщение или мнение, което би противоречило на изискванията на момента“.
Разбирам, че на хора като Вени такова актуализиране би свършило чудесна работа – самият той го практикува на „неговата си стена”. И много от т.нар. „демократи“ в България мечтаят за пълно „актуализиране“ на миналото, разрушавайки всичко строено до тях, създавайки „граждански инициативи за демонтиране” – в „името на народа”, разбира се.
