Българска народна република от Одеса до Херсон

 Петро Порошенко

На 28 юни Порошенко заявява, че признава правото на национална автономия на кримските татари. Нещо повече, той обещава да внесе съответните изменения в конституцията. 

Разбира се, Порошенко не си е и помислял да въплъти на практика популистките си лозунги. Става дума за промяната на статуса на Крим, който вече повече от две години, а и никога занапред, не принадлежи на Украйна. Със същия успех Порошенко може да обещае на кримските татари автономия “в рамките на суверенна Украйна” някъде на Луната.

Неочаквано обаче българите се включват в играта, наречена “нашият закон е по-важен от реалността”. След като на кримските татари е обещана автономия в Крим, защо да не им се даде такава и на тях. Направо в Одеска и Херсонска области, в зоната с плътно население.

“Идеята за предоставяне на автономия на кримските татари съществено променя конституционното поле на Украйна, създавайки важен прецедент. Българите в Украйна, живеещи на определени територии, също получават право на автономия”, се казва в обръщението към Порошенко.

По-рано с подобна идея към украинския президент се обръщат и румънците от Буковина. Те изискват автономия в Черновицка област.

Вижда се ясно, че Киев така и не успява да обуздае центробежните стремежи, активно набиращи сила след държавния преврат от февруари 2014 г. Само движенията за промяна на формата държавното устройство придобиват други измерения. Не е ясно обаче кои движения са по-опасни. Преди две години цели региони заявяват за напускане на държавата. Харковски, Одески, Закарпатски области и дори Галиция. Тогава недоволството на хората от Киев до голяма степен е с политически характер. Сега става дума вече за национални движения. 

Както не е възможно в рамките на унитарна Украйна да се разреши проблемът за самоуправление на отделните области, така не може и да се спазват националните права на народите. Основната преграда се крие не в държавния строй на Украйна, а в идеологията на днешната й власт.

Например в съседната на Украйна непризната Приднестровска молдовска република (ПМР) съжителстват мирно руснаци, украинци и молдовци, и те съставляват приблизително по една трета от общото население.

Не се чувстват засегнати и 15 хил. българи, компактно живеещи в село Паркани, което е направо на пътя между двата основни градове Тираспол и Бендери. 

В Приднестровието културното многообразие официално е провъзгласено, докато в Украйна и до днес се придържат към идеята за преформатиране на всички граждани в “свидоми” [“осъзнати украинци”].

Именно тази агресивна политика на украинизация подтиква националните малцинства да искат втономия. Съгласието на Киев би означавало провал на постулатите му и фрагментация на страната. Без да се опасява, Порошенко може да обещава автономия само на кримските татари в Крим, които чак като част от Русия получават правото на официален роден език.

Директорът на Международния институт на новообразуваните държави Алексей Мартинов предполага, че единствената възможност да се запази целостта на Украйна е да се премине към федерация, което обаче ще бъде сложно за изпълнение:

• Българите отдавна се борят за автономия. На територията на Украйна живеят компактно повече от двайсет народности. Автономия могат да поискат и евреите, и гагаузите в Одеска област, и молдовците. Интересите на националните малцинства се сблъскват със страховете на украинските власти. Още повече, че фобиите на Киев са отпреди повече от десет години. През това време имаше два преврата и трима президенти, но фобиите останаха. Страхуват се, че ако спазват правата на националните малцинства, гъсто заселили тези или други райони, това ще доведе до разпадането на Украйна.

Ръководството в Киев от най-новата му история след 1991 г. прекрасно си дава сметка, че Украйна не може да представлява никаква унитарна държава. 

Но ако се допусне образование на националните езици и се дадат гаранции за спазването на националните традиции, неизбежно ще възникне сепаратизъм.

Има изход от ситуацията. За такъв говорят не само в Русия, но и мнозина украински интелектуалци. Възможно е да се изгради федерация като обединение на различните народи. Федеративна Украйна би била стабилна държава, спазваща правата на всички народности.

Друг е въпросът, че такава държава не е лесно да се управлява еднолично. Във федерацията трябва да се отстояват и да се следват интересите на всички народи. Това не се вписва в олигархическата система на държавата, заложена още в самото й начало от 90-те г. с отцепването на Украйна от голямата съветска страна. Тогавашната цел беше да се подели наследената собственост, което успешно се случи. Остатъците от тази собственост разпродава днешната киевска власт.

За случващото се в Украйна са отговорни всичките й ръководители, като се почне от Кравчук и Кучма. Цялата им дейност доведе до днешния закономерен резултат: разграждане на държавата, гражданска война.

Все още има шанс за федерализация. Искането на българите обаче звучи повече като “изтъркана плоча” без някаква надежда за реализация.

“СП”: Украйна след 2014 г. закрепва ли се като единна държава?

• Със сигурност това не се случи. От друга страна, трябва да се разграничават центробежните процеси. През 2014 г. ситуацията беше такава, че хората проумяха, че ставащото в Киев ги заплашва физически. Гражданите заявиха, че не искат да имат нищо общо с единна Украйна, защото тя потъва. Има и друга форма, когато настояват за автономия на територията, населявана плътно от национални малцинства.

Претендирането за национално самоопределение и това за директно разпадане на държавата имат различен характер. Сепаратизмът, предизвикан от искането за национално самоопределение, може да се избегне с помощта на формирането на федерация.

Бедата е в това, че украинската държава нито веднъж не е основавана по нормален начин. Някога с ленински декрети една територия е обявена за Украинска съветска република. Директивното обябяване на държави обаче не е много правилно. След разпадането на СССР Украйна трябва да се учреди наново, разработвайки нови форми на държавност. Щеше да бъде логично още тогава да създадат федерацията. Но не го направиха. Основният аргумент беше, че Русия е федерация, а Украйна не иска да прилича на нея.

Резултатът днес е разпадането на украинската държава. Хората категорично отказват да живеят в условията на бюрократично-олигархическа система. Като добавите и вътрешната нестабилност, икономическата разруха, гражданската война. Аргументите за виновната за всичко Русия вече не работят.

Сегментирането и разпадането на Украйна при съвременните условия е неизбежно. Ако у украинската управляваща класа преобладае здравият разум, елитът ще се опита да преобразува държавата. Едва ли обаче това ще бъде позволено от външните управляващи, плътно и дълбоко проникнали в контролния център на украинската държава. 

Политологът Семьон Уралов казва: Украйна всъщност е много разнообразна страна, но никой от властите не го признава.

• Назрелите проблеми по различен начин се проявяват в регионите. В Крим се стига изцяло до смяна на юрисдикцията, преминаване в състава на Руската федерация. В Донбас избухва въоръжено въстание. Причините са обективни и не трябва да се уеднаквяват. Просто така е устроена Украйна. Стремежът към автономия на отделните общности е подобен на този на растенията към светлината, пробиващи асфалта. Хората просто искат да се спазват правата им.

“СП”: Българите ще успеят ли да извоюват автономия?

- Сложно е да се предскаже. Активността им може да доведе до осъждането им в сепаратизъм и репресивният апарат на държавата да се обърне срещу тях. Не е изключено обаче българските общини да успеят да използват лобистите си. Все пак България е член на ЕС. Води се политическа битка, която може да се загуби, но може и да се спечели. 

Противоречията в Украйна са твърде много. Не може да се потиснат, ще избиват навън непрекъснато.

“СП”: Съвременната украинска власт разполага ли с ресурси за потушаване на центробежните сили?

- В Украйна няма ефективна държава. Държавността е в процес на разлагане. Първият удар по нея беше с първата “цветна революция”, вторият – през 2014 г. Сега в Украйна власт има този, който разполага с повече въоръжени батальони. В тази система Порошенко е пръв сред равни, но е твърде неуверен като поведение. Държавата ще продължи да се разлага и занапред.

Превод: "Гласове"

Източник: http://svpressa.ru/politic/article/151985/?spreselena05071621