Борислав Цеков: Съдебната реформа не е да смениш едни лобисти с други

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47756_Daiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dv.jpg" style="height:287px; width:510px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Докладът на Европейската комисия за България беше по-мек от очакваното. Вие как си го обяснявате?</strong></p> <p>- Единственото обяснение е чисто политико-партийно. Европейската комисия е доминирана от Европейската народна партия (ЕНП) и на база на партийната дипломация, тъй като у нас управлява коалиция с две основни партии в ЕНП &ndash; иначе странна смесица от десен популизъм и краен национализъм, но който в Брюксел припознават като сестрински формации, съответно калиброват своите оценки, тъй че да не засегнат своите сестрински партии. Но това би трябвало да има най-после, така да се каже, и образователен ефект за българската експертна общност, за българското общество изобщо &ndash; да не се гледа на Брюксел и на Европейската комисия като на някаква божествена истина, защото очевидно ЕК също се поддава на политическа партизанщина, лобизъм и т.н. Все пак трябва да се отбележи, че въпреки тази &bdquo;мекота&ldquo; докладът прави и обективна оценка както на първия кабинет на Бойко Борисов, така и на кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo; и двойния кабинет на Близнашки, защото във втория кабинет &bdquo;Борисов&ldquo; виждаме същите политически кръгове. Забелязвам дори едно отегчение в Брюксел от неспособността на българските политически партии пак с оглед на партийни цветове да постигнат съгласие по основните въпроси на съдебната реформа. И най-емблематичният, най-азбучният пример в това отношение е невъзможността на парламента да стигне до избора на главен съдебен инспектор. Виждаме как се формират най-различни конфигурации,но така и не може да се стигне до необходимото мнозинство и до този избор. Това е тежък недъг и той е свързан с тази конфронтационна и партизанска линия, която беше наложена от Бойко Борисов още по време на първия му мандат и коойто днес вече се превърна в преобладаващо политическо поведение. Това не е европейско политическо поведение поне от моя гледна точка, защото не позволява да се генерира съгласие по основните национални приоритети, и го виждаме години наред.</p> <p><strong>- Видяхме все пак неочаквано съгласие между партиите в парламента по приемане на стратегията за съдебната реформа. Но, както се казва, дяволът е в подробностите, защото несъгласията се появиха при всеки конкретен опит за промяна или действие. Къде според вас е разделителната линия вътре в съдебната система, за да върви толкова трудно съдебната реформа?</strong></p> <p>- Самото понятие &bdquo;съдебна реформа&ldquo; се превърна в клише в последните години. И това клише прозира дори в актуализираната стратегия, която правителството утвърди. Защото под &bdquo;реформа&ldquo; се разбират някакви &bdquo;космически&ldquo; въпроси от типа &ndash; какъв да бъде софтуеърът, каква да бъде алинейката в някакъв закон и всякакви тем подобни важни, но в никакъв случай не ключови теми за реформата. Това няма нищо общо с една реформа, то по-скоро цели устройването на едни кръгове в съдебната власт, групирани главно около Съюза на съдиите, които си имат своите позиции, своя авторитет, но все пак са част от конюнктурата, а ако съдим и по дейността на фондация &bdquo;Америка за България&ldquo;, си имат и своите сателитни НПО-та, имат своите връзки с корпоративно-политическата групировка на Иво Прокопиев, или поне действат в синхрон с техни позиции. Една подобна &bdquo;реформа&ldquo; ни дава не нещо друго, а увеличаване на тежестта на този кръг при вземане на решения. Това няма да промени в никаква степен реалното състояние на съдебната власт, просто ще замени едни кадровици с други, един олигархичен център с друг, който ще виси на ухото на магистратурата или на друг Висш съдебен съвет.</p> <p><strong>- А как вие виждате една съдебна реформа, от каквато очевидно има нужда? Откъде трябва да се почне?</strong></p> <p>- Първото, което трябва да се направи, поне от моя гледна точка, е на политическо ниво големите парламентарни партии да проявят отговорно отношение, да набележат пакет от мерки, за които всички са съгласни. Този пакет от мерки като минимум трябва да съдържа укрепване на капацитета на Висшия съдебен съвет, което означава не само запазване на парламентарната квота, като единствената възможна форма обществото да влияе чрез своите политически представители на ВСС, но и тази квота да се избира при реална прозрачност и при зачитане на професионалните критерии, с публични консултации, изслушвания и т.н. Имаше начало на такъв процес, но трябва да има по-ясна процедура, която да гарантира, че няма да има предрешен избор на базата на задкулисни партийни договорки, а че всичко ще става пред очите на обществото. Друга тема, която заслужава внимание, и там са същностните въпроси, е реформата на процесуалното законодателство &ndash; и гражданско, и наказателно. И там, както е посочено и в доклада на ЕК, трябва да е насочено вниманието от страна на българските власти.</p> <p><strong>- Говорехте за прозрачността като важна част от една реформа. Но изборът на Лозан Панов за шеф на Върховния касационен съд беше направен максимално прозрачно, бе предаван по БНТ, и какво от това? Съдийската гилдия бе разделена в предпочитанията си, а зрителите много трудно могат да се ориентират кой от двамата кандидати е по-добрият. Какво мислите?</strong></p> <p>- По-добре е да има конкуренция между кандидати, отколкото един униформен консенсус около един кандидат. Чух аргументите на някои неправителствени организации, които кой знае защо лобират толкова енергично за кандидатурата на г-жа Панова. Според мен би трябвало да са малко по-сдържани, след като са получили финансиране над 2 млн. лв. от чужда държава, а това спокойно може да се третира като лобиране на частен интерес чрез представителство на чужд частен интерес. Това само го маркирам, но не чух сериозни аргументи срещу г-н Панов. Имаше гласове, че изборът бил предрешен &ndash; извинявайте, но винаги в един избор има фаворит. Е, много по-интересно е, когато няма фаворит и възможностите са изравнени. Но когато фаворитът, който има по-голяма подкрепа, наистина спечели, това в никакъв случай не означава, че изборът е бил нечестен. Напротив! Всичките тези &bdquo;аргументи&ldquo;, които звучат като &bdquo;опорни точки&ldquo; от същите политическо-корпоративни среди, се пускат винаги, когато не се случи това, което те искат. Така беше по време на избора на главен прокурор, на членове на Висшия съдебен съвет, когато предложиха свои кандидати и лобираха за тях, но не получиха подкрепа в парламента и т.н. Все неща, на които сме се наслушали. Ясно, че става дума за клишета и &bdquo;опорни точки&ldquo; и като прибавим и министъра на правосъдието, който е част от този кръжец, се получава един филм, който вече сме го гледали.</p> <p><strong>- Любопитно! Смята се, че Панов е свързан с лобито на ГЕРБ и ДПС, а, от друга страна, премиерът Бойко Борисов назначава Яне Янев за свой съветник, който критикува ДПС. Какво мислите за това назначение?</strong></p> <p>- Мисля, че това назначение дава една ясна представа за капацитета на това управление &ndash; експертно, политически и всячески. Той е просто една емблема.</p> <p><strong>- Виждате ли някакъв проблем в състава на ВСС не само по парламентарна и магистратска квота, но и събирането на прокурори и съдии на едно място във ВСС, което спед ного анализатори е нездравословно и възбуди много спорове?</strong></p> <p>- Аз съм сред тези юристи, които не смятат това за проблема на проблемите. Друг е въпросът, че това е нелегитимно съображение, целият въпрос е, че в момента и по Конституция, и по закон ВСС няма друг начин да бъде извършен изборът на т.нар. трима големи в съдебната власт. Когато има промяна, в това число и конституционна, което отваря пътя към промяна към такъв тип структура и има консенсус по въпроса, това вече е друг въпрос. Но да се твърди, че щом по сега установения ред се извършва изборът, значи е непрозрачен и неправилен, то е нещо като &bdquo;дървено желязо&ldquo;. Не може да се прави връзка между едното и другото.</p> <p><strong>- Някои юристи смятат, че не е възможно обикновеното Народно събрание да се справи с всички предизвикателства на реформата и ще трябва това да стане с Велико народно събрание. Какво мислите?</strong></p> <p>- Винаги може да се постигне квалифиирано мнозинство за конституционни промени, стига някой да го търси. Консенсус може да има, когато политическата сила, получила мнозинство и лидерът г-н Борисов, покани лидера на най-голямата опозиционна партия Михаил Миков да разговарят, а след това се обърнат и към другите политически сили. Но консенсусът се постига първо на най-високо ниво, а не когато се пращат технически лица да разговарят или някои от двете партии си приказват по парламентарните кулоари. Необходими са разговори, преговори, в които да се чуят и други аргументи, защото консенсус се постига и с размяна на статуси във &bdquo;Фейсбук&ldquo;, но иначе са необходими прозрачни и отговорни политически консултации. Не случайно е предвидено такива въпроси да се решават с квалифицирани мнозинства, защото е въпрос на обществото, а не на тая или оная партия, която днес упрравлява, но утре е в опозиция.</p> <p><strong>- Понякога консенсусите също са плод на партийни игри. Говори се дори, че БСП е подкррепила стратегията за съдебна рефоррма, за да изолира още повече ДПС, което обаче внезапно също подкрепи предложението на управляващите. Как ви изглежда това?</strong></p> <p>- Доколкото познавам не толкова механизмите за вземане на решения в БСП, колкото основните юристи, какъвто е г-н Миков, такива сметки ми изглеждат прекалено булевардни. Отстрани понякога нещата изглеждат като някакви игри, но в случая БСП постъпи наистина отговорно.</p> <p><strong>- Имате ли от &bdquo;Модерна България&ldquo; някакви свои предложения по въпросите на съдебната власт конкретно, които да споделите с партньорите си от БСП? Има ли по принцип единомислие вътре в левицата по тези въпроси?</strong></p> <p>- Мисля, че не е добре да има единомислие в процеса на дискусии. В момента, в който се вземе решение, ние като гражданско движение ще предложим на левицата идея за укрепване на статута на съдебните заседатели, които в момента са единствената форма на гражданско участие в правораздаването. Сега те се избират от общинските съвети по един непрозрачен начин предвид общественото значение на сдеббните заседатели. Този избор се &bdquo;опартизанява&ldquo; и често смисълът е тези хора по-скоро да получават някакви доходи, а не да вършат реална работа. И другото е как да се осигури граждански контрол при избора на ръководители в съдебната власт. Според нас, ползвайки опита на САЩ, смятаме, че трябва да се въведе граждански контрол &ndash; било само за избора на тримата големи (главния прокурор и шефовете на ВКС и ВАС) или за окръжното ниво на съдебната власт. Когато ВСС избере съответен административен ръководител по всички онези професионални критерии, които следва да се прилагат, да има и последваща изборност от представители на населението на този район, които да казва &bdquo;да&ldquo; или &bdquo;не&ldquo; на този кандидат. Подчертавам &ndash; изборност. ВСС избира по професионални критерии, а след това кандидатът се подлага на този плебисцит, където хората могат да кажат &bdquo;да&ldquo; или &bdquo;не&ldquo; на неговата репутация. Така гражданите ще могат да изразят своето мнение, а не всичко да остава в гилдията. А като във всяка гилдия и в тази често надделява принципът &bdquo;Гарван гарвану око не вади&ldquo;. Сятаме, че институтът на съдебните заседали има не само своето място в съдебния процес, но и може да се превърне и в институт на гражданско участие в правораздаването, чрез който доверието в съдебната система да спечели.</p> <p><strong>- По какви критерии трябва да бъдат избирани съдебните заседатели? </strong></p> <p>- Трябва да бъдат уважавани личнсти в района, където е съответният съд, да имат някакви познания в правната материя. Трябва да има процес на публично изслушване. Познавам случаи, в които избират иначе добри хора за съдебни заседатели, които до края на своя мандат даже не си правят труда да прочет процесуалния закон. А тогава такъв човек действа на принципа &ndash; каквото каже съдията.</p> <p><strong>- Кажете накрая една прогноза за съдебната реформа, защото каквото и да каже Брюксел, хората виждат, че нещата не са наред.</strong></p> <p>- Проблемът е български и трябва да се реши в България. Брюксел няма да го реши, той може да дава по-леки или по-тежки оценки, но като цяло това е наша българска задача. И колкото по-рано партиите разберат това и не се делят на леви-десни, сини и оранжеви, а да потърсят трибагреника и общия интерес на България. Иначе след няколко години пак ще си повтаряме същите неща като сега.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>