- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 94
- 12
„ГЕРБ с огромно нетърпение очаква тези избори, за да може да пристъпи към ремонт на управленската формула. Тази формула категорично не е най-комфортната за ГЕРБ. Борисов няма опит с подобен вид действия, с подобен тип всекидневно съобразяване и с постоянни изявления от страна на партньорите му, на които той трябва да реагира. Премиерът очаква с нетърпение провала на „Реформаторския блок“ и може би дори работи за този провал, за да може да покаже кой е истинският управляващ и кой е мандатоносителят в крайна сметка.“
Борис Попиванов е възпитаник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Там е главен асистент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Участник в редица национални и международни проекти, автор на около 30 научни публикации в областта на гражданството и политическото представителство, политическите идеологии и младежката политика.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52511_GmP7ynhPjRG226ibm6Ag2SVK604HV5.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- В интервюто с премиера Бойко Борисов в понеделник той недвусмислено заяви, че без ДПС правителството е нямало да го има. Как тълкувате думите му – като покана за бъдещо сътрудничество или някакво послание към коалиционните му партньори?</strong></p>
<p>- Според мен Борисов постави друго условие за официално сътрудничество с ДПС – да се освободи движението от една централна фигура. Всъщност това, което „Реформаторският блок“ постоянно повтаря от самото начало на правителството, а именно, че ГЕРБ и ДПС си сътрудничат, се оказа самата истина. Но ГЕРБ и ДПС не си сътрудничат толкова на официално ниво, колкото по места, колкото по линия на медии, колкото в цялостния обществено-икономически контекст в България. Заедно с това Борисов добре разбира, че публично деклариране на съвместно сътрудничество с ДПС ще му донесе сериозни щети и не иска да го прави видимо. Но пък ДПС още от падането на кабинета на Орешарски е амбицирано да покаже, че стабилно управление в България – нито ляво, нито дясно – е възможно без ДПС. И движението в голяма степен го показа с кабинета „Орешарски“. Сега вече задачата е друга – да се види, че не само неофициално, че не само по медийна линия или по икономическа, или по линия на местната власт, но и чрез самото парламентарно мнозинство стабилно правителство е невъзможно без разбирателство между тях и ГЕРБ.</p>
<p><strong>- Това за кого е добре?</strong></p>
<p>- Не знам дали „добре“ е уместно да се каже. Добре за демокрацията е, когато има ясно обозначение между управляващи и опозиция в една страна. Просто за да се знае кой носи отговорността. Защото за едно решение ние често не сме сигурни кого да обвиним или кого да похвалим, тази или друга партия са отговорни за него. И в този смисъл се размива усещането кой е във властта, кой е извън нея, кой контролира нещата и ние като избиратели към кого да отправим своите очаквания. Това постоянно се случва у нас и особено в този парламент с неговата сложност размиването на тези очертания допълнително се засили. Нещо повече – виждаме как в редица гласувания се подменят партньорите и това се приема като напълно нормално, като част от демокрацията.</p>
<p>И виждаме още нещо не по-малко съществено – говорим непрестанно за реформи през последните месеци, а през последните два – още по-активно. И забелязвате, че със съзнателното участие на ГЕРБ те не се представят като нещо, на което правителството настоява, а като партийна политика – реформи на „Реформаторскияблок“, реформи на АБВ и, ако щете, реформи на тайните служби. Не виждаме ясната политическа отговорност на едни управляващи, които казват, че стоят зад здравната, правосъдната и която и да е друга реформа, зад които щете сериозни политически действия. Вместо това виждаме опити отговорността да се размие и да се прехвърли на някакви партии, за да се загуби представата за това кой носи отговорността в България.</p>
<p><strong>- Връзката ГЕРБ – ДПС бе извадена като акцент от медиите, най-вероятно за да се подчертае, че подозрението за обвързаност между двете партии, не е било случайно. На вас обаче кое ви направи най-силно впечатление от това интервю?</strong></p>
<p>- Интервюто беше програмно в смисъла, че бяха казани много неща и много съществени. Но първото, което ми направи най-голямо впечатление дори не беше свързано с ДПС. Говоря за изявление, което е изключително скандално за един министър-председател и това е аналогията с Ратко Младич. Защото независимо какво си е мислел да направи Борисов, недопустимо е един министър-председател в една демократична държава, член на Европейския съюз да заплашва, че за един час може да се превърне в международен престъпник, какъвто е Младич, в човека, обвинен в престъпления срещу човечеството. И това да се приема от обществото, от партиите като нещо напълно разбираемо, за мен е недопустимо. Това никога и в никакъв случай не бива да се казва, независимо кой държи на етническия мир и независимо какви са отношенията между партиите и независимо колко сериозен е проблемът в Гърмен. Просто защото подобна аналогия е скандална.</p>
<p><strong>- Как виждате конфликта в Гърмен и другите места, където се разрази в последните седмици – етнически, социален, културен или всичко това?</strong></p>
<p>- Този проблем много трудно може да се реши. Когато става дума за етноси, които със столетия са населявали България, а не за бежанци, проблемът е социален. А ние правим най-голямата грешка, като го изкарваме на етническия терен. Вместо да се мисли, че една голяма част от българската провинция е в състояние на социална безперспективност, в липса на какъвто и да е хоризонт за икономическо бъдеще, това води вече до страхове и омраза към другите. И вместо да се мисли и да се работи върху това, се изкарва, че проблемът идвал от характерните за един или друг етнос особености.</p>
<p>Ние често пъти в България говорим за престъпни действия, но един от централните въпроси на държавата не са престъпни действия, а нейното престъпно бездействие. Защото държавата се сеща, че има проблем, когато избухне скандал, когато проблемът стане тематичен, когато е след дъжд качулка. Сега този най-нашумял гърменски казус илюстрира именно това – незаконните постройки вече не са въпрос само на нормативно уреждане, защото държавата не е трябвало да допусне те да се появяват изобщо. А когато хората вече си живеят в тях, когато се е създала определена общност, оттук нататък държавата вече се намесва в лични пространства. И вместо да решава проблеми, създава нови. Създава допълнителна ненавист, създава недоверие, създава усещането, че не работи за хората, а против тях. И това не е само в Гърмен, то е на много места в цялата страна.</p>
<p><strong>- Как определяте референдума, който възбуди толкова много анализи и коментари – като играчка за политици или истински опит за пряка демокрация? </strong></p>
<p>- Този референдум има два етапа. Първият му етап бе миналата година, когато въпросният референдум бе инструмент за дестабилизиране на кабинета „Орешарски“ и мнозинството в парламента, стоящо зад този кабинет. Тоест той изпълняваше чисто позиционна функция, задействана от президента Плевнелиев тогава. Сега, на втория му етап, когато се задейства самата процедура и вече вървим към реално осъществяване на въпросния референдум, той придобива нова функция. И тя според мен се състои най-вече в риска от сериозно дискредитиране на президента Плевнелиев от страна на ГЕРБ. И както се видя, ГЕРБ с голяма лекота се съгласиха да подкрепят този референдум паралелно с местния вот, при положение че няма да могат да бъдат достигнати дори законовите параметри, за да бъде референдумът валиден, нито ще е ясно какви ще бъдат неговите последици в случай, че той бъде валиден. И понеже субектът на референдума е категорично ясен – това е президентът Плевнелиев, съвсем съзнателно ГЕРБ се предлагат като парламентарна група за провеждането му. И оттук нататък след местния вот въпросът за отговорността на президента ще бъде поставена доста по-сериозно, особено като се вземат предвид и предстоящите година след това президентски избори.</p>
<p><strong>- И в тази връзка един по-технически въпрос – как намирате формулирането на въпросите за референдума от президента?</strong></p>
<p>- Въпросът как са формулирани въпросите дава огромен терен за тълкувания и спекулации, защото продължава да е неясно какво точно ще се случи, по какъв точно начин ще се реализира всеки един от трите варианта, предложени на нашето внимание. Естествено задължение на творците на референдума е да се ангажират със съвсем конкретни последици: какво ще означава задължително гласуване, какво ще означава мажоритарно и какво – електронно, което също не е напълно ясно, в смисъл кой ще гарантира тайната на вота. И много други неща ще трябва да се разясняват тепърва. Но аз се притеснявам от друго – най-сложните избори в една демокрация са разбира се местните, и в това България не прави изключение. Не за друго, а защото хората гласуват няколко пъти поред – често се гласува за кмет на община, за кмет на населено място, за общински съвет. И когато това бъде обединено с още няколко гласувания за различни типове избирателна система – може да доведе до много голямо объркване и на избирателите, и на преброителите на резултатите от изборите и референдума, за да подкопае и без това крехкото доверие в институциите в изборния процес. Всичко това може да има по-скоро негативни последици в изборния процес, тоест обратното на това, на което поне публично се надява президентът Плевнелиев.</p>
<p><strong>- Някои известни представители на БСП изразиха мнение, че БСП върви по пътя на СДС по отношение на разпада и ако не се направи нещо радикално, този процес ще бъде неизбежен?</strong></p>
<p>- Аналогията е несъмнено много изкусителна, макар че БСП е стар организъм с много повече противоречия, но и с много повече вътрешна спойка, отколкото беше някогашният СДС. Още повече че БСП беше погребвана безбой пъти през последните години, за да смятаме, че толкова лесно ще залезе окончателно в небитието. Разбира се, че тенденцията е негативна, разбира се, че трябва да се вложат много по-сериозни усилия от страна на ръководството, за да се обърне тази тенденция. Едновременно с това има и една съществена пречка, и тя е, че в сложни системи като БСП радикални промени много трудно се правят, тя много трудно взема завои. И пътят пред нея може да бъде само един и и ми се струва,че партийното ръководство го осъзнава. Това е в крайна сметка защитата на наемния труд в България, който е поставен в много тежки условия. Не толкова безработните и не толкова пенсионерите, колкото действително работещите в България - с натиска върху тях, с неизплащаните заплати, с липсващите осигуровки, с липсата на каквито и да е здравословни и безопасни условия на труд, с поредицата от скандали, взривове и каквото щете още друго. При липсващите на много места в страната синдикати, защитаващи наемния труд, да не говорим за частния бизнес, където те са минимално представени.</p>
<p>Всичко това е безспорно един силен терен, който няма нужда да се раздвоява и да се пита може ли да бъде „Сириза“ или не може да бъде, БСП има съвсем естествен обект на своите послания – защитата на хората срещу натиска, който се упражнява върху тях. Ако тръгне по този път, тя има шанс не само да отлепи от дъното, но и да възстанови своите традиционни позиции в българското общество. А иначе е известно на абсолютно всички партии в България, че когато тръгнеш да се занимаваш само със себе си, никога нищо добро не можеш да получиш, независимо какви са ти намеренията и независимо кого обичаш и какви са ти отношенията с него.</p>
<p><strong>- БСП не беше единна и по отношение на „Сириза“ – някои социалисти изразиха симпатия към нея, други нарекоха ГЕРБ „бъдещата „Сириза“ с негативен подтекст. Всъщност може ли БСП да бъде българският аналог на гръцката партия?</strong></p>
<p>- БСП не може да бъде „Сириза“ просто защото не е нова партия. „Сириза“ е сред явленията, които избуяват внезапно и се опитват да представят новото в целия политически процес, различно от традиционното партийно противопоставяне, подозирано от хората в тежка корумпираност. При БСП това не може да стане, БСП не може да бъде нова, за сметка на това под „БСП“ се разбират някакви стереотипи в българското общество, свързани с повече държавност, за социални системи, които стереотипи могат да работят в нейна полза, без да се търси някакво радикално олевяване и без да се смята, че обръщане на 180 градуса може да бъде излизане от сегашната безизходица.</p>
<p><strong>- Как ще се отразят изборите на стабилността на управлението при толкова заложени мини?</strong></p>
<p>- ГЕРБ с огромно нетърпение очаква тези избори, за да може да пристъпи към ремонт на управленската формула. Тази формула категорично не е най-комфортната за ГЕРБ. Борисов няма опит с подобен вид действия, с подобен тип всекидневно съобразяване и с постоянни изявления от страна на партньорите му, на които той трябва да реагира. Премиерът очаква с нетърпение провала на „Реформаторския блок“ и може би дори работи за този провал, за да може да покаже кой е истинският управляващ и кой е мандатоносителят в крайна сметка.</p>
<p><strong>- Смятате че работи за разпад на „Реформаторския блок“?</strong></p>
<p>- Не точно разпад, защото виждаме, че при „Реформаторския блок“ скандалите вече не се възприемат като сигнал за разпад на коалицията, а като нещо нормално, за да се запази марката на най-сетне нещо като обединено дясно, но това несъмнено отслабва позиците им.</p>
<p>В интервюто Борисов каза нещо друго, което беше любопитно – той назова кандидатите за кметове в големите градове, които категорично ще бъдат подкрепени от ГЕРБ. Това бяха кметове на градове, където всъщност е концентрирана голяма част от електората на „Реформаторския блок“. Сиреч, той още отсега показва, че компромиси за тях няма да има, че няма да бъдат подкрепени техни евентуални кандидатури. Тоест там, където РБ очакват най-много гласове, ГЕРБ ще заложи максималното, за да постигне победа по всички линии. Освен това виждате, че кметове, които биха могли да бъдат припознати от „Реформаторския блок“, сега са потърпевши в проверки на тяхното имущество, в корупционни подозрения. Това създава допълнителна несигурност.</p>
<p>Можем да предусещаме какви драми ще настъпят за „Реформаторския блок“ и това ще бъде един напрегнат сюжет до самите избори. И нещо повече – в стремежа за издигането на някакви що-годе общи кандидатури, вече се наблюдават „стачкоизменници“ – варненският казус е най-характерен. Там като че ли се стигна до обща кандидатура на РБ, подкрепена от ДСБ и ДБГ, но в един момент СДС направи завой, като изтъкна, че кандидатурата на ГЕРБ ще бъде по-работеща. Така че представянето на РБ е поставено пред твърде много неизвестни и ако в ГЕРБ си мислят, че могат да ограничат тяхното присъстивие, имат основания да мислят така. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
