Божидар Чеков: Предупредих Стефан Савов за ДПС и тежките вреди, които ще нанесе на България

<p><strong><em>&bdquo;Аз мисля за българската нация като цяло, а не за тези срещу онези. И когато съм срещу ДПС, аз съм срещу ДПС, защото това движение е вредно за България. Но в никакъв случай не обвинявам българските турци, които според мен са част от българската нация. Тяхната представителност трябва да е географска, не етническа. България е член на ЕС, който разполага с множество институции, създадени за защита на правата на гражданите. Съществуването на подобна партия е абсолютно неоправдано&ldquo;, коментира още Чеков.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Повод за това интервю е отговорът от покойния Стефан Савов, тогава председател на НС, на ваше писмо, с което сте предупредили за опасността да се подкрепя създаването на ДПС. Разкажете повече за случилото се тогава. </strong></p> <p>- Ще започна малко по-отдалече. Това са първите години на промяната &ndash; 90&ndash;91-ва. Аз бях от обкръжението на Ценко Барев. В него имаше две течения: земеделци и демократи. Демократическата партия начело с Димитър Моллов, чиито дядо и баща са били министри в България. Тогава нямаше членски книжки, но аз бях привърженик на Демократическата партия, партията на Любен Каравелов, на Алеко Константинов, на всичко благородно и интелигентно.</p> <p>Това е истината &ndash; истинските партии в България са земеделци и демократи. Едните са интелигенцията, другите са селяните, народът. Това е коренът на политиката в България. И този корен днес го няма. За да има партия, трябва да има основи, социална база.</p> <p>За голямо съжаление нещата така се промениха, че социалната база се превърна в етническа база в лицето на ДПС.</p> <p>Та Стефан Савов ни гостуваше в Париж &ndash; имаше срещи на високо ниво, но аз бях човекът, който го водеше. Той не познаваше Париж и френският му беше скромен.</p> <p>Впечатлението ми беше, че Савов беше най-културният сред тогавашните български политици на десницата. Спомняте си, че за малко не стана президент.</p> <p>Тогава беше времето на Кръглата маса, на цялата тази постановка, организирана от Луканов. От своя страна, като франкофон, Луканов също идваше редовно във Франция, но не при мен. Интелектуално той стоеше с няколко нива над всички останали от своето обкръжение. Луканов беше главният архитект на постановката, наречена политическа промяна.</p> <p>Но събитията се развиваха много бързо. Хора като Стефан Савов изглеждаха, сякаш са живели в пещера с години &ndash; знаете, бил е в Белене, работил е по постойките, нищо че е адвокат. Въпреки че е внук на четник от Ботевата чета. Човекът нямаше истинска европейска политическа култура. Той и останалите българи от &bdquo;десницата&rdquo; правеха каквото могат, за да &bdquo;изглеждат&rdquo; в час с Европа.</p> <p>Учудваше ги всичко и се опитваха да скрият, че излизат от една система на полицейщина, без право на инициатива и на мислене.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43051_FVrCVTCZxYQTpnulRCbpbuWM5YZo8J.jpg" style="height:869px; width:620px" /></p> <p><em><strong>Отговорът на Стефан Савов на предупреждението на Божидар Чеков за опасностите от създаването на ДПС</strong></em></p> <p>Цялото това набързо сгрупирано СДС по инициативата на Луканов беше за &bdquo;пред Европа&rdquo;. Защо? Андрей Луканов скалъпи двуполюсния модел и всички приеха, че &bdquo;за пред европейците&rdquo; това е достатъчно. Впоследствие се оказа, че хора като Стефан Савов, Милан Дренчев и Петър Дертлиев са били използвани само за параван.</p> <p>Такава беше атмосферата в първите часове на прехода.</p> <p><strong>- Като говорим за атмосфера, да се върнем към създаването на &bdquo;демократичния&ldquo; политическия модел, респективно към ролята на ДПС в него. </strong></p> <p>- Става дума за малцинствата в България и този български модел. Считам, че днес, 24 години по-късно, сме длъжни да се направим равносметка както на условията на създаването на ДПС, така и на резултата от реализацията му. Нека припомня, че &bdquo;модел&ldquo; е френска дума, модел значи пример. Напълно сме наясно, че никой не взе българския пример за подражание. Следователно нашенските нрави не са моделът за Европа, не са модел за съвременна демократична държава.</p> <p><strong>- Кажете, защо още при идеята за създаване на ДПС вие сте предупреждавали, че ако то се случи, България я очакват много лоши неща?</strong></p> <p>- Преди разговорите ми със Стефан Савов, по време на Възродителния процес, стотици български турци намериха убежище във Франция. Никой от тях не се обърна към турската легация в Париж. Всички потърсиха помощ от българската политическа емиграция.</p> <p>Ценко Барев от сутрин до вечер приемаше в бюрото си тези наши сънародници и им съдействаше за оформяне на документите. Тези хора съзнаваха, че насилието, което властите от София упражняваха върху тях, беше същото, което беше принудило хиляди българи да емигрират.</p> <p>Българските турци се показаха солидарни с нас и ние с тях. Ето защо, когато Савов ме информира за създаването &bdquo;турска партия&rdquo;, аз се противопоставих енергично.</p> <p>Във Франция също има малцинства. И рано или късно всяко малцинство проявява центробежна тенденция. Защо? Защото малцинството се чувства мачкано от мнозинството. И ако има социални проблеми &ndash; а социални проблеми има навсякъде &ndash; малцинството го избива на центробежна тенденция. В смисъл &ndash; виновен е центърът.</p> <p>Тази тенденция съществува почти навсякъде, тъй като етнически чисти държави няма. Има я във Франция, в Испания, в Италия и дори във Великобритания. Това е нормално явление. Открай време в условия на демокрация политици опортюнисти раздухват жаравата на разликите. За тях разликите и социалните неправди са капитал.</p> <p><strong>- Много е писано и говорено за това, но искам да ви помоля вие да формулирате генезиса на ДПС, защо беше необходимо създаването му? Защо хора като Стефан Савов не съзряха опасността от него и рисковете, на които днес сме свидетели, а и участници?</strong></p> <p>- Мисълта на българските политици от онова време, от времето на Кръглата маса, беше да се направи всичко приемливо &bdquo;за пред Европа&rdquo;. Но както вече казах, личността на Луканов беше над всички останали и със сигурност той беше убедил и опозицията да не се обръща назад. Всички просто искаха да покажат, че България е окончателно на демократични релси. И понеже на съвестта им тежеше Възродителният процес, трябваше да се потулят нещата. ДПС се превръщаше в щит срещу всякакви евентуални упреци или дори въпроси относно правата на малцинствата.</p> <p>Аз обясних на Стефан Савов, че капсулирането на малцинство в една партия е неприемливо за една демократична нация. Предупредих го, че дебатът на етническа основа е в противоречие с принципите, върху които е изградена френската република например. Понеже не намирахме съгласие по този въпрос и поради липса на време, ние продължихме спора писмено.</p> <p><strong>&nbsp;- Навсякъде има малцинства, но не на всякъде има партии на малцинствата. Защо?</strong></p> <p>- Не само че не създават такива партии, но те са и забранени! Защото центробежните тенденции, за които говорих, ги има навсякъде &ndash; хората понякога враждуват между семейства, между кланове, етноси и религии.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43051_GOF8qA13Az1rtrOXNGzY5Lt1xz0xX9.jpg" style="height:809px; width:620px" /></p> <p><strong><em>Декларация, с която Българското освободително движение осъжда насилието и дискриминацията на турското и българо-мохамеданско население в комунистическа България. Годината е 1985-а</em></strong>&nbsp;</p> <p>Партиите се правят, за да се прокарат идеи в полза на общото, на обединението на нацията. Франция е 65-милионна държава, тука има 6&ndash;7 милиона мюсюлмани. Тенденцията някои от тези хора да се организират в партия и така да отидат на избори я има и тук. Има такива опити. В това отношение мнозинството има думата, защото мнозинството съзнава, че партия на етническа основа е заплаха за целостта на нацията.</p> <p><strong>- Ето защо подобни опити са обречени на неуспех в система като френската.</strong></p> <p>- За сметка на това във всяка партия, дори в тази на Марин льо Пен, има мюсюлмани, има и африканци. Във всяко правителство на Франция има представители на различни религии и етноси. Същият феномен се забелязва вече в Германия и в Италия.</p> <p>Откровено казано, ако Стефан Савов беше жив, щях да му припомня нашия спор за ДПС. Тази партия не помогна на българските малцинства да подобрят социалното си положение. Говори се, че нейните ръководители са се обогатили. Това аз не мога да твърдя. Неоспоримо е друго. Капсулирането на малцинствата, невежеството и беднотията откъсват от българското общество една голяма маса хора, които губят чувството за национална принадлежност за сметка на етническата.</p> <p><strong>- Във вторник, на 14 октомври, имаше консултации между ГЕРБ и ДПС, след които стана ясно, че ГЕРБ отхвърля предлаганата от ДПС подкрепа въпреки сходствата помежду им. Видимо изглежда, че ДПС няма да участва в управлението на държавата. Но успоредно с това изглежда, че това по-скоро е начин да се състави кабинет, без препъникамъкът да е ДПС. Че има споразумение т.нар. власт да не пречи на ДПС да си действа по места, в стопанските отрасли, в които е стъпила. Как виждате вие ролята на Движението в някакво обозримо бъдеше?</strong></p> <p>- Проблем номер едно на България в момента е Избирателният закон. Това го повтарям 24 години! Трябваше да изтекат цели 24 години, за да стане ясно, че българската избирателна система е котка, която си е захапала опашката. И промяната в Избирателния закон чука на вратата. Трябва много да се внимава да не остане българският избирател измамен &ndash; за пореден път. Защото сценарият &bdquo;Луканов&ldquo;, в който участваха Желев и Стефан Савов, беше за пред Европа. Не се уморявам да казвам това.</p> <p>Сегашният Избирателен закон &ndash; криворазбрано променен преди европейските избори &ndash; си остава недоносена рожба на еднопартийната система. Роден в борбата за власт на двата клана на БКП, ръководени единият от Лилов, другият от Луканов. Той не само е мухлясал, но е и ръждясал.</p> <p>Вместо демократичен полъх в крак с новите времена, българският Избирателен закон съдържа един куп забрани, условия и пречки, които вместо да улесняват участието на най-голям брой граждани, изключват свободния избор и реалната представителност на обществото в законодателната власт.</p> <p>Благодарение на този закон Георги Пирински може да бъде кандидат-президент на САЩ, но не и на България. Българските граждани, живеещи в Европа, са единствените, които имат право да гласуват, но не и да бъдат избирани. След поредните автобусни нашествия на наши сънародници, дошли специално от съседна Турция, за да упражняват гражданските си права, избухна за пореден път полемиката около двойното гражданство.</p> <p>Не е възможно да се отнема гражданството на хора, чието &bdquo;престъпление&rdquo; е, че живеят в друга държава. Ниската раждаемост, високата смъртност и обезлюдяването на страната не се нуждаят от патриотарски лозунги. Хиляди са пенсионерите, които живеят благодарение на банковите преводи от чужбина.</p> <p>Почти всяко семейство има дете, баща или майка, които са заминали. Всеки необмислен ход срещу правата на диаспората, независимо от етническото й съдържание или политически убеждения, може да доведе до ново вътрешно и външно напрежение, което с нищо няма да подобри общото положение.</p> <p><strong>- Как ще коментирате обаче специфичните проблеми на смесените райони?</strong></p> <p><strong>-</strong> В Европа има достатъчно примери, чието правно разрешаване е достъпно за всеки държавник. Между Франция и Германия се простират 7 милиона гроба. Безкрайни войни са се водили за Елзас и Лотарингия. Защо по време на избори никакъв автобус с германци не тръгва от Мюнхен, нито с французи от Париж, за да гласуват в Страсбург? Защото &bdquo;Стара Европа&rdquo; е извлякла поука от миналото и е бетонирала поуката в своето законодателство.</p> <p><strong>- Как точно става това и как би могло да се пренесе у нас?</strong></p> <p>- Всеки избирател разполага с избирателна карта. Тя се издава срещу съответната данъчна декларация. Или всеки гласува там, където си изкарва прехраната. Тези, които не разполагат с данъчна декларация, получават избирателна карта срещу активно регистриране въз основа на постоянния си адрес. Етническата или религиозна принадлежност са без значение.</p> <p>Избирателното участие е географско, не етническо. Живеещите извън територията на Франция граждани избират на място свои депутати и сенатори, които впоследствие представят в Париж.</p> <p>Погледнати през призмата на френския опит, избирателните права на нашите сънародници от Турция, Европа или Америка могат да бъдат спазени въз основата на квоти.&nbsp;</p> <p><strong>- Темата за българите в чужбина и отношението на българската държава към тях е болна за вас. Толкова ли е тревожно положението?</strong></p> <p>- Партийно-полицейската диктатура делеше българското общество на две. Едно номенклатурно малцинство разполагаше с червени паспорти за пътуване в чужбина и едно огромно мнозинство от българския народ не само нямаше достъп до пътуване на Запад, но дори се нуждаеше от софийско жителство, за да живее и работи в столицата.</p> <p>Първите пътуваха по света на държавни разноски, а другите ходеха на &bdquo;свиждане&rdquo; до границата с &bdquo;открит лист&rdquo;, след като биваха проверявани от органите на сигурността. Когато на някой редови българин му идваше до гуша да живее и работи по разпределение, той поемаше риска да прескочи &bdquo;желязната завеса&rdquo;. Поради липса на редовни документи емигрантите получаваха паспорти от страните, които им даваха убежище.</p> <p>Както навремето, така и днес всеки българин, успял да се установи на Запад, се гордее с новия си документ за самоличност, защото той го превръща в свободен и равнопоставен гражданин. Днес българите с двойно гражданство са между един и два милиона!</p> <p>Въпреки това не може да се твърди, че добилият чужд паспорт е по-малко българин от сънародниците, останали в България.</p> <p>Световноизвестният оперен певец Борис Христов живя и пя само с италиански паспорт. За всички ценители на оперното изкуство той остава най-великият български глас. Един от най-големите български възрожденци &ndash; Георги Сава Раковски, е притежавал френски паспорт. Чуждият документ за самоличност с нищо не му е попречил да постави основите на съвременната българска армия.</p> <p>Бившият министър-председател на Гърция Андреас Папандреу имаше френско гражданство, а синът му Георги &ndash; американско. Нито един грък не упрекна династията Папандреу в чуждопоклонничество или липса на патриотизъм.</p> <p>Все повече българи пътуват и работят в чужбина. Политическите им убеждения и култура са разнообразни. Някои от тях милеят за родината, други са безразлични, а трети дори не искат и да чуят повече за България. Въпреки това не може да се твърди, че останалите в родината са останали само от родолюбие. Излишно и вредно е противопоставянето на едните срещу другите. В епохата на глобализацията и премахването на границите запазването на националната принадлежност зависи от далновидността на законодателите.</p> <p><strong>- Нека се върнем в сегашните български реалности. По всичко личи, че правителството ще е коалиционно &ndash; вероятно съставено от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Каква е вашата прогноза за него?</strong></p> <p>- Прогнозата ми е, че икономическата ситуация и социалната несправедливост ще накарат българските избиратели да обсадят отново парламента.</p> <p>Единствената задача на новите мандатоносители според мен трябва да бъде промяната на Избирателния закон. Всички притежатели на български паспорти да могат да участват без никакви финансови и медийни пречки &ndash; каквито сегашният закон налага.</p> <p><strong>- Тоест според вас най-важното за този 43-ти &ndash; очевидно временен парламент &ndash; е промяна в Избирателния закон и отиване на нови избори?</strong></p> <p>- Да се направи нов избирателен закон. Изцяло! Само нов избирателен закон и промяна на Конституцията относно двойното гражданство могат до известна степен ще успокоят хората и ще възстановят някакво доверие.</p> <p><strong>- Избори кога? Напролет?</strong></p> <p>- Не знам. Зависи от силата на общественото мнение.</p> <p><strong>- Въпреки че и в този момент сте във Франция, вие непрекъснато наблюдавате ставащото в България и в голяма степен сте по-информиран от мнозина тук. Вашият първи приоритет е Избирателният закон. И все пак не ви ли се струва, че това Народно събрание трябва да набележи няколко програмни важни неща, да ги свърши и да се саморазпусне?</strong></p> <p>- Пак казвам. Нов избирателен закон. Друг е въпросът, че Конституцията също трябва да се промени, защото е пълна с противоречия. И това може да направи без Велико народно събрание.</p> <p><strong>- Бихте ли казали няколко дума за Патриотичния фронт, тази нова националистическа формация в българския парламент?</strong></p> <p>- Скалъпените неща са като залепени гуми. Те не са много трайни. На Запад &bdquo;коалиция&rdquo; се прави след избори, никога преди това.</p> <p><strong>- Да разбирам ли, че НФСБ-ВМРО не ви се вижда сериозна патриотична коалиция?</strong></p> <p>- Казах го на моите приятели, събрани в тази &bdquo;коалиция&rdquo;, монопол на патриотизма не може да има. За да успеят, тяхната палитра и амбиция се нуждаят от подкрепа на всички българи, които милеят за България. А България вече не е само в настоящите граници. Ако тези хора го проумеят и покажат, че искат да обединят всички &bdquo;патриоти&rdquo;, пръснати по света, само тогава ще получат и съответната подкрепа.</p> <p><strong>- Общували сме достатъчно, за да се убедя, че сте повече патриот от много българи тук, в България. Затова и ви питам: истинска националистическа (в добрия смисъл на понятието) формация ли е Патриотичният фронт?</strong></p> <p>- Вижте, аз съм националист. Обаче съм неразбираем националист. Защото аз мисля за българската нация като цяло, а не за тези срещу онези. И когато съм срещу ДПС, аз съм срещу ДПС, защото това движение е вредно за България. Но в никакъв случай не обвинявам българските турци, които според мен са част от българската нация. Тяхната представителност трябва да е географска, не етническа. България е член на ЕС, който разполага с множество институции, създадени за защита на правата на гражданите. Съществуването на подобна партия е абсолютно неоправдано. Един показателен пример. Миналата година имаше предложение за създаване на избирателен район в чужбина. И знаете ли кой беше против?</p> <p><strong>- ДПС?</strong></p> <p>- Именно. Отбележете този факт и разсъждавайте по него. ДПС не иска да има представителност на българските граждани от Турция. ДПС иска да ги използва. И утре, като има предложение в Народното събрание за избирателен район в чужбина, следете поведението на ДПС отблизо. Те са захапали един кокал и няма лесно да го пуснат. Тези, които са на върха, използват обикновените хорица и ги манипулират.</p> <p><strong>- Тоест днес партия, защитник на права, само по себе си е нонсенс.</strong></p> <p>- Ами да. Има Европейски съд. Подават се жалби, ако нещо не е наред. Няма нужда от партийна защита на когото и да било. Има организации, които следят за правата на човека в България, Страсбург е на разположение.</p> <p><strong>- Обаче, когато се говори за коалиции, пак се говори с имена. Което би било добре, ако те не са печално известни в някакъв смисъл. Няма да ги изреждам, за да не влизам в интриги. Но човек прави асоциации, които нямат нищо общо с патриотизма, с идеи някакви.</strong></p> <p>- Вижте, трябва да се степенуват важностите. Аз говоря първо за идеи. Имената се нареждат след идеите. Що се касае до личностите, способни да ги реализират, трябва да се започне от проверената биография на всеки кандидат за народното доверие. Прекалено много политици излъгаха избирателите. Първанов излъга, че не е бил сътрудник. Настоящият президент също е бил член на БКП, кадър на Комсомола, но лъже, че не е бил.</p> <p><strong>- Това за настоящия президент е дълга тема с все повече продължения&hellip;</strong></p> <p>- Но пък е редно да почнем от върха. Защото рибата се вмирисва откъм главата. И пак полека-лека стигаме до избирателната система.</p> <p><strong>- Доста поговорихме за избирателната система. Тръгнахме от ДПС, нека да свършим с него. Има ли почва ДПС по-нататък в българския политически модел? Имаме ли шансове да се отървем от тази икономическа клика &ndash; ДПС много отдавна не е партия впрочем. И как да стане отърваването?</strong></p> <p>- Най-нормално е Изборният кодекс да позволи на българите в чужбина да избират свои представители за Народното събрание. Никакви такива &bdquo;Хърмайстер&ldquo; и не знам какви си методи и преразпределяне на гласове. Не! Какъв е броят на българските граждани в Европа, Америка и Азия? На базата на българското присъствие по света се определят квоти. Общо в чужбина сме между 2 и половина и 3 милиона. Ето конкретен пример: пет мандата за Азия и 25 мандата за Европа и Америка. Едно-единствено условие &ndash; безупречно владеене на български език. Точка. Въпросът е приключен. Реална, демократична, географска представителност! И ДПС ще се стопи като сняг на слънце. Това е европейската логика.&nbsp;</p>