- Автор: Екип „Инфохолици“ – Емил Янев, Кин Стоянов
- 10 Sep 2020
- 228
- 6
Студия Трансмедия: Никак не е лошо, когато говорим за дебат за държавата, да минем над всички фокуси, които се разиграват днес: каки, батковци и други камуфлажни лица, и да влезем в сърцевината на въпроса. Преди няколко дни наш общ приятел, при това от левицата, ми напомни за един проект на десницата от началото на Третото хилядолетие - за пълно преустройство, за преформулиране на държавата.
Асен Агов: Имаше такъв проект. Той беше много задълбочено разработен и даже имаше едно ефектно заглавие, наричаше се „24 точки, които да променят България“.
С.Т.: Звучи като точките на Удроу Уилсън.
А.А.: Едва ли сме заимствали от Уилсън, във всички случаи обаче още тогава беше ясно, че държавата е негодна. Негодна, защото запази структурата на комунистическата държава, независимо от промените в конституцията – т.е. една вертикала структура, на върха на която стои правителството. Този модел, създаден в 1991 г. с написаната на коляно конституция, защото тогава имаше изключително много лаически подход към правните, конституционните въпроси - не реши основния проблем – за свободата на хората, за близостта им до управлението, а от друга страна не реши и въпроса за това как властта да служи на хората, а не хората да служат на властта. Запази се този пирамидален модел на тоталитарната държава, в която парите, които ние даваме като общество, се държат на върха, от правителството, и правителството раздава. В момента министър-председателят казва: „Дадох на този, дадох на онзи…“
С.Т.:А това е типично феодално.
А.А.: Но той дава нашите пари. Така е. В крайна сметка, какво купува с нашите пари – купува собственото си спокойствие- купува спокойствието на правителството, без да сме сигурни в резултата.
С.Т.: Купува си политическо бъдеще също.
А.А.: Да. В този смисъл тази конституция не работи. Тази конституция не решава основния въпрос – за службата на управлението на гражданите. За да върнем България на гражданите. Ние видяхме през 2012 г и преди през 1996-1997г. как гражданите излизат на улицата, за да търсят правата си. Това може да бъде избегнато, но наистина тогава, когато държавата се устрои по друг начин. На първо място, в рефрена на деня ще кажа, че съдебната реформа е най-важната. Тя е реформата на реформите, защото тя дава справедливостта. Онази Конституция от 1991 година не създаде справедливост. Тя създаде справедливост само за малцина – онези, които са на върха на властта.
Виж цялото интервю ТУК
