Андрей Кончаловски: Трийсет години вече изгубихме

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51193_WTve6H8Vz2EwuIQ0XlXG1JQuzEm3wC.jpg" style="height:523px; width:582px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Първото изречение за вас в Уикипедията е &bdquo;режисьор - съветски, руски и американски&ldquo;. Вие самият какъв се чувствате най-много?</strong></p> <p>- Чувствам се най-вече руски режисьор, в някаква степен и съветски.</p> <p><strong>- А американски?</strong></p> <p>- Не. Известно време бях американски режисьор, когато се опитвах да правя кариера в Холивуд, но, слава Богу, не се получи.</p> <p><strong>- Слава Богу?</strong></p> <p>- Много ми провървя, че не се получи.</p> <p><strong>- Защо?</strong></p> <p>- Защото там бях длъжен да снимам на разбираем за Холивуд киноезик, което мен абсолютно не ме интересува. За пари по принцип се снима само много популярно комерсиално кино. В интерес на истината, когато ми предложиха да снимам продължение на филма &bdquo;Джуманджи&ldquo;, бих могъл да се съглася. Щях да взема много пари, щях да залепна за онова, за което мнозина залепват, като например този талантлив казах...</p> <p><strong>- Бекмамбетов?</strong></p> <p>- Да. На Холивуд са нужни само хора, които могат да правят големи пари, а който не може, не работи там.</p> <p><strong>- Смятате, че да се снима шедьовър, при това комерсиално успешен, при сегашното състояние на индустрията е невъзможно?</strong></p> <p>- Възможно е, но е рядко съвпадение.</p> <p><strong>- Вие успявахте ли?</strong></p> <p>- В Холивуд съм работел само веднъж. В Америка направих седем филма, но в Холивуд снимах само един &ndash; &bdquo;Танго и Кеш&ldquo;. Мога да кажа, че сега да се направи там в някаква степен авторски филм, е още по-сложно. Защото комерсиалното кино се прави като продукт, в него се влагат огромни пари. А какво значи &bdquo;като продукт&ldquo;? Седят едни хора и разработват маркетинга &ndash; какво да се направи, за да донесе филмът много пари. Това е чиста технология, тя не мирише на изкуство, мирише на нелоша търговия.</p> <p><strong>- Предпочетохте да се върнете в Русия, защото ако бяхте останали в Америка, щяхте да бъдете принуден да правите само комерсиално успешно кино? </strong></p> <p>- Аз снимам авторско кино. Да снимам такова кино в Америка за мен е сложно, не я познавам добре. Въпреки че бих могъл, имах идеи... Но някак не се срещнахме.</p> <p><strong>- Последният ви филм &bdquo;Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин&ldquo; е направен в много необичаен жанр. Видях за него няколко определения, в това число &bdquo;екзистенциална драма&ldquo;. Вие самият &bdquo;драма&ldquo; ли замисляхте?</strong></p> <p>- Не. Така не бих го определил. Изобщо идеята на филма се появи... от въздуха. Веднъж моят директор Женя Степанов каза: &bdquo;Възможно ли е да снимате полудокументален филм?&ldquo; Попитах &bdquo;Какъв?&ldquo; &ndash; &bdquo;Ами за пощальон&ldquo;. И така някак нещата тръгнаха.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51193_vLDEgKekuHIxKHDdZFoca8hlhpU7yZ.jpg" style="height:354px; width:538px" /></p> <p><em>Момент от интервюто на Ксения Соколова с режисьора Андрей Кончаловски</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Във вашия филм ме удиви един момент. Четох няколко ваши статии и интервюта, където вие говорите за Русия, за нейната история и съвременност. Останах с впечатление, че говорите с голямо раздразнение и сте настроен крайно критично. А в този филм - напротив, в него има чувство за смирение, спокойствие, съгласие. Струва ми се, че вие дори се любувате на този беден, детински, полуезически руски свят.</strong></p> <p>- Това не е най-точната дума, но ако се любувам, любувам се не на света, а на хората, които са ми скъпи. Опитах се да видя естествена част от живота на моите герои. Не изкуствена. В естествения живот има хармония. Изобщо хората, които не живеят в градовете, съществуват в много по-голяма хармония, отколкото урбанизираната част от населението във всяка страна. А що се отнася до моите статии, в тях наистина има и раздразнение, но там повече е разочарованието. Като цяло желанието ми за радикални промени нагнетява у мен една категоричност, а понякога и истеричност. Но разочарованието ми не е свързано с отсъствието на радикални, революционни промени. Не съм обладан от истеричен порив веднага да се промени всичко в Русия, защото знам как.</p> <p><strong>- А имахте ли такова желание?</strong></p> <p>- Такива желания често ме навестяват, но аз далече не съм уверен, че знам рецептата. Не. Признавам си, че не знам как. Докато повечето социално и политически ориентирани, мислещи хора са объркани от илюзията, че те знаят как.</p> <p><strong>- Вие към класата на интелигенцията ли се поставяте?</strong></p> <p>- По-скоро не. Интелигенцията е чисто руски феномен. Тя изобщо не съществува по света освен в Русия, защото идеологията се е родила в средите на разночинците*, чувстващи дивата несправедливост на крепостничеството &ndash; те са опозиция на всяко правителство. Сред тях има много смели хора. Смели до лудост и винаги опозиция на правителството. Винаги!</p> <p><strong>- Тоест според вас основната черта на интелигенцията е опозиционността?</strong></p> <p>- Да. Но в европейска Русия, която е възникнала след Петър, се появили интелектуалците, класата на просветените хора. Има голяма разлика в жизнените концепции на интелектуалците и интелигенцията , която винаги е партийна и нетърпима &ndash; &bdquo;който не е с нас, е против нас&ldquo; &ndash; и образованата класа. Интелигенти в класическия смисъл навярно са били Радишчев, Белински, Чернишевски.</p> <p><strong>- Тоест хората, които са длъжни винаги за нещо да се борят?</strong></p> <p>- Не &bdquo;за&ldquo;, а &bdquo;против&ldquo; нещо. Винаги! Това са интелигентите. Освен тях в света съществуват интелектуалците. Образованата класа, която отстоява позицията си независимо от партийността. Понякога може да приемат, а понякога да не приемат действията на управляващите. Забележителният руски философ Струве смятал: &bdquo;Интелигенцията винаги е истерична, а образованата класа вдъхновена.&ldquo; За първи интелигент той назовал Радишчев, а първият вдъхновен човек &ndash; Пушкин. Очевидно че при тези хора има голяма разлика в жизнените концепции. В този смисъл смятам себе си просто за мислещ човек. Не ме вълнува толкова въпросът &bdquo;Как трябва да бъде&ldquo;, а повече &bdquo;Защо е така?&ldquo;</p> <p><strong>- Намерихте ли отговора?</strong></p> <p>- Би било много нахално да дам утвърдителен отговор. Сред нашите социолози и историци има немалко забележително умни хора: Пивоваров, Булдаков, Яковенко, Ахиезер, Хархордин, които се опитват да разберат причинно-следствените връзки и социокултурните причини за това, защо Русия до ден днешен се намира в 16-и век или дори в 15-и. Когато казвам това, хората, които обичат Русия, обикновено се обиждат. А аз не смятам, че това е оскърбление. Не трябва да се оскърбява второкласникът от началното училище, че не познава Хегел. Това е глупаво.</p> <p><strong>- Но според вас се получава, че русите са все още народ-второкласник, а някои негови съвременници вече са завършили висше образование. Звучи наистина обидно.</strong></p> <p>- Да се обиждат е глупаво. Става дума за исторически процеси, те са обективни, в това няма нищо обидно. Просто скоростта на развитие и историческите условия определят сегашното място на Русия в докапиталистическото общество. Добуржоазното.</p> <p><strong>- Да пребивава в добуржоазно общество европейска страна днес е невъзможно, ако се има предвид съвременното развитие на технологиите.</strong></p> <p>- Технологиите нямат отношение към ценностната система. В Африка вождовете на всички племена вероятно имат айфони..</p> <p><strong>- Да, но африканските вождове нямат ядрени ракети като руснаците.</strong></p> <p>- Каква е разликата?</p> <p><strong>- Малка, но съществува.</strong></p> <p>- Айфонът не се различава по нищо от ядрената ракета.</p> <p><strong>- При цялото ми уважение към корпорацията Apple, с помощта на нейната продукция обаче не може да се постигне дори резултатът в Хирошима, да не говорим за световен апокалипсис.</strong></p> <p>- Технологиите са просто технологии.</p> <p><strong>- Не са просто технологии, ако ядреното копче попадне в ръцете на второкласник.</strong></p> <p>- Аз мисля, че за ядрения бутон отговарят достатъчно разумни хора. Работата не е в това. Въпросът е неправомерен, защото когато говорим за добуржоазно общество, имаме предвид господстващия манталитет на нашата нация. Когато говоря за &bdquo;второкласник&ldquo;, нямам предвид примитивно мислене. Имам предвид етап от историческото развитие, в което присъстват определени ценности. Тези ценности се формират с появата на буржоазията. Манталитетът на селянина в Европа започнал да се променя, когато се появява буржоазията. В Русия никога не е имало буржоазия и оттук всички причинно-следствени връзки и отговори на въпроса. У нас например не е имало градове с републиканско управление. Псков, Новгород &ndash; двете зачатия на републики, били удавени в кръв. Защо не сме имали право, защо до ден днешен няма частна собственост? Селянинът не е частен собственик. Той живее върху земята, която принадлежи на царя или земевладелеца. Доколкото селянинът не е имал нищо свое, той и не е развил чувство на собственик. Нещо повече, той развива неприязън към тези, които имат нещо. А ако в руската култура съществува неприязън към богатството, към предприемачеството, защо се чудите, че в Русия има толкова много бедни?! Замислете се: 40 процента от населението на нашата страна не иска да има тоалетна в дома си, предпочита клозета на улицата.</p> <p><strong>- Клозетът на улицата &ndash; това е някакъв двучлен на Нютон. Невъзможно е да се обясни горделивата неприязън към съотечествениците с канализация и водопровод.</strong></p> <p>- Но това е много сериозно. Според социологията това е определяща черта. И тази черта говори за това, че на хората много малко им е нужно и че &bdquo;малкото&ldquo; ги устройва. Те изобщо смятат държавното преразпределение за най-справедливо. Такава една философия: &bdquo;Нямам нужда от нищо, на кожата ми не й трябват обуща!&ldquo;</p> <p>Философията на уравниловката е много свойствена за родово-общинния строй, а ако говорим за нещо абсолютно необходимо за нашата страна, то неизбежно трябва да възникне потребност от реформация. Но реформите не могат да бъдат успешни, ако диагнозата е сбъркана. Сега правителството назначава лечение: ще се борим с корупцията, ще работим по-добре, не трябва парите да излизат извън границата на държавата &ndash; това е цялото лечение. А диагнозата е &ndash; как да се промени архаичният руски манталитет, какво да се направи, та на руския човек да се даде възможност да се почувства собственик.</p> <p><strong>- Като начало аз принудително бих поставила на всички тоалетни в къщите.</strong></p> <p>- Това няма да промени ценностната система.</p> <p><strong>- Но битието е длъжно да определи съзнанието.</strong></p> <p>- За начало не е нужно да се правят тоалетни на всички, докато не се почистват тоалетните в училищата и учениците сами да следят за чистотата. Трябва ученикът да се научи, че като влезе в чиста тоалетна, такава трябва да я остави на излизане. И да се проведе състезание между класовете чия тоалетна е по-чиста. Но без чистачка. Това се нарича индоктриниране.</p> <p><strong>- Струва ми се, че хипотетичните ученици по-скоро ще се приспособят към мръсната тоалетна.</strong></p> <p>- Правилно, но ако на един от етажите тя все пак е чиста и победителите в съревнованието отидат в &bdquo;Артек&ldquo;?!</p> <p><strong>- Тоест, вие предлагате да се създаде неопровержима мотивация?</strong></p> <p>- Така наричат такъв тип мотивация педагозите! Създаването на мотивация &ndash; това е индоктринация. Индоктринация на какво? Правилно, на индивидуалното съзнание.</p> <p><strong>- Страхувам се, че хората над 30 години вече не могат, както се изразявате, да бъдат индоктринирани, за разлика от учениците от вашия пример.</strong></p> <p>- Честно казано, тези трийсет години ние вече ги загубихме.</p> <p><strong>- &bdquo;Старите не са подходящи, трябва да се правят нови&ldquo;?</strong></p> <p>- Струва ми се, че преди всичко трябва да се възпита първото поколение родители и учители. Ако у това поколение възникне определена ценностна система, може да се мисли за това, че в страната са се появили предпоставки за демокрация. Засега това е невъзможно. Каква демокрация може да има в съзнанието на селянина?! Селянинът изобщо е враждебно настроен към държавата. Той иска само едно: държавата да го остави намира. Като в Африка.</p> <p><strong>- Между другото, по повод Африка. Ето какво винаги ме е учудвало. При горещ климат човек може да бъде беден, дори просяк и все пак да живее. При руския климат просякът просто ще замръзне, ще умре от студ. Студеният климат би трябвало да се окаже неопровержима мотивация за цивилизация, за технически прогрес. Защо тогава в нашата страна неопровержимата мотивация не работи?</strong></p> <p>- Неблагоприятните условия на студа са също толкова тежки, както са неблагоприятни и при горещия климат. Но погледнете - къде умират повече хора от глад: в Африка или тук? Разбира се, като цяло климатът формира определено съзнание. Дали в Африка, дали в нашата забележителна родина. Но в Русия на хората изобщо им трябва малко.</p> <p><strong>- Но защо да им трябва малко? Това е противоестествено.</strong></p> <p>- Селянинът дръвца ще нацепи, картофки ще изкопае, в избата ще ги занесе, и всичко е нормално. А сега още по-хубаво стана, защото има автолавки, магазини, които докарват отнякъде нещо, направено неизвестно от кого, но важното е, че може да си накупи консерви, всякакви пакетирани неща, салами. Всичко това ще го съхрани, ще го има, ако нещата вземат, че се влошат.</p> <p><strong>- Тоест голяма част от населението на Русия няма да се трогне от никакви катастрофични промени в икономиката? </strong></p> <p>- Ще се съглася с това. От Китай ще докарат курабийки, направени от тоалетна хартия.</p> <p><strong>- Средновековният селски бит, който вие описвате, нагледно е показан във филма ви &bdquo;Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин&ldquo;. Защо решихте да снимате не актьори, а обикновени хора? Как търсехте героите си? Как постигнахте това да се държат толкова естествено, все едно камерата изобщо я няма?</strong></p> <p>- Според мен няма скучни хора. Има скучни разказвачи. Има хора, които не могат да направят разказа интересен. За всеки човек може да се направи интересен филм, защото всеки е имал моменти на отчаяние, радост и щастие. Друг е въпросът: как това да бъде уловено? Как да се даде възможност на хората да изразят чувства, да се направи така, че героите да не играят пред камерата, а да живеят.</p> <p><strong>- Как го постигнахте?</strong></p> <p>- Не бих казал, че съм го постигнал напълно, но няма да разказвам за това.</p> <p><strong>- Разкажете малко, без да издавате секретите.</strong></p> <p>- Просто трябва да умеете да създавате атмосфера, доверителни отношения, да направите така, че човек да забрави, че него изобщо го снимат или че му е все едно дали е така. Това е сложна работа, изисква се определена техника. Може да приучите лъвовете да не забелязват човека, който ги снима. Или децата. Хората трябва да забравят за теб. Трябва да се заснемат стотици часове материал. После от тези стотици часове да избереш именно тези десет минути, които ти трябват.</p> <p>Изкуството &ndash; това е да избереш. Може да избереш цветове, думи, а може и снимани картини. Картините могат да бъдат организирани, когато артистите произнасят заучени текстове, а могат и да бъдат режисирани така, че човекът да не знае, че е организиран. В моя филм повечето хора не играят, те живеят. Камерата е нещо много точно и безмилостно, тя вижда кога артистът играе и кога живее. Може да вземеш забележителен артист, например Серьожа Маковецки, и да снимаш живота му. Тогава той няма да е артист. Ще е просто човек. Съществува огромна разлика между това, когато артистът играе и когато човекът живее. То се вижда веднага. Има сюжети и концепции, които не могат да бъдат изиграни. Вярно, може да се изиграе, но ще звучи фалшиво. Например артистът в кадъра може да псува. Това много рядко ще звучи естествено, дори това да е много добър актьор. Но ако чичо Коля се изкачва от избата, препъва се и псува, няма да звучи вулгарно. Така е във филма ми. Героите ругаят не защото съм ги помолил. Те ругаят, защото в ситуацията друго не би казал. Къде у нас без псувни? То ще е нямо кино.</p> <p><strong>- Тоест във вашия филм всичко е документално?</strong></p> <p>- Не, изобщо не е документално. &bdquo;Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин&ldquo; е художествен филм с метафори. В него хората играят себе си. Тоест дори не играят. Хората съществуват, играят своите роли в живота.</p> <p>Превод: Рени Нешкова</p> <p><em>*</em><em>Разночинци</em><em> - </em><em>в XIX в. в Русия: интелигенти, които не принадлежат към дворянството</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>