Александър Кашъмов: Учуди ме положителната нотка в доклада на ЕК за прокуратурата

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47430_9W1ylRDKbGqAENNtTlC0BaSQtDa8fb.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв е вашият коментар за поредния доклад на Европейската комисия за България?</strong></p> <p>- Докладът не е особена изненада. Разбира се, и аз съм съгласен, че трябва да се извършат съществени промени в съдебната система, че трябва да има реформи. Смятам обаче, че в това отношение докладът не е особено пълен. Всъщност ние като държава трябва да извършим доста по-сериозна работа. Мисля също така, че е крайно време ние сами да си поправим системата, а не да чакаме помощ от Брюксел. Струва ми се, че това, което трябва да се направи, макар и да не е критикувано в доклада специално, е да се оправи проблемът с натовареността на съдилищата, което е особено важно за съдебната система. Трябва да се засилят мерките, свързани с превенцията на корупцията, а не толкова с репресията и присъдите за подкуп. Не съм съгласен с констатациите в доклада, че малкото присъди за корупция са проблемът. В нито една нормална правова държава не могат да се срещнат купища осъдителни присъди за корупция и за подкупи, защото обикновено въпросите са решени още на предварителен етап. Освен това съществуват и човешки права и едно такова обвинение се доказва много трудно, когато се стигне до съд. Ние нямаме необходимата система за предотвратяване на корупция. Например не ми е известно да се наказва по някакъв начин в България приемането на подаръци от държавни служители. Това са мерки, които трябва да се предприемат.</p> <p><strong>- Казвате превенция, но как точно трябва да се случи тя?</strong></p> <p>- Това означава да има някакви правила и на предварителен етап да е ясно регламентирано какво може и какво не може. Давам конкретен пример &ndash; да докажеш връзката между това, че някой е взимал пари или подарък, за да вземе определено решение, е трудно. Но да докажеш, че е приел подарък, е лесно. Тоест, ако се погледне по-широко на въпроса и предварително ясно е написано като правило, че държавните служители не може да приемат подаръци, е някакъв вид превенция. Имаше много скандали през годините, но не стана ясно Висшият съдебен съвет какви нови правила написа например за поведението на магистратите. Същият е проблемът с държавната администрация, нека изпълнителната власт да не я смятаме извън контекста на проблема, макар че Европейската комисия не се интересува толкова от нея. Истината обаче е, че там също трябва да действат правила, трябва да има повече прозрачност, да се засили гражданското участие в процесите на вземане на решения, когато става дума за министерства и Министерски съвет например и т.н. Това са посоките за превенция срещу корупцията. И за мен е учудваща положителната нотка в доклада, когато се оценява дейността на прокуратурата. Може би представителите на ЕК в Брюксел виждат нещо, което българските граждани не виждат, но силно се надявам и ние да го видим някой ден особено в сферата на прокуратурата.</p> <p><strong>- Споменахте Висшия съдебен съвет, предмет на много остри дебати по темата за реформа в съдебната система. Може би тук ще се окаже най-голямото препятствие?</strong></p> <p>- Разделянето на ВСС е наистина значителен проблем, но според мен е без изход. Не се сещам за доклад, в който да не се критикува Висшият съдебен съвет &ndash; неговата политика, неговият състав, неговото бездействие. И в същото време не съм видял досега някакви ясни идеи в каква посока той да се развива. През 2007 г. имаше препоръка членовете на съвета да са постоянни &ndash; станаха постоянни. Сега пък е обратното. Не мисля, че тези мерки ще решат проблема. Разбира се напълно съм съгласен ВСС да се раздели на две и прокурорите да не се бъркат в магистратските назначения и дисциплинарните производства. Това е съвсем правилно, но трябва да е ясно, че постоянните преси да се променят членовете на ВСС, без да се измисли нещо по-съществено, не води до нищо позитивно.</p> <p><strong>- Желанието за широка подкрепа от страна на мнозинството в парламента от страх да не се срути правителството не води ли до компромиси и сделки?</strong></p> <p>- Трудно ми е да преценя доколко желанието да се запази правителството ще е от съществено значение. Според мен основният проблем през последните години &ndash; особено след 2007 г. насам &ndash; е в липсата на изчистена концепция за съдебната власт и как тя да се подобри. Според мен това се дължи на факта, че липсва задълбочен анализ на нейните проблеми, защото това е една много сложна власт, много сложен часовников механизъм. Всеки от нас може да разбере, когато му се развали часовникът, часовникарят да види къде е проблемът и да го поправи. Същото е и тук. Без активното съдействие и участие на професионалните общности &ndash; на съдиите, и то не само в лицето на Съюза на съдиите; на адвокатите, защото адвокатите всеки ден са в съдебните зали, и аз с учудване забелязвам, че никой не се опитва да търси тяхното мнение. Докато това не се случи, всички мерки &ndash; били те стратегии, концепции, програми и пр., няма да доведат до подобряване на системата и до някакви реални резултати. И нека нито да омаловажаваме, нито да преувеличаваме проблема. В България има хиляди съдии, които работят честно и почтено, има редица съдилища, които работят не по-зле от европейските. Проблемите са на точно определени места, точно са определени уязвимите места. Видяхме търговските отделения на някои съдилища, където става дума за големи интереси; видяхме проблеми по най-високите нива в наказателното правораздаване, свързани с организираната престъпност; видяхме и пробойни, които не са от сериозен системен характер, като това, че осъдени се разхождат на свобода и изчезват. Но за това са нужни съвсем конкретни мерки, за да се реши такъв проблем. Затова пак казвам &ndash; трябва много сериозно да се опишат проблемите, а не само да се говори, когато се появи казус, да се анализират и да се предприемат мерки за тяхното дългосрочно отстраняване. Българската съдебна система не е много по-лоша от редица други, има точно определени слаби места, точно определени са дупките, макар и да са много дълбоки. Но за мен важното е сега разумно, спокойно и с участието на цялата съдебна общност да се решат въпросите.</p> <p><strong>- Вие скоро бяхте избран за председател на Националната комисия по журналистическа етика. Започнахте ли работа?</strong></p> <p>- Комисията започна работа и миналата седмица беше първото заседание, тази беше второто. Направихме си правилника, по който да работим, вече дойдоха и първите жалби, които почваме да разглеждаме. Много се надявам това да стане една много авторитетна институция, която да разглежда всички случаи на нарушаване на журналистическата етика и да вземаме ясни решения. Не смятам, че точно ние от комисията трябва да жалим колегите, когато мислим, че са прекрачили някакви граници. Защото ако ние ги жалим, жалбите ще се насочат към държавните институции и ще станем свидетели на такива чудовищни случаи, като разправата на Комисията за финансов надзор (КФН) с медии. Тази комисия преди беше Комисия за защита на конкуренцията. Те си позволиха да раздават наляво-надясно присъди, много по-сериозни, отколкото присъдите в съдебните зали, защото говорим за десетки хиляди, сто хиляди лева глоби. Това са суми, които абсолютно могат да унищожат една медия, особено ако става дума за малка медия, какъвто беше случаят с врачанския сайт &bdquo;Зов нюз&ldquo;. Това беше една акция, която ме изуми, защото смятах, че само в най-изостаналите държави може да се случват подобни неща. Такива случаи трябва да ни залеят като със студен душ и да ни откажат от заблудата, че сме по-добре, отколкото сме всъщност. Но това пък означава, че медийната общност трябва да се обедини около своите етични ценности, за да не позволяваме държавата да навлиза в сферата на свободата на словото. Защото тази свобода е най-високата ценност в едно демократично общество.</p> <p><strong>- Какви санкции може да налага комисията, когато се констатират нарушения?</strong></p> <p>- Това, което комисията може да прави, са препоръки, които задължават медиите да дават право на отговор, задължителна корекция или мнение. При неспазване на препоръката се налага порицание, следва една по-сериозна мярка. Засега мерките на нашата комисия са по-скоро в сферата на публичното оповестяване. При електронните медии, ако нашите решения не бъдат изпълнени, ние можем по закон да сезираме СЕМ и той да налага реални глоби. По отношение на печатните медии и интернет сайтовете &ndash; те са свободни и при тях няма санкционене механизъм засега и струва ми се, не е и уместно да има. Надявам се обаче на ясно изпълнение на нашите решения. Всяка медия обаче може да иде с нашето решение в съда и там да търси правата си, което често се случва. Когато една етична комисия е на мястото си, винаги има шансове медийната среда да е по-добра. Моето лично мнение е, че през 2012 г., преди да се разразят войноте между медиите, медийната среда беше много по-добра. Надявам се това да се възстанови и да се развие.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>