Александър Кашъмов: Съдебната реформа иска часовникарски инструменти, а не чук

<p><strong>- Какво трябва да знае обществото от тайните на КТБ? Този въпрос може да се преведе и така: какво ще се опитат да скрият от КТБ? И как се съчетава Законът за достъп до информация и банковата тайна?</strong></p> <p>- Разбира се трудно можем да разберем какво точно ще се опитат да скрият от тайните на КТБ, защото все още не знаем и каква е пълната информация. Искам да кажа, че за съжаление този казус днес е обвит в не малко тайна власт. Разбирам, че на БНБ не е присъщо да бъде най-прозрачният орган на власт, но ние живеем в демократично общество, в което гражданите имат право да знаят. Защото кризата в КТБ бе най-страшната след банковия срив през 1996-1997г. Затова е важно сега да знаем какви бяха причините, на какво се дължеше всичко това, какво правеше централната банка и държавната власт, за да променят и посрещнат проблемите, които се появиха. И не по-маловажният въпрос &ndash; какви мерки ще бъдат взети, за да не се случват подобни неща в бъдеще. А това е свързано с ясното индентифициране на причините, които предизвикаха срива. От тази гледна точка ще кажа, че през последните месеци различни граждани подаваха заявления за достъп до обществена информация, на някои от които БНБ отговаряше, но има и такива, на които информация не бе представена. В тази връзка още този месец има насрочено и дело по Закона за достъп на информация заради отказ на Народната банка да даде информация по запитване на граждани. БНБ се позовава за отказа си да предостави информация на професионална и банкова тайна и заявява, че такава информация не е обществена. Имаме още едно искане от гражданин, който също е получил отказ от банката да има достъп до одиторските доклади от извънредната проверка, назначена от БНБ. Това, което се очаква, е в тези доклади да се съдържат основните данни от банковия надзор и всичко, свързано с дейността на БНБ по казуса - какво наистина се случи, какво е състоянието на КТБ, кои са причините да е такова и т.н. Въпреки че традиционно банките се радват на тайна, в ситуации, в които доверието към тях беше разклатено, както стана през юни, те трябва да предоставят исканата информация, защото това са въпроси от изключително висок обществен интерес. Нека да направят същото, което за съжаление направиха с отделни медии, които информираха какво се случва в банката, като поискаха да огласят източниците си на информация. А не да се крият зад търговска, банкова и каквато и да е друга професионална тайна.</p> <p><strong>- Няма съмнение, че натискът следите да бъдат заметени ще е огромен. Може би е важно да се знае и кои са лицата и фирмите, които са успели да спасят парите си, преди да започне сривът. Какво всъщност е важно да се знае?</strong></p> <p>- Моето мнение е, че когато говорим за клиенти на банката &ndash; кредитори, длъжници, титуляри на депозити и т.н., действа все пак т.нар. банкова тайна. Разбира се медиите имат право да разследват и да получават от свои източници информация, но няма съмнение, че държавата ще се опита да скрие идентичността на едно или друго лице, особено ако е физическо лице. Това обаче, което трябва да разберем, е дали е имало такова предсрочно теглене; дали е имало случаи на големи транзакции; от кой сектор към кой сектор са отишли и каква е причината за това; има ли съзнателни действия, които са довели до фалита на банката; какво е било поведението на държавните институции и фирми, които държаха пари там; дали тяхното поведение е допринесло за нестабилността на банката. Защото за мен би било много страшно, ако се окаже, че една нестабилност се генерира от институции, създадени да защитават обществения интерес. Според мен и в тази сфера трябва да търсим обществено значимата информация &ndash; да разберем какво се случи, защо и какви действия са били извършвани. Идентификацията на отделни лица е друг въпрос, дори на този етап е разбираемо пазенето на банкова тайна, защото съвсем естествено вложителите няма да си влагат парите там, където тази тайна не се пази. Но обществото трябва да разбере какво се е случило и какво е правила Българската народна банка като надзорен орган в тази ситуация.</p> <p><strong>- Лесно ли е една информация да влезе в графата &bdquo;класифицирана&ldquo;, за да стане недостъпна по закон? Какво показва вашият опит?</strong></p> <p>- През тези години ние от Програма Достъп до информация водехме периодични и упорити борби срещу отделни институции и служители да използват държавната тайна и тази &bdquo;магическа&ldquo; формула &bdquo;класифицирана информация&ldquo;, за да се отказва достъп. Министърът на финансите Милен Велчев за пръв път се опита да използва формулата &bdquo;класифицирана информация&ldquo;, за да не се рови в договора на британската фирма &bdquo;Краун Ейджънтс&ldquo; за надзор над митниците. Тогава ние в серия от дела успяхме да победим министъра на финансите в съда и резултатът беше, че се публикуваха тези договори в сайта на министерството. И след тези дела, които водихме, и с докладите, и със съвместните инициативи, които имахме с Държавната комисия по сигурност на информацията, все по-рядко се ползва формулата &bdquo;класифицирана информация&ldquo; с цел да бъде отказван достъп. Но все още има случаи, с които се сблъскваме, те са от миналата година. Имаше дело за достъп до докладите относно злоупотребите със специални разузнавателни средства (СРС), които прокуратурата е генерирала. И се оказа в съдебна зала, че един от тези доклади изобщо няма гриф за сигурност, а на другия грифът му е с изтекъл срок на годност. В този смисъл това е била една информация, която ненужно и незаконосъобразно е била отказвана. Но този случай показва, че институциите, и в частност прокуратурата, все още продължават да злоупотребяват с формулата &bdquo;класифицирана информация&ldquo;.</p> <p><strong>- Реформаторският блок като част от правителството продължава да акцентира най-много на съдебната реформа. Като юрист вие имате поглед и отвътре, къде смятате, че ще е най-голямата съпротива срещу нея?</strong></p> <p>- Откровено казано, голямото предизвикателство е как съдебната реформа да бъде направена интелигентно. Това е сектор, в който трябва да действа часовникар, а не ковач. Тук трябва да се действа с фини инструменти, защото това е фин часовников механизъм, в който има различни процедурни правила за защита правата на страните в процеса и т.н. Не трябва да се действа грубо, нужен е внимателен подход. Това е единственият път, който може да доведе до резултат. Иначе за мен няма съмнение, че пътят минава през разделяне функциите на Висшия съдебен съвет така, че да не могат прокурори да решават съдбата на съдии, и обратното, както и ние, адвокатите, да не можем да решаваме съдбата на съдиите. Трябва да се работи по посока по-голямата прозрачност на съдебната система, имам предвид публикуването на решенията и актовете. Трябва да се постигне и достатъчно добра работа по дисциплинарните производства спрямо магистрати, за стане ясно кое е позволено, кое не е позволено &ndash; имаше доста казуси през годините, които като че ли не намериха своето окончателно разрешение. Къде има конфликт на интереси, къде няма, могат ли магистрати да си придобиват хотели и какво ли не? И един въпрос, който несъмнено трябва да намери решение &ndash; да бъде намерено решение на съдбата на най-големия може би съд в страната &ndash; Софийският районен съд, който решава около половината от делата с не повече от една десетаот съдиите в държавата. Ако не се решат тези въпроси, ние ще имаме продължение на проблемите на цялата съдебна система. Моята гледна точка е, че тези проблеми не са толкова страшни. Проблемите са в делата с голям обществен интерес, останалите дела лека-полека следват реформите, които бяха извършени през годините, особено приемането на Гражданския процесуален кодекс, нещата се наместват в процеса на съдебната практика.</p> <p><strong>- Покрай КТБ ще чу, че има опити да се затегне законодателно режимът за информацията, отнасяща се освен за банковата, но и за търговската тайна?</strong></p> <p>- Много се надявам да няма такова нещо, защото това, за което от Програма Достъп до информация винаги сме се борили през годините, и то на основата на международните стандарти, е тези проблеми да се решат като в най-добрите законодателства. В този смисъл търговската тайна не може да бъде широко тълкувана. Нещо повече, от 2008г. насам тя не подлежи на оценка за &bdquo;надделяващ обществен интерес&ldquo;. Тест дори доставчикът на ядрено гориво за АЕЦ &bdquo;Козлодуй&ldquo; да не желае да предостави информация, ако комбинатът е задължен да дава информация по закона &ndash; а той е задължен, то договорите трябва да станат публични. Има изрична такава разпоредба в Закона за достъп до информация. Това, което в момента се иска, е един законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, който засяга не толкова частта за достъпа до документи, която особено журналистите познават в най-голяма степен, а става дума за един друг сегмент от закона, наречен &bdquo;повторно използване на информация&ldquo;, тоест базата данни, която държавата притежава. Говорим за търговския регистър, за имотния регистър, за кадастъра, за всички тези публични регистри, ако щете, за атмосферното налягане, за валежите през последните 50 години. Всички тези данни трябва да бъдат публични в удобен за ползване вид. И измененията на закона в момента са насочени към това дали цялата информация може да бъде получавана на CD, на DVD, през интернет при минимални разходи. Информацията, която беше подадена за това, че търговската тайна трябва да бъде засилена, бе свързана с това, че достъпът до тази база данни подлежи на ограничаване по силата на същото ограничение, което е в Закона за достъп до информация. На ниво работна група, а ние с колегите участвахме, бе проведена голяма борба, защото имаше някои участници, които искаха търговската тайна да не може да бъде разкривана на базата на &bdquo;голям обществен интерес&ldquo;, а ние се противопоставихме. Тече обществено обсъждане на текста, което ще продължи малко след 20 ноември, а ние ще участваме активно със становище, защото смятаме, че много въпроси, свързани с подобряването на Закона за достъп, не бяха разрешени. Но като цяло оценката ни е, че тези изменения са положителни. Тоест страховете в момента са неоснователни. Длъжен съм да го кажа, защото хората харесват нашия закон и често ни казват, че той е дин от малкото наистина работещи закони, които променят нещата и карат държавните институции да бъдат прозрачни и отчетни и да изпълняват волята на гражданите.</p> <p><strong>- Един въпрос, който изглежда малко встрани. Отнася се за интернет, където по всяка тема има &bdquo;информация&ldquo;. Това омешване на истини и лъжи и измамното усещане, че в интернет можеш да намериш информация за всичко, не намалява ли натиска за истинската информация?</strong></p> <p>- Наистина, със съществуването на интернет съществуват и много рискове човек да попадне на неистинска информация. Това обаче прави още по-важен Закона за достъп до обществена информация, защото по него много трудно могат да ни излъжат, тъй като той дава достъп до реалните документи, до реалните бази данни и когато дава тази информация, държавният служител се подписва под своя отказ. И веднага мога да дам пример от тази година, когато в 18-годишната история на този закон държавен служител си позволи да излъже в писмен вид, че не съществуват данни за документи по проекта &bdquo;Южен поток&ldquo;. Ние вкарахме случая в съда и поканихме главният секретар да дойде и да свидетелства, за да може да е сигурно, че дава показания със съзнанието, че носи съдебна отговорност, ако не каже истината. В крайна сметка тази информация беше оповестена и това е съдбата на всеки опит да се заобикаля законът и да се предоставя невярна информация. Когато институциите ни облъчват с невярна информация, ние винаги имаме правото и възможността да я проверим. Тогава можем да направим съпоставка и да видим дали това, което ни се предоставя, е истинската информация. Проверката е дълг не само на журналистите, а и на всеки гражданин, за да можем да сме наистина информирано общество.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>