- 10 Sep 2020
- 164
- 51
Миналата година през май вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов беше казал дословно следното в сутрешния блок на bTV: „Берем плодовете на една импотентна правосъдна система. Сега е моментът да превъртим Рубикона”. С тази реплика той стана за смях. Тя се превърна в синоним на несъответствието между властовите амбиции и умствените и интелектуалните способности – не само на Цветанов, но и на цялото Борисово управление. Не знам дали от май 2010 г. досега Цветанов е схванал разликата между кубчето на Рубик и историята за Юлий Цезар, който през 49 г. пр.Хр. поставя началото на гражданска война, преминавайки река Рубикон.
<p>Би трябвало обаче вече да е схванал, че за него alea iacta est. Тоест зарът е хвърлен, песента му като вътрешен министър е изпята и връщане назад няма.</p>
<p>Твърдя това не защото разполагам с някаква вътрешна информация от високите етажи на управлението. Просто наблюдавам знаците в публичното пространство, които убедително подкрепят подобно развитие на нещата. Ще дам няколко примера.</p>
<p>Напоследък активните коментари за българския политически живот, които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик си позволяваше да прави месеци наред, рязко спряха. След като Негово Превъзходителство посети главния прокурор на 10 януари и отзивите му за водения помежду им разговор доста се разминаха със съобщеното от говорителя на прокуратурата, медийните информации за него през последните две седмици се свеждат до посещенията му по кина и кръчми, пернишкия кукерски фестивал и прочие забавления. Сякаш някой (не Борис Велчев) е казал на Джеймс Уорлик нещо важно или нещо предупредително, което доведе до тази коренна промяна на поведението му. И той вече се въздържа публично да декларира еуфоричната си до неотдавна подкрепа за Цветан Цветанов.</p>
<p>Друг знак е рязката промяна в говоренето на о.р. ген. Атанас Атанасов. В интервю от началото на седмицата той заяви буквално, че „Цветанов е хванат по бели гащи”, след като прокуратурата официално съобщи, че нито един от телефонните разговори, които бяха тиражирани, не е ставал достояние нито на наблюдаващия прокурор, нито на друг представител на държавното обвинение. Според Атанасов „на високо ниво в МВР са създадени условия за политическа злоупотреба с подобна информация. Някой е отделил тази информация и не я е представил на прокуратурата”. Налице е извършено престъпление по служба, а политическата отговорност е на вътрешния министър Цветан Цветанов. Тази отговорност може да се понесе по един-единствен начин – с подаване на оставка. Разбира се, Атанасов отложи искането на оставката на Цветанов за момента, в който парламентарната подкомисия приключи своята проверка и излезе с доклад. Но беше абсолютно ясен намекът му, когато каза, че „скалпът на Румен Петков” е на неговия пояс. Аналогията беше прозрачна и логична, защото досега нито един скандал, свързан с МВР, в близката ни история, не се е разминавал без кадрови промени на високо ниво.</p>
<p>Третият знак дойде в сряда с гневния плач на главния прокурор във в. “Труд”. Текстът на Борис Велчев заслужава отделен задълбочен анализ. Той поставя две важни теми, които съвсем не датират от неговия мандат като главен прокурор, а именно как политиците използват прокуратурата в борбата си със своите опоненти и как държавните институции масово не решават сами своите проблеми, а ги прехвърлят на обвинението, измивайки си по този начин ръцете. Според Велчев „всеки неприятен обществен или политически въпрос се криминализира”, приписват му се „някакви характеристики на престъпление”, за да може да бъде изпратен в прокуратурата. „В резултат от злоупотребата с прокуратурата постоянно изглеждаме като неработеща институция и страда общественият ни образ”. И още: „Когато всички новини започват и свършват с прокуратурата, това е просто сигнал за безсилие на останалите институции”. Това са твърде опасни заключения за това, което се случва в България. Но с оглед на темата на настоящия коментар ще акцентирам върху следното предупреждение на Борис Велчев във връзка с употребата на прокуратурата за политически цели: „В година на избори става особено важно да се каже ясно и категорично – ние ще проверяваме професионално всеки отправен сигнал, но ще го правим дискретно, за да не станем основен фактор в изборния процес. (...) Не очаквайте особена публичност от прокуратурата по сигнали срещу кандидати за кметове, общински съветници или в изборите за президент. Ако има установени факти, ще ги съобщаваме, но няма да позволим обстоятелството, че определено лице се проверява или разследва, да се превръща в елемент на предизборната пропаганда”.</p>
<p>Категоричността на заявеното от главния прокурор е важна, защото подсказва, че дори и Цветанов да бъде издигнат като кандидат за президент на ГЕРБ, ако има достатъчно събрани доказателства, прокуратурата няма да се посвени да го разследва за извършено престъпление.</p>
<p>Друг знак бяха коментарите от изслушването на Цветанов в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Отговорите на вътрешния министър Цветан Цветанов по всички въпроси – както за използването на СРС-та, така и за контрабандните канали, са били неубедителни според депутатите от Синята коалиция и от левицата. Заради това от БСП обявиха, че ще поискат разсекретяване на стенограмите от заседанията. Днес и главният прокурор се включи в искането за повече прозрачност относно информацията, придобита чрез прилагане на СРС, заявявайки, че тя не е свещена крава и ако в подслушаните разговори не се съдържа държавна тайна, няма причини да бъдат пазени в тайнственост.</p>
<p>Всички тези знаци показват, че все пак съществува някакъв опит от страна на институциите да защитят легитимността си, защото усещат опасността за държавността, създадена от управлението на ГЕРБ. Провалът на вътрешния министър придобива все по-ясни очертания и очевидно той няма да бъде спасен на всяка цена. Кога точно ще се случи свалянето му от поста, не е от особено значение. По-важното е как ще се случи – дали с „мека” или с „твърда” сила. Под „мека” сила следва да се разбира отстраняване „чрез издигане” – например като кандидат-президент. А „твърдата” сила е в ръцете на правоохранителните органи. Или казано по-простичко, след като приключат изслушванията в парламента и се обявят резултатите от разните експертизи, прокуратурата ще трябва да се намеси и да потърси отговорност за допуснатите закононарушения. И то не от служители на ниско ниво, а от министъра, който по закон отговаря за прилагането на СРС и за контрола по изпълнението на законовите разпоредби. И в тази връзка не трябва да се забравя най-същественото, а именно че с благословията на министъра служители на ДАНС и МВР набедяват хора и заблуждават органите на съдебната власт. А това е тежко престъпление според НК.</p>
<p><em>Б.ред. Малко след като коментарът беше публикуван гл. прокурор Борис Велчев заяви, че има вероятност шефът на митниците Ваньо Танов да е бил подслушван незаконно от МВР, с което директно атакува вътрешния министър.</em></p>
