Русенският окръжен съд върна делото срещу д-р Георги Тодоров в Районния съд

Ето още едно доказателство за репресивния режим, който управлява България. Колко ли още набедени нещатници в момента са тормозени и съсипвани у нас с услужливата помощ на полиция, прокуратура и съд! Кой ще плаща обезщетенията за нарушените права в Страсбург? Не трябва да сме ние, трябва да плащат конкретните виновници.
А това на какво ви прилича ? За Хипократовата клетва и ...мъртвите души „...Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.” Така звучи част от Хипократовата клетва, която полага всеки лекар в началото на професионалния си път. Чрез нея медиците се вричат в етично упражняване на професията. В следващите редове ще ви запознаем с факти, които поставят под дълбоко съмнение етиката /и професионалната и личната/ на едно от нашумелите напоследък имена от лекарската гилдия – това на русенецът д-р Георги Тодоров, собственик на частната лаборатория „ПРИМА-ЛАБ”. За онези от вас, на които това име не говори нищо ще припомним, че то нашумя в публичното пространство слез една визита в Русе в началото на юли тази година на вече бившия здравен министър Анна-Мария Борисова. Тогава д-р Тодоров направил опит да влезе на закрита среща с министъра, и, след като не бил допуснат от охраната, влязъл в спор, по време на който било строшено стъклото на вратата на Районната колегия на БЛС. Два месеца по-късно, заради това му поведение, Русенският районен съд му наложи административно наказание – глоба от 2 хил.лв. Това е само едно от „изпълненията”, с които д-р Тодоров се опитва да гради имидижа на човек с активно гражданско поведение. По-рано, той сезира Европейската комисия и компетентните й органи за „корупционни” според него практики в здравното министерство. С действията си, д-р Тодоров успя да убеди не малка част от обществото, че той е жертвата в случая. Дали обаче е така? Ето какво установи едно наше разследване за дейността на неговата лаборатория. Оказа се, че от март 2007-ма до септември 2010-та там са направени 3 152 бр. изследвания на жители на две села от Община Котел – Соколарци и Тича. За онези от вас, които се чудят на какво разстояние се намират от Русе тези две населени места ще уточним, че те отстоят от нашия град на близо 150 км. Странно, защо жителите им са решили да правят изследванията си през две области /Шумен и Търговище/ в трета?! Другият факт от нашето разследване, който ни озадачи, е че изследванията на тези хора са назначавани от един и същи лекар – д-р Милен Николов. Той е насочил към лабораторията на д-р Тодоров да бъдат „изследвани” 618 пациенти, повечето от тях нееоднократно. Рекордьор е 51 годишен пациент, който за периода от март 2007-ма до октомври 2010-та се е възползвал от услугите на лабораторията 22 пъти! Общата стойност на направените изследвания на насочените от д-р Милен Николов пациенти е 4 436, 84 лв. Най - шокирани по време на нашето разследване бяхме, когато се натъкнахме на факта, че на 2 октомври 2010 год. в „ПРИМА-ЛАБ” са отчетени 4 броя изследвания, назначени от д-р Милен Николов на пациент, който според справка в ГРАО е починал на 13-ти септември тази година. Това веднага подлага на съменине дали отчетените от лабораторията изследвания са действителни? Или просто става въпрос за поредното източване на Здравната каса от страна на частна лаборатория, която не само има наглостта да злаупотребява със здравните вноски на данъкоплатците, а дори замесва в мръсните си игри и мъртви души. Това е лабораторията на същия този д-р Тодоров, който почти успя да убеди обществеността, че е бялата лястовица в българското здравеопазване. А се оказа, че прикрива беззаконията си под маската на медик, с активна гражданска позиция. Явно, д-р Тодоров, който като всички останали лекари по света е положил Хипикратовата клетва, не се свени да я прекрачи и да демонстрира смелост пред смъртта и забравата!
ДО КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ 41-во НАРОДНО СЪБРАНИЕ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Д-Р СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА БЛС Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ О Б Р Ъ Щ Е Н И Е ОТ ……………………………………….. УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Моля, с оглед защитата на живота и здравето на нацията, спазването на основните конституционни права на гражданите, съблюдаване на правата на пациента и постигане на високо качество на медицинската помощ, с цел гарантиране на равния и своевременен достъп до медицинска помощ, да предприемете необходимите действия от вашата компетентност за регламентацията и гарантирането на правата на пациента и по-специално на пациентите с онкологични заболявания. Съгласно официални данни през последните години се повишава броя на страдащите от онкологични заболявания за всички локализации на болестта. В повечето случаи онкологичното образование се открива в напреднал стадий, когато лечението е по-трудно и дори невъзможно. Липсата на превенция и профилактика е една от основните причини за това. Впоследствие, поради несвоевременна диагностика и лечение болестта напредва, в повечето случаи фатално. Ранната диагностика и лечение на онкологичните заболявания, както и наличието на животоспасяващи и животоподъдржащи лекарства за тези пациенти често е решаващия фактор, разделящ живота от смъртта. Онкологично болният пациент има правото да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинската помощ, съответстваща на медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и други изрични правни норми, при спазване правото на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ /ИМП/, изрично регламентиран в чл.4 от ЗЗО, при спазване правото на равнопоставеност на пациента при ползването на медицинската помощ, изрично регламентиран в чл. 5 от ЗЗО. Лекарите, оказващи медицинска помощ, с цел опазването на живота и здравето на онкологично болните пациенти, оказват своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, но не получават заплащане на същата, поради финансовите ограничения, въведени със Закона за бюджета на НЗОК/ регулативните стандарти в извънболничната помощ и делегираните бюджети в болничната помощ, наричани по-долу в настоящото за краткост „лимити”/. Изпълнителите на медицинска помощ нямат правото и не могат да откажат медицинска помощ, но поради изчерпване на определените финансови лимити тя не им се заплаща. Лимитирането на медицинската помощ, на която има правото пациента по линия на задължителното здравно осигуряване, се въвежда със законите за годишния бюджет на НЗОК. Чрез въвеждането на лимити се гарантира спазването на финансовата рамка и бюджета на НЗОК, но се поставя дължимата на пациентите медицинска помощ в зависимост от бюджета на НЗОК и неговото месечно разпределение, а не в зависимост от здравните им нужди. Лимитите са административен механизъм за управление на бюждета на НЗОК, но те не са съобразени с медицинската целесъобразност. Лекарите, оказващи медицинска помощ са ограничени във възможността си при нужда (която те като професионалисти считат за обоснована) навреме да насочат пациентите си към консултация и/или лечение или пък да проведат необходимата диагностика. Лекарят следва да се съобрази с две противоречиви фактически обстоятелства - от една страна потребностите от диагностика и лечение на здравноосигурените лица, които имат право на качествена, своевременна и достатъчна медецинска помощ в рамките на основия пакет от здравни дейности, определен в Наредба 40, и в същото време "определен лимит на медицинските дейности”, който не може да бъде надвишен. Провеждането на контрол относно обосноваността на оказаната медицинска помощ и евентуалното възникване на бюджетен дефицит по места, е въпрос, който следва да бъде законодателно разрешен по начин, който не засяга и не застрашава законово и конституционно гарантираните права напациента. При изчерпан лимит на медицинските дейности, прогласеният в чл. 52, ал. 1 от Конституцията и чл. 81 от Закона за здравето /ЗЗ/ принцип на достъп до медицинска помощ, както и прогласеният в чл. 5, т. 5 Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явяват нарушени, както и този на т. 10 - свободен избор от пациента на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на ЗЗО. Достъпът до медицинска помощ съгласно чл.81 от Закона за здравето се осъществява при спазване на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ в областта на задължителното здравно осигуряване. В чл. 4, ал. 1 е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на пациента чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител на медицинка помощ, сключил договор с РЗОК. Втората алинея на същата норма въвежда забраната правото на избор, което е валидно за цялата територия на страната, да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Съгласно нормата на чл. 35, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурените имат право: да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности и да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Този обхват на медицинска помощ, според разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, сочи за оказването на кои видове медицинска помощ НЗОК заплаща на ИМП. В т. 3 е визирана извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване, без в закона да са обективирани ограничения при оказването й. Според ал. 2 на същата разпоредба медицинската помощ по ал. 1 (където в 13 точки са изброени конкретните й видове), с изключение на т. 11 и т.12, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Този основен пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването, като сега действащата Наредба № 40 от 24.11.2004 г. чрез своя единствен член регламентира, че основният пакет медицинска помощ съдържа дейности, определени по вид и обхват съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Чрез лимитирането на медицинската помощ на практика се ограничава както обхвата на медицинската помощ, на която има право ЗЗОЛ, така и кръгът на ЗЗОЛ, като не всички от тях имат възможност при нужда да получат достъп до основния пакет от здравни дейности през съответното тримесечие, които дейности да им бъдат предоставени в обем, при условия и по ред, определен в НРД, за сметка на бюджета на НЗОК. В тази хипотеза прогласеният в чл. 5, т. 5 от ЗЗО принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явява нарушен, както и този на т. 10 – свободен избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на закона. Това води до ограничаване правото на пациента на свободен избор на ИМП, неравнопоставеност на пациентите при ползване на медицинска помощ и неравнопоставеност на ИМП. В условията на изчерпан лимит пациентът е лишен от право на свободен избор на ИМП защото неговият избор е административно предопределен в посока да търси медицинска помощ не от желания от него ИМП, а от този с неизчерпан лимит. При хипотезата на изчерпан лимит на медицинските дейности лекарят следва да избира между следните възможни варианти: Той или ще окаже лечение - извършване на необходима дейност спрямо пациент, заплатил като ЗЗОЛ /задължително здравноосигурено лице/ вноските си към бюджета, или ще откаже лечение по линия на НЗОК. Последното означава, че всяко ЗЗОЛ (което не се разболява планово) може да бъде лишено от възможността да бъде прегледано и да получи необходимата му към конкретен момент медицинска помощ за сметка на бюджета, спрямо който е редовен платец. От една страна българските граждани са задължени по силата на закона да заплащат здравноосигурителните си вноски, но от друга страна те са ограничени при ползването на медицинска помощ от въведените лимити на медицинските дейности. Изпълнителят на медицинска помощ е длъжен, в изпълнение на индивидуалния договор, сключен с РЗОК, да осъществява дейността си съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Кодекса на професионалната етика. Договорът е за оказване на медицинска помощ в полза на ЗЗОЛ. Предметът включва основния пакет от здравни дейности с оглед дефинитивната разпоредба на § 1, ал. 2 ДР на ЗЗО. Съгласно нея, основен пакет от здравни дейности, който се гарантира от бюджета на НЗОК са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Изпълнителят на медицинска помощ е поел задължението да не изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за дейности и изследвания, които според договора се заплащат изцяло от НЗОК, с изключение на случаите на прекъснати здравоосигурителни права или освобождаване от задължението за вноски по чл. 40а от ЗЗО. По силата на сключения с РЗОК договор, ИМП се е задължил да оказва медицинска помощ в полза на задължително здравноосигурените лица, а НЗОК/РЗОК да заплаща в определения обхват визиран в договора. Както беше посочено по-горе, лимитирането на медицинската помощ по линия на задължителното здравно осигуряване се въвежда със законите за годишния бюджет на НЗОК. В текстовете им обаче никъде не съдържа прилагания механизъм за възстановяване на средства при превишаване на индивидуалните лимити от ИМП. От друга страна лимитите и тяхното компенсиране от ИМП при превишението им, като неразделна част от типовите индивидуални договори на ИМП, не са предмет на договаряне между страните, а се определят едностранно от НЗОК. Изпълнителите на медицинска помощ не могат да предлагат или договарят каквито и да е изменения в тях. В този смисъл типовите индивидуални договори нарушават друг принцип на ЗЗО, а именно - чл.5, т.8 за договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Залагането на лимити на медицинската помощ по съществото си води до противоречие с правата на осигурения да получи на първо място гарантиран и равен достъп до медицинска помощ. Това е така защото при предоставянето на тази помощ изпълнителя следва да се съобразява с определените му бройки и стойности по индивидуалните регулативни стандарти, които бройки и стойности имат определен лимит или с делегираните бюджети в болничната помощ. След изчерпването на тези лимити и на определените делегирани бюджети, лекарят не е в състояние да осигури прокламирания от закона гарантиран и равен достъп на осигурените до медицинска помощ. Това води да неравностойно положение на лицата, потърсили полагащата им се медицинска помощ. Безспорно не са такива заложените в ЗЗО принципи за обслужване на здравноосигурените лица. Предвидената отговорност за изпълнителя при превишаване на назначените МДД, СМД и делегирани бюджети, като същия следва да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за МДД и СМД и за надвишението на далегираните бюджети пряко противоречи на императивните норми на Закона за здравното осигуряване, тъй като прехвърля финансирането на оказаната медицинска помощ от НЗОК към изпълнителя на медицинска помощ, което е недопустимо. Изпълнителят се явява възпрепятстван да изпълнява основаните правни принципи в сферата на здравното осигуряване, чиито адресат е той, в качеството му на лице предоставящо медицинска услуга. Лимитирането на медицинската дейност нарушава и въведения с чл.190, ал.1 от Закона за здравето принцип. Същият гласи, че лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. Вярно е, че с решение № 2/ 22.02.07 г. Конституционният съд отхвърля искането на 54-те народни представители на ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007 г., но това не обуславя законосъобразност на членовете от индивидуалните договори между ИМП и НЗОК/РЗОК, предвиждащи отговорност за изпълнителя при превишаване на назначените МДД, СМД и делегирани бюджети и задължение за възстановяване на НЗОК на заплатените от нея средства за МДД и СМД и за надвишението на далегираните бюджети, тъй като производството развило се пред конституционния съд е за преценка конституционосъобразността на друга правна норма. Това не отменя и изложените по-горе правни и фактически аргументи. Своевременното осигуряване на необходимите животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти за онкоболните пациенти е тяхно неотменно право, респ. задължение на компетентните интитуции, произтичащо пряко от нормативен акт и е част от правото на достъпна медицинска помощ, която се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност, качество и зачитане правата на пациента. Своевременното и качествено медикаментозно лечение често определя правото на живот на онкоболните пациенти. Често, поради административни пречки, терапията на пациентите с онкологични заболявания се забавя във времето. Лекарствата лечение на онкологични заболявания се осигуряват от министерство на здравеопазването. Медикаментите за онкозаболявания се разпределят чрез одобряването на протоколи от Централна комисия към МЗ. Процедурата обаче отнема около 3 месеца, които са жизненоважни за онкоболните пациенти. От изпълнението на регламентираните в Наредба № 34/2005 г. задължения за осигуряването на необходимите медикаменти за онкоболните пациенти зависи зачитането и гарантирането на правото на гражданите със злокачествени заболявания на достъпна медицинска помощ и на своевременно и достатъчно лечение. Не следва достъпът до болнична помощ и животоспасяваща медицинска терапия да се поставят в зависимост от записването на пациента в т.нар. листа на чакащите до доставянето на необходимото лекарствено средство. ЗЗО изрично изисква задължителното здравно осигуряване да се осъществява на принципите на задължително участие при набирането на вноските, както и на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ. В чл.33 от ЗЗО изрично са изброени категориите лица, които са зъдължително осигурени в НЗОК и следва редовно да плащат здравноосигурителните си вноски. В чл.35 от ЗЗО изрично се изброява какви права имат здравноосигурените лица. В противоречие с принципа на задължително участие при набирането на вноските и на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, чл. 109 от ЗЗО разграничава лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, от тези, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет. Законът поставя в неравностойно положение лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, от тези, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет. Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Лицата, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет, не губят здравноосигурителни си права при невнасянето на осигурителни вноски за неограничен период от време и ползват наравно с осигурените лица, изрядни платци на здравноосигурителни вноски, всички права по задължителното здравно осигуряване. По този начин лицата, внасящи здравноосигурителни вноски за своя сметка, поемат финансовата тежест и осигуряват медицинска помощ на лицата, които следва да бъдат осигурени от държавата или от работодателите. Едно от изключително важните звена, извършващи диагностика и лечение на пациенти с онкологични заболявания, са диспансерите за онкологични заболявания. Достъпът на пациенти с онкологично заболяване до диспансерите за онкологични заболявания е целогодишен и безплатен без направление от личен лекар. С приетите изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения, в сила от 31.07.2010г., диспансерите за онкологични заболявания се преобразуват и/или пререгистрират в комплексни онкологични центрове или в специализирани болници за онкологични заболявания, след решение на собственика им, и следваше да подадат документи за издаване на разрешение за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на закона. За да бъде спазен този срок, беше необходимо извършването на редица предварителни действия по пререгистрирането на сега съществуващите диспансери - взимане на решение от Общинския съвет, изготвяне на нови учредителни актове, подаване на заявления за вписване в Агенцията по вписванията и издаването на Единен Индентификационен Код. Поради кратките срокове, заложени в закона, с оглед сложността на процедурата по пререгистрация, възникнаха затруднения при пререгистрацията на диспансерите за онкологични заболявания. Освен дейностите по активно издирване, диагностициране, лекуване и периодично наблюдение на болни със злокачествени заболявания и преканцерози, които ще се извършват и от комплексните онкологични центрове, диспансерите за онкологични заболявания извършваха и други дейности, вменени им по силата на нормативен акт.
ДО КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ 41-во НАРОДНО СЪБРАНИЕ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Д-Р СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА БЛС Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ О Б Р Ъ Щ Е Н И Е ОТ ……………………………………….. УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Моля, с оглед защитата на живота и здравето на нацията, спазването на основните конституционни права на гражданите, съблюдаване на правата на пациента и постигане на високо качество на медицинската помощ, с цел гарантиране на равния и своевременен достъп до медицинска помощ, да предприемете необходимите действия от вашата компетентност за регламентацията и гарантирането на правата на пациента и по-специално на пациентите с онкологични заболявания. Съгласно официални данни през последните години се повишава броя на страдащите от онкологични заболявания за всички локализации на болестта. В повечето случаи онкологичното образование се открива в напреднал стадий, когато лечението е по-трудно и дори невъзможно. Липсата на превенция и профилактика е една от основните причини за това. Впоследствие, поради несвоевременна диагностика и лечение болестта напредва, в повечето случаи фатално. Ранната диагностика и лечение на онкологичните заболявания, както и наличието на животоспасяващи и животоподъдржащи лекарства за тези пациенти често е решаващия фактор, разделящ живота от смъртта. Онкологично болният пациент има правото да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинската помощ, съответстваща на медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и други изрични правни норми, при спазване правото на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ /ИМП/, изрично регламентиран в чл.4 от ЗЗО, при спазване правото на равнопоставеност на пациента при ползването на медицинската помощ, изрично регламентиран в чл. 5 от ЗЗО. Лекарите, оказващи медицинска помощ, с цел опазването на живота и здравето на онкологично болните пациенти, оказват своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, но не получават заплащане на същата, поради финансовите ограничения, въведени със Закона за бюджета на НЗОК/ регулативните стандарти в извънболничната помощ и делегираните бюджети в болничната помощ, наричани по-долу в настоящото за краткост „лимити”/. Изпълнителите на медицинска помощ нямат правото и не могат да откажат медицинска помощ, но поради изчерпване на определените финансови лимити тя не им се заплаща. Лимитирането на медицинската помощ, на която има правото пациента по линия на задължителното здравно осигуряване, се въвежда със законите за годишния бюджет на НЗОК. Чрез въвеждането на лимити се гарантира спазването на финансовата рамка и бюджета на НЗОК, но се поставя дължимата на пациентите медицинска помощ в зависимост от бюджета на НЗОК и неговото месечно разпределение, а не в зависимост от здравните им нужди. Лимитите са административен механизъм за управление на бюждета на НЗОК, но те не са съобразени с медицинската целесъобразност. Лекарите, оказващи медицинска помощ са ограничени във възможността си при нужда (която те като професионалисти считат за обоснована) навреме да насочат пациентите си към консултация и/или лечение или пък да проведат необходимата диагностика. Лекарят следва да се съобрази с две противоречиви фактически обстоятелства - от една страна потребностите от диагностика и лечение на здравноосигурените лица, които имат право на качествена, своевременна и достатъчна медецинска помощ в рамките на основия пакет от здравни дейности, определен в Наредба 40, и в същото време "определен лимит на медицинските дейности”, който не може да бъде надвишен. Провеждането на контрол относно обосноваността на оказаната медицинска помощ и евентуалното възникване на бюджетен дефицит по места, е въпрос, който следва да бъде законодателно разрешен по начин, който не засяга и не застрашава законово и конституционно гарантираните права напациента. При изчерпан лимит на медицинските дейности, прогласеният в чл. 52, ал. 1 от Конституцията и чл. 81 от Закона за здравето /ЗЗ/ принцип на достъп до медицинска помощ, както и прогласеният в чл. 5, т. 5 Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явяват нарушени, както и този на т. 10 - свободен избор от пациента на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на ЗЗО. Достъпът до медицинска помощ съгласно чл.81 от Закона за здравето се осъществява при спазване на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ в областта на задължителното здравно осигуряване. В чл. 4, ал. 1 е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на пациента чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител на медицинка помощ, сключил договор с РЗОК. Втората алинея на същата норма въвежда забраната правото на избор, което е валидно за цялата територия на страната, да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Съгласно нормата на чл. 35, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурените имат право: да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности и да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Този обхват на медицинска помощ, според разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, сочи за оказването на кои видове медицинска помощ НЗОК заплаща на ИМП. В т. 3 е визирана извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване, без в закона да са обективирани ограничения при оказването й. Според ал. 2 на същата разпоредба медицинската помощ по ал. 1 (където в 13 точки са изброени конкретните й видове), с изключение на т. 11 и т.12, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Този основен пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването, като сега действащата Наредба № 40 от 24.11.2004 г. чрез своя единствен член регламентира, че основният пакет медицинска помощ съдържа дейности, определени по вид и обхват съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Чрез лимитирането на медицинската помощ на практика се ограничава както обхвата на медицинската помощ, на която има право ЗЗОЛ, така и кръгът на ЗЗОЛ, като не всички от тях имат възможност при нужда да получат достъп до основния пакет от здравни дейности през съответното тримесечие, които дейности да им бъдат предоставени в обем, при условия и по ред, определен в НРД, за сметка на бюджета на НЗОК. В тази хипотеза прогласеният в чл. 5, т. 5 от ЗЗО принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явява нарушен, както и този на т. 10 – свободен избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на закона. Това води до ограничаване правото на пациента на свободен избор на ИМП, неравнопоставеност на пациентите при ползване на медицинска помощ и неравнопоставеност на ИМП. В условията на изчерпан лимит пациентът е лишен от право на свободен избор на ИМП защото неговият избор е административно предопределен в посока да търси медицинска помощ не от желания от него ИМП, а от този с неизчерпан лимит. При хипотезата на изчерпан лимит на медицинските дейности лекарят следва да избира между следните възможни варианти: Той или ще окаже лечение - извършване на необходима дейност спрямо пациент, заплатил като ЗЗОЛ /задължително здравноосигурено лице/ вноските си към бюджета, или ще откаже лечение по линия на НЗОК. Последното означава, че всяко ЗЗОЛ (което не се разболява планово) може да бъде лишено от възможността да бъде прегледано и да получи необходимата му към конкретен момент медицинска помощ за сметка на бюджета, спрямо който е редовен платец. От една страна българските граждани са задължени по силата на закона да заплащат здравноосигурителните си вноски, но от друга страна те са ограничени при ползването на медицинска помощ от въведените лимити на медицинските дейности. Изпълнителят на медицинска помощ е длъжен, в изпълнение на индивидуалния договор, сключен с РЗОК, да осъществява дейността си съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Кодекса на професионалната етика. Договорът е за оказване на медицинска помощ в полза на ЗЗОЛ. Предметът включва основния пакет от здравни дейности с оглед дефинитивната разпоредба на § 1, ал. 2 ДР на ЗЗО. Съгласно нея, основен пакет от здравни дейности, който се гарантира от бюджета на НЗОК са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Изпълнителят на медицинска помощ е поел задължението да не изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за дейности и изследвания, които според договора се заплащат изцяло от НЗОК, с изключение на случаите на прекъснати здравоосигурителни права или освобождаване от задължението за вноски по чл. 40а от ЗЗО. По силата на сключения с РЗОК договор, ИМП се е задължил да оказва медицинска помощ в полза на задължително здравноосигурените лица, а НЗОК/РЗОК да заплаща в определения обхват визиран в договора. Както беше посочено по-горе, лимитирането на медицинската помощ по линия на задължителното здравно осигуряване се въвежда със законите за годишния бюджет на НЗОК. В текстовете им обаче никъде не съдържа прилагания механизъм за възстановяване на средства при превишаване на индивидуалните лимити от ИМП. От друга страна лимитите и тяхното компенсиране от ИМП при превишението им, като неразделна част от типовите индивидуални договори на ИМП, не са предмет на договаряне между страните, а се определят едностранно от НЗОК. Изпълнителите на медицинска помощ не могат да предлагат или договарят каквито и да е изменения в тях. В този смисъл типовите индивидуални договори нарушават друг принцип на ЗЗО, а именно - чл.5, т.8 за договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Залагането на лимити на медицинската помощ по съществото си води до противоречие с правата на осигурения да получи на първо място гарантиран и равен достъп до медицинска помощ. Това е така защото при предоставянето на тази помощ изпълнителя следва да се съобразява с определените му бройки и стойности по индивидуалните регулативни стандарти, които бройки и стойности имат определен лимит или с делегираните бюджети в болничната помощ. След изчерпването на тези лимити и на определените делегирани бюджети, лекарят не е в състояние да осигури прокламирания от закона гарантиран и равен достъп на осигурените до медицинска помощ. Това води да неравностойно положение на лицата, потърсили полагащата им се медицинска помощ. Безспорно не са такива заложените в ЗЗО принципи за обслужване на здравноосигурените лица. Предвидената отговорност за изпълнителя при превишаване на назначените МДД, СМД и делегирани бюджети, като същия следва да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за МДД и СМД и за надвишението на далегираните бюджети пряко противоречи на императивните норми на Закона за здравното осигуряване, тъй като прехвърля финансирането на оказаната медицинска помощ от НЗОК към изпълнителя на медицинска помощ, което е недопустимо. Изпълнителят се явява възпрепятстван да изпълнява основаните правни принципи в сферата на здравното осигуряване, чиито адресат е той, в качеството му на лице предоставящо медицинска услуга. Лимитирането на медицинската дейност нарушава и въведения с чл.190, ал.1 от Закона за здравето принцип. Същият гласи, че лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. Вярно е, че с решение № 2/ 22.02.07 г. Конституционният съд отхвърля искането на 54-те народни представители на ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007 г., но това не обуславя законосъобразност на членовете от индивидуалните договори между ИМП и НЗОК/РЗОК, предвиждащи отговорност за изпълнителя при превишаване на назначените МДД, СМД и делегирани бюджети и задължение за възстановяване на НЗОК на заплатените от нея средства за МДД и СМД и за надвишението на далегираните бюджети, тъй като производството развило се пред конституционния съд е за преценка конституционосъобразността на друга правна норма. Това не отменя и изложените по-горе правни и фактически аргументи. Своевременното осигуряване на необходимите животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти за онкоболните пациенти е тяхно неотменно право, респ. задължение на компетентните интитуции, произтичащо пряко от нормативен акт и е част от правото на достъпна медицинска помощ, която се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност, качество и зачитане правата на пациента. Своевременното и качествено медикаментозно лечение често определя правото на живот на онкоболните пациенти. Често, поради административни пречки, терапията на пациентите с онкологични заболявания се забавя във времето. Лекарствата лечение на онкологични заболявания се осигуряват от министерство на здравеопазването. Медикаментите за онкозаболявания се разпределят чрез одобряването на протоколи от Централна комисия към МЗ. Процедурата обаче отнема около 3 месеца, които са жизненоважни за онкоболните пациенти. От изпълнението на регламентираните в Наредба № 34/2005 г. задължения за осигуряването на необходимите медикаменти за онкоболните пациенти зависи зачитането и гарантирането на правото на гражданите със злокачествени заболявания на достъпна медицинска помощ и на своевременно и достатъчно лечение. Не следва достъпът до болнична помощ и животоспасяваща медицинска терапия да се поставят в зависимост от записването на пациента в т.нар. листа на чакащите до доставянето на необходимото лекарствено средство. ЗЗО изрично изисква задължителното здравно осигуряване да се осъществява на принципите на задължително участие при набирането на вноските, както и на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ. В чл.33 от ЗЗО изрично са изброени категориите лица, които са зъдължително осигурени в НЗОК и следва редовно да плащат здравноосигурителните си вноски. В чл.35 от ЗЗО изрично се изброява какви права имат здравноосигурените лица. В противоречие с принципа на задължително участие при набирането на вноските и на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, чл. 109 от ЗЗО разграничава лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, от тези, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет. Законът поставя в неравностойно положение лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, от тези, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет. Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Лицата, които се осигуряват от работодателя или от републиканския бюджет, не губят здравноосигурителни си права при невнасянето на осигурителни вноски за неограничен период от време и ползват наравно с осигурените лица, изрядни платци на здравноосигурителни вноски, всички права по задължителното здравно осигуряване. По този начин лицата, внасящи здравноосигурителни вноски за своя сметка, поемат финансовата тежест и осигуряват медицинска помощ на лицата, които следва да бъдат осигурени от държавата или от работодателите. Едно от изключително важните звена, извършващи диагностика и лечение на пациенти с онкологични заболявания, са диспансерите за онкологични заболявания. Достъпът на пациенти с онкологично заболяване до диспансерите за онкологични заболявания е целогодишен и безплатен без направление от личен лекар. С приетите изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения, в сила от 31.07.2010г., диспансерите за онкологични заболявания се преобразуват и/или пререгистрират в комплексни онкологични центрове или в специализирани болници за онкологични заболявания, след решение на собственика им, и следваше да подадат документи за издаване на разрешение за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на закона. За да бъде спазен този срок, беше необходимо извършването на редица предварителни действия по пререгистрирането на сега съществуващите диспансери - взимане на решение от Общинския съвет, изготвяне на нови учредителни актове, подаване на заявления за вписване в Агенцията по вписванията и издаването на Единен Индентификационен Код. Поради кратките срокове, заложени в закона, с оглед сложността на процедурата по пререгистрация, възникнаха затруднения при пререгистрацията на диспансерите за онкологични заболявания. Освен дейностите по активно издирване, диагностициране, лекуване и периодично наблюдение на болни със злокачествени заболявания и преканцерози, които ще се извършват и от комплексните онкологични центрове, диспансерите за онкологични заболявания извършваха и други дейности, вменени им по силата на нормативен акт.
Iskra, кои сте "вие" и какви разследвания правите?
Искра, щом сте го разследвали, които и да сте, и сте го уличили, и имате доказателства - съдете го за това, а не за неща които не е извършил и за това, че изказва открито мнението си. Нали така, все пак още сме някаква демокрация, пък и правова държава - не сме още Северна Корея, нали, Искра? Или пък не?
Разследването е приключило отдавна! И резултатите са ясни, няма допуснати нарушения и отчетена неизвършена дейнoстт - доклада на комисията е в касата в София. Тодоров е много читав лекар и един от малкото с гражданска позиция. За съжаление
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД