- 10 Sep 2020
- 217
- 7
Миналия четвъртък на сайта www.ruseinfo.net беше публикувана информация, че след заседанието на състав на Русенския окръжен съд на 9 декември делото срещу д-р Георги Тодоров е върнато на първа инстанция. Ще припомня случая, за който писах и преди време в сайта на ГЛАСОВЕ. На 3 юли в медиите се появи информация, че управителят на една от русенските частни лаборатории д-р Георги Тодоров е набит от служител на Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ), защото се е опитал да влезе в залата, където в присъствието на бившия министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова се обсъждала здравната карта на страната.
<p>Разправията станала във фоайето на русенската болница, където своя зала има Българският лекарски съюз (БЛС). Поводът е настоятелното желание на д-р Тодоров да присъства на срещата с министъра, въпреки че е закъснял малко, защото по думите му носел важни документи във връзка с разглежданата тема. Служителят от РЦЗ се противопоставил на влизането на доктора с аргумента, че срещата е работна, вече била започнала, освен това имало списък кои трябва да присъстват, а неговото име не фигурирало в него.</p>
<p>Двамата се сдърпали, като преди това д-р Тодоров извикал по телефона журналистката Ася Пенчева, която се оказала наблизо. Тя станала свидетел на част от скандала, включително и успяла да заснеме няколко кадъра с фотоапарат. При опита на д-р Тодоров все пак да отвори вратата на фоайето към залата на БЛС той получил удар в областта на бъбреците, а вратата се ударила в служителя от РЦЗ и стъкло от остъклението й се счупило. Била повикана полиция. Снети били показания от свидетели и участници в инцидента.</p>
<p><strong>Впоследствие Районна прокуратура – Русе, образува досъдебно производство и внася срещу д-р Тодоров обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. с ал.1 от НК.</strong> Съгласно текста в обвинителния акт обвиняемият е извършил „непристойни действия, на публично място”, като демонстративно е отказал да спази създадената организация за провеждане на срещата с министъра на здравеопазването. <strong>Записано е още, че бил направил опит да преодолее пропускателния режим, възложен на въпросния служител от РЦЗ, при което блъскал входната врата и счупил стъклото на вратата.</strong> Всичко това е определено като грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Накрая е обобщено, че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. <strong>Престъплението, в което е обвинен Тодоров, се наказва с лишаване от свобода до 5 години съгласно НК. </strong></p>
<p>Този обвинителен акт е образец на милиционерската прокурорска школа отпреди 10 ноември 1989 г. <strong>В него е записано, че като практикуващ лекар д-р Тодоров „имал свои виждания във връзка с провежданата в страната ни реформа в областта на здравеопазването и по-конкретно по въпросите на специализацията на лекарите и използването на средства от еврофондовете. По този повод той често отстоявал свои мирогледи, включително и на публично място”.</strong> Какво престъпно има в това?! По-нататък той е квалифициран като избухлив, нахален човек, поставящ своите интереси над обществените...</p>
<p>Недопустимо е в един обвинителен акт да намират място квалификации, които дискредитират обвиняемия и му вменяват вина заради отстояване на негови възгледи. Негативната оценъчна характеристика на д-р Тодоров, която служи като въведение в обвинителния акт, изглежда целенасочено скалъпена. <strong>Това е предварителна „присъда”, която трябва да внуши неговата вина още преди да е пояснен в детайли по-долу конкретният случай, заради който е образувано досъдебното производство. </strong></p>
<p>Възможно ли е в една демократична и правова държава, каквато претендираме, че сме, прокуратурата не само да обвинява, но индиректно и да съди лекар за това, че има „мирогледи”, които си позволява да изказва пред обществеността? Ако не беше трагично от гледна точка на прокурорския професионализъм, щеше да е направо комично.</p>
<p>Дали обаче делото срещу д-р Тодоров не е „политическа поръчка”? Трудно е да се повярва, че този безумен шестстраничен обвинителен акт се дължи единствено на неговото поведение на 2 юли. <strong>Много по-логично е причината да се търси във факта, че той проявява гражданска и политическа активност.</strong> Че нееднократно посочва недъзите в здравеопазването, разкрива корупционни схеми в МБАЛ – Русе, и има смелостта публично да критикува. <strong>Д-р Тодоров е учредител на ГЕРБ в Русе, но в края на януари 2010 г. напуска партията, защото смята, че политическата й програма в здравеопазването е тотално подменена.</strong> Пазарните принципи отпадат за сметка на административно-командния подход, прилаган към търговските дружества. Освен това д-р Тодоров е възмутен от потъпкването на свободата на изразяване и на демократичните принципи вътре в партията на местно ниво. Дори бил получавал заплахи от областния управител на Русе от ГЕРБ и бивш офицер от ДС Пламен Стоилов заради критиките си към екипа на здравното министерство.</p>
<p>Тъй като откакто ГЕРБ е на власт, прокуратурата се държи като присъдружна и фактически подчинена на МВР организация, съвсем логично е да се допусне, че в Русе тя не може да остане равнодушна към поръчките на местните управляващи да се упражнява натиск върху инакомислещите... Затова се стига до образуване на досъдебно производство срещу „герберския дисидент” д-р Тодоров по такъв незначителен повод.</p>
<p>Но да се върна към продължението на историята. На 30 септември Районният съд в Русе гледа делото срещу д-р Тодоров. <strong>В съдебната зала става ясно, че изобщо не е имало предварително организиран пропускателен режим. </strong>Служителят от РЦЗ Демирев е отговарял за кафетата, които трябва да бъдат сервирани. Това е потвърдено и от неговия началник д-р Събев. Доказва се, че не д-р Тодоров е счупил стъклото на вратата, а Демирев. Освен това съдът приема за доказано и обстоятелството, което е в основата на позицията на подсъдимия – че той е бил физически малтретиран от същия Демирев. Тоест той е жертвата, а не виновникът за инцидента.</p>
<p>Това не попречва на прокурора да поиска д-р Тодоров да бъде осъден на 2 години условно (отлагане на изтърпяването) с 3 години изпитателен срок. Не попречва и на съдия Нейчева да го освободи от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с налагане на 2000 лева административно наказание. <strong>Без да има каквото и да било безспорно доказано престъпно деяние, тя постановява д-р Тодоров да бъде санкциониран с глоба 2000 лв.</strong> Дори в мотивите й личат противоречията в свидетелските показания. А това са единствените „доказателства”. Основен свидетел е служителят Демирев, който в същото време е подсъдим по НЧХД за нанасяне на лека телесна повреда. Защото д-р Тодоров има съдебномедицинска експертиза и е завел дело срещу него. Съдебното решение всъщност представлява почти дословно възпроизвеждане на обвинителния акт, подплатено с онези показания, които устройват прокуратурата, и отхвърляне на другите, които не я устройват. Просто съдийката по собствена преценка е „кредитирала” удобните свидетелски показания, без да приложи закона по съвест и вътрешно убеждение.</p>
<p>Естествено, д-р Тодоров обжалва съдебното решение на районния съд. В съдебното заседание на 9 декември пред въззивната инстанция защитникът му иска от окръжния съд да отмени присъдата, да признае д-р Тодоров за невинен и да го оправдае по обвинението за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК. Прокурорът от своя страна твърди, че жалбата е неоснователна и иска от окръжния съд да я остави без уважение, като потвърди присъдата на районния съд.</p>
<p>Русенският окръжен съд обаче приема, че постъпилата жалба е основателна и установява, че в хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: подсъдимият е бил признат за виновен по обвинение, което изобщо не му е повдигнато по надлежния ред. Според присъдата д-р Тодоров е извършил хулигански действия, но за такива действия в обвинителния акт нищо не пише. С това е било нарушено правото му на защита и са били ограничени в значителна степен процесуалните му права, свързани с това право. <strong>Освен това Русенският районен съд не е оправдал д-р Тодоров по частта от повдигнатото обвинение, която се отнася до опита му да преодолее пропускателния режим на срещата. А парадоксално в мотивите за присъдата е записано, че никой не е наредил да има рестриктивен пропускателен режим.</strong> Следователно няма как Демирев да е изпълнявал функции по осъществяването му. С това пък са ограничени процесуалните права както на подсъдимия, така и на прокурора. Защото с присъдата си съдът е длъжен да се произнесе с осъдителен или оправдателен диспозитив по всички части на обвинението, повдигнато от прокурора.</p>
<p>И тъй като въззивният съд не може да отстрани тези нарушения на процесуалните правила, той връща делото на районния съд за ново разглеждане, но от друг състав. На практика на основание по чл. 335 ал. 2 от НПК Русенският окръжен съд отменя присъдата на д-р Тодоров и делото срещу него ще се гледа наново. <strong>Надяваме се този път – прецизно прилагайки закона по съвест и вътрешно убеждение, за да няма отново нарушаване на нечии права. </strong></p>
