„Орел над Дунава“ в Свищов – римляни, танци и звън на мечове

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_UhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eO.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Мъже в бойни брони и строго сключени вежди настъпват на арената. Мнозина носят белези от бойни рани, които получават съвсем не на шега по време на сблъсъците &ndash; с чужди армии или със страховити варвари. Разгледани отблизо, мечовете са силно нащърбени и носят следите от тежки удари в дуели с враговете. Когато е в пълно бойно снаряжение, един римлянин носи на гърба си между 20 и 40 кг повече от собственото си тегло.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/GcutGsV3fXs?wmode=transparent&amp;jqoemcache=NHgTg" width="425"></iframe></div> <p><br /> Именно римляните първи са измислили онзи разгънат строй, в който пристъпват напред с ритмична къса крачка, забивайки стъпалата си в земята, при което потъват в облак прах и още по-ужасяващо ритмично блъскат с мечовете по щитовете си. Само шумът е достатъчен да предизвика смразяващ страх, а с всяка стъпка, опиянени от общата си сила, легионерите ставали все по-неустрашими и готови да смажат всеки изправил се срещу тях. В този момент по-слабият враг или хуквал да бяга, или се преструвал на умрял, защото са му омекнали краката. Най-самоотвержените противници се хвърляли в атака и тогава звънът на метала и ревът на ожесточените врагове изпълвал небето.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_HsnWwfb2It1V7doQyXJ4UrozI8VBJp.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><br /> С щитовете в лявата ръка воините се пазели от ударите, идващи от високо, за да не ги разсекат на две половини, а докато онзи отсреща с рев опитвал да премахне врага, римлянинът отдолу намушквал противника с дясната. Ето тук е важно с каква плетка е изработена ризницата, колко дебела е бронята и ако е толкова тежка и толкова дебела, че да пази от стрели, от копия и от мечове, колко време един мъж може да издържи да се бие с още 40 кг върху себе си?</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_fqSCnpRzsA2tw9HUZgSJkNbInUQivA.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>С вълча кожа на главата си и непрогледна маска, това е страховит предводител.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Нищо чудно, че от всички излизащи на арената впечатляващият на ръст легионер е избран сред личните охранители на императора. Непотвърдени слухове разказват, че можел да хване летящо срещу него копие, а като протегнел щита си напред, да запази дузина другари от връхлитащи стрели.<br /> <br /> Древните римляни хич не се славели като снажни хора, затова най-приближената охрана на императора била от мъже, предшественици на някогашните германци, които били много по-внушителни на вид. А така и нямало опасност те да проявят привързаност към някого от местните първенци, а до последна капка кръв били верни именно на императора.<br /> Някогашен воин единак, най-личният от всички воини вече е приет в редиците на свищовската група на римските легионери.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_TbqW9CUznovyfwc49uaWuj8iWqpcZ1.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br /> <em>Най-снажният римлянин благородно предостави шлема си на зам.-министъра на туризма Ирена Георгиева.</em></p> <p>Високият мъж се казва Ясен и всъщност е шеф на IT отдел в банка. Любител на древната история от години, той не пропуска ежегодния фестивал в Свищов &bdquo;Орел над Дунава&ldquo;. Няколко години пристигал сам, облечен подобаващо, с лъсната броня, красив шлем, украсен с яркочервен гребен. Когато строевете се подреждали, високият 7 лакти воин заставал самотно накрая. Не отказвал да се включи в битка, бил готов да излезе насреща на всеки варварин. И участниците така го обикнали, че накрая от всички страни го канели да стане &bdquo;свой&ldquo;. Родолюбиво Ясен избрал свищовската бойна група.<br /> В нощта на музеите благородно се предложил да бъде представител на епохата и стоял на крак цяла нощ, защото не можел да понесе бутафорните пластмасови експонати от предната година.&nbsp;</p> <h3><br /> <strong>През юни 2014 година се провежда десетото юбилейно издание на &bdquo;Орел над Дунава&ldquo;</strong></h3> <p><br /> Всичко започва през 2008 г., когато идеята за предстоящото начинание е обявена скромно на малък щанд в НДК по време на националната туристическа борса &bdquo;Ваканция&ldquo;. Тогава&nbsp; организаторите дори забравят, че малък Свищов ще участва и не им дават табела с името на града. Зам.-кметът Пламен Александров се качва на табуретка и с фулмастер, купен от близката книжарница, го изписва. Единственият към този момент легионер е облечен с истински римски одежди и в тежка броня раздава брошури на тези, които стигнат до забутаното място в НДК.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_IKdhofwi4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d45.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Зам.-кметът Пламен Атанасов и кметът Станислав Благов (на заден план) &nbsp;продължават с всички сили да защитават римската чест на Свищов.</em></p> <p><br /> Началото е тежко и трудно: първо трябва да бъдат убедени общества от цял свят, които се занимават с римски възстановки, че това, което ще се случи на дунавския бряг, не е бутафория. После тези общества трябва да решат, че участието в Свищов си струва. Заявката обаче е сериозна: по земите на днешния град в първите четири столетия след Христа е живял Първи италийски легион, предвождан от Нерон. Останките от техния град днес са най-много до кръста на човек, а в началото на века гости на Свищов отбелязвали, че стените са високи по три метра и повече. С годините местните си взимали за градежа на собствените си къщи толкова готов камък, колкото им трябвал, предприятията за пътно строителство трошали стените на някогашния град Нове, за да ги подлагат под асфалта.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_irD6qOKMiKzqidZeJ8HzBSwDRxMIu8.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br /> <em>Из Свищов е пълно с домове, построени с тухли, всяка от които носи ръчно положен печат от първите години след Христа.</em></p> <p><br /> Звучи невероятно (предвид над 100-годишната история на построяването на Дунав мост 2), но в този дял на Дунав</p> <p><em>римляните построили няколко моста </em></p> <p>с които се прехвърляли в днешна Румъния. Големи галери пълнели с цвят и звук и реката. Плодородните земи ги хранели богато. И като си говорим за дунавското присъствие на римляните, то основите и на видинската крепост Баба Вида са отново поставени от тях. Истината е, че да бъдат изпратени в този край на империята, воините са били третирани като нашенци, изпратени да работят в Ивайловград например. Първи италийски легион обаче бил съставен от мъже исполини, изискването било ръстът им да започва от 180 см. Затова по нашите земи те оставили един добър и строен ген.</p> <p><br /> През 2008 г. фестивалът на античното наследство &bdquo;Орел над Дунава&ldquo; стартира с римляни от цяла Европа. Американците се отказали в последния момент &ndash; оказало се, че им трябва цял карго самолет за снаряжението.<br /> В онези първи години на фестивала пътищата към града са в толкова окаяно състояние, че местната управа в знак на протест срещу забравата, на която са подложени, демонстративно лови шарани в някои от дупките.<br /> Днес до Свищов и до крепостта Нове се пътува по гладки шосета, а точно преди града се минава под километри яркозелен свод от корони на дървета. Край арената, където се провежда фестивалът, са направени паркинги и са построени широки, светли и чисти тоалетни. Зрителите са на трибуни със сянка над тях. Хладилни витрини предлагат всякакви напитки, продава се и сладолед.<br /> &nbsp;</p> <p>Фестивалът започва с детски вариант на римски битки, наречен &bdquo;Антични бързи, смели, сръчни&ldquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_B9hCNXx5u9TUkdXYoBd5hl8V7s6d9h.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Изпитанията са сериозни, деца от три училища се включват. Те са разделени по възрастови групи и се надбягват, скачат, играят индивидуално и отборно, а наградите възбуждат състезателния хъс &ndash; за първо място във всяка от групите се дава смартфон, връчват се медали. Не е много праисторическо като подарък, но хлапетата разбират, че ги приемат като сериозни участници, и дават всичко от себе си.<br /> <br /> <strong><em>Фестивалът се провежда в три дни и предлага светлинни, музикални, кулинарни, танцови и естествено, бойни емоции.</em></strong><br /> &nbsp;</p> <p>Не бива да си кривим душата, че римляните са били единствено неуморни бойци. Те страстно обичали удоволствията, храната, виното и жените и сладките емоции и богатите трапези били наградата за претърпените несгоди и болки. Затова на първата вечер след тържественото освещаване на знамената кметът на града Станислав Благов предава управлението му на римския император.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_uqOIRLkFJcrbUdAY7DlbCS8Rna3ca5.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>От този миг нататък властта над Свищов е в ръцете на императора.&nbsp;</em></p> <p>Съвсем логично, след като властта е в ръцете на императора, следва огнено шоу и тога парти, водено от римски диджей Марти.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/glQ2hxxrlHM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=INHme" width="425"></iframe></div> <p><br /> Танцуването с огън изглежда естествено и лесно и когато аплодисментите на публиката, събрана в кръг около танцуващите факири на пламъците, спират, всеки зрител &ndash; стига да прояви кураж &ndash; може да се пробва да потанцува с огън. Тази работа обаче се оказва далеч не толкова лесна: на две метални вериги с халки за пръстите ви закачат големи огнени топки, а горещите езици се хвърлят нагоре към пръстите ви. Момчето факир съветва: &bdquo;Само не ги дръжте на едно място, че ще ви опарят. Движете ги постоянно!&ldquo; Олеле! И се почва едно бурно въртене на огнени топки &ndash; нищо красиво не следва от това, но от страх да не се изгори, човек е готов да се направи сам на огнена мелница. Ефектният трик с кръстосването на веригите и красивия огнен рисунък остава само в мечтите.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_jnqKOIudnzpUvtJHR3SpxFlN0siJ6t.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Всеки нов мераклия приближава към огъня със самочувствието, че само да хване топките, и ще се развърти като огнен шаман. И... следва същият резил.<br /> След края на радостите за плебеите и императорът, и подопечните му римляни, и варварите са прегладнели. Организаторите обаче са приготвили изобилно количество римски свински пържоли и класически римски кебапчета. Малката уловка е, че те се ядат с ръце.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_5J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xl.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>И става видно колко сладко е хапването, когато е споделено с приятели и в атмосфера, която връща с две хилядолетия назад във времето. Кучетата, дошли на арената със стопаните си, изтощено са налягали по земята и не искат да помиришат вече ни кепапче, ни пържола. Класическа римска бира се лее в изобилие и танците започват. Сред участниците се срещат и гимнастици, и акробати и от един момент нататък уменията се демонстрират в салта, хвърляне от ръце, смайващи серии от фликове.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0LrB_7raZCs?wmode=transparent&amp;jqoemcache=bPF4f" width="425"></iframe></div> <p>Богът на войната Марс е посигнал мирно съгласие с Емо Чолаков и след неспирни дъждове два дни преди началото на фестивала времето е меко, топло и приятно. Организаторите отбелязват, че сезонът е прекрасен, защото още не са нападнали типичните дунавски комари. Със сигурност и римляните са знаели, че няма броня, която да пази от тях!</p> <p>На идното утро небето над града е синьо, слънцето пече още от 9 часа, в лагерите на легионерите и варварите цари подготовка по преглед на оръжията и облеклото.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_25EySERHvSzwCtQBAw1SlYFhwjlZ4V.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>В бивака на Багатур, докато мъжете бойци още се колебаят с какво да започнат деня си, красиви, крехки, но опасни на вид девойки упражняват умения с камшик &ndash; завъртат го във въздуха и след малко се разнася плющене, силно като изстрел. И отново, и отново!</p> <p>Всеки гост е добре дошъл и който се мисли за майстор, може да опита. Първи извод &ndash; изобщо не е лесно, и втори, който е всъщност преди първия &ndash; всяка грешка с камшика ужасно боли! Човек успява да се удари едновременно по гърба, през ръката и при малко повече (липса на) ловкост &ndash; почти да се удуши, като си омотае камшика около врата. А колко просто изглежда отстрани!</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Cd3CFnWjPi0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=n6TkI" width="425"></iframe></div> <p>Може би стрелбата с лък е по-проста? След петия опит, когато стрелата ми все пак улучва стена с размери три на четири метра, палецът на ръката, която задържа стрелата, е така протрит, че почти мехур му е излязъл!<br /> Изводът е, че най-лесно и най-приятно е гледането.</p> <p>А предстои голямото шоу и гладиаторските битки!</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_Y71DGUixCOpbk2EbEfHF72EMkb6Gaa.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Участниците от Багатур демонстрират висше майсторство на коня</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Един от най-ефектните легионери, който се бие с гладиатор, е римлянинът от италиански произход Емануеле. За &bdquo;Гласове&ldquo; той разказа, че още от дете растял едър и силен и докато бил малко момченце, близките му все го подкачали, че страхотен боец ще стане от него.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_9YDzybfqL3z3d4Q62hyDSdzIDuMrP9.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Започнал да тренира бойни спортове на 6 годинки, днес той е треньор в карате, по таекундо, а също по римски боеве и се занимава с културизъм. От седем години участва в римските фестивали. Поради страховития си вид е любим актьор във филми с такива сцени и е готов на всичко, за да остане пубиката доволна. Шлемът с който излиза да се бие на арената, тежи 4,5 кг. Опитайте да си сложите на главата леген и отгоре торбичка с картофи със същото тегло и започнете да ходите между кухнята и хола. А след това скачайте, ритайте, търкаляйте се по земята и през това време някой да ви налага с всички сили!</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_nru2hCtaQmFB2BWMjqOYXo5Em9nKJz.jpg" /><br /> Между 3 и 5 кг свалят бойците на ден, особено в жежко време с изгарящо слънце. Сред участниците присъстват и много жени, като едва две от тях са варвари и се бият наравно с мъжете във възстановките.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_NBYdgi18gJkluJtDyC9cleLYfnqiwO.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Тежко ранена в гладиаторска битка, смелата римлянка получава живот от богините.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Останалите дами са танцьорки, като от тях никой не очаква класически балетни умения, а фантазия и сърце.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_BkpzxFSzO8i9uNTYrsAAEWPqU4Nlmj.jpg" style="height:410px; width:600px" /></p> <p><br /> Преди да започнат истинските битки, всички зрители могат да застанат на арената и да се пробват с оръжията на легионерите. Лесно изглежда хващането на меча и дори първите два-три удара, разменени с врага, са окуражаващи. Но с щит в едната ръка и меч в другата, са нужни около 2-3 минути активно кръстосване на остриета и вече нямате дъх дори за една крачка повече. Тогава мечът влиза в ролята на бастун, а с изплезен език признавате, че тази работа не била толкова безгрижна. И като се пробвате за целия ден още три-четири пъти все за по две-три минутки, не се чудете защо на другия ден цялата ръка и рамото усещат жестока мускулна треска.</p> <p><br /> На сергии, подредени под сянката, се предлагат специално изработени за празника и за крепостта Нове сувенири: мечове &ndash; дървени или метални, а също и дървени щитове; ръчно правени керамични кани и чаши за вино, вази и керамични магнитчета за хладилник. Цените им са символични &ndash; 5 лв. за дървен меч и 10 лв. за железен; най-скъпата ръчно правена кана е едва 20 лв.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_Lq1JJS4u4WNndQatN0JeyHPypcsq8a.jpg" /></p> <p>Предлагат се и копия на монети, като до една са били открити именно на територията на крепостта Нове. Докато възрастните избират сувенири за себе си и за подарък, малчуганите са грабнали оръжие още преди родителите да успеят да го платят. И когато римските воини отстъпят за почивка, на тяхно място настъпват неуморимите римски деца, които ненаситно са гледали битките и с невероятен хъс ги повтарят. Когато се съберат по-голяма група, сами се разделят на отбори, избират си роли и се хвърлят отново в екшъна. Те са още малки, за да знаят, че малко по-късно предстои специална професионална среща на участниците, наречена &bdquo;техническа конференция&ldquo;, на която на същия принцип умелите участници разпределят ролите си и се подреждат в битката по сценарий, който да гарантира максимално сигурността на участниците.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_IzXiQkLcSiih3NfWPgqyYBZHnU0VHs.jpg" /><br /> <em>Страница след страница, участниците в битката се запознават с движенията си, за да са минимални възможностите някой да пострада сериозно.&nbsp;</em></p> <p>Независимо от предварителната подготовка, досами арената постоянно дежури линейка. Почти не е имало битка, в която някой да не пострада &ndash; било от удар с меч, прободен с копие, чупят се крака, режат се ръце. Никой от участниците не се притеснява, а мнозина с пълна увереност ще разкажат, че в сърцето си усещат, че някога са били по тези земи, но като римляни.</p> <p>Италианците от &bdquo;Группо Сторико Романо&ldquo;, които са най-признатата в света група за римски възстановки и чието участие е гаранция за автентичността на фестивала, до един представят съществували воини. Те носят имената им и ги защитават с хъс и искрено преклонение пред историята.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/QB2rBzSXcvY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=J4kQN" width="425"></iframe></div> <p>Центурионът на свищовските римляни &ndash; тоест предводителят на центурия (армейската единица), е Георги. Той е сред тези уникални случаи на обикновен войник, издигнал се до командир. Иначе работи в общината в Свищов и отговаря за европейските проекти. Посветеността на историческата кауза е семейна &ndash; съпругата му е екскурзовод на античната крепост и активен участник в организацията на фестивала, а в общия подем участват и четирите му деца. Неговите одежди са правени четири месеца и са възстановени по намерено оригинално изображение.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_7mTDNyAS8Fsth0KDUvu67TSxtMHm8D.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> Георги се наема да претвори автора на този материал в почти истински римски легионер.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/7BQOTcEXTmA?wmode=transparent&amp;jqoemcache=JsHf2" width="425"></iframe></div> <p>Нагръдникът е тежък, удържането на шлема изисква специално внимание и напрежение във врата, а наколенките убиват отпред и връзките им прерязват кожата отзад. Дебелите поне сантиметър вълнени чорапи са убийствено преживяване на фона на повишаващите се температури и палещото слънце. И с всичко това на гърба си, човек трябва да се бие!</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/W9WSp-n71cY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=LQE6n" width="425"></iframe></div> <p>Най-младият участник от свищовската група е 13-годишният Мартин Ганев.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_wFvNZiOR1R0KTkY7FqhPWMWyE3sKzZ.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Негова мечта е да бъде легионер още от първия фестивал през 2008 г. Тогава още нямало дървени мечове и му купили пластмасов, който сдал багажа още при първия сериозен удар. Днес само в неговото училище 20 са децата, които ходят на римски тренировки, спазват правилата, дисциплината и от тях се очаква да бъдат достойни и в ежедневието си. На изпитите след седми клас Мартин е получил петици по български и по математика. &bdquo;Не беше трудно, ние имаме много добри учители, те ни подготвиха в клас, всички тайни за това как се правят такива тестове ни разкриха и ние се справихме.&ldquo; Отборният дух на Мартин се е прехвърлил и към училищните му занимания, а неговите преподаватели са хора, в чиято компетентност е повярвал. Дали римската култура е отговорна за това, е трудно да се каже, но къдрокосото момче сериозно приема своя ангажимент към античните занимания.<br /> Факт е, че Мартин е търпелив и внимателен треньор, но не е случил на много добра ученичка.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/k5TBFkqwVCU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=NxRmC" width="425"></iframe></div> <p>В програмата на фестивала се включва и кулинарна фиеста. Сред специалните гости на Нове е и френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, който не се изкушава да се направи на римски воин, но е в комисията по оценка на римските ястия.<br /> Италианците категорично отказват употребата на вилици и посланик Дьо Кабан се храни натурално, като забожда месцето с острието на боен нож.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_rCMPdhutzmAPvommehOZ6kvTRnx3Vb.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Ястията са странни като комбинация от продукти, но много вкусни &ndash; меса със сини сливи, с южни подправки, сос от канела, плодове, стафиди; сушени фурми, печени с цял бадем в тях...</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_TUBVDkNHPSECfRtplgp4uYMkxcxZCF.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Гостите на фестивала нетърпеливо чакат оценката на комисията, водена от Иван Звездев, да приключи, за да замезят с праисторическите ястия. Авторите им от България, Румъния и Италия твърдят, че всичко е приготвено по записки, намерени от археолози в различни точки на Европа, където римляните са битували. Някак естествено първото място по римска кулинария печели италианският отбор.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_amNWb1eGvO26Eyu1UIjJIp4diVBQZw.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Накрая плебеите получават правото да се облажат с ястията и те изчезват за около 3 минути.&nbsp;</em></p> <p>И тъй като древноримското верую е &bdquo;Хляб и зрелища&ldquo;, иде време за гладиаторските битки. Специално за &bdquo;Гласове&ldquo; центурионът Георги показа гледната точка на един нападнат и героично сражаващ се римлянин.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/dGl-Vf9IfMY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=v9Gwa" width="425"></iframe></div> <p><br /> &nbsp;</p> <h2><strong>Културно-историческият туризъм &ndash; мисия възможна</strong></h2> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_X9590rB1tJncg386bboONHyqGCR9L5.jpg" style="height:400px; width:600px" /></strong></p> <p>Сред гостите на фестивала на античното наследство &bdquo;Орел над Дунава&ldquo; са колоездачи от Германия и Австрия, които пристигат в Свищов на велосипеди. Хотелите в града са пълни почти до горе и са останали единични стаички, които са на смешни цени между 18 и 22 лева. Скъпите места достигат 40 лв. за нощувка. Денонощни магазини в центъра на града предлагат студени напитки, снаксове и сладолед.<br /> Рекламата и добрата дума за фестивала върви не само на регионален принцип &ndash; в общо 9 туристически борси участва общината, като четири от тях са международни и едната е най-голямото в света туристическо изложение ITB в Берлин. С годините и натрупания опит общината добива все повече кураж да се представя със замах и самочувствие. Документалният филм &bdquo;Величественият Дунав&ldquo; разказва за фестивала и за емоциите по българското поречие на Дунав в 45 минути и творбата е излъчена в Германия и Румъния.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_YIe3SfvthZcEcsIkzTwXHjFgJlSBuE.jpg" style="height:600px; width:555px" /><br /> <em>Нищо модерно не убягва на римляните във времето между битките!</em></p> <p><br /> За да се случва всичко и за да се развива ежегодно, от една страна е ентусиазираната градска управа, а от другата е Съветът по туризъм, който е неправителствена организация, ръководена от Стефан Проданов. В момент на нужда и зам.-кметът Пламен Александров е ставал туристически гид, посветени в римската завера взимат неплатен опуск, за да защитят честта на Нове пред важни гости, някои успяват да останат в редиците, като дори взимат банкови заеми - тук важно е посвещението. По стъпките на възрастните и неуморими ентусиасти вървят децата на града, които се гордеят с древната си история.</p> <p>Стефан Проданов оглавява Съвета по туризъм в Свищов и цялото му свободно време още с приключването на поредния фестивал е свързано със следващия. Около 100 човека от града участват в подготовката и в тренировките, те с лични средства финансират костюмите си. Спонсори осигуряват на място настаняване, транспорт, храна. Успоредно се провежда и научна конференция, в която участват археолози. Те гарантират, че сувенирите, които се предлагат, не са кич, а са изработени по модели на оригинали.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_8dgjM1SI28I2kedkr99vu7CR7T6vwi.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Друго си е римлянинът Стефан да обясни на днешната власт що е то активна работа в полза на обществото.</em></p> <p><br /> В плановете на свищовските римляни е изграждане на поне една галера, с която по Дунав също да пристигат воини, разказва Стефан. Засега са готови с каретата, но предстои да бъдат обучени и два коня, които да я теглят с изящество, а не като обикновена каруца.&nbsp;<br /> Ключов проблем на градчето е, че освен създадената от тях самите атракция околовръст почти няма възможности за друг вид туризъм. И докато в Министерството на туризма сънуват китайски пенсионери за пълнеж на летните ни курорти, от самите дунавски общини зависи да направят единен туристически пакет и хората да пътуват по течението на реката, по течението на историята и да останат зашеметени от дни, пълни с емоция и приключения. От Видин до Русе всичко може да се случи. Засега русенци само си разговарят по темата с римляните, но на твърдите воини една добра дума им трябва, за да заемат стабилни позиции. Остава само и другите дунавски градове да се вдъхновят като свищовци.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52549_pleqXCOYRLrHLo4U3m3YwWeu1cP01s.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Когато кметът Станислав Благов предаде огърлицата на властта, игрите могат да започнат, а Свищов отново е римска арена.&nbsp;</em><br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>