Джамал Хашоги, приятелят на принцове, който стана твърде опасен

Джамал Хашоги, приятелят на принцове, който стана твърде опасен
Бивш спътник на джихадисти и приятел на принцове, журналистът се бе превърнал в остър критик на почти абсолютната власт на принца наследник Мохамед бен Салман.

 

Джамал Хашоги, 2011 г. Снимка: АП, архив

 

По време на трите си вечери с Осама бин Ладен, Джамал Хашоги неуморно му повтаря една и съща молба: “Защо да не запишем на магнетофона ми това, което току-що ми каза лично?”. Годината е 1995-а,  в Хартум, Судан, където лидерът на “Ал Кайда” се бе оттеглил. Но животът в свещената Медина му липсва. Неговата зараждаща се организация е останала без пари. “Когато научи, че Осама иска да се върне в Саудитска Арабия, семейството му се обърна към дългогодишен приятел, журналиста Джамал Хашоги”, разказва Лорънс Райт в “Скритата война”, неговата култова книга за “Ал Кайда”, публикувана след атентатите от 11 септември в Съединените щати. 

 

Двете семейства се познават. Осама е израснал в Джеда, голямото пристанище на Червено море, където Джамал редовно идва през 70-те години. Семейство Бен Ладен, в строителството, и Хашоги, на пазара на оръжие, са доста състоятелни. Чичото на Джамал, Аднан Хашоги, е известен търговец на оръжие и ефикасен посредник между САЩ и Саудитска Арабия, преди да бъде замесен в съмнителни сделки, свързани с аферата “Контри” в Иран.

 

Джамал Хашоги през 2014 г. Снимка: Хасан Джамали/АП

 

Семейство Хашоги е знатно: Мохамед, бащата на Аднан, е бил личен лекар на крал Абделазиз ас Сауд, основателят на Саудитска Арабия. А сестрата на Аднан, Самира, е майка на Доди ал Файед, който загина при автомобилната катастрофа с принцеса Даяна. С две думи, кралският двор може да има доверие на журналиста. В личен разговор, Бен Ладен признава, че “насилието срещу собствената страна е непродуктивно”. Това иска да съобщи приятелят му Джамал на саудитския двор, където сделката с “отклонилите се” все още е правило: “Прибираш се вкъщи, отказвайки се от насилието”. Но между ориза и агнешкото със саудитски сос Бен Ладен отказва сделката. Той няма да си върже ръцете. Напротив, в мегаломански делириум настоява американските военни части да напуснат кралството. “Хашоги усеща, че приятелят му губи почва”, пише Лорънс Райт. Джамал се връща с празни ръце в Рияд.

 

Животът на този бивш спътник на джихадистите, станал инициатор на демокрацията в арабския сят, е отражение на противоречията в неговата родина Саудитска Арабия, където последователно или едновременно е бил журналист, съветник на принцове, посредник на разузнавателните служби и пазител - чрез семейството и кариерата си - на тежки тайни. 

 

Откакто стана сътрудник на в. “Вашингтон пост”, той се превърна в остър критик на почти абсолютната власт на новия силен човек в Рияд - принца наследник Мохамед Бен Салман, който го включи в черния си списък. 

 

Както много потомци на богати саудитски фамилии, Джамал учи в Съединените щати. При завръщането си в родината, той се присъединява към “Мюсюлманските братя”, политическия ислям, който никога не се е радвал на милостта на саудитския двор, където уахабизмът е официалната и конкурентна доктрина.

 

Като много млади ентусиазирани саудитци, той подкрепя в края на 70-те г. джихада срещу съветските части в Афганистан, където ще направи първите си интервюта с Осама бен Ладен, чиято “свещена война” е финансирана от Рияд и логистично подкрепена от ЦРУ. Но дори и да има снимки на Хашоги с “Калашников” в ръка, приятелите му уверяват, че малко се е сражавал. “Джамал не беше екстремист, а набожен консервативен мюсюлманин, който понякога се молеше, редом до колегите си във вестниците, в които работеше”, спомня си една от тях, Шахид Реза, цитирана от в. “Ню Йорк Таймс”, в подробен портрет на Джамал Хашоги. 

 

“Журналист или посредник на мухабарат, саудитските разузнавателни служби, питат се все пак неговите колеги. Джамал наистина става протеже на принц Турки ал Файсал, твърде проницателният шеф на саудитското разузнаване в продължение на 24 г., преди да бъде назначен посланик във Великобритания, после в САЩ, където журналистът ще го придружи. “Изненадан съм от мълчанието на Турки след изчезването на неговия приятел”, казва френски бизнесмен. Начело на изследователски център, принц Турки, който лятото може да бъде видян на терасата на ресторант “Фуке” в Париж, си мълчи, от страх от отмъщението на братовчед си, принца наследник Мохамед Бен Салман. 

 

Изпълнен с противоречия, Джамал Хашоги никога не си е мълчал. Два месеца след назначаването му начело на в. “Ал Уатан” през 2003 г. - собственост на принц, както често се случва - той е уволнен, защото е критикувал един улем, защитил нападенията срещу немюсюлмани. С течение на годините, журналистът трупа разочарования. По отношение на джихада в Афганистан, където талибаните, веднъж дошли на власт, се разкъсват помежду си. На приятеля си Осама бен Ладен, непреклонен в антиамериканската си борба. “Ти даваш на американците правото да те преследват”, повтарял му Хашоги. Въпреки това, когато водачът на “Ал Кайда” е застрелян от американски командоси в Пакистан, Джамал е в траур за Абу Абдула, военното име на Бен Ладен. “Не устоях на плача, с разбито сърце за теб, Абу Абдула”, пише той в профила си в Туитър, който днес има 1,7 млн. последователи. “Ти беше прекрасен и изпълнен с храброст в хубавите дни в Афганистан, преди да се поддадеш на омразата и страстта”, добавя Джамал Хашоги. 

 

Верен на режима, който го бе издигнал

 

От 2011 г. неуспехът на Арабската пролет подхранва огорчението му. Приятелите му от мюсюлманското братство, за които е признал или скрил пред своите събеседници, разиграват картата на политическия ислям в Египет и Тунис. Джамал поддържа връзки в съседен Катар, където го засичат на конференции в Доха, главният политически и финансов спонсор на едно движение, на което Франция, Великобритания и САЩ също искат да вярват. Джамал се бори срещу корумпираните власти и настоява за по-голямо политическо участие, включително в монархиите от Персийския залив, където властта не се споделя. Но, и това е друго противоречие на личността му, Хашоги не намира много думи, когато същите тези монархии изпращат танкове да потушат бунта на шиитското мнозинство в Бахрейн срещу сунитската власт, съюзник на Рияд, която нищо не иска да отстъпи. Журналистът споделя фобията на лидерите от Персийския залив срещу “лошия вълк” Иран, който ги дестабилизира.

 

Дори и Джамал Хашоги да е бил убит по заповед на двореца в Рияд, журналистът никога не е бил опасен революционен противник. Верен на режима, който го е издигнал, “Хашоги не е призовавал за нещо повече от постепенни реформи в рамките на монархията”, пише “Ню Йорк Таймс”, “но неговата склонност към свободно писане и желанието му за политически реформи в Саудитска Арабия, изразявано от чужбина, го изправиха срещу принца наследник” Мохамед Бен Салман. 

 

През лятото на 2017 г. когато започва затварянето на опоненти, само няколко седмици преди принцове приятели, като Уалид Бен Талал или синовете на бившия крал Абдула, на свой ред да бъдат задържани в хотел “Риц Карлтън” в Рияд, под претекст, че се води мащабна чистка срещу корупцията, Хашоги си стяга куфарите за САЩ. Току-що са свалили статията му в саудитски всекидневник. И, за да го накарат да спре с критиките, на някои от братовчедите му е забранено да напускат кралството.

 

Във Вашингтон Джамал познава много хора: журналисти, конгресмени, агенти на разузнаването, членове на мозъчни тръстове. “Вашингтон пост” го наема като редовен сътрудник. Той изобличава авторитаризма на Мохамед Бен Салман и атакува малкия му кръг от придворни съветници. Но далеч от саудитските пясъци, Джамал се чувства в безопасност. “О, Маги, смешна си”, казва той на старата си приятелка Маги Мичъл Салем, която го предупреждава да не ходи в саудитското посолство във Вашингтон, където Мохамед Бен Салман е поставил брат си, Халед Бен Салман, за да затвърди зараждащия се меден месец с Донад Тръмп и зет му Джаред Кушнер. Редовно го срещат саудитски дипломати и му предават послания да бъде по-умерен или дори го канят да се върне в родината. Капан, в който той не иска да попадне. До посещението си на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул, откъдето повече не се появи. 

 

В “Ню Йоркър” Декстър Филкинс си спомня за последния си разговор по електронната поща с Джамал Хашоги, шест дни преди да изчезне. “Той ми изпрати съобщения, описващи подробно последните задържания на журналисти в Саудитска Арабия, като ми каза, че се надява тази история да ме заинтересува”.  

 

За поръчителите на неговото изчезване, Джамал се бе превърнал в дисидентски глас, който твърде много се чуваше в САЩ. Там, където самият Мохамед Бен Салман направи шоу през март, по време на триседмичното си посещение между Силициевата долина, Белия дом и Тексас. Джамал вече не беше апартчикът, когото можеха да използват. Беше се превърнал в непоносима сянка. “Вашингтон пост” публикува посмъртно последната му колонка, написана точно преди да изчезне. “Арабският свят е изправен пред своя собствена версия на Желязната завеса, наложена не от външни актьори, а от национални сили, които си оспорват властта”. Сили, готови на всичко срещу опонентите си, които са излезли прекалено на светло. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Повод за размисъл

    20 Окт 2018 15:12ч.

    с какви хоричка засилваме дипломатическите ни отношения, след впечатляващия танц със саби и ятагани... https://www.youtube.com/watch?v=XOege5k7-PA&pbjreload=10

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мара Подробната

    21 Окт 2018 18:49ч.

    Дрън-дрън, та пляс, мила ми Галя Дачкова! Преди всичко това беше внезапното посещение на крал Сауд в Москва - за пръв път, откак съществува неговото кралство. Владимир Владимирович™ уважи годините му и не го накара да целува ръка, но резултатът беше същия - цената на петрола се закова. Всичко останало са безпорядъчните напъни на братските САЩ да върнат нещата в привичното от 1948 година русло.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи