Три дни след шумните оставки на началника на Генерален щаб на турската армия и на командващите на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили Висшият военен съвет се събра в понеделник, за да разгледа повишенията в армията. Това дава възможност на правителството на Реджеп Ердоган да поеме контрола над тази ключова институция в турския политически живот, което е своеобразен реванш за свалянето на четири правителства от 1960 г. досега.

 

За първи път в турската история това годишно заседание започна в отсъствието на началника на Генералния щаб, ген. Ъшък Кошанер, и на генералите, които командват трите рода войски. Сега бившият началник на жандармерията, ген. Неджет Йозел, който в петък бе назначен за командващ на сухопътните сили, а след това и за временен началник на Генералния щаб, съпредседателства четиридневните разисквания редом с премиера Ердоган.

На миналогодишното заседание на Военния съвет правителството наложи своите кандидати след трудни преговори. Традиционно армията решава, а правителството одобрява. Тази година обаче правителството ще взема решенията за всички назначения и повишения в армията. "Най-накрая армията преминава под контрола на правителството", смята политологът Али Казанджигил.

Четиримата висши офицери подадоха оставка поради несъгласие с правителството относно повишаването в ранг на генералите, затворени по обвинение в заговор срещу режима (процесът "Ергенекон"). Бившите вече армейски началници искаха задържаните военни да могат да бъдат повишавани, въпреки че са в затвора в очакване на края на процеса, нещо, което правителството отхвърля. В действителност обаче, обяснява Казанджигил, несъгласието между военните и управляващите е много по-дълбоко и то е политическо. Двете страни водят война за власт, която кабинетът е на път да спечели.

Отслабване на политическата роля на армията

Армията, която се смята за гарант на светския характер на държавата, започна своята желязна хватка с правителството с идването на власт на Реджеп Ердоган, лидер на ислямо-консервативната Партия на справедливостта и развитието, през 2002 г.

"Военните загубиха контрола, но очевидно не го осъзнават, смята Казанджигил. Те смятаха, че като подадат оставка, ще провокират трусове в обществото. Смятаха, че кемалистите, защитници на светската политика на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на турската република, ще атакуват властта. Но нищо от това не стана".

По думите на Казанджигил през последните десет години армията се е дискредитирала в очите на обществото. "Някои генерали използваха противодържавни методи, за да провалят опитите за преговори с ПКК (кюрдската Партия на труда, която води партизанска война в Югоизточна Турция), обяснява политологът. Те направиха също опити за държавен преврат през 2003, 2004 и 2005 г. Документи, публикувани в медиите, хвърлят светлина върху някои особено ожесточени планове за сваляне на кабинета". Впоследствие 42-ма генерали, което е повече от един от всеки десет, и няколко десетки офицери, действащи или в оставка, са затворени по обвинение в заговор срещу правителството.

В продължение на четири десетилетия турската армия е недосегаем и ключов фактор в политическия живот в страната. Под претекст, че защитава светския характер на държавата, военните свалиха три правителства – през 1960, 1971 и 1980 г. През 1997 г. те доведоха до оставката на премиера ислямист Неджметин Ербакан, ментор на днешния министър-председател.

За или против реформите?

През 2002 г. идването на власт на Реджеп Ердоган промени ситуацията. Премиерът, произлязъл от ислямисткото движение и зле приет от армията, направи реформи, които намаляват институционалното влияние на военните. Миналата година правителството организира референдум, за да промени някои членове от Конституцията, а именно да намали правомощията на армията.

Повече от 70 на сто от гражданите гласуват в подкрепа на тези промени. "Най-интересното, подчертава Али Казаднжигил, е, че 57 на сто от самите военни са подкрепили реформата. Това означава, че мнозинството от тях се обявяват за една професионална армия, която не се меси в политическия живот".

Тази цифра илюстрира една тенденция, която от няколко години се наблюдава в турската армия. През 2003, 2004 и 2005 г. опитите за държавен преврат бяха компрометирани от предатели, произлизащи от военното ръководство. Оригинални документи, съдържащи подробности за заговорите, бяха дадени на журналисти, допълва Казанджигил.

Засега оставките на четиримата висши военни не тревожат извънредно Турция. "Няма нито една възмутена уводна статия, никакви протести на тълпата, продължава политологът. В крайна сметка, става дума за последния етап от нормализацията на турския политически живот, който страдаше много от непрекъснатите намеси на армията".

Правителството се надява да играе доминираща роля при армейските назначения, за да създаде генерален щаб, от който да бъдат изключени най-острите му критици. Днес кабинетът в Анкара няма да се задоволи само с традиционната си роля да одобрява назначенията, предложени от Генералния щаб за ключовите позиции в армията, предупреди зам.-председателят на управляващата партия Хюсеин Челик.

Според турската преса постът на началника на Генералния щаб изглежда не представлява проблем и скорошните назначения, които получи ген. Йозел, го превръщат в естествен наследник на ген. Кошанер. За сметка на това назначенията на началници на четирите рода войски биха могли да доведат до нови оставки, ако правителството пренебрегне йерархичния ред.

По материали от френския печат
превод: Галя Дачкова

---

етикети: Реджеп Ердоган

споделяне: