- Това е едно обвинение, което обезателно трябва да бъде доказано. Не може просто вътрешният министър да отправя такова обвинение, той трябва да сезира прокуратурата, нещо което вчера ние, бившите трима председатели на Съюза на съдиите, направихме, като сезирахме главния прокурор да поиска от министър Цветанов информацията, въз основа на която той твърди, че настоящият председател на ССБ Мирослава Тодорова е действала "в услуга на организираната престъпност". Считам, че на първо място, министър Цветанов трябва да прочете Конституцията и да се запознае много подробно с нея, а също така да прочете добре Закона за съдебната власт и да види дали има основания да отправя такива обвинения. Разбира се, във всички случаи, в които той е отправял обвинения срещу съдебната система, а не само срещу определени съдии, никога не е подплатявал тези свои обвинения с някакви доказателства, нито е сезирал прокуратурата. Що се отнася до атаката срещу съдебната система, тя се прояви особено силно не само през последните две години, а изобщо през последните десет години – от 2001 г. насам. Още оттогава има подобни обвинения включително от сегашния министър-председател Бойко Борисов.
- Всъщност това е годината, в която той стана главен секретар на МВР.
- Да, и откогато периодично по медиите можехме да слушаме и четем: „Ние ги хващаме, а те ги пускат”. Така че атаките, които сегашният вътрешен министър отправя към съда, са просто едно продължение на атаките на Борисов, но докато преди това се отправяха по-общи обвинения, сега вече атаките се насочват към определни представители на съда.
- За жалост обаче тези обвинения намират добра почва, защото звучат, първо, достатъчно често и второ, достатъчно просто и ясно. Днес съдия Мирослава Тодорова заяви, че „би следвало да се приключи с това говорене по медиите” и че Съюзът на съдиите не се занимава с изказванията на Цветан Цветанов за съдиите, защото няма смисъл. Не смятате ли обаче, че това води до дисбаланс, до невъзможност от страна на обществото да чуе и да разбере гледната точка на съдиите за реалните проблеми на правораздавателната система и респективно прави успешни и разбираеми внушенията на вътрешния министър?
- Всичко това е обяснявано многократно от колеги съдии – и от такива, които са членове на Съюза на съдиите, и от такива, които не са членове на ССБ. Аз по-скоро бих отправил една препоръка към разследващите органи – имам предвид дознанието, следствието и прокуратурата. Макар самият аз да не се занимавам с наказателно право, следя все пак интересните процеси и нещо, което ми прави силно впечатление и за което многократно съм отправял препоръки, е фактът, че органите на предварителното разследване, на досъдебното производство буквално разказват доказателствата от процеса по медиите. Все едно аз, гражданският съдия, да си разправям делото публично по телевизията и по радиото, преди да го напиша. Това е недопустимо. Ако аз съм например адвокат, бих бил много улеснен от едно такова разказване на факти и на доказателства – докъде бил стигнал процесът, какви версии се въртят и пр. Как може?! Това е, меко казано, безумие! Ти фактически сам си подлагаш динената кора. Хем искаш да разкриеш престъплението, хем си разказваш версиите! Това е недопустимо. И това се знае не само от адвокатите, но и от тези, които са обвинени в извършване на престъпление, а и от цяла България. Това е недопустимо от гледна точка на законите в страната и от гледна точка на принципите на съдопроизводството и на досъдебното производство. Вярно, този който е обвиняем, има право да се запознае с материалите по делото, но откъде накъде той ще знае всички версии, по които се работи, а и откъде накъде целият български народ, който гледа телевизия, слуша радио и чете вестници, ще разбира това. Имайте предвид, че това не е от вчера и не е от днес. Преди десет години тези опити бяха доста по-плахи. Атаката срещу съдебната система през последните десет години обаче е много силна и знаете ли, чувствам, че през последните 22 години много хора не са променили съзнанието си и като че ли онова телефонно право, което действаше в немалък брой от случаите преди 1989 г., сега се превърна в медийно и най-вече в телевизионно право и в опит да се диктува по този начин на съда какво да реши. Много хора продължават да не харесват прогласеното от сега действащата конституция разделение на властите и ако можеха, биха го премахнали. Нещо подобно се наблюдава много по-силно в Унгария и виждате реакциите на ЕС. Там се правят конституционни промени, които на практика почти заличават разделението на властите и има много силна реакция срещу това.
А що се отнася конкретно до последните изяви на вътрешния министър, искам да припомня, че в не много далечно време – преди два-три месеца – вътрешният министър на Франция се беше изказал по една промяна на мярка за неотклонение и тогава френските съдии стачкуваха. В една държава, която е люлка на съвременната демокрация, това е просто недопустимо. Виждате каква реакция имаше тогава във Франция и общественото мнение също подкрепи съдиите. При нас нещата може би опират до онези 40 години в пустинята, половината от които изминаха. Неслучайно превеждайки своя народ от Египет към обетованата земя, Моисей го е водил 40 години през пустинята, за да се създаде новото поколение, което няма да помни робството.
- Кои са основните проблеми в работата на досъдебното производство, с които се сблъсквате вие и вашите колеги в съдебната система? Как оценявате в тази връзка работата на дознанието и изкушен ли сте да коментирате действията на МВР по случая с убийството на 17-годишната Мирослава Николова от Перник?
- Аз направих една предварителна уговорка, че не съм наказателен съдия. Моята информация за досъдебното производство е от колеги, които работят в наказателното право. Промяната, която се извърши с обезличаването на следствието – не че съм привърженик на старата система – доведе особено в началото до липса на професионализъм, тъй като в системата бяха вкарани кадри, които не бяха достатъчно добре обучени. Оттам се стигна до най-големите проблеми и пробойни в досъдебното производство. Разбира се, с течение на времето има някакъв напредък, но не навсякъде и не по всички проблеми. Що се отнася до последния случай в Перник, аз няма да го коментирам именно поради причината, която изтъкнах преди малко – да не си разказваме хипотези за нещо, което е в процес на разследване. Всичко друго, което е извън правото, мен не ме вълнува. Естествено, вълнува ме и като гражданин, но не искам да го коментирам, тъй като вече имаше достатъчно много коментари по медиите. Очевидно в конкретните действия на МВР по този случай има нещо, което скърца, но да не навлизаме по-подробно, защото има предварително разследване.
- Да ви върна към председателката на ССБ Мирослава Тодорова, срещу която има дисциплинарен процес и която беше наказана от Висшия съдебен съвет. Същевременно се знае, че съществува сериозен проблем с натовареността на някои съдии, особено в големите градове. Как в този контекст ще коментирате дисциплинарния процес срещу някои ваши колеги и в частност срещу Мирослава Тодорова? Смятате ли – както заявиха от Българския хелзинкски комитет – че проверката на ВСС е насочена преди всичко към реформаторите в ССБ и че наказанието на председателя на Съюза на съдиите е тенденциозно и репресивно?
- Само мога да подозирам, че има такова неприязнено отношение към Съюза на съдиите и към неговото ръководство, но аз лично нямам доказателства за това, още повече че в момента имаме и висящ дисциплинарен процес. Въпросът за натовареността е бил поставян многократно и мисля, че ВСС не си свърши работата по този проблем. Натовареността при наказателните съдии и не само при тях е ужасна. Като имате предвид и обема на материалите по всяко едно дело – някои дела са по 30–40 тома – този проблем е на всички съдии в съдилищата в големите градове. Като почнем от Районния съд, където само гражданските дела са над 30 хиляди. Не знам какъв е броят на наказателните дела, но не е никак малък. Давам ви това като пример. Страшно натоварен е и Върховният съд. Тук има и проблеми, свързани с нормативната уредба. Ще ви дам един пример от материята, с която работя – до приемането на последния Граждански процесуален кодекс дисциплинарните наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” не се разглеждаха на три инстанции, нещо повече – това не е необходимо. С измененията и с новия кодекс, който влезе в сила от 1 март 2008 г., и тези дребни нарушения се разглеждат на три инстанции. Значи нещо скърца и в процеса. Толкова е натоварен Върховният съд, че само му липсват проблемите на най-незначителните дисциплинарни наказания! Така че натовареността е ужасна, като при наказателните съдии положението е още по-страшно. В съда, в който работя, графикът е запълнен до лятото и то плътно запълнен. Ние многократно сме отправяли искания да се съставят някакви нормативни правила за тази натовареност. Не може в едно съдилище, което приключва годината със 100–150 дела и в което има трима съдии – има и такива ненатоварени съдилища – съдиите да получават заплата равна на заплатата на техните колеги в Софийския районен съд, в който годишно на един човек се падат над 500 дела. Трябва да ви кажа, че и събота, и неделя да работи този човек, и денонощието да не е 24, а 48 часа, и да не почива, пак трудно би се справил за една година с тази натовареност. Просто тази лавина, която стои пред всеки един съдия от такова съдилище, е много трудно преодолима.
- Ще ви върна към конфликта между ВСС и Съюза на съдиите. Вашата организация неведнъж е излизала с предложения за реформи, изказахте се и против т. нар. конкурс, благодарение на който за председател на Софийския градски съд беше избрана Владимира Янева.
- Не е само този конкурс, протестирали сме и срещу други конкурси. Впечатленията на Съюза на съдиите са, че голяма част от конкурсите могат да бъдат подложени на критика. Не знам просто как ще се работи в бъдеще, доста от колегите са обезверени. Става дума не само за конкурсите за ръководители на съдилища, но и за съвсем обикновените конкурси за кариерно израстване. Има много сериозни подозрения за нещо, което не ми се иска да го назовавам точно...
- За предначертани резултати, което се предполага, че демотивира знаещите и можещите хора в професията.
- Да. Може би трябва да се промени нещо и в методиката на конкурсите – най-вече анонимността. Необходимо е при провеждането на писмени изпити да има анонимност. Още повече че писмените изпити са решаващи, те са първото стъпало от конкурса, което позволява да се отиде на устен изпит. Става дума за външните конкурси най-вече за младши съдии. При последните конкурси за младши съдии имаше такива съмнения, но не ми се иска да посочвам конкретни имена, защото по-нататък нямаше развитие на процеса, тоест нямаше обжалване.
Стоил Сотиров е съдия от гражданската колегия на Върховния касационен съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България.
споделяне:
Позиция на обикновен гражданин
25.01.2012 / 21:59Боко-Пържолката
26.01.2012 / 08:44Поздравления
27.01.2012 / 20:58вени
28.01.2012 / 11:30Пак гражданин
29.01.2012 / 12:39Чичката
29.01.2012 / 20:31