Беатрис Уеб израства като пламенен защитник на свободните пазари и ограниченото правителство. Баща й е самоиздигнал се железопътен магнат, а майка й пламенна защитничка на свободната търговия. Един от най-близките приятели на семейството бил Хърбърт Спенсър, водещ философ на викторианския либерализъм. Спенсър е пример за младата Беатрис и я напътства в дебрите на познанието за магията на пазарите, за оцеляването на най-подготвените и за злото, наречено държава. Но с възрастта у нея започват да избуяват съмненията. Защо държавата да не се намесва на пазара, за да премахне детския труд и да вкара децата в училище, или да осигури препитание за гладните и безработните, както и да спасява фалиращите индустрии? И така Беатрис се превръща в един от водещите архитекти на държавата на благоденствието – и в края на краищата, основен поддръжник на съветския комунизъм.