Макроикономическите индикатори пред последните няколко месеца в Съединените щати се оказаха по-добри от очакваното. Новооткритите работни места нараснаха значително. Индикаторите за индустриалното производство и услугите също плавно се подобряват. Дори строителството показва сигнали на съживяване. А потреблението расте със сравнително стабилни темпове.

Но въпреки добрите данни икономическият растеж на Съединените щати ще остане слаб и под очакванията през цялата 2012. В такъв случай не са за вярване всички добри икономически новини напоследък. Защо?

Първо, потребителите в Съединените щати остават с ниски доходи, с намаляващо богатство и претоварени с дългове. Разполагаемият доход нараства с умерени темпове – въпреки замразяването на реалните заплати – главно в резултат на данъчните облекчения и социалните плащания. Това предполага неустойчивост поради факта, че в края на краищата социалните плащания ще бъдат намалени, а данъците ще се повишат, за да се намали фискалният дефицит. Последните данни за потреблението вече показват признаци на слабост в сравнение с тези отпреди няколко месеца, когато празничното пазаруване натисна цените силно надолу.

В същото време разкриването на нови работни места все още е твърде бавно, за да може да повлияе на данните за безработицата и на трудовите доходи. Съединените щати се нуждаят от създаването на най-малко 150 хил. нови работни места месечно при сегашното състояние само за да бъдат стабилизирани нивата на безработицата. Повече от 40% от безработните на настоящия етап са трайно безработни, което намалява шансовете им някога изобщо да си намерят работа. На този фон фирмите все още се опитват да намерят начини да намалят разходите си за труд.

Увеличаващото се неравенство в доходите също ще е фактор за потискането на растежа на потреблението и това ще е така, докато разпределението на доходите се измества от онези с по-голямо желание да харчат (работниците и хората с ниски доходи) към онези с по-голямо желание да спестяват (корпорациите и по-богатите домакинства).

Нещо повече, скокът в инвестициите напоследък (в това число в строителството) няма да продължи, което предполага мрачни перспективи за 2012, особено след края на срока на данъчните облекчения, когато фирмите ще започнат да начисляват т.нар. „допълнителни рискове”, а недостатъчното крайно потребление ще задържа на ниски нива запълването на производствения капацитет. И накрая капиталовите инвестиции ще продължат да бъдат влагани в технологии, които не се нуждаят от човешки ресурс за производство на стоки за крайно потребление, като така ще се създаде предпоставка за ново ограничаване на създаването на работни места.

В същото време, дори след шестата година на рецесия на пазара на недвижими имоти, секторът е в пълна летаргия. Спадът в търсенето на нови жилища е близо 80% в сравнение с пика, падането на цените е вероятно да продължи и през 2012, докато предлагането на нови и вече съществуващи жилища ще продължи да е по-голямо от търсенето. Повече от 40% от домакинствата, обвързани с ипотеки – общо около 20 млн. – ще се окажат с много по-скъпи имоти от първоначалната им цена. Този порочен кръг от просрочия върху ипотеки и спадащи цени вероятно ще продължи да се завърта – а при толкова много домакинства с непосилни кредитни задължения потребителското доверие ще остане слабо.

Имайки предвид слабия ръст на вътрешното потребление, единственият шанс на Америка да се доближи до естествените си нива на растеж е като намали огромния си търговски дефицит. Но ръстът на износа през 2012 ще е слаб поради няколко причини:

• Вероятността от поевтиняване на долара е малка, понеже много от останалите централни банки последваха Федералния резерв (Фед) на САЩ в политиката му по „наливане на ликвидност” (печатане на пари – б.пр.), а и защото е твърде вероятно еврото да остане под натиска на дълговата криза, както и защото Китай и останалите бързо развиващи се страни все още агресивно се намесват на пазара, за да предотвратят прекалено бързото нарастване на стойността на валутите си.

• Забавеният растеж в много напреднали икономики, в Китай и в останалите новоизгряващи икономики, ще означава намалено търсене на произведеното в Съединените щати.

• Цените на петрола е вероятно да продължат да се покачват, имайки предвид геополитическите рискове, идващи от района на Близкия изток, което от своя страна ще оскъпи значително вноса на енергийни ресурси в Съединените щати.

Малко вероятно е американската политика да се притече на помощ. Дори напротив, тя може да се окаже и значителна фискална спънка през 2012, а политическото противопоставяне по време на кандидатпрезидентската кампания до ноември ще е предпоставка властите да не предприемат никакви дългосрочни мерки за решаване на фискалните проблеми.

Вземайки предвид нерадостните перспективи пред американския икономически растеж, напълно очаквано Фед предприема нови действия по „наливане на ликвидност”. Но Фед също е изправен пред политически натиск и ще направи твърде малко, при това твърде късно, за да успее да помогне на икономиката. Нещо повече, гласовитото малцинство в лицето на Федералната комисия по свободните пазари, контролираща пряко Фед, е твърдо против всякакви по-нататъшни действия по „наливане на ликвидност”. Във всеки случай монетарната политика може да реши само ликвидни проблеми, от което банките да се окажат с огромни резерви.

Най-важното е, че Съединените щати – и много от останалите напреднали икономики – са в началните етапи на навлизането в порочния кръг на задлъжняването. Рецесията, причинена от свръхзадлъжняване (първо в частния сектор, а след това в държавния бюджет) ще изисква дълъг период на намаляване на разходите и увеличаване на спестяванията. Тази година няма да е по-различно, понеже намаляването на дълговата тежест в частния сектор е едва в началото.

Накрая, съществуват още няколко допълнителни риска, които правят инвеститорите, корпорациите и потребителите свръхпредпазливи: единият е Еврозоната, където преструктурирането на дълговете – даже по-лошо, тяхното отписване – крие рискове от разпадане на системата; другият е приближаващите президентски избори в Съединените щати; следващият е геополитическите проблеми, свързан с Арабската пролет, военната конфронтация с Иран, нестабилността в Афганистан и Пакистан, смяната на властта в Северна Корея и смяната на лидерството в Китай; и накрая последиците от глобалното икономическо забавяне.

Имайки предвид всички тези по-големи и по-малки рискове, бизнесът, потребителите и инвеститорите са по-склонни да чакат и да не правят нищо. Проблемът, разбира се, е, че когато много хора изчакват и не правят нищо, по този начин усилват негативния ефект от рисковете, които се опитват да избегнат.

*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет .Също така  е  съавтор, заедно със Стивън Мим, на книгата „Икономики в криза”, излязла в превод на български език.

Превод: Георги Киряков

Текстът е публикуван в „Economonitor”.

 

---

етикети: потребление, безработни, индустриално производство

споделяне:

Стопанската ситуация в САЩ е изяснена. Знае се за замяната на „Златен” с „Незлатен долар”, в резултат на която сега се ползват „Незлатни долари”. Нима тази полезна подмяна при вида на долара е приключена? Поради недовършеност при промяна вида на парите в САЩ се прилага наследен стар, от време със „Златни долари” начин на американско държавно финансово управление (ДФУ), който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни долари”. Тази американска държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) криза, заради започната-недовършена замяна на „Златен” с „Незлатен долар”. Същността на тази държавна финансова грешка се допуска и в другите страни по света и същата е особено важната причина за развитие на съвременна световна стопанска криза. Посочената държавна финансова слабост се допуска за първи път в света през 1716 г. Същата е означена с името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”. До 24 часа след като в САЩ завърши замяната от „Златен” с „Незлатен долар” и е налично американско ДФУ, което е ГОДНО за стопанство с „Незлатен долар” сегашната тяхна стопанска криза ще е премахната. Ако се запази особено важната причина за сегашна криза, а именно недовършеност на замяна на „Златни” с „Незлатни пари” - кризата при съответна държава ще се уголеми и ще мутира в хиперинфлация, която ще донесе болезнени щети за участници в стопански живот. При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.