Целувки, прегръдки, сълзи от умиление и сълзи от мъка, топовни салюти, ръкопляскания и освирквания съпровождаха встъпването в длъжност на новия президент Георги Първанов и изпращането на предшественика му Петър Стоянов. По обед хиляди се надпреварваха да пипнат и погалят новоизбрания държавен глава на пл. "Св. Ал. Невски", където бе официалната церемония по предаването на властта. Друго множество с болка и ярост в очите го освирка пред Бялата къща, а след това се врече във вечна обич на Стоянов. Бившият и настоящият държавен глава обаче запазиха пълно самообладание и дори с мимика не показаха отношение към чуждата агитка.

Броени минути след 11 часа Стоянов стана редови български граждани, а президентът Георги Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин встъпиха в длъжност.

Първи на площада пристигнаха Първанов и съпругата му Зорка. Стоянови взеха късото разстояние от "Дондуков" 2 до "Св. Ал. Невски" с бронираната лимузина и дойдоха точно в 11 ч. Площадът вече се беше изпълнил с хиляди граждани, дошли да видят с очите си сдаването и приемането на властта, а към множеството непрекъснато прииждаха нови и нови групи. Зад постланата с персийско килимче дървена трибунка, на която трябваше да стоят двамата държавни глави, вече бяха строени премиерът Симеон Сакскуборгготски, довел със себе си гостуващия му гръцки колега Костас Симитис, парламентарният шеф Огнян Герджиков и заместниците му, министри, депутати, висши магистрати, експрезидентът Желю Желев, главният мюфтия Селим Мюмюн Мехмед. Главата на БПЦ патриарх Максим вече беше отслужил в храма "Св. Ал.Невски" молебен за здраве и успехи на новия президент и се беше наредил до останалите официални лица. Из множеството щъкаха много позабравени бивши управници.

Стоянов прие за последен път строя на войсковите части. Лично началникът на Генщаба ген. Михо Михов ръководеше парада. Бившият вече стопанин на "Дондуков" 2 се сбогува с висшия команден състав на българската армия и благодари на офицерите, курсантите и войниците за вярната им служба към народа и родината. След него реч държа и Първанов, а после, съпроводен от ген. Михов, се поклони пред националното знаме и прие строя на представителните части на армията. Той пое върховното командване на армията под звуците на националния химн, изпълнен от представителния гвардейски духов оркестър, и на 21 топовни салюта, изстреляни от градинката зад парламента.

Двамата президенти бяха поздравени от официалните лица. Стоянов обясняваше на всички, които му казваха, че искат да се срещнат с него, че вече време за такива работи - бол. "Сега

ще имам предостатъчно време, само да речете",

нареждаше той. При сдаването на поста бившият президент за първи път се видя очи в очи с новия лидер на БСП Сергей Станишев. "Ние не се познаваме. Хубав повод да се запознаем. Успех", каза му бившият държавен глава. За разлика от него Първанов бавно напредваше с ръкостисканията, тъй като всеки искаше да му каже нещо. В един момент се оказа, че Стоянов вече е пожелал успех на всички видни гости и няма какво да прави, докато чака наследникът му да го настигне. Като се повъртя няколко секунди, той съзря новия шеф на протокола на "Дондуков" 2 Атанас Павлов и започна да му маха да отиде при него, а след това го запита какво да прави сега. В това време застаналият по-встрани от другите официални гости лидер на ДПС Ахмед Доган раздаваше автографи на разни хора, които носеха снимки, увековечили някакви срещи с него. Стоянов вече беше успял и на него да му каже едно сухо "Успех", на което Сокола беше отговорил само с кимване на глава.

След това двамата държавни глави поднесоха венци пред Паметника на незнайния воин, на които беше изписано "На героите на Българската армия".

Само секунди след края на церемонията

Първанов беше "нападнат" от симпатизанти,

които се надпреварваха да му стискат ръката. Възрастни жени плачеха и го галеха по главата, скандираха името му и му пожелаваха да е жив и здрав. Мъжката част успяваше от време на време да ги надвика и да заръча на президента да не забравя обещанията, които е давал, да е "честен и железен". Двама пък, разбрали, че държавният глава е фен на ЦСКА, развяваха червени шалчета с инициалите на футболния клуб и викаха колкото им глас държи "ЦСКА – шампион". Видните гости вече бяха напуснали площада. Само вицепрезидентът Тодор Кавалджиев и съпругата му Филарета станаха свидетели на народната любов, която се изливаше върху Първанов.

В суматохата така и не се видя къде изчезнаха Стоянови. Разбра се, че веднага след официалната част те са потеглили с лимузината към "Дондуков" 2, за да чакат там новите стопани.

А там ги чакаха около 1000 души синя агитка с развети трикольорчета и сини знаменца, портрети и плакати на Стоянов с благодарствени надписи и позабравените песни, които съпровождаха митингите на СДС.

"Бате Петьо, Пловдив винаги ще бъде с теб",

"Благодарим ви за всичко", гласяха лозунгите. Още неслязъл от колата, множеството ревна: "Петьо!", "Стоянов!", "СДС". Експрезидентът само им помаха и побърза да влезе в сградата на "Дондуков" 2, за да се приготви да посрещне новия президент.

Още ненарадвал се пък на народната любов пред Паметника на незнайния воин, радостта на Първанов бързо бе помрачена.

"Ууу, предател, мръсник!", викаха събрали се пред "Дондуков" 2 сини симпатизанти. Яката синя агитка освирка мощно новия президент и съпругата му Зорка. Няколко гласа от малка червена агитка се опитаха да извикат "Браво", когато видяха Първанов, но гласовете им бързо бяха заглушени от далеч по-многобройните сините привърженици.

В чест на Стоянов пред президентството бе монтирана трибуна, от която певци се готвеха да го изпратят.

Малко преди Първанов да влезе на "Дондуков" 2, от колоните звучеше песен на Георги Минчев, в която се казва:

"Кога ще дойде този ден, когато комунизмът ще бъде забранен"

На парадния вход на президентството Първанов и съпругата му бяха посрещнати от семейство Стоянови. Малко след тях бившият вече вицепрезидент Тодор Кавалджиев и съпругата му посрещнаха новия - Ангел Марин и жена му. Марин също бе освиркан от събралото се множество.

Първанов и Стоянов се усамотиха за около половин час в Зелената зала на "Дондуков" 2, а съпругите им си побъбриха в съседната. Кавалджиев пък прие в кабинета си Марин.

Стоянов подари на Първанов кристален мост "Изток-Запад", подарен му от бившия американски президент Бил Клинтън по случай 50-годишнината на НАТО, малка сребърна пластика от Ерусалим, подарена от български евреи, 100-годишен комплект писалищни прибори. Стоянов завеща на Първанов и портрета на Васил Левски, оставен му още от експрезидента Желю Желев.

След срещите семейство Стоянови напусна президентството заедно със бившите вече президентски секретари. Първанов и съпругата му лично ги изпратиха до парадния вход на "Дондуков" 2.

А отвън го чакаше народната любов

Близо час Стоянов се ръкува, раздава автографи и говори за последно с хората. Митингът до фонтана край президентската сграда започна с песен на Васко Кръпката "Нека бъде светлина". Стоянов също се качи на трибуната, на която бяха и Ваня Костова, Росица Кирилова и др. Единствената друга песен, която бе изпята на живо, бе старинната шотландска прощална наздравица по стихове на Робърт Бърнс в изпълнение на Ваня Костова - "За старата любов". А събралите се пригласяха на неколцината известни певци, дошли да почетат Петър Стоянов.

"Винаги съм знаел, че годините ще изтекат като пясък измежду пръстите и че всеки мандат има край. И винаги съм се молел за едно: да изляза от тази сграда, така както съм влязъл в нея. И затова ви благодаря от сърце", каза бившият вече президент на събралите се, които продължаваха да скандират името му. Стоянов им обясни, че не е сигурен кое е по-важно за него - аплодисментите на хората, когато влизал на "Дондуков" 2, или любовта, с която сега го изпращат. И тук множеството ревна: "Ние те обичаме." "И аз ви обичам, благодаря ви за куража и верността", отвърна им Стоянов. Той благодари и на институциите, с които е работил през последните 5 г. "И тъй като не виждам всички да са тук, но със сигурност има един човек, когото обичате всички и ще го помоля да дойде до мен. Това е първият министър-председател на първото българско демократично правителство.

Филипе, благодаря ти, че си тук", каза Стоянов

След като Филип Димитров се качи също на сцената, хората закрещяха и неговото име и скандираха "СДС".

"Не ви казвам сбогом, а довиждане, обичам ви. А къде са пловдивчани?", завърши Стоянов и се впусна отново сред множеството, ограден от кордон полицаи.

"Тук сме, за да ви кажем, че сме с вас и ви обичаме! На кого ни оставяте?", викаха хората. "Не се отчайвате, отвръщаше им Стоянов" и едновременно с това раздаваше автографи върху тефтери, вестници, календарчета, плакати.

"Мога ли да ви пипна за кадем", провикна се една възрастна жена. "Не съм сигурен, че аз съм най-добрият кадем", отвърна й Стоянов.

Повечето от изпращачите плачеха и молеха Стоянов да не ги оставя. "Пак ще ви чакаме след 5 г. да се върнете отново тук. Искаме втори мандат. И като се върнете, да направите основно химическо чистене в тая държава", призоваваха гражданите.

Известният български алпинист Дойчин Василев подари на бившия президент видеокасета с пейзаж от Хималаите, на която пишеше: "Слезни от върха, за да се изкачиш отново!"

"А оня (има се предвид Георги Първанов - б. р.) гледа отвътре и лошо му става", нареждаха баби. Заради мъката им, че Стоянов си тръгва от властта, ругатни отнесоха и журналистите, които бяха наречени "мръсни предатели" и виновници за това, че Стоянов не е президент. В същото време малка червена групичка от около 20-ина човека вееше българския трибагреник и пееше "Хубава си, моя горо" и "Една българска роза".

След едночасовата последна всенародна любов Стоянов се спря и при журналистите. "Не бъдете журналисти поне сега, а хора! Кажете ми нещо хубаво", помоли Стоянов.

Накрая поседна заедно със съученици от Пловдив в кафето в Археологическия музей до президентството. После отиде и в ресторант "Крим", където целият президентски екип поля излизането си от "Дондуков" 2.

Текстът е публикуван във в. "Сега" на 23 януари 2002 г.

---

споделяне:

още в категорията

• Прогнозите на политолозите след изборите през 2001 г.
• Обръщение до г-н Петър Стоянов, председател на СДС
• Новият Главен
• Борис Велчев през 2006 г.: Готов съм да бръкна надълбоко в организираната престъпност и в корупцията по висшите етажи на властта
• Вацлав Хавел: Същността е да настояваш и да гарантираш за своята истина

Сега същите седерунгели лижат задника на тиквата.