Евгений Дайнов: Сакскобургготски няма да е премиер. Правителството на НДСВ няма да изкара мандата си. Българският народ пак избра да експериментира със себе си. Избра да експериментира със себе си и през 1990, като стана първото общество, избрало комунистическото мнозинство на първите свободни избори. Избра Луканов. Сега то експериментира със спирането на европеизацията и си повика чудотворен човек, който да му дава разни неща. Това ще свърши по същия начин – със сълзи. Пак широките народни маси ще обвиняват всекиго, но не и себе си. И на мен вече ще ми е писнало да се връщам към стари вестници и да казвам: „Аз не ви ли казвах“. Каквото и да е бъдещото правителство, ще бъде много крехко. Симеон II няма да стане сам министър-председател, ще посочи някой и ще поиска всички да го подкрепят. Ще направи нещо като коалиция с ДПС и ще отцепи някакви плаващи депутати от другите партии. Този парламент няма да изкара мандата си. Аз очаквам нещо много по-важно – българският народ най-сетне да спре да прави експерименти със себе си. Защото, правейки това, всички, включително аз и моето семейство, плащаме цената. По „Медиапул“
Огнян Минчев: Само като опозиция СДС може да се съхрани. С популисткия си апел да премахне двуполюсната система Симеон II реално е на път да премахне партийната система като такава. Съдя от факта, че те са готови да направят коалиция с всички в качеството им на депутати – без партийни граници. Ако това започне да се осъществява, смятам, че СДС трябва да прецени своите шансове от гледна точка на разтваряне в подобна аморфна структура. Което не е и структура, а маса от депутати в едно ново подвижно мнозинство. Да приеме ли това, или да възроди партията от нивото, в което се намира днес, с цената на едно трудно обновление и да я съхрани като алтернатива на това статукво, което ще се създава сега. Мисля, че рискът СДС и БСП да останат заедно в опозиция на практика е почти невъзможен. БСП много вероятно ще приеме и най-малката оферта за участие във властта. Тъй като БСП е партия, която няма самостоятелни шансове за участие в българската политика. Разбира се, че е труден и болезнен вариант СДС да остане в опозиция. Но е единственият, който съхранява СДС и възможността му да бъде алтернатива на онова, което се създава сега. В противен случай СДС ще се разтвори в една аморфна маса. Това, което Симеон II очевидно иска, е да дърпа конците вътре в мнозинството си на различни групировки. Ако СДС се съблазни да влезе в една подобна конструкция, веднага основните фракции в него ще се конструират помежду си и ще се балансират пред Симеон II. А това ще бъде краят на СДС.
Светослав Малинов: Явно българските граждани са изпитали голямо разочарование от НДСВ, за да стигнат дотам, че да гласуват само 50% Като политолог бих коментирал нещо, което беше изтъкнато като претенция и което беше заявено като мотивация за участие в политическия живот на Симеон Сакскобургготски: да увеличи участието в избирателния процес, да постигне една нова вълна. Не се получи. Изненадан съм от ниската активност. Явно българските граждани са изпитали голямо разочарование от националното движение, за да стигнат дотам, че да гласуват само 50%, след като идеята беше точно това движение да прогони апатията, хората ще видят в него алтернатива и ще гласуват по един безпрецедентен начин или с един ентусиазъм, който се доближава до първите години на демокрацията. Това не стана. Второто нещо, което бих искал да коментирам, е, че коалицията ВМРО – „Гергьовден“ се оказа успешна. В някакъв смисъл успешна не само за тях, но и за България. Дори и да не влезе в парламента, тъй като се вижда явно от данните, че има някаква граница – има случаи в историята, когато 10–15 000 гласа са били решаващи, явно е, че българските граждани са видели една нова партийна алтернатива на досегашните партии, и това е ВМРО – „Гергьовден“. Коментирам данни, които, спокойно казвам, че едва ли биха могли да бъдат променени.
Кирил Дрезов, политолог в Университета в Кийл (Великобритания): Популярността на Симеон II след изборите ще спадне. Почти е сигурно, че Симеон II няма да заеме министърпредседателския пост, така че дотолкова, доколкото той се държи встрани от текущата политика, Симеон II е заплашен по-малко от намаляване на популярността. Разбира се, в случая имаме едно национално движение, което регистрира успех изцяло на основата на личната популярност на Симеон II. Но все пак много важно за неговото политическо оцеляване е той да запази известна дистанция от въпросното движение. Така че това е интересният момент за бъдещото управление. Фактически в България се появява един нов център на властта след тези избори. Но все пак голямото неизвестно е как реално ще функционира националното движение, как ще си контролира парламентарната група, как ще се укрепи организационно самото движение, идеологически как ще се оформи, защото в момента имаме едно движение, което постигна зашеметяващ резултат на основата на популярността на една-единствена личност – Симеон II. Националното движение „Симеон Втори“ няма нито идеология, която да го сплотява, няма и ясно структурирана организация и не е много ясно доколко ще бъде дисциплинирана и неговата парламентарна група. Така че това са все едни неизвестни, които тепърва ще се обличат в някакви реални измерения, някои ще придобиват плът и кръв. В. "Демокрация", 17 юни 2001 г.
споделяне:
още в категорията
паметливко
09.06.2011 / 05:22От US източник
10.06.2011 / 00:40Фестино
10.06.2011 / 22:20L'Arca di Noe
05.08.2011 / 23:49Lucinda
15.12.2011 / 04:12zotfmcoeu
15.12.2011 / 19:06aogkqoe
16.12.2011 / 12:00qmzmcf
16.12.2011 / 19:37rjbmwmyr
17.12.2011 / 14:19