Въпросът, след като тоталитарната държава е била навсякъде, дори в личния живот на хората, можеше ли БПЦ да остане извън агентурните и доноснически мрежи, разбира се, е важен. Получи се смесица от чувство на разбиране и чувство на възмущение.
Все пак фактите са ясни и еднозначни, но възмущението, което всеки човек или мирянин ще изпита е лично преживяване. Ето защо срещу митрополитите доносници едва ли ще се оформи сериозен „народен отпор“. Ясни позиции срещу неканоничните им дела вероятно няма да се формират и няма да се появи публично подкрепено искане за техните оставки. Очевидно такова е и очакването на агентите от висшия клир или поне за това говори поведението им.
Реакциите им макар и публични остават тайнствени. Някои от митрополитите се прикриха зад канона и казаха, че са се покаяли за делата си пред Бог. Други цитираха християнски текстове, а митрополит Кирил направо заяви, че не е бил доносник и че съвестта му е чиста.
Поведението на висшите църковници след осветяването им като сътрудници на ДС обаче е показателно за техните нагласи и мислене. И сега, както и когато са били вербувани, те се опитват да отговорят на очакванията по най-безболезнения за тях начин. И сега, както и преди те се борят по-скоро за статута, отколкото за вярата си. Използването на канона и християнската реторика за отричане или оправдание е необяснимо. Защото християнството не предполага оправдание, а покаяние.
При вербуването си тези хора са търсили начин да отговорят на очакванията на ДС към тях, използвайки за прикритие канона и християнските ценности. Днес те се опитват да отговорят на очакванията на миряните относно агентурното си минало като отново използват същото прикритие. Стремежът да бъде обяснявана една нехристиянска позиция с християнско говорене води до израждане на ролята на архиереите в църквата и сред хората.
Можем да попитаме, защо Владиците не използваха християнските принципи при вербовката си в ДС като мотив да откажат сътрудничество на една система насочена директно срещу Бога и Църквата. И тогава, и днес обаче митрополитете не са искали и не искат да поемат рискове.
Убеждаването на миряните, че нищо не се е случило, е най-безболезнененият изход за владиците, които са сътрудничили на ДС. По тази логика миряните трябва да бъдат единни в убежденито си, че владицитие им са невинни и да преживяват поединично възмущението си.
Позициите „Това, че митрополититие са от ДС, е нормално“ и „Нищо не се е случило“ не са християнски.
Защото християнството е ориентирано към търсене на истината, обединение на ценностно основание и единение между хората в следването на пътя към Христа.
Всичко това едновременно бившите служители на ДС в Църквата със сигурност не могат да правят. Единствената им възможност сега е да се покаят и да търсят личното си духовно спасение. Но те очевидно не желаят да направят това пред макар и спокойните миряни, понасящи стоически нехристиянските дела на своите духовни водачи.
При непокаяние 11-те митрополити не биха могли да изпълняват служебните си задължения пред Църквата и миряните. Става дума не за формално изпълнение, а за съдържателно и истински вдъхновено от Христа служение в търсене на истината, в името на праведността и възвисяването. Засега висшите духовници предпочитат да се оправдават. А някои направо лъжат.
Църквата може да е полезна на хората само когато е истински независима. Само тогава тя може да е действителен последовател на Светото писание и Христовите закони. Според Християнството истината е в Христа и тя не може да бъде търсена извън Него. От момента, в който настоящите висши духовници са приели друго служене, извън лоното на църквата и в разрез с Божиите заповеди това за тях вече не е така. Убеждавайки хората в своята невинност, църковните сътрудници на ДС всъщност се опитват да обединят миряните около една неистина. Сътрудничеството на ДС няма как да представлява невинност особено от християнска и църковна гледна точка.
И досега БПЦ нямаше адекватно отношение към комунистическия режим в България. Тя нито осъди червения терор върху Църквата, нито разказа за жертвите си, паднали през половинвековния атеистичен режим.
Вместо това митрополитът от ДС Калиник оправда сътрудничеството си към репресивния апарат на комунистическата държава, като каза, че всяка власт била от Бога.
Едва ли отварянето на досиетата на ДС може да се разбира като изпитание, изпратено от Бог на сътрудничилите митрополити. Изпитанието за тях е било, когато офицерите от ДС са ги вербували в името на „народната власт“. Днес пред изпитание са поставени Църквата и миряните. Защото занапред свещеници и миряни ще трябва да търсят истината, да се обединяват в името Христово и да се опитват да вървят по пътя към Бога без истинска подкрепа от голяма част от духовните си водачи. За щастие Бог е дарил хората с разум. И в църквата, и сред миряните винаги ще има хора, знаещи как най-правилно да използват този Божи дар. На тях можем и трябва да се надяваме.
споделяне:
още в категорията
Мирянин
06.02.2012 / 17:38БС2003
07.02.2012 / 10:54поп кръстю
07.02.2012 / 23:54Евгени Минчев
10.02.2012 / 01:01Nik S.
10.02.2012 / 01:04Свещеник
16.02.2012 / 12:47