Ерата „Никола Филчев“ в прокуратурата завърши. В следващите седем години новият главен прокурор Борис Велчев ще трябва да покаже, че държавното обвинение може да работи на светло и в диалог с останалите институции, а не като безконтролна централизирана структура, ръководена от волята на един-единствен човек.
След като нито предишните, нито сегашните управляващи успяха да реформират тази ключова съдебна структура, да намалят мандата на нейния ръководител до размери, които да не водят до самозабравяне, или поне да променят процедурата на избора и отчетността му, последната надежда на политическия елит се сведе до една: следващият първи обвинител поне
Да бъде „свестен“
Борис Велчев се оказа фигурата, която събра най-голяма подкрепа и сред политическите, и сред магистратските, и сред академичните среди. Чак е малко странно, че един 43-годишен преподавател по право и президентски съветник, който досега стоеше встрани от медийния интерес, изведнъж стана „личен познат“ на депутати и юристи от целия партиен спектър. Факт е обаче, че изборът на новия главен прокурор предизвика забележителен консенсус между президента и управляващата тристранна коалиция, от една страна, и между обвинители и съдии във Висшия съдебен съвет (ВСС) – от друга.
В крайна сметка юристът се оказа без конкуренция за поста на първи обвинител, след като спряганите кандидати – директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров, депутатът от левицата Младен Червеняков и конституционният съдия Лазар Груев – не бяха официално предложени. Всъщност подкрепата, с която ВСС като висш кадрови орган на съдебната власт номинира и избра Велчев за главен прокурор на извънредно заседание, надмина най-смелите прогнози и същевременно обезсмисли явяването на други кандидати. Двайсет и трима от 25-те членове на съвета гласуваха за него в таен вот, един беше против и един – с невалидна бюлетина.
За пръв път изборът на главния прокурор и неговата концепция за развитие на държавното обвинение бяха директно излъчвани по националното радио и националните телевизия. Децентрализация и деполитизация на прокуратурата, подобряване на комуникацията вътре в институцията, както и с представителите на съдилищата и следствието, привличане на млади и добре образовани кадри, безкомпромисност към провинилите се служители, борба с престъпността – организирана и битова, както и защита на правата на гражданите са само част от приоритетите на Борис Велчев, представени от него пред ВСС.
Може би най-неочакваната подкрепа за юриста дойде от страна на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Макар да не се бе подписал под номинацията на Велчев, по време на заседанието на ВСС в четвъртък Григоров пръв взе думата, за да обоснове подробно вота си за президентския съветник. По думите на председателя на ВКС основните предимства на Борис Велчев са, че не е от обкръжението на настоящия главен прокурор, не е активен политик, не е против законодателните промени за членството в ЕС, не е зависим от бившата Държавна сигурност, не е психически неуравновесен и се отнася към подчинените си като към достойни хора.
Като цяло обаче въпреки еднозначната подкрепа на ВСС издигането на Борис Велчев стана повод отново да се заговори за това
Политически или не
е изборът на главния прокурор. Въпреки че де юре ВСС е независим от партийна намеса орган, публична тайна е, че досега неговите кадрови решения по отношение на първия обвинител в държавата винаги са били повлиявани от силните на деня. И този път опозицията в лицето на СДС и ДСБ заложи на тази карта, атакувайки управляващите в задкулисна договорка с магистратите за избора на Велчев. Някои представители на тройната коалиция почти признаха, че консенсусът за новия главен прокурор е плод и на политически разговори, а зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев доуточни формата на срещите, намесвайки и президента Георги Първанов. „Мисля, че експертният дебат беше подменен с това коя партия ме е издигнала и кой е дядо ми“, коментира от своя страна Борис Велчев след края на вота за нов ръководител на държавното обвинение. „Никой не може да отрече правото на политическите сили да имат позиция по такъв важен въпрос, какъвто е изборът на главния прокурор, но дори и да се ползвам с политическа подкрепа, то тя е била косвена. Тя не е и нещо, от което бих се срамувал“, допълни той. И все пак Велчев не пропусна да се застрахова по темата за политическата зависимост на конституционно независимата съдебна власт: „Няма да се поколебая да поискам имунитета на всеки политик, дори ако той е на върха на властта. Още отсега искам да кажа обаче, че няма да позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели.“
След избирането на новия главен прокурор стана ясно също така, че скоро може да се очакват структурни промени в обвинението. Въпреки че изрично обяви как няма да има кадрови чистки по върховете на ведомството и как трябва да има приемственост, Борис Велчев уточни, че планира да изгради ново специално звено за борба с корупцията, което да се ръководи от
Още един зам. главен прокурор
Тъкмо в тази идея на новия главен обвинител дясната опозиция видя доказателство за тезата си, че целият избор на Борис Велчев е резултат от задкулисни договорки и коалиционни споразумения. Едно от най-спряганите имена за бъдещата длъжност е това на Ангел Александров - директора на НСлС, който демонстрира близки взаимоотношения с лидера на ДПС Ахмед Доган. (Според неофициална информация обаче той е много обиден от това, че никой не го е номинирал за най-високия пост в обвинението.) И все пак и най-ревностните критици не могат да отрекат правото на новия главен прокурор да започне изграждането на свой екип, с които да осъществи идеите си за промяна на досъдебното производство. В момента първият обвинител на държавата има двама заместници, чийто мандат изтича след няколко години. Това са близките до Никола Филчев прокурори Христо Манчев и Митьо Марков. Ако се съди по концепцията на Борис Велчев, представена при избора му пред ВСС, то неговите идеи за модернизация и разчупване на досегашната строга йерархичност са диаметрално противоположни на Филчевия модел на управление.
В този смисъл потенциалният сблъсък между новия първи и бившите фаворити на Никола Филчев е почти неизбежен. Затова и личността на бъдещия трети зам. главен прокурор ще бъде от изключителна важност и ще е достатъчно ясен индикатор за това доколко широката подкрепа за Борис Велчев е станала възможна с цената на политически и концептуални компромиси.
Не трябва да се забравя, че Ангел Александров беше един от най-големите противници на последните законодателни промени, отнасящи се до съдебната власт, тъй като с тях бяха ограничени функциите на подопечната му следствена служба.
Всъщност в целия псевдодебат около избора на новия главен прокурор между магистрати, опозиция и властващи за пореден път се видя
Несвършената работа на политиците
по отношение на съдебната реформа. Отново пролича, че вместо цялостна визия по въпроса проблемът се решава (или по-скоро се прави опит да бъде решен) на субективен принцип. След като не успяха по законодателен път да коригират порочните структурни зависимости в отделните звена на съдебната власт, политиците се опитаха да излязат от ситуацията, избирайки по-качествения кандидат за най-важния пост в системата. За всички обаче е ясно, че настоящият избор на главен прокурор няма как да не е оплетен с политиката, след като от дейността на държавното обвинение и от неговата модернизация зависи членството на България в ЕС. Всъщност може би е по-правилно да се каже не че избирането на Борис Велчев беше по-политическо, отколкото трябваше, а че то не беше дос¬татъчно политическо, ако се съотнесе към това в какъв важен за страната момент става това. Представители на дясната опозиция може би забравиха, че самите те многократно призоваваха за промяна в конституцията, която да смени начина на избор на главния обвинител и това да става от парламента. Нещо, което би регламентирало и де юре неизбежната политизираност на този вот.
21 януари 2006 г.
в. "Капитал".
етикети:
политическо кадруване
споделяне:
още в категорията
