Дали светът ще бъде по-мирен, ако жените поемат отговорността за управлението? Една предизвикваща много полемики нова книга на психолога от Харвардския университет Стивън Пинкър казва, че отговорът е „да”.

В „По-добрата част от човечеството” Пинкър представя данни, разкриващи, че човешкото насилие, проявяващо се и днес в големи мащаби, постепенно намалява. Нещо повече, казва той, „през по-голямата част от историята жените са били, а и ще бъдат умиротворителната сила. Традиционната война е мъжка работа: жените в племето никога не са се събирали в групи с цел да нападат съседните селища”. Като майки, жените имат еволюционната задача да опазят мира, за да могат да отгледат своето поколение и да осигурят оцеляването на своите гени и предаването им на следващото поколение.

Скептиците незабавно биха отговорили, че жените не воюват просто защото рядко са успявали да се доберат до властта. Ако са били овластявани, условията в нашия анархистичен свят биха ги подтикнали да вземат същите войнствени решения, както мъжете. Маргарет Тачър, Голда Мейр и Индира Ганди бяха жени, облечени във власт, и всички те въвлякоха страните си във война.

Но също така е истина, че тези жени израснаха като лидери в една политическа игра, чиито правила се диктуваха от мъже. На първо място техният успех и израстването им като лидери се дължи именно на факта, че влязоха в сблъсък с мъжките ценности. В свят, в който жените един ден заемат половината от лидерските позиции, съобразно с дела им от населението на света, те вероятно биха се държали по по-различен начин, ако са на власт.

Затова поставяме въпроса наистина ли полът има такова значение за лидерството? Ако се придържаме към традиционните предразсъдъци, ще видим, че в повечето психологически изследвания мъжете предпочитат силовия подход, докато жените са сътрудничещи и интуитивно избират силата на убеждаването и чара. Американците са склонни да описват лидерството чрез здраво вкоренени мъжки предразсъдъци, но последните изследвания в областта на лидерството показват нарастващите успехи на т.нар. „женски стил”.

В информационните общества мрежите замениха йерархията и високообразованите работници са далеч по-малко почтителни към своите началници. Мениджмънтът в повечето организации се променя в посока на „споделено лидерство”, като лидерът е в центъра на кръга, а не на върха на пирамидата. Бившият изпълнителен директор на Гугъл Ерик Шмит сподели веднъж, че му се е налагало да „котка” своите служители.

Дори и при военните се наблюдават подобни промени. В Съединените щати Пентагонът казва, че военните командири „крещят доста по-малко”, понеже днешното поколение откликва по-добре на инструкции, ако е било въвлечено в тяхното одобряване. Военният успех в битката срещу тероризма и масовите безредици изисква от войниците да спечелят сърцата и умовете на хората, а не просто да разрушават и да убиват.

Бившият американски президент Джордж Буш-младши веднъж описа своята роля като „взимащия решения”, но той го казва по-скоро в съвременния смисъл на лидерството. Съвременните лидери трябва да могат да използват мрежите, да си сътрудничат и да насърчават участието. Нейерархичният женски стил и комуникационни умения са по-подходящи за лидерството в новия свят, където организациите и групите са базирани на познанието и за който мъжете като цяло са далеч по-малко подготвени.

В миналото, когато жените са водели епични битки, за да стигнат до върха на организациите, те често са възприемали „мъжкия стил”, нарушавайки по този начин дълбоко вкоренените социални норми за женската „слабост”. Сега обаче времената на информационната революция и демократизацията изискват лидерство от участнически тип, а „женският стил” се превръща в начин за осъществяване на по-ефективно лидерство. За да води успешно, мъжът не само не трябва да налага своя стил върху колегите си жени, но също така трябва да придобие техните умения.

Това е само тенденция, все още не е факт. Жените все още изостават в заемането на лидерски позиции, като заемат едва 5% от върховите корпоративни постове и доста малко от избираемите постове в законодателните органи на властта (само 16% в Съединените щати, за разлика от 45% в Швеция например). Едно изследване на 1941 управляващи на суверенни държави през ХХ век откри само 27 жени, като почти половината от тях идват на власт поради смъртта на мъжа си или понеже са дъщери на управляващ баща. По-малко от 1% от управляващите през ХХ век са били жени, стигнали сами до властта.

И така, имайки предвид новите общоприети възгледи в изследванията на лидерството, в които се твърди, че навлизането в информационната епоха е навлизане в женски свят, се запитваме защо жените да не се справят по-добре?

Аргументи като липсата на опит, на отговорно отношение, на способност за сключване на сделка и добрата стара дискриминация ни помагат да разберем защо сме в този междуполов капан. Традиционното кариерно развитие и културните норми, които го изграждат и затвърждават, не позволяват на жените да придобият нужните умения за върховите лидерски позиции в много организации.

Изследванията показват, че дори в демократичните общества жените са изправени пред по-големи социални предизвикателства от мъжете, когато влизат в битката за кариерното развитие. Като цяло жените не са добре интегрирани в чисто мъжките мрежи, доминиращи организациите, а половите предразсъдъци все още затрудняват жените, които се опитват да прескочат тези бариери.

Тези предразсъдъци са на път да бъдат преодолени в информационното общество, но ще бъде грешка да припознаем новия тип лидерство, от което имаме нужда в информационната ера, единствено и само като навлизане в „женски свят”. Дори позитивните предразсъдъци са лоши за жените, за мъжете и за ефективното лидерство като цяло.

Лидерите не трябва да бъдат разглеждани само като героични командири, а по-скоро като насърчаващи и поощряващи участието в управлението на организацията, групата, страната или мрежата. Въпросът за подходящия стил – когато става въпрос за използването на твърд или мек подход – е еднакво валиден и за мъжете, и за жените, и не трябва да бъде замъгляван от традиционните полови предразсъдъци. При определени обстоятелства на мъжете ще се наложи да действат повече „като жени” и обратно, при други обстоятелства, жените ще трябва да действат повече „като мъже”.

Ключовият проблем за войната и мира в бъдеще ще зависи не толкова от пола, а от това как лидерите съчетават твърдата и меката сила, за да постигат разумни цели. И мъжете, и жените ще трябва да правят този избор. Но Пинкър навярно е прав, отбелязвайки, че частта от света, в която се наблюдава намаляване на насилието, е също така и частта, в която на жените е дадена реална власт.

*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата „Бъдещето на силата”.

Превод: Георги Киряков

Източник

---

етикети: Джордж Буш, Маргарет Тачър, Гугъл, Стивън Пинкър, Джоузеф Най, Голда Мейр, Индира Ганди, лидерство

споделяне:

дрън-дрън, бла-бла - аман от политически коректни тикви - скоро ще има квоти и за педалите и за мангалите, след като си въведоха за негрите - аман от простотии. това е точно както с промените в климата - рев, рев, докато някои хитреци си оправят финансовото положение.

изключително повърхностни заключения. вече 4 години имам за началник жена. да не говорим за професионалната и некомпетентност, за нейната некомуникативност, нежеланието и неумението и да слуша и желанието и да се налага във всичко, особено там кадето е най-некомпетентна. ръководена само от нейните настроения, в непрекъснат "сговор" с по-висшестоящите от нея и с липса на каквото и да е намерение да разбира истинските проблеми в работата. непочтена, прехвърляйки с помощта на служебното си положение и то силово, вината за всички неудачи на другите. има само един стремеж - да остане началник, ако е възможно, завинаги. манипулира най-безсрамно в свой интерес данните за "успеваемостта" на институцията, която ръководи и налага това с крясъци, подкрепата на по-висшестоящите от нея, индиректни и директни заплахи за уволнение. в досегашния ми трудов път, който е над 32 години, началници винаги са били мъже. нито един не е бил нито толкова непрофесинален, нито толкова нетолерантен, нито толкова непочтен. просто, защото са били преди всичко професионалисти. обичам много жените и много добре се разбирам с всички останали колежки, но за началник и те предпочитат мъж. мъжът е много по-балансиран като характер и затова в исторически план е водещ, а всички изключения просто потвърждават правилото, както винаги.

Х.Клинтън, К.Райс, М.Олбрай -Държавни секретари на САЩ, кръвожадност и цинизъм , войни и бомбардировки на мирни граждани в Югославия, Ирак, Либия...Афганистан.

Гледай колко хубава статия, а колко малко отношение към нея... Човека е обяснил една абстракна идея, при която жените са Истински Жени, а не съвременните подобия на такива, които в стремежа си да участват в мъжкия свят, се отказват от своята женска същност, а именно, качества като толерантност, съгласие, миролюбие, другарство, милост, нежност, красота във взаимоотношенията. Представете си подобен свят, в който това е водещата идея и тя е тази, която внушава на всички нива. Съвременната жена се е отказала да бъде жена, но и за мъж не става. Дефакто, нито една, която е на ръководна позиция, не може да бъде пример, за това, което Стивън Пинкър описва!

Дерзай Василе! Добри и точни думи по адрес на Женското начало!

Ангеле,особено пък тая Олбрайт,дето попречи на мирните сръбски граворези да си довършат етническото прочистване! Възмутително!

. А на Българска почва- Калинки, Банкерки, Министерки,Здравни каси.. Данъчни ... т.н всичките те Жени, които с измами и по майчински морални схеми крадат та се късат.

Провокативна феминистка статия от бивш военен.Написана в ригиден ,повърхностен, стил.Не се споменава за по-дълбоки психологически и поведенчески и антропологични разлики между двата пола, а се скача в хипотетично доказателство за стил на управлениел.Не е ли по-добре да се говори за интелигентност в управлението на държавата и нейната политика?