Режисьорът на "Войната е опиат" Катрин Бигълоу стана първата жена в историята на киното, спечелила "Оскар" в категорията. Конкуренти на Бигълоу, която е бивша съпруга на режисьора на "Аватар" – Джеймс Камерън, бяха още Куентин Тарантино за "Гадни копилета" (Inglourious Basterds), Лий Даниелс за “Скъпоценна“ (Precious) и Джейсън Рейтмън за “Във въздуха“ (Up In the Air). Нискобюджетната драма за войната в Ирак "Войната е опиат" (Тhe Hurt Locker) спечели шест награди "Оскар", сред които за на-добър филм и режисура, а основният й конкурент и най-доходоносен филм в историята на киното, "Аватар", взе само три награди в технически категории – за операторско майсторство, визуални ефекти и декори. И двете ленти имаха по девет номинации.

Родителите ни са лъжели за моралността, ние лъжем за неморалността си През август 1993 г. списанието Elle предложи на корицата си летен тест със заглавие „Курва ли сте?“. Истински шок – не толкова поради директността на въпроса, колкото поради ентусиазма на отговорите. Нямаше нито една писателка или журналистка от известния ежеседмичник, която да не е отговорила положително, гордеейки се с факта, че е кучка, мръсница, на която няма равна. Накратко, думата „курва“ се бе превърнала в титла, обкичваща носителя си със слава – един вид предпоставка в играта на любовта. Превръщането на една обида в предмет на гордост е достатъчно доказателство за това, че нашият свят се е променил.

А защо пък не преместим и НИМ в хижа „Алеко” ?Всичко започна гръмко и неубедително в самия край на 2009 г. За мен по-конкретно – на 31 декември, когато във в. „24 часа” видях снимки на министър Вежди Рашидов сред боклуци зад Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Статията на цяла страница обясняваше идеята на министъра да създаде български Лувър, като премести в съседната сграда Националната художествена галерия (НХГ), а дворът с боклуците се превърне в скулптурна експозиция. На този етап се усмихвах невярващо. Защото държавните и общински галерии като цяло са в окаяно състояние, от години нямат пари за откупки, в частност НХГ през последните две десетилетия е откупила само 2 (две!) произведения. И на всичко това отгоре – Лувър!?

Напук на кризата, 14-ото издание на София Филм Фест се обяви за най-амбициозното и богато засега, а от програмата и дългата предварителна рекламна кампания личи, че тази година организаторите му наистина са се постарали. Това е, защото празнува 10 години от съществуването си като международен фестивал без музикалните окраски на първите четири издания, а междувременно се увенча с още едно признание – акредитация като състезателен форум със специализиран конкурс (за първи и втори филми) от Международната федерация на филмовите продуцентски организации (FIAPF). Освен това е с освежен сайт, където можем да гледаме клипове от всеки филм (все още на адрес sofiaiff.com), а програмната му концепция подреди заглавията в нови секции.

Дългото мълчание на Селинджър и неговото отдръпване от публичния живот привлякоха повече клюки и възмущение от обикновено – сякаш той дължи на нас, читателите, повече от своите думи, все едно ни дължи личността си и присъствието си в телевизионни предавания – и допълниха мита за автора като груб религиозен мистик. И въпреки че беше избрал да бъде отшелник в живота, в творбите си съвсем не беше отшелник. Смъртта му ни кара да забравим мита и да си спомним отново магическия свят, който той описваше такъв, какъвто е, със своя уникален хумор, с усета за американската реч, заразителния плам и несравнимо очарование. Гласът на Селинджър, който озаряваше и съживяваше тези страници в продължение на две десетилетия, промени американската литература от петдесетте и шейсетте години така, както само Хемингуей го беше постигнал.

На 25 февруари 22 български града бяха атакувани от новия, и чакан, филм на Иван Черкелов „Раци” – акция, колкото безпрецедентна за родното киноразпостранение, толкова и радваща публиката, която не е докрай поразена от царете на простотията.Новите герои на Иван Черкелов са, естествено, старите – добри момчета, честни мъже и безпътни души. Това, което ги отличава от събратята им в „Парчета любов”, е умората. Умората и угасването на погледа. Двадесет и две години по-късно те са докрай отчуждени от света, прибрани в личната си болка по близък починал – героят на Филип Аврамов разговаря с отлетялата си майка, този на Красимир Доков изригва сърцето си в упокой по детето си. Дори бременната мъничка Слава Дойчева не е озарена от искрица надежда – погледът й обсебено следи сутрешния й ритуал – играта на разбягващите се по нагорещения котлон водни топчета. Така нареченият смисъл на така наречения живот пак и винаги се разбягва.

Филмовиятфестивал в Ротердам е мястото в Европа, където все още можеш да си спомниш, че киното е изкуство (а не само индустрия или панаир на суетата), че внушителен брой хора го ценят като такова и че е способно да ниже опашки пред касите и да предизвиква битки за билети, каквито у нас се вихрят само за „Аватар”. В Ротердам няма червен килим, бляскави дефилета, звезди и пищни коктейли – тук всички са спортно елегантни, пиенето обикновено си го плащаш сам и караш на сандвичи между прожекциите, а в центъра на внимание са авторите на филмите вместо лицата от екрана. Няма и главозамайващи специални ефекти, но пък новите медии присъстват под всякаква форма и винаги оригинално.

За мнозинството православни християни постът представлява система от формални, най-вече отрицателни правила: въздържане от блажна храна и светски удоволствия. Ние до такава степен сме се отдалечили от истинския дух на Църквата; поради това ни е трудно да осъзнаем, че постът е нещо друго, без което тези правила губят основното си значение. Бихме могли да определим това „друго нещо” като атмосфера, настроение, състояние на духа, ума и душата, което в продължение на седем седмици изпълва целия ни живот. Още веднъж трябва да подчертаем, че целта на поста не е да ни принуди към известни формални ограничения, а да смекчи нашето сърце, за да може то да възприеме духовната реалност, да усети скритата до този момент жажда за общение с Бога.

Уважаема г-жо Иванова, Обръщаме се към Вас и вестник ГЛАСОВЕ, защото уважаваме интелигентността, чувствителността ви към обществените проблеми и обективната ви критика. Говорим от името на мнозинството от колегите си и художествения съвет на института ни с молба за помощ и съдействие. В Държавна опера – Стара Загора от три години зрее напрежение, подобно на това в Държавния музикален театър. Идва времето, в което то се е натрупало и е на път да се реализира. Не знаем как ще се развият събитията тук, всяко място има своя специфика, надяваме се най-старата извънстолична опера да не бъде вписана в печалния списък на неразбрано разбунтувалите се институти.