В японския език няма дума за „бедствие” От деца сме научени в случай на природно бедствие да запазим спокойствие. Още като чуя израза „природно бедствие”, ставам съвсем спокойна. На 11 март в момента, в който се събудих, ми се обади една позната германка и попита дали семейството ми в Токио е живо и здраво. Все още дори не знаех какво се е случило. С течение на времето бях силно впечатлена от големия брой хора от Германия, но и от Франция, Италия, САЩ и други страни, които ми се обадиха по телефона или ми писаха по интернет, за да изкажат своето съпричастие.

Венеция, най-романтичното място на света, е застрашено. Глобалното затопляне може да доведе до потъването на града в Средиземно море, местните жители бягат от града заради туристите и емигрантите. Венеция е лаборатория, в която може да се види какво се случва, когато човешки потоци от целия свят се сблъскват на съвсем малко пространство. Те тръгват от стария рибен пазар. Разполагат се удобно в гондоли, върху покрити с черно кадифе пейки, маскирани в костюми на Мики Маус, сирени и пирати. Някаква рок банда свири, порно актриса разголва изкуствените си гърди насред Канале Гранде. Наближава карнавалът. Но това не е забава, а гневна демонстрация срещу потъването, което заплашва голям стар град. На борда на гондолите не седят японски туристи или очаровани германци, които в завързаните една за друга лодки снимат гондолиерите, докато пеят „О соле мио” или някой стар германски шлагер. Това са млади италианци, родени във Венеция и израсли в град, който им прилича на Дисниленд.

Отдавна подозирам, че нещо с първите ми седем години не е наред. Хем съм от добро семейство, учители бяха родителите ми, много уважавани в родния град. Вярваха в разумността на света, учеха ме на търпение, да разбирам хората… А аз – нещо стане в училище и веднага се ядосвам, започвам да се нервирам, боря се за справедливост. И по-късно ми остана този лош навик. Слизам например за малко от планината, провизии да си купя в селото. Отпуската си прекарвах с палатка, скитайки из дебрите на Родопите. Брада ми беше пораснала за няколкото седмици самота. Аз много не обичам да имам растителност по лицето, защото ми пречи при свиренето, а и като е топло, ме сърби. В този смисъл бях хармоничен с времето и правителството. Но нали не мога да се бръсна всеки ден, а да ходя небръснат не съм свикнал, още по-неприятно е…

Става дума за гения и проклятието на германската нация. Към края на ХІХ век в Европа вече се е утвърдило мнението, че у германците има нещо особено. Тяхната философия и музика са недостижими; техните университети и инженери ненадминати; техните войници непобедими. Самите германци са със самочувствието, че тяхната култура е нещо по-различно и по-ценно от техническата цивилизация, завладяваща останалия свят. И че тази култура трябва да бъде бранена с всички средства. Когато избухва Първата световна война, германските интелектуалци надигат глас против “варварите”, тръгнали да смажат германския дух. В този шумен хор впряга своя талант и Томас Ман. За разлика от много други обаче той променя коренно възгледите си, и то дълго преди идването на власт на Хитлер.

ДА БЯГАМЕ ЛИ? Венцеслав Николов представя студенти от Националната музикална академия " Панчо Владигеров", Българско национално радио, Студио 1, 1 февруари 2011 г. 19,30 часа

Кети, Томи и Рут са приятели и съученици от един елитен пансион в английската провинция. Те нямат родители, нямат близки, но не страдат от това, защото усещат, че са някак си “особени”. Докато не откриват истината за своята “особеност”: Кети, Томи и Рут са клонирани и единственото им предназначение е да служат като донори на органи, приключвайки живота си малко след 30-ата си година. В този живот-килия тримата се отдават на любовта и изкуството, защото са “чували”, че по този начин биха могли да отложат поне временно отредената им съдба. Това е дозата оптимизъм, която отпуска на героите си Кадзуо Ишигуро в своя роман “Никога не ме оставяй”.

Лекарството и голямата тайна за напредъка на децата ни е смирението. Доверието в Бога ни прави абсолютно уверени. Бог е всичко. Никой не може да каже: „аз съм всичко“. Бог иска от нас да водим децата към смирението. Нищо няма да направим и ние, и децата без смирение. Изисква се внимание, когато окуражавате децата. На детето не трябва да казвате: „Ти ще се справиш, ти си страхотен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!...“ Така не му помагате. Можете обаче да му кажете да се моли. Да му кажете: „Детето ми, талантите, които имаш, Бог ти ги даде. Помоли Му се да ти даде сили, за да ги развиеш и да успееш. Да ти даде Бог благодатта Си“. Това е съвършеното. Във всички неща децата да се научат да търсят Божията помощ.

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъдеще (бъднини). Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.