Саундтракът на филма “Incognita”, композиран от Константин Цеков от ФСБ, е записан от симфоничния оркестър на световноизвестния Мариински театър в Санкт Петербург. Музиката е записана под диригентството на Валери Гергиев. Гергиев е един от най-изтъкнатите диригенти в света. Директор е на Мариински театър, главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър и художествен ръководител на фестивал ”Белите нощи” в Петербург.

От 1984 година 18 април е обявен за Международен ден за опазване на паметниците на културата по решение на ЮНЕСКО. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.

На 63-годишна възраст, след тежко боледуване, в неделя е починал един от най-обичаните български актьори Велко Кънев.

Днес отбелязваме празника на славянските просветители св. св. Кирил и Методий и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Първите преводи на свещените писания св. св. Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага да се създаде една обща европейска институция, която контролира и управлява производството на въглища и стомана. В тази връзка той прочита пред международните медии т.нар. Декларация "Шуман", която слага началото на Европейския съюз. През април 1951 г. по идея на Франция договорът е подписан от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, като по този начин се учредява първата европейска общност. Шуман е роден на 29 юни 1886 година в Люксембург. Умира на 4 септември 1963 във френското градче Си Шазел.

Днес християните отбелязвт празника на един от най-почитаните си светци св. Георги Победоносец. Според преданията той е бил римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Според житиепиството през 303 г. Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Смята се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение.

На 16 април се навършиха 122 години от рождението на Чарли Чаплин. Публикуваме негова реч, произнесена на 16 април 1959 г. по случай 70-годишния му юбилей. „Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”.

Понеделник, вторник, сряда През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Иерусалим. В тези дни се извършват: полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете е прието да се четат всичките четири Евангелия (до Йоан 13:30), но обикновено това четене започва по-рано - от петата или шестата седмица. В тропара звучи мотивът от евангелската притча за десетте девици. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва притчата за това, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.

В Министерството на културата е взето непублично и непрозрачно решение за националното участие на България на Венецианското биенале. Това става ясно от отвореното писмо на група български художници и представители на арт гилдията у нас до министъра на културата Вежди Рашидов. В писмото се казва, че българските художници са се информирали за националното ни участие на предстоящото 54-то издание на Венецианското биенале от официалната страница на арт събитието, където е публикувана информация, че страната ни ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов, с куратор Джордж Лукс. Това е първата публично обявена информация относно националното представяне на България. Авторите на писмото, сред които са доц. Александър Кьосев, проф. Светослав Кокалов, Весела Ножарова, Недко Солаков и др., уточняват, че практиката в европейските страни е приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в случая Министерството на културата) да поеме провеждането на открит конкурс за кураторски проекти. Текста на откритото писмо публикуваме по-долу.