Днес отбелязваме празника на славянските просветители св. св. Кирил и Методий и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Първите преводи на свещените писания св. св. Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага да се създаде една обща европейска институция, която контролира и управлява производството на въглища и стомана. В тази връзка той прочита пред международните медии т.нар. Декларация "Шуман", която слага началото на Европейския съюз. През април 1951 г. по идея на Франция договорът е подписан от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, като по този начин се учредява първата европейска общност. Шуман е роден на 29 юни 1886 година в Люксембург. Умира на 4 септември 1963 във френското градче Си Шазел.

Днес християните отбелязвт празника на един от най-почитаните си светци св. Георги Победоносец. Според преданията той е бил римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Според житиепиството през 303 г. Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Смята се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение.

На 16 април се навършиха 122 години от рождението на Чарли Чаплин. Публикуваме негова реч, произнесена на 16 април 1959 г. по случай 70-годишния му юбилей. „Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”.

Понеделник, вторник, сряда През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Иерусалим. В тези дни се извършват: полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете е прието да се четат всичките четири Евангелия (до Йоан 13:30), но обикновено това четене започва по-рано - от петата или шестата седмица. В тропара звучи мотивът от евангелската притча за десетте девици. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва притчата за това, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.

В Министерството на културата е взето непублично и непрозрачно решение за националното участие на България на Венецианското биенале. Това става ясно от отвореното писмо на група български художници и представители на арт гилдията у нас до министъра на културата Вежди Рашидов. В писмото се казва, че българските художници са се информирали за националното ни участие на предстоящото 54-то издание на Венецианското биенале от официалната страница на арт събитието, където е публикувана информация, че страната ни ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов, с куратор Джордж Лукс. Това е първата публично обявена информация относно националното представяне на България. Авторите на писмото, сред които са доц. Александър Кьосев, проф. Светослав Кокалов, Весела Ножарова, Недко Солаков и др., уточняват, че практиката в европейските страни е приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в случая Министерството на културата) да поеме провеждането на открит конкурс за кураторски проекти. Текста на откритото писмо публикуваме по-долу.

Да се обясниш в любов е трудно – още повече когато въпросният човек не е вече между живите. За това се изискват особена смелост и особено силна любов. Че Вим Вендерс притежава и двете, доказва филмът му за Пина Бауш.  Вим Вендерс няма да забрави 1985 година. Намира се във Венеция и тогавашната му приятелка настоява да го заведе на Cafe Müller – танцово представление на германската хореографка Пина Бауш. Режисьорът не е поклонник на това сценично изкуство и приема предложението без особен интерес. От няколко години Вендерс работи в Америка и не знае за популярността на Пина. Още по време на първото представление обаче безразличието отстъпва място на емоционалния потрес и той веднага удължава престоя си във Венеция.

В японския език няма дума за „бедствие” От деца сме научени в случай на природно бедствие да запазим спокойствие. Още като чуя израза „природно бедствие”, ставам съвсем спокойна. На 11 март в момента, в който се събудих, ми се обади една позната германка и попита дали семейството ми в Токио е живо и здраво. Все още дори не знаех какво се е случило. С течение на времето бях силно впечатлена от големия брой хора от Германия, но и от Франция, Италия, САЩ и други страни, които ми се обадиха по телефона или ми писаха по интернет, за да изкажат своето съпричастие.

Венеция, най-романтичното място на света, е застрашено. Глобалното затопляне може да доведе до потъването на града в Средиземно море, местните жители бягат от града заради туристите и емигрантите. Венеция е лаборатория, в която може да се види какво се случва, когато човешки потоци от целия свят се сблъскват на съвсем малко пространство. Те тръгват от стария рибен пазар. Разполагат се удобно в гондоли, върху покрити с черно кадифе пейки, маскирани в костюми на Мики Маус, сирени и пирати. Някаква рок банда свири, порно актриса разголва изкуствените си гърди насред Канале Гранде. Наближава карнавалът. Но това не е забава, а гневна демонстрация срещу потъването, което заплашва голям стар град. На борда на гондолите не седят японски туристи или очаровани германци, които в завързаните една за друга лодки снимат гондолиерите, докато пеят „О соле мио” или някой стар германски шлагер. Това са млади италианци, родени във Венеция и израсли в град, който им прилича на Дисниленд.