Само допреди пет месеца Осама бин Ладен беше жив, Хосни Мубарак здраво държеше властта в Египет, а Зин ел Абидин Бен Али управляваше Тунис с желязна ръка. Днес народните бунтове и политическата промяна заляха целия регион. Станахме свидетели на брутална разправа с протестиращите в Сирия и Йемен, на нахлуване на войски на Саудитска Арабия в Бахрейн и на продължаващата и до днес битка за Либия.

Гласуването миналия петък в Камарата на представителите на политиката по отношение на Либия, прокарвана от президента Обама, беше определено от наблюдателите като отражение на недоволството от страна и на двете партии към неспособността на Обама да води диалог с Конгреса. Всъщност беше изразено пълно несъгласие от страна на Капитолия с ангажирането в Либия – по различни причини – но действителността е далеч по-смущаваща.

В края на Студената война някои политолози изразиха мнение, че „геоикономиката” ще замени геополитиката. Икономическата сила беше станала ключ към успеха в световната политика и това беше промяна, за която хората смятаха, че ще доведе до свят, доминиран от Япония и Германия. Днес някои тълкуват ръста на световния дял на китайското производство като знак за сериозно разместване на пластовете в баланса на глобалните сили, но без да се взема предвид военната сила.

Кампанията по въвеждането на мерки, задължаващи компаниите, опериращи зад граница, да откриват сметки само в своите собствени страни е печеливш ход – и Франция е водеща в това начинание. Президентът Никола Саркози трябва да бъде поздравен за подкрепата на новата инициатива, прокарваща стриктни стандарти за прозрачност за петролните, газовите и минните компании, листвани на Европейската фондова борса.

Международният валутен фонд (МВФ) ще има нов изпълнителен директор по-скоро от очакваното. Повече от едно десетилетие критикувах управлението на Фонда, символизирано от начина на избор на своя ръководител. Според джентълменското споразумение между основните акционери – Г-8 – изпълнителният директор винаги трябваше да е европеец, а на второ място в йерархията – американец, какъвто по силата на това споразумение трябва да бъде и шефът на Световната банка (СБ).

Европа е в институционална криза. И както изглежда, никой не притежава силата да намери разумно решение на дълговата криза в страните от периферията. Вместо преструктуриране на очевидно неустойчивото дългово бреме на Португалия, Ирландия и Гърция (PIGs – „прасетата”), политици и анализатори предлагат още по-мащабни спасителни финансови пакети при доста по-леки условия за затягане на фискалната дисциплина. За съжаление те на са просто „побутване по наклонената плоскост”, а търкулване на снежна топка по планински склон. Истината поне засега е, че проблемът все още е икономически управляем.

Определящото за срещите на върха е мястото на тяхното провеждане. Малко старомодно – през 1933 Световната икономическа конференция се е провела в Геологическия музей в Кенсигтън, Лондон, по време, когато международното сътрудничество все още се е намирало в ерата на динозаврите. Според тези критерии срещата в Довил, Френска Нормандия, излъчваща изтънчения финес на отминалата ера на лукса, на показното потребление и на пищните празненства, вероятно също няма да се окаже най-добрият избор за среща на Г-8.

В крайна сметка – толерантни ли сме? Едни хора се бият край една джамия. Премествам се с дистанционното на друг канал. Пак същите хора се бият край същата джамия. Ние по-толерантни ли сме, отколкото интелигентни? Разпарят някакъв фес. Ако сме втори по интелигентност в света (сещате се – след евреите) и ако сме по-толерантни, отколкото интелигентни, това означава ли, че сме най-толерантните в света? В малко неща съм сигурна и едно от тях е, че най-тъпите въпроси са в множествено число. Я да си го задам правилно: Аз толерантна ли съм? Баща ми не я знаеше тази дума. Той беше от онези хора, които говорят най-много, като мълчат. Късметлия от първия си час, комшийката била кърмачка и нямала проблем да храни две бебета – него и нейното.

След като в четвъртък вечерта творческият колектив към "Шоуто на Слави" лансира кандидатурата на Меглена Кунева, може да се каже, че президентската кампания вече е открита. Не е трудно да се предвиди и какъв характер ще има – започва голямото лятно политическо шоу и ще завърши с първите есенни слани. Някои от главните участници все още са неизвестни, а за други като Волен Сидеров и победителя от двойката Светослав Малинов–Румен Христов резултатите са в общи линии предвидими. За тях балотажът е розов сън. Остава да се разбере дали Борисов ще застане срещу Кунева, или ГЕРБ ще номинира друг кандидат, дали Алексей Петров ще внесе допълнителен колорит в спектакъла и кой ще е официалният кандидат на левицата.